Решение № 1532 от 26.01.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1532 гр. Русе, 05.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Балджиева при участието на секретаря Галя М. Георгиева като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело № 20224520103666 по описа за 2022 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК от С. С. Д., от гр.Р. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК:131001375, сьс седалище и адрес на управление гр.С., р-н Витоша, кв.Малинова Долина, ул.Рачо Петков Казанджията №6.

Ищецът С. С. Д. твърди, че е длъжник по изпълнително дело №20198320401954, образувано при ЧСИ И.Хаджииванов, с район на действие Окръжен сьд Русе, от взискател „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, гр. С.. Изпълнителното дело било образувано въз основа на издаден в полза на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ АД Изпълнителен лист от 03.10.2012г., по ч.гр.д.№5493/2012г. на РС Русе, въз основа на заповедно производство, образувано на основание чл.410 ГПК и подлежаща на изпълнение Заповед за изпълнение № 3454/24.07.2012 г., по ч.гр.д. № 5493/2012г., на РС – гр.Русе.

Още преди издаване на цитирания изпълнителен лист, въз основа на сключен рамков Договор за цесия от 20.07.2009г., вземането станало собственост на посоченото дружество „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с ЕИК:131001375 и същото дружество в качеството си на взискател поискало и образувано изпълнителио дело

№20138090400134, при ЧСИ Силвия Косева с район на действие Окръжен съд Велико Търново на 15.01.2013г. След образуване на цитиранато изпъ лнително дело срещу С.

С. Д., на 21.01.2013г. е била изпратена покана за доброволио изпълнение. Следващо действие, направено по делото, по искане на взискателя е искане за справка в НАП за имущество на длъжника от 08.03.2013г. След тази дата в изпълнително дело №201380904001З4 липсвали данни за каквито и да са извършвани действия, поискани 1 от взискателя „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, до прекратяването на производството по делото с протокол, изготвен от помощник на ЧСИ Косева на 26.06.2019г., като прекратяването е станало, както било записано на гърба на изпълнителния лист, на основание чл.433, ал.1, т 8 от ГПК.

Към настоящият момент „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, в качеството им на взискател, след като са били получили оригинала на изпълнителния лист, от прекратеното изпълнителио дело №20138090400134, са образували ново изпълнително дело под №20198090400768, отново при сьщия ЧСИ, въз основа на молба вx.

№15015/08.07.2019г. и приложен цитирания по-горе изпълнителен лист от 03.10.2012г.

След образуване на делото при ЧСИ Косева, сыцото е изпратено по подсьдност при ЧСИ И.Хаджииванов, въз основа на подадена от взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД молба с вх.№22014/04.10.2019г. за продъл жаване на изпълнението. Полученото при ЧСИ И. Хаджииванов изп. дело №20198090400768 било образувано в изпълнително дело №20198320401954 на ЧСИ И. Хаджииванов, с район на действие Окръжен съд Русе. След образуване на изпълнително дело №20198320401954, ЧСИ Хаджииванов е изпратил запорно съобщеине за налагане на запор върху трудовото възнагражде ние на С. С. Д. на 25.10.2019г. След тази дата, на 12.11.2019г. Съдебния изпълнител наложил запор върху банковите сметки на ищцата в Банка „Пиреос“.

Ищцата моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че вземането им за което е издаден изпълнителен лист от 03.10.2012 г. въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 5493/2012 г. по описа на РС – Русе е погасено по давност.

Ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, счита че предявения иск е допустим, подаден от лице, по отношение на което е налице правен интерес, както и са налице изискуеми от закона предпоставки за надлежно възникване и упражняване на правото на иск. По основателността счита, че иска е неоснователен и недоказан и моли предявената искова претенция да бъде отхвърлена изцяло.

По делото са представени писмени доказателства, приложени са изпълнително дело №20138090400134, при ЧСИ Силвия Косева с район на действие Окръжен съд Велико Търново и изпълнително дело №20198320401954 на ЧСИ И.Хаджииванов, с район на действие Окръжен съд Русе.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Правото да се събере по принудителен ред едно изискуемо вземане се погасява с изтичането на петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД или тригодишната такава по чл.

111 ЗЗД. В случая за процесното вземане се прилага разпоредбата на чл. 110 ЗЗД и давността за него настъпва след в изтичането на петгодишен срок.

Относно въпроса за приложението на института на погасителна давност по 2 време на висящ изпълнителен процес, през годините са действали два акта на върховните съдилища, които са били със задължителна сила. Съгласно ППВС № 3/1980 г. погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Противоположно на това разбиране е изведено в т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което давност тече и по време на изпълнителния процес. Настоящият състав споделя съдебната практика, обективирана в Решение № 170/17.09.2018г. по дело № 2382/2017г. на ВКС, ГК, IV г. о. и Решение № 252/17.02.2020г. по дело № 1609/2019г. на ВКС, ГК, съгласно която, при постановяването на нов тълкувателен акт, с който се изоставя предходното тълкуване на същата правна норма и се възприема различно тълкуване, последващото тълкувателно решение няма подобно на първоначалното обратно действие, а се прилага от момента, в който е постановено и обявено по съответния ред, респ. от този момент престава да се прилага и предшестващия тълкувателен акт, обявен за изгубил сила.

Следователно, в случая, до приемането на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС на дата 26.06.2015 г., приложение следва да намери ППВС № 3/1980 г. по въпроса за приложението на института на погасителната давност в хода на изпълнителния процес. По въпросите за давността, след дата 26.06.2015 г., приложение ще намери ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съгласно т.10 от същото прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. От мотивите на това тълкувателно решение се извежда още и че давността се прекъсва с подаването на молба от взискателя с посочване на изпълнителен способ.

Предвид изложеното до 26.06.2015г. давност по изп. дело №134/2013г. по описа н а ЧСИ Силвия Косева не е текла. Безспорно изпълнително производство № 1954/2019г. по описа на ЧСИ И.Хаджииванов е образувано след 26.06.2015 г. и спрямо него приложение намира т. 10 на ТР № 2 по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В този смисъл, по отношение задълженията на ищцата, за които е образувано и водено изп.д.

№ 134/2013г. по описа на ЧСИ С.Косева, считано от датата на образуването му до 3 приемане на ТР 2/2013г. на 26.06.2015г. погасителната давност е била прекъсната и не е текла. Считано от 26.06.2015г. е започнала да тече нова давност, като същата е прекъсната отново с извършваните изпълнителни действия по изп. дело № 1954/2019г. по описа на ЧСИ И.Хаджииванов, по което дело постъпват суми, вследствие наложен запор.

Съгласно текста на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК „перемпцията“ настъпва по силата на закона с настъпването на съответния правнорелевантен факт, но не засяга сама по себе си издадения изпълнителен лист – не го прави невалиден, не го обезсилва и др., още по-малко влияе върху материализираното в него вземане, подлежащо на принудително изпълнение. С настъпването на перемпцията по изп. дело №134/2013г. по описа на ЧСИ Силвия Косева се прекратява изп. производство по него и не следва по делото да се предприемат изпълнителни действия, които биха били незаконосъобразни. Следва да се уточни, че самия изп. лист и отразеното в него вземане не се засягат от перемпцията и няма пречка въз основа на същия изпълнителен лист да се образува ново изпълнително дело, по което да се предприемат законосъобразно изпълнителни действия, разбира се в случай че не са налице предпоставки, осуетяващи това /напр. по чл.433, ал.1, т.3, т.4, т.7 от ГПК/.

Законодателят не е предвидил перемпцията като пречка за образуване и водене на ново изпълнително производство след прекратяване на предходно такова на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Поради това, действията на ЧСИ С.Косева по образуване и водене на изпълнителното дело са валидни и допустими, т.к. перемпцията на предходното изпълнително дело не е пречка за образуване на ново, а приложимата пет годишната погасителна давност за вземанията, материализирани в процесния изпълнителен лист до образуването на новото изпълнително дело не е изтекла.

Съгласно чл. 117 ЗЗД от прекъсването на давността почва да тече нова давност.

От данните по делото се установява, че срокът на погасителната давност е прекъснат с извършените изпълнителни действия по изп.дело №1954/2019г. по описа на ЧСИ И.Хаджииванов, като от тогава до сега не са изминали пет години.

С оглед на гореизложеното съдът намира иска за неоснователен и като такъв същият следва да се отхвърли.

Предвид изхода на спора в полза на ищеца няма да се присъждат разноски.

Такива няма да се присъдят и на ответника, тъй като той не е направил подобно искане, нито е представил доказателства за сторени разноски, нито списък по чл. 80 ГПК.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

4

ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. С. Д., ЕГН:**********, със съдебен адрес в гр.Р., ул.“К.В.“, №.., чрез адв.Ст.Ц. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК:131001375, сьс седалище и адрес на управление гр.С., р-н Витоша, кв.Малинова Долина, ул.“Рачо Петков Казанджията“, №6 иск с правно основание чл. 439 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника, като погасени по давност, сумата 956,42лв., представляваща главница по договор за отпускане на стоков и поричен заем от 10.01.2008г., за които суми са издадени по ч. гр. д № 5493/2012г. по описа на Районен съд – Русе заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК №3454/24.07.2012г. и изпълнителен лист от 03.10.2012г., като недоказан.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

5