Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 25350 от 29.09.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 16037/2022
Вид
Определение № 25350
Подписан
29.09.2022
В сила
29.09.2022
Състав
СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25350 гр. /.../, 29.09.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20221110116037 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба с вх. №

59828/28.03.2022 г, с която от името на „/.../“ ЕАД, ЕИК /.../ против Т. А. С. и наследниците на Д. С. С. са предявени искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – осъдителни искове за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за процесния период, както и за обезщетение за забава на плащането на същото.

При извършена справка по Наредба №14 от 18.11.2009 г. за реда и начина на предоставяне на органите на съдебната власт до НБД „Население“ относно лицето Т. А. С. е установено, че същата е починала на 09.02.1988 г.

С молба от 07.04.2022 г. ищецът е уточнил подадената искова молба, като е посочил, че исковете са предявени срещу Р. Д. М., ЕГН **********, като е направено искане съдът да осъди ответницата да заплати на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 558,09 лева, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 26, находящ се в гр. /.../, бул. „/.../“ № /.../, ет. 1 надпартерен, аб.

№ 5228 за периода 01.11.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 28.03.2022 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 109,14 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2019 г. – 22.02.2022 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 14,98 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 26, находящ се в гр. /.../, бул. „/.../“ № /.../, ет. 1 надпартерен, аб. № 5228 за периода 01.02.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 28.03.2022 г. до окончателното изплащане; 4/ сумата от 3,57 лева,

1 представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.04.2019 г. – 22.02.2022 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение.

С определение № 9098/11.04.2022 г., постановено по гр.д. № 16037/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е конституирал като ответник в производството по гр.д. № 16037/2022 г. по описа на СРС, 160 състав – Р. Д. М., ЕГН **********.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответниците в производството.

Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание. Възраженията за недопустимост на настоящото производство, направени от името на ответницата Р. Д. М., чрез назначения й в производството, по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, особен представител – адв. Б. от САК, съдът намира за неоснователни. Същите касаят съществото на спора, т.е. отнасят се до основателността на предявените искове, не до допустимостта на същите.

Ищецът е представили писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Искането на ищеца за допускане на съдебно-техническа експертиза със задачи, посочени в исковата молба, следва да бъде уважено.

Искането, направено от името на ответника, чрез назначения му в производството, по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, особен представител – адв. Б. от САК, за допускане изслушване на съдебно-техническа експертиза със задачи, формулирани в отговора на исковата молба, следва да бъде оставено без уважение, доколкото задачата по т.1 от доказателственото искане макар допустима и относима към предмета на делото, не е необходима за правилното му решаване, а по задачите по т. 2, т. 3 и т. 4 от доказателственото искане, вещото лице ще се произнесе в заключението си.

Искането на ищеца за допускане изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба, следва да бъде оставено без уважение, доколкото макар допустимо и относимо към предмета на делото, не е необходимо за правилното му решаване.

Искането на ищеца, с правно основание чл. 192 ГПК, да бъде задължено трето-неучастващо в производството лице, а именно: Столична община, Дирекция „Инвестиционно отчуждаване“, да представи по делото, в случай че такъв се намира в архива на дирекцията, документ, удостоверяващ право на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № 26, находящ се в гр. /.../, бул. „/.../“ № /.../, ет. 1, следва да бъде уважено, като бъде задължено трето-неучастващо в производството лице – Столична община, Дирекция „Инвестиционно отчуждаване“, да представи по делото, в случай че такъв се намира в архива на дирекцията, документ, удостоверяващ право на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № 26, находящ 2 се в гр. /.../, бул. „/.../“ № /.../, ет. 1.

Искането на ищеца, с правно основание чл. 192 ГПК, да бъде задължено трето-неучастващо в производството лице, а именно: Столична община - район „Оборище“, да представи по делото, в случай че такъв се намира в архива на района, документ, удостоверяващ право на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № 26, находящ се в гр. /.../, бул. „/.../“ № /.../, ет. 1, следва да бъде уважено, като бъде задължено третонеучастващо в производството лице – Столична община, район „Оборище“, да представи по делото, в случай че такъв се намира в архива на района, документ, удостоверяващ право на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № 26, находящ се в гр. /.../, бул. „/.../“ № /.../, ет. 1.

В исковата молба ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „/.../“ ЕАД /понастоящем /.../ АД/ като трето лице-помагач на негова страна, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно и следва да бъде уважено.

Искането на ищеца по чл. 190 ГПК да бъде задължено третото лице помагач да представи документите, посочени в исковата молба, е допустимо, относимо и необходимо за правилното решаване на делото, поради което следва да бъде уважено.

Искането, направено от името на ответника, чрез назначения му в производството, по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, особен представител – адв. Б. от САК, на основание чл. 190 ГПК, да бъде задължен ищецът да представи заверена справка от съответна институция за отчетените среднодневни външни температури към отчетния период, следва да бъде оставено без уважение, доколкото не отговаря на предпоставките за допускането му, предвидени в разпоредбата на чл. 190 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 190 ГПК, всяка страна може да иска от съда да задължи другата страна по спора да представи намиращ се у нея документ, като обясни значението му за спора.

В случая се иска да бъде задължен ищецът да представи справка, за която не се твърди да е в държане на ищеца, а се иска ищецът първо да се снабди с нея от съответна институция /която не е конкретизирана/ и след това да я представи по делото. Така формулирано искането не отговаря на предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл. 190 ГПК, респективно, следва да бъде оставено без уважение.

Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото.

На основание чл. 140 ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

I . КОНСТИТУИРА като трето лице-помагач на страната на ищеца 3 дружеството „/.../“ АД, със седалище и адрес на управлениe: гр. /.../, ул. /.../ № 58.

ІI. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 31.10.2022г. от 09:45 часа, за когато да се призоват страните.

ІII. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):

В исковата си молба ищецът „/.../“ ЕАД твърди, че има договорни отношения с ответницата /респективно с нейните наследодатели/. Поддържа, че същата /респективно нейните наследодатели/ имат качеството клиенти на топлинна енергия за битови нужди, доставяна до имот, представляващ апартамент № 26, находящ се в гр. /.../, бул. „/.../“ № /.../, ет. 1. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира процесният имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с дружеството „/.../“ АД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Поддържа, че ответниците са използвали доставяна топлинна енергия през периода 01.11.2018 г. – 30.04.2020 г. и не са погасили задължението си на посочения в приложимите за периода ОУ падеж, а именно, в 45-дневен срок от датата на публикуване на съответните фактури на интернет страницата на ищеца.

Поради тази причина се дължала и лихва за забава, но не върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а върху сумите, посочени в изравнителната сметка и отбелязани в общата фактура за съответния отоплителен сезон. Претендира се и цената на услугата дялово разпределение, ведно с лихва за забава върху същата.

Моли, да бъде постановено решение, с което Р. Д. М., ЕГН ********** да бъде осъдена да заплати в полза на ищеца /.../ ЕАД суми, както следва: : 1/ сумата от 558,09 лева, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 26, находящ се в гр. /.../, бул. „/.../“ № /.../, ет. 1 надпартерен, аб. № 5228 за периода 01.11.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 28.03.2022 г. до окончателното й изплащане;

2/ сумата от 109,14 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2019 г. – 22.02.2022 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 14,98 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 26, находящ се в гр. /.../, бул. „/.../“ № /.../, ет. 1 надпартерен, аб. № 5228 за периода 01.02.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 4

28.03.2022 г. до окончателното изплащане; 4/ сумата от 3,57 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.04.2019 г. – 22.02.2022 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение.

Претендират се разноски и се прави възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещните страни в производството адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника Р. Д. М., чрез назначения му в производството, по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, особен представител – адв. Б. от САК, е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорва основателността на предявените искове. Оспорва се наличието на валидно възникнало облигационно отношение с предмет продажба и доставка на топлинна енергия до посочения в исковата молба недвижим имот, което да е обвързвало страните през заявения в исковата молба период. Оспорва се, че през процесния период, в посочения исковата молба имот, е доставена, респективно, използвана топлинна енергия, в твърдените от ищеца количества и качество. Поддържа се, че дори и до имота да е доставяна топлинна енергия, то на основание чл. 62 от Закона за защита на потребителите, не е следвало същата да се заплаща, тъй като не била поръчвана от ответната страна. Твърди се, че количеството на доставена топлинна енергия не било установено по несъмнен начин, тъй като липсвали доказателства за техническата изправност на измервателните уреди и законността на абонатната станция. Оспорва се и претенцията за цена на услугата дялово разпределение. Прави се възражение за погасяване по давност на претендираните от ищеца вземания по предявените срещу ответника Р. Д. М. обективно кумулативно съединени искове.