Решение № 2391 от 09.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2391 гр. София, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Анг. Езекиева при участието на секретаря Невена П. Гаврилова като разгледа докладваното от Зорница Анг. Езекиева Гражданско дело № 20231100106967 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. чл.79, ал.1 и чл. 86 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „Банка ДСК” АД излага в исковата си молба, че на 13.11.2017 г. с кредитополучателя Н.В.С., е сключил Договор за кредит за текущо потребление от 13.11.2017 г., по силата на който е предоставил на кредитополучателя сумата в размер на 36 140 лева, със срок на издължаване от 120 месеца при лихва и други условия, подробно уговорени с договора за кредит. На същата дата сключил с ответника И. С. Б., като поръчител, Договор за поръчителство от 13.11.2017 г., по силата на който се обезпечило изпълнението на задължението на кредитополучателя по горепосочения договор за кредит, като поръчителят се задължил спрямо кредитора при неизпълнение на кредитополучателя на задълженията по договора за кредит от 13.11.2017 г., да ги изпълни при договорените условия. Твърди, че „Банка ДСК“ АД изпълнило задълженията си по договора и предоставило на кредитополучателя сумата в размер на 36140 лева, като кредитът бил осчетоводен по сметката на кредитополучателя. Твърди, че с оглед преустановяване на плащане или частично плащане на дължимите вноски в продължение на двадесет и четири месеца и на основание чл. 18.2 от ОУ на 1 банката обявили остатъка от кредита за предсрочно изискуем на 31.10.2022 г., посредством надлежно връчено уведомление до длъжника С.. Твърди неизпълнение от страна на ответника на задължението му по договора за кредит и договора за поръчителство за заплащане месечни вноски за погасяване на кредита. По реда на чл. 417 от ГПК се снабдил със Заповед за изпълнение от 13.12.2022 г. по ч. гр. д. 63879/2022 год. по описа на СРС срещу ответника, допуснато е незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение и е издаден изпълнителен лист. Въз основа на издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е образувано изп. дело № 73/2023 г. при ЧСИ Г.Д., рег. № 781. Ответникът е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, което ищецът счита за неоснователно, за което излага доводи. С оглед на тези обстоятелства ищецът в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК предявява настоящия иск и моли съда да бъде поставено решение, по силата на което спрямо ответникът да бъде прието за установено, че вземането му в размер на 29 509,56 лева – главница; 3866,29 лева – договорна лихва за периода от 15.11.2020 г. до 30.10.2022 г.; 482,38 лева – обезщетение за забава за периода от 23.11.2020 г. до 30.10.2022 г.; 144,19 лева – обезщетение за забава за периода от 31.10.2022 г. до 21.11.2022 г. и 120 лева – разходи при изискуем кредит, съществува, ведно с присъдената законна лихва върху главницата от 23.11.2022 година до окончателното изплащане.

Претендират се разноските по делото.

Ответникът възразява срещу допустимостта и основателността на иска, като оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че исковата претенция е с неуточнен размер, поради разминаване в цената на иска, посочена в исковата молба в размер на 34 122,87 лева и в петитума в размер на 36 140 лева. Излага, че ищецът не е представил доказателства, че сумата, предмет на кредита, е била реално отпусната на кредитополучателя и усвоена от него, като твърди че кредитът не е усвоен. Твърди, че кредитът не е бил обявен за предсрочно изискуем, и че не е бил уведомен по предвидения ред за твърдяната предсрочно изискуемост. В тази връзка излага, че ищецът Банка „ДСК“ ЕАД е представила доказателства, че е изпратила уведомление до длъжника С., но не и до ответника Б., в качеството му на поръчител. На следващо място, твърди недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство, тъй като същите не отговаряли на изискванията за реквизити и съдържание, регламентирани в разпоредбата на чл. 10 от ЗПК, ЗЗД и ЗЗП – 2 били написани с шрифт по-малък от пункт 12, а шрифтът на ОУ бил видимо по-малък от този в двата договора, съдържанието не било написано по ясен и разбираем начин, съобразно изискванията на ЗПК, както и че били подписани само в един екземпляр за банката, като на поръчителя не му били предоставени дори копия. На кредитополучателя С. не била предоставена необходимата и задължителна информация по чл. 5 от ЗПК преди подписване на договора за кредит и той бил лишен от правото си да направи сравняване на различните предложения и да вземе информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит, като излага че ищецът не е представил стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, съгласно приложение № 2 /чл. 5, ал. 2 от ЗПК/.

Твърди недействителност, поради нарушение изискването на чл. 10, ал. 1 и на чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК досежно липса в договора за потребителски кредит на условия за усвояването му, които представлявали съществена част от договора. Твърди нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9а от ЗПК относно задължението в договора да е описана ясно и подробно методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК. Твърди, че при отпускане на кредита, кредиторът е знаел, че потребителят е неплатежоспособен, тъй като имал непогасени просрочени задължения по договор и кредитна карта със същия кредитор. Твърди, че е налице сговор между кредитора и главния длъжник с цел увреда на поръчителя, както и че поръчителят не е знаел за неплатежоспособността на длъжника. Твърди, че е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като договорът за кредит не съдържал общата сума, дължима от потребителя, а само ГПР. Твърди, че посоченият в договора ГПР не отразявал действителните разходи, формиращи ГПР, и че прилагането на различен размер на ГПР от посочения в договора представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на ЗЗП. Също така, твърди нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, тъй като процесният договор не съдържал погасителен план с подробно посочените изисквания към него. Твърди, че договорът за кредит не отговарял и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 12 и т. 20 от ЗПК и счита че гореизложените нарушения съставляват съществени пороци на договора за кредит и водят до неговата нищожност, евентуално недействителност. Твърди наличие на неравноправни клаузи, които също водят до нищожност, евентуално недействителност.

Твърди нищожност на договора за кредит и поради наличието на подпис и от 3 поръчителя. Твърди че правният характер на договора за поръчителство е изменен, вследствие на което не е налице договор за поръчителство и прави възражение, че качеството поръчител на длъжника е отпаднало, независимо че договор е подписан. Твърди наличие на неравноправни клаузи в договора за поръчителство, и счита същият за нищожен и недействителен, като излага подробни доводи. Оспорва истинността на разписка към уведомление до Н. С. като документ с невярно съдържание и като неистински документ, като го оспорва относно дата, подписи и съдържание. Прави възражение за изтекла погасителна давност в полза на ответника, съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. В условия на евентуалност, прави възражение за изтекла погасителна давност поотделно за всяка една от просрочените и незаплатени месечни вноски, всяка с падеж 15-то число, считано от 15.12.2017 г. до 23.11.2022 г. Оспорва разписка към уведомление до Н. С. като документ с невярно съдържание и като неистински документ, включително относно дата, подписи и съдържание; оспорва договора за поръчителство, договора за кредит и общите условия.

Оспорва истинността и на извлечение за периода, извлечение от счетоводните книги, погасителен план. Оспорва ги като документи с невярно съдържание или неистински такива относно дата, подписи и съдържание. Счита, че неправилно е изчислен размерът на вземането по договора за потребителски кредит. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендират се разноските по делото.

В становище от 04.12.2023 г. от ищеца „Банка ДСК“ АД, последният излага доводи във връзка с отговора на исковата молба. Твърди, че се касае за отпусната сума в размер на 36 140 лева. Излага съображения, че след предсрочната изискуемост е обявена на главния длъжник, то банката не е била задължена да обявява предсрочна изискуемост и на поръчителя. Оспорва твърденията за наличие на нищожност и недействителност на процесните договор за поръчителство, договор за кредит и общите условия към него, като излага подробни доводи. Счита за неоснователно направеното възражение за изтекла в полза на ответника погасителна давност. Моли съда да остави без уважение възраженията на ответника за недопустимост на предявения иск и изтекла погасителна давност.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

4

Видно е от представените доказателства, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 63879/2022 год. по описа на СРС, 178-ми състав, на ищеца „Банка ДСК” ЕАД против Н.В.С. и И. С. Б. е издадена заповед от 13.12.2022 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК – извлечение от счетоводни книги към 22.11.2022 г. за задължения по договор за кредит от 13.11.2017 год. и Договор за поръчителство от 13.11.2017 год. Присъдени са следните суми: 29509,56 лева – главница, ведно със законната лихва от 23.11.2022 год. до окончателното изплащане; 3866,29 лева – договорна лихва за периода от 15.11.2020 год. до 30.10.2022 год.; 482,38 лева – мораторна лихва за периода 15.11.2020 год. до 30.10.2022 год.; 144,19 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за период от 31.10.2022 год. до 21.11.2022 год. и 120 лева – разходи при изискуем кредит, както и разноски – държавна такса в размер на 682,45 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. Допуснато е незабавно изпълнение на тази заповед и е издаден изпълнителен лист. В срока по чл. 414 от ГПК ответникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение.

Представени по делото от ищеца са документи, които от външна страна и по негови твърдения представляват преписи от Договор за кредит за текущо потребление от 13.11.2017 г. и Договор за поръчителство от 13.11.2017 г. По искане на ответника и с оглед на заявено от същия оспорване на тези документи, на основание чл. 183 от ГПК съдът е задължил ищеца да представи същите в оригинал. Тъй като ищецът не е изпълнил това свое процесуално задължение, на основание чл. 183, изр. 2 от ГПК съдът е изключил въпросните преписи от доказателствата по делото.

Останалите представени по делото писмени доказателства от страните, както и изслушаните заключения от съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна такава, изготвени от вещото лице С. М., са във връзка с изключените от доказателствената съвкупност Договор за кредит за текущо потребление от 13.11.2017 г. и Договор за поръчителство от 13.11.2017 г.

Поради това съдът намира, че не следва да ги обсъжда поотделно, доколкото установяват обстоятелства, относими към въпросните два договора, които са изключени от доказателствата по делото.

Други доказателства, установяващи релевантни обстоятелства от 5 предмета на спора, не са ангажирани от страните.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По делото не се установи при условията на главно и пълно доказване, че е налице възникнало валидно облигационно правоотношение между страните, поради което предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. чл.79, ал.1 и чл. 86 ал.1 от ЗЗД са неоснователни и подлежат на отхвърляне.

Ищецът претендира установяване на вземания - по отношение на ответника – въз основа на договор за банков кредит /чл. 430 ТЗ/. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да докаже, че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелства, свързани със съществуването на валидно възникнало облигационно правоотношение, по което той е кредитор, а ответникът – длъжник и настъпване на изискуемостта на вземането, като ответникът следва да ангажира доказателства за правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи възражения срещу вземането.