Решение № 120 от 26.07.2022, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Свищов, 26.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря Таня Л. Луканова като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело № 20224150100159 по описа за 2022 година за да се произнесе, взема предвид:

Производството е с правна квалификация 26, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът основава исковата си претенция на следните факти: Между страните бил сключен Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40004454338/08.06.2021 г., по силата на който на ищеца е предоставена сума в размер на 1500,00 лева.

Съгласно посоченото в раздел VI „Параметри“ предоставената сума следвало да се издължи за срок от 18 месеца на 18 погасителни вноски всяка в размер на 111,45 лева, представляващи главница и лихва, с падеж 1-во число на съответния месец. За ползването на сумата кредитополучателят дължи лихва на кредитора при годишен лихвен процент от 41,00% и 0,11% лихвен процент на ден. Годишният процент на разходите бил изчислен на 48,62%. Общата дължима сума от кредитополучателя била в размер на 2 006,07 лева.

В договора било посочено, че е поискана и закупена от ищеца допълнителна услуга, като по силата на раздел VI „Параметри“ от договора, на ищеца е начислено възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 450,00 лева. Твърди, че съгласно договора тази такса е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени към всяка една погасителна вноска от погасителния план към договора, като дори при предсрочно погасяване същата се дължи изцяло. На кредитополучателя била начислена и такса в размер на 900,00 лева за услугата „Флекси“, която също е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени към всяка една погасителна вноска от погасителния план към 1 договора. Освен това дори при предсрочно погасяване на кредита, кредитополучателя дължи частично таксата от сключване на договора за кредит до предсрочното му погасяване. С разсрочване на сумата за двете допълнителни услуги, общата месечна погасителна вноска възлиза на сумата от 186,45 лева, а общият размер на дължимото по кредита - 3356,07 лева.

Ищецът счита, че клаузата, съдържаща се в раздел VI „Параметри“ от договора е нищожна поради противоречие с добрите нрави и с императивните разпоредбите на ЗПК.

Противоречието с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД обосновава с обстоятелството, че с тези клаузи се нарушава принципът на добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения, като се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение и до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

На следващо място счита, че е нарушено изискването на чл. 10а, ал. 1 и 2 от ЗПК и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Заявява, че съгласно чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК се предвижда, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В разглеждания случай между страните е сключен договор за потребителски кредит, като са начислени такси за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в общ размер на 1 350,00 лева, представляващи именно „такси за усвояване и управление на кредита“, които противоречат пряко на разпоредбата на чл. 10а и правят нищожни клаузите по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Счита, че така уговорената клауза за допълнителни услуги е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП.

Заявява, че съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. В този смисъл процесната клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока. Сочи, че кредиторът има задължение преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. По посочения начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С така уговорените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително възнаграждение в размер близък до размера на отпуснатия кредит. По този начин клаузите са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като същите са необосновано високи. Основната цел на така уговорените клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на 2 кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума с още % от предоставената главница.

Счита, че с предвиждането за заплащане на пакет от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в размер на 1350,00 лв. се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Счита, че събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по допълнителните услуги се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014 г. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по допълнителни услуги в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С453/10 било прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл. ЗЗП.

На следващо място счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК, която сочи, че договора трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Моли съда да признае нищожността на клаузите, съдържащи се в VI „Параметри“ от договора за потребителски кредит № 4000445433, сключен между ищеца и

„П.К.Б.” ЕООД, които предвиждат заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в размер на 1350,00 лв. Претендира деловодни разноски.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е 3 депозирал отговор на исковата молба. Счита, че претенциите на ищеца са напълно неоснователни и следва да бъдат изцяло отхвърлени.

Заявява, че предявеният иск е недопустим, тъй като при наличие платени без основание на ответника парични суми, ищецът разполагал с правна възможност да предяви осъдителен иск за тези суми и моли производството да бъде прекратено.

Относно основателността на предявения иск, заявява, че кредитополучателят сам е пожелал да се възползва от предоставяне на незадължителен пакет от допълнителни услуги. Изрично в договора за кредит било посочено, че при кандидатстването си за потребителски кредит, кредитополучателят е поискал да закупи допълнителна незадължителна услуга, т.е. изборът и закупуването на допълнителни услуги не е задължително условие за сключване на договора за кредит. Съгласно т.15. от ОУ към договора може да изберат да не закупят допълнителна услуга или да закупят една, или повече допълнителни услуги към договора. Посочено е, че при подписването на договора препис от ОУ са предадени на клиента, запознал се е с тях и ги приема. Т.е. безспорно е, че изборът за закупуване на допълнителни услуги е изцяло на клиента, като закупуваното не е задължително условие за сключване на договора, а е опционално. Отстоява, че допълнителната незадължителна услуга „Фаст“ към момента на подписване на договора вече е била предоставена на кредитополучателя и използвана от него. Тази услуга била предоставена на ищеца и последният се е възползвал от нея, като на 08.06.2021 г. е подал искане за кредит, одобрен е в рамките на деня, размерът на предоставения заем е предоставен на ищеца на същия ден, като сумата е преведена по посочената от ищеца банкова сметка.

Това доказвало недобросъвестно поведение от страна на ищеца, който е бил добре информиран за предоставената допълнителна услуга, изявил е изрично желание да се възползва от нея, за да усвои кредита само няколко часа след подаването на искането.

Твърди, че в обхвата на общите разходи по кредита, които следва да се отчетат при формирането на ГПР, попадат разходи за допълнителни услуги, но само в случаите, когато получаването на такива допълнителни услуги е задължително условие за сключването на договора за кредит /по аргумент от § 1, т. 1 от ДР на ЗПК/, какъвто настоящият случай очевидно не е. Тоест дължимото по процесиите допълнителни услуги възнаграждение се дължи от кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия кредит, при което не представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно не следва да се включва при изчисляването на ГПР.

Навежда, че в конкретния случай не е налице фактическия състав на чл.

26, ал. 1 от ЗЗД. Страните по договора са имали за цел реализиране на процесната сделка, която не е забранена от ЗПК и са я осъществили по уредения в него начин. Чл. 19, ал. 4 от ЗПК не установяват забрана за постигане на определен правен резултат, а регламентира задължителните 4 изисквания, на които следва да отговаря формата и съдържанието на договора. Неспазването на залегналото в тези разпоредби изискване би довело до нищожност поради противоречие в закона - чл. 26, ал. 1, пр.1 от ЗЗД, но в случая при сключването па процесния договор тези изисквания са спазени.

Счита за неправилно твърдението на ищеца, че невключването на предвиденото в договора възнаграждение по пакет допълнителни услуги в процентното изражение на ГПР, така както е установен в договора, води до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди, че не следва разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК да се тълкува разширително в смисъл, че нарушение, водещо до недействителност по чл. 22 ЗПК е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но посочения в договора размер на ГПР може да не съответства на действително прилагания между страните. Разширителното тълкуване на посочената разпоредба, представлява тълкуване и прилагане по разширителен начин на възприето от общностния законодател правило в разпоредбата на чл. 10, пар. 2, б. “ж” от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 23 април 2008 г., осъществено от националния съд, което е недопустимо, след като националното законодателство е възприело и транспонирало посоченото правило по точен и пълен начин. Неправилното изчисляване на годишния процент на разходите по кредита, чрез невключване в неговото процентно изражение на задължение, което е установено в глобален размер чрез посочване на неговата стойност, не води до недействителност на договора за кредит. Дори да се приеме, че възнаграждението за допълнителни услуги, с оглед тълкуване на разпоредбите на договора, да представлява допълнително възнаграждение за кредитодателя, което води до по-голям процент на разходите по кредита, не следва да се прилага санкцията установена в разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Това е така, тъй като е случаите, в които годишният процент на разходите надвишава установения в закона максимум 7 по чл. 19, ал. 4 ЗПК, приложение намира специалната разпоредба на чл. 19, ал. 5 ЗПК установяваща, че санкция за неспазване на посоченото изискване, е недействителност на съответната клауза от договора, а не на целия договор за кредит.