Решение № 208 от 05.03.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Стара Загора, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Велина Пенева при участието на секретаря Веселина Н. Станчева като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело № 20235530103556 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.9, ал.1 ЗПК във връзка с чл.6 ЗПФУР вр. с чл.99 ЗЗД, с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл. 33, ал. 1 ЗПК, чл.86, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.99 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на ***г. длъжникът Р. Ц. М. сключил Договор за потребителски кредит № ******** със „Сити Кеш“ ООД, по силата на който бил получил сумата от 1000 лева, срещу което се съгласил да върне 12 броя вноски по 218 лева в срок до ***.2019г., когато била падежирала последната вноска, съгласно погасителен план, неразделна част към договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.21 %. Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем бил договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем били потребителят и кредиторът, като потребител било всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална, или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя, или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № ******** на *** г. по безспорен начин установявали сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не 1 изпълнявала в срок и съобразно условията на договора. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентирала договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото договор за кредит не бил сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновавало извод, че процесният договор се явявал действителен, сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по договора за потребителски кредит страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В чл. 33, ал. 2 от Общите условия по договора за потребителски кредит било уговорено „Сити Кеш“ ООД да уведомява длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи, които ще се считат за получени от кредитора, ако бъдат изпратени на email адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит. Горепосочените договори били сключени по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Дори и съдът да не приема, че договорите не са сключени по електронен път, то следвало да приеме, че договорът за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се считал за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума. Ответникът Р. Ц. М. не изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022г. „Сити Кеш“ ООД като цедент прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр.

София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3. Длъжникът бил уведомен за цесията със CMC на посочения от него телефонен номер. Длъжникът не изпълнил в срок задълженията си по договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, имало за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисквал уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче нямало характер на лично и незаместимо действие, поради което било възможно то да 2 бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика нямало пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не бил предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следвало да се счита надлежно извършено. В случай че съдът приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то моли да се приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба. Ответникът Р. Ц. М. не изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не било погасено.

Искането до съда е да приеме за установено, че ответникът Р. Ц. М. дължи на „АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК 203374133 парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № ******** г., а именно сумата в общ размер от 1386,12 лв., формирана както следва: 1) главница в размер на 1000 лв.; 2) договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 247,28 лв. за периода от *** г до ***.2019 г.; 3) законна лихва за забава върху главницата в размер на 138,84 лв. за период от ***.2019 г. до 24.04.2023 г.; 4) както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Претендираната сума за лихва за забава представлявала обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължала от длъжника по силата на чл. 2, раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по договора за кредит не била начислявана, т.е. претендираната лихва се явявала изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр.

44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Гореизложеното обуславяло правен интерес на „АПС Бета България“ ЕООД от завеждането на настоящия установителен иск за вземане в общ размер от 1386,12 лв. срещу ответника Р. Ц. М..

Искането до съда е да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в общ размер от 1386,12 лв., както следва: сумата в размер на 1000 лв., представляваща главница, произтичаща от Договор за предоставяне на паричен заем № ********/*** г.; сумата в размер на 247,28 лв., представляваща възнаградителна лихва върху главницата по Договор за предоставяне на паричен заем № *********** г., за периода от *** г. до ***.2019 г.; сумата в размер на 138,84 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата по Договор за паричен заем № ********/*** г., за период от ***.2019 г. до 24.04.2023 г. Претендират се сторените в 3 заповедното и настоящото производство разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника, с който счита предявения иск за допустим, но неоснователен. На първо място твърди, че липсвал действителен писмен договор между ищеца и ответника за предоставянето на конкретния паричен заем. По делото имало представен документ, в който ответникът Р. М. бил вписан като заемател по цитирания договор с подробно описани параметри - размер на заема, размер на погасителна вноска, вид вноска, фиксиран лихвен процент, годишен процент на разходите и др., включително и план за погасяване, но този документ не носел подписи на нито една от страните. Твърдяло се, че договорът е сключен по електронен път по силата на ЗПФУР, но ответникът счита, че няма представени доказателства, от които да е видно дали са изпълнени условията на закона, включително задълженията на ищеца като доставчик по чл. 18 от ЗПФУР. Не били представени и доказателства кога и по какъв начин ответникът е получил цитираната в исковата молба сума, поради което и нямало налице действия, които да потвърждават сключения между страните реален договор. С оглед на всичко изложено се счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, и следва да бъде отхвърлен изцяло, като се приеме за установено между страните, че ответникът не дължи на ищеца процесиите суми.

Алтернативно, ако се приеме, че ответникът дължи на ищеца процесните суми поради наличие на действителен договор за заем между тях, прави възражение за изтекла давност ответникът не дължал плащането им, тъй като за погасителните вноски по евентуално сключеният договор за паричен заем била изтекла погасителната давност от 3 години, съгласно чл. 111 от ЗЗД.

В първото съдебно заседание ищеца не се представлява, ответника се представлява от особения си представител адв. С. К..

Съдът, като прецени доказателствата по делото, становището на ищеца намери за установено от фактическа страна следното:

Приложен по делото е копие от Договор за паричен заем Кредирект №******** сключен на ***г., в който са отразени: размер на отпуснатия заем-1000лв, размер на погасителната вноска: 3х33,38лв и 9х130,46лв, вид вноска-месечна, ГПР:48,21%, брой вноски:12, обща сума за плащане 1274,28лв. Налице по договора е погасителен план.

Приложен по делото е лог файл по договор за паричен заем №********.

Приложен по делото е в копие договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022г. сключен между „Сити Кеш“ ООД като цедент и „АПС Бета България“ ЕООД като цесионер.

Налице по делото е Разписка за извършено плащане №********. с наредител „Сити Кеш“ ООД, получател-ответника, видно от която е , че е наредено плащането на сума в размер на 1000лв, посочено е паричен превод към Еаsy Рау:заем съгласно договор ******** Налице по делото е Уведомление за цесия до ответника от страна на ищцовото дружество от 15.07.2022г.

Приложено по делото е ч. гр. д. №********г., видно от което е, че е издадена Заповед №********г., по силата на която длъжника Р. Ц. М. е следвало да заплати на ищцовото дружество сумите от 1000лв за главница, 274,28лв договорна /възнаградителна лихва/ от 4