Решение № 5133 от 24.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5133 гр. София, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20241110122798 по описа за 2024 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът *** твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответницата Т. Й. М. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***** като тя не е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат найстарите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, което ответницата не е сторила, поради което претендира от нея сумите, както следва: 1 578,31 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.; 225,89 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 07.03.2024 г.; 48,43 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.; 9,68 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 07.03.2024 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 18.04.2024 г. до окончателното им заплащане.

Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Т. Й. М., чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. З. Е., е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете при твърдението, че не е доказано доставянето и ползването на топлинна 1 енергия в процесния имот в рамките на исковия период. Оспорва да има качеството на собственик на имота, респ. на клиент на топлинна енергия, позовавайки се на представения нотариален акт. Оспорва наличието на договорни отношения с ищеца поради липсата на представен писмен договор с такъв предмет. Оспорва да е била титуляр на партида, отнасяща се за имота. Оспорва получаването на покана, респ. поставянето си в забава.

Оспорва доказателствената стойност и относимост на представените от ищеца извлечения от сметки, съобщения към фактури и др. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – *** изразява становище, че в рамките на исковия период услугата дялово разпределение в била законосъобразно извършвана.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка) на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на писмените доказателства по делото съдът приема за установено, че в рамките на исковия период ответницата Т. Й. М. се легитимира като изключителен собственик на процесния недвижим имот. Най-напред, от съдържанието на представения нотариален акт за дарение на недвижим имот № 174 от 02.09.1997 г., том LLXXI, нот. дело № 23794/1997 г. (л. 9-10 от делото), както и удостоверение за идентичност на лице с различни имена от 19.09.2024 г., издадено от ***, *** (л. 89) се установява, че ответницата Т. Й. М., посочена в нотариалния акт като Т. Й. И., е била надарена от своята майка В. П. И. със собствения на последната недвижим имот, представляващ апартамент № 13, находящ се в ***** заедно с избено помещение № 13 и 3,083 % идеални части от общите части на сградата и съответното право на строеж върху терена, като изрично в т. 2 е удостоверено, че надарената се е съгласила и е приела дарението на същия. По делото не се спори, че посоченият имот изцяло съответства на процесния такъв, като този факт следва и от данните, удостоверени в представените удостоверение с изх. № 68-00-1009/13.08.2020 г., издадено от „**** ЕООД (л. 15 от делото) и писмо на ***, *** с рег. № КС-15-08-7000-20/09.06.2011 г. (л. 16-17), в които е посочено, че стар адрес ***** се отнася за многофамилна жилищна сграда с два входа с настоящ адрес 2

**** Действително прави впечатление, че при извършване на процесното дарение, както е посочено и в описания нотариален акт за дарение на недвижим имот № 174 от 02.09.1997 г., том LLXXI, нот. дело № 23794/1997 г., дарителката В. П. И. си е запазила правото на ползване върху целия недвижим имот пожизнено и безвъзмездно, но видно от преписизвлечение от акт за смърт от 19.09.2024 г., издаден от ***, ***, (л. 90 от делото), същата е починала на 14.02.2017 г., т. е. преди исковия период, с което учреденото в нейна полза ограничено вещно право е било погасено. На следващо място от нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 98 от 11.05.2023 г., том I, рег. № 1699, нот. дело № 86/2023 г.

(л. 11-13 от делото) се установява, че на 11.05.2023 г. ответницата Т. Й. М. е прехвърлила собствеността върху процесния недвижим имот, а именно: апартамент № 13, находящ се на адрес: **** на третото за настоящото производство лице - З. Д. М. - З. но доколкото прехвърлителната сделка е осъществена след края на исковия период - 30.04.2023 г.), съдът прави извод, че в рамките на същия именно ответницата М. се легитимира като негов изключителен собственик. Нещо повече, макар да няма обвързващо действия спрямо ***, видно е от представения споразумителен протокол от 11.05.2023 г. (л. 14 от делото), че спрямо новия собственик ответницата М. се е задължила да отговаря за всички битови сметки във връзка с ползването на имота до 11.05.2023 г., с което извънсъдебно тя е признала основанието да отговаря за тях. Ето защо, съдът приема, че именно тя е имала качеството потребител на топлинна енергия, респ. на страна по облигационното правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с нейната доставка, чието основно задължение е да заплаща цената на доставеното и потребено количество такава, както и цената на извършената в тази връзка услуга за дялово разпределение, като сключването на индивидуален писмен договор с ищеца не е било необходимо. Нещо повече, ирелевантно е и кой реално – ответницата М. или трето за спора лице е ползвал процесния имот в рамките на исковия период, тъй като нормативната уредба в областта на енергетиката е ясна и категорична и тя обвързва качеството потребител на топлинна енергия с наличието на право на собственост или ограничено вещно право на ползване, а в случая първото измежду двете е установено по делото.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се доказва ответницата да е възразила срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е предложила сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период тя е била изключителен собственик на процесното жилище, съдът прави извод, че между нея и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.

145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се 3 определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от протокол от общо събрание на етажната собственост от 12.01.2015 г., списък към него, заявление за смяна на фирмата за дялово разпределение (л. 19-21 от делото), представените индивидуални справки и формуляри за отчет (л. 83-86 от делото), а и с оглед изложеното от вещото лице в констативната част от заключението по съдебно-техническата експертиза, по делото се установява, че етажните собственици в сградата, находяща се на адрес: **** и вх.

Б, са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице помагач ***.

Следва да се отбележи, че претендираните от ищеца суми действително се основават на съставени от него частни документи - извлечения от сметки, които не представляват доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни факти, тъй като не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила. Ето защо, съдът приема, че сами по себе си извлеченията от сметки, на които се позовава ищецът в исковата си молба и въз основа на които са формирани претендираните суми, не са от естество да установят реално доставеното количество топлинна енергия през релевантния период за процесния имот. В същото време обаче, за установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, съгласно което количеството постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: ****, е измервана чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е отчитан в края на всеки месец, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. През процесния период в имота на ответницата са начислявани суми за отопление, битово горещо водоснабдяване и сградна инсталация, като детайлно е посочено как се формират те, възприемайки се крайният извод, че това е ставало съобразно изискванията на действащата нормативна уредба. Така сумите за отопление на имота са изчислени за радиатор с мощност 1339.3 Вт, за периода от м.10.2021 г. до м. 04.2022 г. по действащата Методика към Приложение към чл. 61, ал. 1, т. 6.9. на Наредба № 16-334 за топлоснабдяване от 04.2007 г., а сумите за битово горещо водоснабдяване са начислявани служебно на база 1 брой потребител за 2021 г. и 2022 г. съгласно т. 5.2 от Приложение към чл. 61, ал. 1 на Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването, тъй като абонатът не е осигурил достъп, което е в съответствие с обстоятелствата, удостоверени в представения протокол за извършен отчет от 15.04.2022 г. (л. 85 от делото). Установява се още, че сумите за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, са начислявани на база посоченото в т. 6.1.1. от Методиката за дялово разпределение към същата Наредба – между абонатите съобразно пълния отопляем обем на имота – 108 куб. м. и този на етажната собственост – 3 650 куб. м. От техническа гледна точка фирмата за дялово разпределение също е изготвяла индивидуалните изравнителни сметки в съответствие с нормативните изисквания, с оглед на което вещото лице изяснява, че е било отразено реално доставеното количество топлинна енергия и е извършено изравняване между начислената от ищеца и реално дължимата сума. При анализ на протоколите и свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия период, експертът е достигнал до извод, че общите топломери в абонатната станция са преминали изискуемите метрологични проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН. В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Ето защо, при определяне стойността на действително потребената през процесния период 4 топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. В случая, при съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период, експертизата е приела, че реално доставеното до имота на ответницата количество топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. възлиза на 1 535,33 лв., представляваща разлика между прогнозно начислените суми по фактури (2 085,61 лв.) и сумите за получаване от абоната по изравнителните сметки (550,28 лв.), като посочената стойност е без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.