Решение № 1997 от 18.08.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1997 гр. Бургас, 18.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20252120107095 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове по чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.22, чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4, чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.11 и т.20, и чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗПК, а при условията на евентуалност – и по чл.26, ал.4, вр. с ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.143, т.19 от ЗЗП, кумулативно съе-динени с такъв – по чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД, предявени от Д. И. Г. от град Б*** против “Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, гр.С***.

Ищецът твърди, че на 24.01.2024г. е сключил с ответното дружество Договор за потребителски кредит № ****, по силата на който последното се е задължило да му предостави кредитен лимит в размер на 1 200 лв., при ГПР – 50 % и ГЛП от 40.05 %. Твърди и че съобразно чл.1, ал.2 от същия на горната дата е сключил и Договор за възлагане на поръчителство с “Кредит гаранция“ ЕООД – поръчител, одобрен от кредитора, срещу заплащане на възнаграждение от 1 398.48 лв. Счита, че се касае за разход по кредита и сумата е следвало да бъде включена в ГПР, а кредитодателят – в нарушение на разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4, чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11, и чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗПК, не е сторил това, както и не е посочил лихвения процент на ден – по чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК. Моли Съда да постанови решение, с което на основание чл.22 от ЗПК да обяви договора за кредит за недействителен, поради противоречие на закона, евентуално – да прогласи нищожността на обезпечителната клауза, като неравноправна и противоречаща на добрите нрави, както и да осъди ответното дружество да му върне платената над размера на главницата сума от 1 469.62 лв., като получена без основание. Претендира законната лихва и деловодните разноски, както и 1 адвокатско възнаграждение – при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

Ответното дружество оспорва претенциите и иска от Съда да ги отхвърли. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени дока-зателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:

На 24.01.2024г. между “Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и Д. Г. е сключен До-говор № ***** за потребителски кредит тип ”Кредитна линия – Премиум”, с кре-дитен лимит от 6 000 лв., по силата на който дружеството му е предоставило сумата от 1 200 лв. – при фиксиран ГЛП от 36 % и ГПР в размер на 42.97 % (по Приложение № 1), а той се е задължил да върне общо 1 446.60 лв. – на дванадесет равни месечни вноски от по 120.55 лв., съобразно погасителния план, в срок – до 24.01.2025г.

Съгласно чл.1, ал.2 от Договора, кредитополучателят се съгласява в петдневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит да осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор, с минимално брутно месечно възнаграждение за всеки в размер на 1 500 лв., одобрено от кредитодателя дружество-поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от “Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД банка – по списък.

С исковата молба са представени десет броя разписки от EasyPay и една екранна снимка за извършени от ищеца плащания в полза на ответника в периода от 01.03.2024г. до 14.01.

2025г., на обща стойност 2 669.62 лв. Същите не са оспорени от дружеството, поради което и не е допуснато извършването на ССЕ по делото.

При така установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от правна:

Ответното дружество е регистрирано като финансова институция – по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, в публичния регистър на БНБ по чл.3а от ЗКИ, т. е. то се явява кредитор по сми-съла на чл.9, ал.4 от ЗПК.

От друга страна, отпуснатият заем на ищеца – като физическо лице, представлява предоставяне на финансова услуга, съобразно § 13, т.12 от ДР на ЗЗП, и той има качеството на потребител – по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.

Предвид това, следва да се приеме, че процесният договор е такъв – за потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 от същия – и в Закона за защита на потребителите.

Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, с договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено пла-щане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане . Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието му посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК. Чл.22 от ЗПК пък предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в об2 ществен интерес – за защита на икономически по-слабите участници в оборота, Съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне, дори ако страната не се е позовала на нарушаването им.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчис-лени към момента на сключването му, като се посочат взетите предвид допускания, използ-вани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фак-тите, на които основава своите искания или възражения. В тази връзка – с Определението по чл.140 от ГПК, на ищеца е било указано да представи по делото Договора за възлагане на по-ръчителство, който твърди да е сключил на 24.01.2024г. с “Кредит гаранция“ ЕООД, на осно-вание чл.1, ал.2, пр.2 от Договора за кредит, съдържащ уговорка за заплащане на възнаграж-дение в размер на 1 398.48 лв. Г., обаче, не го е сторил. При това положение не може да бъде направен обоснован извод, че такава обезпечителна сделка изобщо е била сключена с третото лице, както и че за ищеца е възникнало задължение да заплаща допълнителни суми по Договора за потребителски кредит, включая и техния размер, респективно – да се прецени дали същите следва да се включват в ГПР или не.

Приложеният по делото погасителен план не съдържа вноски за възнаграждение на дружеството-поръчител, а всички плащания от Г. са извършени само в полза на ответника.

Платената сума от общо 2 669.62 лв., пък, не съответства на общата сума, за която твърди, че се е задължил ищецът – 2 845.08 лв., в това число: 1 200 лв. – главница, 246.60 лв. – договорна лихва и 1 398.48 лв. по Договор за възла-гане на поръчителство. Т. е., при негова доказателствена тежест, Г. не установи в хо-да на настоящото производство твърденията си за наличието и на други, дължими от него по процесния Договор за потребителски кредит суми, представляващи разходи по кредита – по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗПК, вр. с чл.10а, ал.1 от ЗПК, които да не са включени в ГПР от “Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК.

Неоснователни са и възраженията на ищцовата страна, че в Договора липсва дължимата обща сума по кредита, условията за изплащането й, както и размерът на лихвата на ден, в на-рушение на чл.11, ал.1, т.11 и т.20 от ЗПК. Същите са посочени съответно – в погасителния план за конкретния заем от кредитната линия и в чл.5 – 0.10 %.

При извършената служебна проверка относно действителността на процесния Договор за потребителски кредит, Съдът констатира, че същият отговаря и на останалите изисквания – по цитираните по-горе разпоредби.

Предявеният иск за прогласяване на нищожността му, на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, поради противоречие на закона е неоснователен и следва да се отхвърли.

Неоснователен е и евентуалният иск – за нищожност на обезпечителната клауза по чл.1, ал.2 от Договора за потребителски кредит. Същата, сама по себе си, не съдържа 3 допълнител-ни парични задължения за потребителя, нито пък предвижда заплащането на някакви такси или неустойки при неосигуряване на обезпечението, поради което не може да бъде направен извод за нейната неравноправност или за накърняването на добрите нрави в случая. Тази пре-тенция също следва да се отхвърли.

Най-накрая, неоснователно е и възражението на Г. за нищожност на клаузата за договорното възнаграждение по кредита на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, поради накър-няване на добрите нрави, тъй като същото надвишава двукратния размер на законната лихва. В случая ищецът не установи наличието на обезпечение на заема – по делото не е представен и договор за поръчителство между “Кредит гаранция“ ЕООД и “Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, поради което критерий евентуално следва да е трикратният й размер. Той, обаче, към 24.01. 2024г., е 41.37 % – т. е., по-висок от уговорения между страните ГЛП от 36 %.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че за ищеца е възникнало валидно задължение да върне на ответника предоставената му в заем парична сума – 1 200 лв., вед-но с договорната лихва от 246.60 лв., общо – 1 446.60 лв.

Както беше посочено, безспорно се установи по делото, че Г. е заплатил сумата от общо 2 669.62 лв. на ответното дружество. Последното, в чиято тежест бе да установи наличието на законно основание за получаването на разликата над вземането си по кредитното правоотношение, а именно – 1 223.02 лв., не е ангажирало съответни доказателства.

Съгласно чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Предявеният осъдителен иск е частично основателен и следва да се уважи – за горната сума. За разликата над нея, до пълния предявен размер от 1 469.62 лв., претенцията следва да се отхвърли, като неоснователна.

Върху главницата се дължи законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски по делото, от-ветникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС Бургас такава от 25.01 евро /48.92 лв./, съразмерно с уважената част от исковете.

Г. следва да бъде осъден да заплати на “Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД сумата от 50 евро – юрисконсултско възнаграждение за отхвърлената част от исковете.

Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на пълномощника на ищеца – адв. И., с оглед цената на уважената част от исковете, фактическата и правна сложност на делото и извършената процесуална дейност, сумата 180 евро с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение с ДДС, на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА.

По изложените съображения, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. И. Г., ЕГН: **********, гр.Б***, ж.к.****, против “Кеш 4

Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК: *****, се-далище и адрес на управление: гр.С**, ж.к.*****, искове за прогласяване нищожността на сключения от тях на 24.01.2024г. Дого-вор № **** за потребителски кредит тип ”Кредитна линия – Премиум”, на осно-вание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.22, чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4, чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.11 и т.20, и чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗПК, поради противоречие на закона, евентуално – на обезпечи-телната клауза по чл.1, ал.2 от същия, като неравноправна и накърняваща добрите нрави – по чл.26, ал.4, вр. с ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.143, т.19 от ЗЗП, като неоснователни.

ОСЪЖДА “Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД да върне на Д. И. Г. сума-та от 625.32 евро /1 223.02 лв./, като получена без основание /надплатена/ по горния Договор, както и да му заплати законната лихва върху нея считано от 18.11.2025г. до окончателното плащане, като за разликата над нея до пълния предявен размер от 751.40 евро /1 469.62 лв./, ОТХВЪРЛЯ иска по чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД, като неоснователен.

ОСЪЖДА “Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД да заплати по сметка на РС Бургас държавна такса в размер от 25.01 евро /48.92 лв./.

ОСЪЖДА Д. И. Г. да заплати на “Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД су-мата от 50 евро – юрисконсултско възнаграждение.