Определение № 1096 от 07.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1096 гр. София, 07.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова като разгледа докладваното от Мария Христова Касационно гражданско дело № 20248002102628 по описа за 2024 година

Производството е образувано по касационни жалби, както следва: 1/ от А. К. В., чрез адвокат Д. Й., срещу въззивното решение на Софийски градски съд №1957/04.04.2024г. по в.гр.д.№988/2023г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора срещу „Р. П.“ ЕООД иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от претърпените увреждания, резултат от настъпила на 19.02.2021г. трудова злополука за разликата над присъдените 100 000лв. до претендираните 200 000лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от деня на увреждането 19.02.2021г. до окончателното плащане.

В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е незаконосъобразно и неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Насрещната страна „Р. П.“ ЕООД с писмен отговор, чрез адвокат Т. Т., оспорва жалбата.

Твърди, че не са налице основания за допускане на обжалването, тъй като първите два въпроса по естеството си представляват касационни оплаквания; третият и четвъртият са разрешени от въззивният съд в съответствие с практиката на ВКС, а последните два нямат еднозначен отговор. Не е налице и очевидна неправилност на въззивното решение. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноските за касационното производство и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

2/ от „Р. П.“ ЕООД, чрез адвокат Т. Т., срещу въззивното решение на Софийски градски съд №1957/04.04.2024г. по в.гр.д.№988/2023г. в частта, с която касаторът е осъден да заплати на А. К. В. сумата от 100 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от претърпените увреждания, резултат от настъпила на 19.02.2021г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на увреждането 19.02.2021г. до 1 окончателното плащане.

В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на въззивното решение в обжалваната му част, поради противоречие с материалния закон, тъй като присъденото обезщетение се явява необосновано и в завишен размер.

Ответникът А. К. В. с писмен отговор, чрез адвокат Д. Й., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като страната не е формулирала въпрос, а позоваването на практиката на ВКС е общо. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационните жалби са допустими.

Подадени са в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговарят на изискванията по чл.284, ал. 1 и ал.2 ГПК.

Приложени са и изложения по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл.

284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният Софийски градски съд е потвърдил решението на първостепенния Районен съд – София в частите, с които „Р. П.“ ЕООД е осъдено да заплати на А. К. В. сумата от 100 000лв.

– обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от претърпените увреждания, резултат от настъпила на 19.02.2021г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на увреждането 19.02.2021г. до окончателното плащане и предявеният иск е отхвърлен за разликата до претендираните 200 000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 19.02.2021г. до окончателното плащане.

Решението в останалата му част е влязло в сила.

За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са надлежно установени следните обстоятелства:

Към датата на инцидента 19.02.2019г. ищецът А. К. В. е работел по безсрочен трудов договор, на длъжност „машинен оператор“ в производство на пластмасови изделия в „Р. П.“ ЕООД.

На посочената дата А. В. претърпял инцидент при изпълнение на трудовите си функции (производство на изделия от полимер), като по време на зареждане на матрица и задействане на пресата в режим на затваряне (пресоване), дясната ръка на пострадалия била притисната и премазана. Вследствие на инцидента настъпила руптура на артерия, травматична ампутация на десен горен крайник и палеца на същата ръка. Злополуката била декларирана с вх. № 147/24.02.2021 г. от осигурителя „Р. П.“ ООД и призната за трудова см. на чл. 55, ал. 1 КСО, с разпореждане № 30329/07.05.2021 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ – София град.

Въззивният съд кредитирал констатациите в разпореждането на ТП на НОИ – София град относно причините за настъпване на злополуката (основани на съставения Протокол № 29/26.04.2021 г. за резултатите от разследването), като приел, че на 01.02.2021 г. на ищеца бил проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, както и периодичен 2 инструктаж за периода от 01.02.2021 г. до 31.03.2021 г. Констатирал, че работодателят не е подсигурил движещите се части на работното оборудване, в т. ч. на единичната хидравлична преса за производство, като: липсвал поставен кръгъл капак Ф600; липсвало ограждане с предпазни устройства, осуетяващи достъпа до опасните зони, или същите да са били снабдени с устройства, спиращи движението им при достигане на опасната зона от човек или предмети; липсвали знаци, предупредителни надписи и маркировки за осигуряване на безопасността и здравето на работещите, на работните места, представляващи опасни зони; не е осъществен ефективен контрол за извършване на работата по безопасен начин чрез предприемане на подходящи мерки за предпазване на работещите при влизане в опасните зони на работното оборудване (хидравлична преса).

За установяване механизма на настъпване на злополуката въззивният съд кредитирал заключението по допуснатата съдебно-видео техническа експертиза и по допуснатата след оспорването тройна съдебно-техническа експертиза. От същите приел за установено, че на 19.02.2019г., в работното помещение, където полагал труд ищеца, се намирали две лица, които разговаряли около пресата, на която А. В. изпълнявал трудовите си задължения.

Пострадалият/ищец, след поставяне на прес-формата на работната преса, направил празен ход за сходимост на горната и долната част на пресата. Придвижил управляемият лост в долно положение, при което работният плот също се намирал в долно неработно положение.

След това придвижил лоста в горно положение, т. е. подал команда работният плот да се придвижи от долно към горно положение. След подадената команда ищецът поставил дясната си ръка в зоната на движение на пресата, за да коригира местоположението на пресования детайл. В това време пресата, приближавайки горното крайно положение, притиснала ръката на А. В. и го оставила в безпомощно състояние. След намесата на другия работник от смяната, пресата започнала да се движи към долно крайно положение, при което ръката на пострадалия била освободена от захвата на машината. Съдът кредитирал изводите на вещите лица, че по време на инцидента нямало данни за неизправност на машината, тъй като същата била приведена в работно състояние от ищеца, непосредствено преди инцидента. Нямало данни за съществуваща възможност пресата да се движи безконтролно, така че да предизвика инцидента без намеса на работника. Причината за възникване на злополуката било неспазването на мерките за здравословни и безопасни условия на труд от страна на пострадалия А. В., който поставил дясната си ръка между движещите се части на хидравличната преса, на която работел при положение, че към този момент тя извършвала работен ход. Съдът възприел изводите на вещите лица, че при възникнала необходимост от намеса на оператора в работната зона, свързана с технологичния процес за изработка на детайли, тя следвало да се извършва при прекъснато напрежение към машината. При настъпване на инцидента работникът е нарушил изискването обслужването на машината да се извършва при спряно положение (чл. 191, ал. 1 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване); да не контактува с матрицата по време на нейното затваряне/отваряне (т. 6 от „Инструкция за работа с матрици и преси“); както и да постави лоста за управление на преместването в неутрално положение, за да спре работния плот на 3 пресата. Съдът кредитирал и заключението на експертите за допуснати нарушения на здравословните и безопасни условия на труд и от страна на работодателя „Р. П.“ ООД, които се изразявали в следното: 1/ неспазване изискванията на чл. 13 от Наредба № 07 – 2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; 2/ неспазване на чл. 167, ал. 1 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, като е допуснал А. В. до работа без да му е проведен инструктаж на работното място; 3/ неспазване на Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, като: не е взел подходящи мерки за минимизиране на рисковете (чл. 165, ал. 3); не е осъществил ефективен контрол за извършване на работа по безопасен начин, чрез предприемане на подходящи мерки за предпазване на работещите при влизане в опасните зони на работното оборудване – хидравлична преса (чл. 186, ал. 1); не осигурил знаци, предупредителни надписи и маркировки, свързани с осигуряване на безопасността и здравето на работниците на хидравличната преса (чл. 193).

Въззивният съд направил извод за липса на проведен инструктаж на работника на работното място. Обосновал същия със заключението по допуснатата съдебно-почеркова експертиза, според което подписът, положен за „изпитан“ върху Протокол на „Р. П.“ ООД за изпит по инструктаж, проведен на работното място за длъжността „машинен оператор, производство на пластмасови изделия“ от 02.02.2021 г., е ксерокопие на подпис, който не е изпълнен от А.

К. В..

Въззивният съд кредитирал заключението по допуснатата от първостепенния съд съдебномедицинската експертиза, от което приел за установено, че вследствие на злополуката ищецът получил отчленяване на десен горен крайник през долна трета на дясна мишница на 5 – 6 см. над лакътната става и отчленен от основата палец на същата ръка. На А. В. било приложено по спешност оперативно лечение – реимплантация на десен горен крайник/стабилизация на счупената раменна кост с метална остеосинтеза – 4 К игли, ревизия възстановяване на артериален и венозен ток към увредения крайник чрез венозни автотрансплантати, мускулна пластика на латералната група, фасциотомии на предмишницата за облекчаване на съдовия статус, шев на трите основни нерва на ръката, ревизия на съдовите връзки – тромбектомии, резекция на автовенозните графтове и нова анастомоза, извършени поетапно в деня на увреждането. Било извършено и проследяване на състоянието на увредения крайник, с периодични превръзки под анестезия, промивки дрениране, нови фасциотомии, отстраняване на некротични тъкани, кожна пластика с автоприсадък от ляво бедро, следене на проходимостта на артериалните и венозни шънтове.

Установил, че в периода от 19.02.2021 г. до 18.03.2021 г. на пострадалия били извършени 24 операции, но възникналата обширна некроза с булозен еритем на дясната предмишница по витални индикации не могла да бъде овладяна, поради което била извършена ампутация на крайника на ниво средно – горна трета дясна мишница, със съгласието на пострадалия. От заключението съдът приел за установено и обстоятелството, че по време на болничното 4 лечение била констатирана и психическа травма у А. В.. При проведената консултация с психиатър, същият установил трудно овладяване на емоциите на пострадалия и преработка на събитието, смущения в съня, обусловили необходимост от провеждане на консултации на лицето с психолог по време на целия болничен престой. Въззивният съд кредитирал изводите на вещото лице, че липсата на крайник създало затруднения в ежедневното самообслужване на пострадалия; извършването на работа, изискваща наличие на два горни крайника, както и за полагане на физически труд. Посочил, че търпените от ищеца болки и страдания били най-интензивни непосредствено след травмата, а към момента на прегледа били ограничени – при топло време, както и при дълго стоене в статична позиция, от която възниквали отоци в областта на глезените. Съдът приел, че към момента на прегледа ищецът ползвал козметична протеза, със сгъване и разгъване в лакътя с помощта на лявата ръка, но било възможно поставяне на миоелектрична протеза, която би го подпомогнала при самообслужването му, но не би могла да допринесе за полагане на труд, изискващ участие на двата горни крайника, както и на физически труд.