Решение № 493 от 30.10.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 493 гр. Велико Търново, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

С. Пантелеева при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20254100500906 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 760 / 27.06.2025г., постановено по Гражданско дело № 380 по описа за 2025 година по описа на РС Горна Оряховица са уважени исковите претенции на С. В. И. против „Аркус" АД град Лясковец, да се отмени като незаконосъобразна Заповед № 4441/09.12.20*****г. на изпълнителния директор на „Аркус“ АД гр. Лясковец за уволнение на ищцата от длъжността „Машинен оператор пр.инстр.“, с код по НКПД 72232026, НКИД 2540”, в „Аркус" АД град Лясковец, място на работа: град Лясковец, ул. „***“ № *** и да бъде възстановена ищцата на заеманата преди уволнението длъжност.

Присъдени са разноски в полза на ищцата.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от ответника „Аркус" АД град Лясковец чрез пълномощник адв. Д. Ц. ВТАК. Обжалва решението изцяло. Навеждат се оплаквания за неговата неправилност, поради несъобразяване с материалния закон и необоснованост – неправилно установена фактическа обстановка на база събраните доказателства. Счита, че неправилно съдът е приел, че работодателят не е изпълнил задължението си за получаване на становище от ТЕЛК, не се е произнесъл по евентуалното възражение за невъзможност на ищцата да заема длъжността. Сочи на тежестта на извършеното нарушение и липсата на доказателства ищцата да 1 страда от заболяване по Наредба № 5. Отправя искане към въззивния съд да постанови решение, с което да отмени това на първата инстанция и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявените искове по КТ.

Претендира присъждане на разноските по делото.

От ищцата чрез пълномощник адв. Т. Т. ВТАК е подаден писмен отговор на въззивната жалба. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Излага, че работодателят не е извършил процедурата за преодоляване на предварителната закрила по чл.

333, ал.1, т.3 и ал.2 от КТ, при положение, че ищцата страда от психично заболяване. Претендира разноски.

При проверка на допустимостта и редовността на въззивната жалба настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.

259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното:

Районен съд Горна Оряховица е сезиран с иск от С. В. И. против „Аркус“ АД гр. Лясковец за признаване за незаконно уволнението на ищцата, извършено със Заповед № 4441/09.12.20*****г. на изпълнителния директор на „Аркус“ АД гр. Лясковец за уволнение на ищцата от длъжността „Машинен оператор пр.инстр.“, с код по НКПД 72232026, НКИД 2540”, в „Аркус" АД град Лясковец, място на работа: град Лясковец, ул. „***“ № *** и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Основава претенциите си на твърденията, че работи при ответника от началото на 2014 г. на различни длъжности, последно като „машинен оператор производство на инструменти“, че е изпълнявала винаги точно и стриктно задълженията си и не е била наказвана. Счита, че неправомерно й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл.190,ал.1,т.7 от КТ за тежки нарушения на трудовата дисциплина, при посочени мотивите, че на 02.12.20***** г. пушила цигари в преддверието на пресов участък на цеха с което е създала риск за здравето и живота на всички в предприятието и е отказала да изпълнява възложената работа да маркира изделие 4053. Отрича да е нарушила заповед на работодателя или трудово задължение, че неправилно е командирована в друго подразделение – 1360 без допълнително споразумение /различни условия на труд, работно време и др./ в противоречие с чл.66 от КТ. Отрича, да и връчвана посочената като нарушена от нея Заповед № 3415/03.09.2011г.

Твърди, че работодателят не е извършвал процедура за преодоляване на закрилата по чл.333,ал.1,т.3 и ал.2 от КТ, при положение, че ищцата страда от 2 психично заболяване, включено в Наредба № 5/87 г. на МЗ, лекувана е в ДБП с. Церова кория след производство за принудително лечение, което е известно на работодателя.

Ответната страна е заела становище, че при прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата са спазени законовите изисквания. Не оспорва, че ищцата е заемала длъжността „машинен оператор производство на инструменти" до 10.12.20*****г., когато трудовото й правоотношение е прекратено със заповед № 4441/09.12.20*****г. поради дисциплинарно уволнение. Счита, че е осъществен фактическия състав на тежко дисциплинарното нарушение – ищцата била изпратена поради производствена необходимост в друго подразделение - 2150, с командировъчна заповед, за периода 01.12.20*****-31.12.20*****г., съгласно чл.120 от КТ и на 29.11.20*****г. й е проведен инструктаж, за което се е подписала в нарочна книга. Твърди, че има табла с противопожарните правила, в които изрично е посочено, че тютюнопушенето става само на определените за целта пожарообезопасени и обозначени места. Твърди, че на 02.12.20*****г. ищцата отказала да свърши конкретна възложена й работа и по-късно на същия ден била забелязана да пуши цигари извън обозначените места за пушене.

Отказала да даде писмени обяснения за нарушенията си – на същия ден и при повторно поискване на 05.12.20*****г., а на 09.12.20*****г. подала такива Твърди че заповедта е издадена след приемане на тази обяснения, на същата дата и заповедта е връчена при отказ, но при получен от ищцата екземпляр.

Счита, че нарушението, свързано с пушенето, е изключително тежко само по себе си, предвид мястото на работа и характера на производството. Във връзка с възраженията за необходимост от становище на Инспекция от труда, поради заболяване на ищцата, излага, че по данни от личното трудово досие на ищцата същата е клинично здрава, подписала е декларация, че не страда от болестите по Наредба № 5, вкл. психично заболяване, като е поела задължението в 7-дневен срок от настъпване на промяна в обстоятелствата да уведоми писмено работодателя. Моли съда да остави без уважение иска за обявяването му за незаконно и отмяна му, а ако се установи, че ищцата страда от психично заболяване към датата на прекратяването на ТПО, че искът за възстановяване на работа е неоснователен поради това, че лица, страдащи от психични заболявания е противопоказно да работят в производството на оръжия и боеприпаси, доколкото същите се явяват опасни за себе си и за околните.

Страните не оспорват събраните по делото доказателства и установената от съда фактическа обстановка, поради което настоящият състав на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на РС Горна Оряховица в тази им част, като намира за необходимо да посочи само установените обстоятелства досежно спорния въпрос с наличието психично заболяване на ищцата и узнаването на ответника. Не се оспорва извършването на дисциплинарно нарушение – пушене извън обозначените места и отказ да се работи по определен елемент в цеха,в който ищцата е била командирована. Спори се дали ищцата е знаела за изискването за местата за пушене и дали е била надлежно възложена работата, която е отказала.

3

От медицинската документация по делото и приложеното ЧНД № 541/2022г. по описа на ГОРс, първи данни за психично заболяване на ищцата датират от м. юни 2022г.когато й е поставена диагноза: „*****“, но поради непровеждане на лечение настъпило влошаване и на 03.11.2022г. ГОРС постановил настаняването й на задължително лечение по Закона за здравето в ДПБ с.

Церова кория за срок от четири месеца. За престоя й в психиатричната болница са издавани болнични листи на 03.10.2022г., 01.11.2022г., 05.12.2022г., 03.01.2023г. и от 20.01.2023г., които са представяни пред работодателя и въз основа на които ищцата е ползвала отпуск за временна неработоспособност общо през периода 03.10.2022г.- до 20.01.2023г. В тези болнични листи е отразена диагноза „*****“. В хода на самото производство по ЗЗдравето са разпитвани като свидетели колеги на ищцата, от които също са постъпвали жалби във връзка с агресивно поведение.

При събраните доказателства, първоинстанционният съд е обосновал извод за основателност на исковете, като е приел, че ищцата попада под закрилата на чл.333,ал.1,т.3 от КТ, не са спазени изискванията на тази законова разпоредба и само на това основание е отменил обжалваната заповед за уволнение, без да се произнася по същество за извършено нарушение.

Настоящият състав намира, че действително към момента на уволнението ищцата е боледувала от психично заболяване, което попада в обхвата на чл.1,ал.1,т.5 от Наредба № 5/20.02.1987г. на МНЗ, и в този смисъл следва да се ползва от закрилата по чл. 333, ал.1, т.3 от КТ. Самият ответник не оспорва да е установено по делото такова заболяване, но счита, че е освободен от задължението си за провеждане на процедурата по чл. 333 от КТ, поради наличието на медицинско удостоверение, че ищцата е клинично здрава – при наемането й на работа и декларация от ищцата, че не страда от такова заболяване, скрепена с обещание, да уведоми ако възникне промяна в обстоятелствата. Тези доводи не могат да бъдат споделени. Съгласно разпоредбата на чл.1,ал.1,т.5 от Наредба № 5/20.02.1987г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1 от КТ, издадена от МНЗ и ЦС на БПС, работник, боледуващ от психично заболяване, може да бъде дисциплинарно уволнен само след предварително разрешение на съответната Инспекция по охрана на труда. Предвид установеното заболяване на ищцата, работодателят е бил длъжен да поиска преди прекратяването на трудовия договор съгласие от съответната инспекция по труда за уволнението й. Работодателят има задължението при стартирало дисциплинарно производство и решение да се пристъпи към уволнение да събере предварителна информация от работника дали страдат от болест, в обхвата на Наредба № 5/20.02.1987г., а работникът има насрещното задължение да представи медицински документи, за да удостовери такова. В настоящия случай работодателят е имал и без да иска от работника нарочно, информация за психичното заболяване на ищцата, съдържаща се в представените му болнични листи. В този смисъл за него е било налице задължението да поиска мнение от ТЕЛК и разрешение от „Инспекция по труда“, едва след което би могъл правомерно да упражни потестативното си право за едностранно прекратяване на трудовия договор на основание 4 чл.330,ал.2,т.6 от КТ.

Дори да се приеме за достоверна, макар да противоречи на житейската логика, тезата на ответника, че не можел да прецени от данните в болничните листи какво е заболяването на ищцата, той при всички случаи е следвало да я покани да декларира, че не страда от заболявания в обхвата на Наредба №5/1983г. или да представи документи за наличие на такива, а не да се позовава на медицинско свидетелство и декларация с 10 –годишна давност.

По изложените съображения въззивният съд счита за правилни изводите на първоинстанционния съд, че при провеждане на дисциплинарното производство работодателят е допуснал нарушение на предвидената от закона предварителна защита, като не е провел процедурата по чл. 333 от КТ, което има за пряка последица отмяна на прекратяването на трудовия договор като незаконно, без съдът да извършва проверка на другите изисквания за законосъобразност на уволнението. Правилно съдът е отменил уволнението на С. И., извършено със Заповед № 4441/09.12.20*****г. от изпълнителния директор на „Аркус“ АД гр. Лясковец, като незаконосъобразно на основание чл.344, ал.3 във вр. чл.333, ал.2 във вр. ал.1,т.3 от КТ, без съдът да разглежда трудовия спор по същество, като съответно е уважил и акцесорния иск за възстановяване на работа.