Протоколно определение № 480 от 27.03.2025, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 480 гр. Сливен, 27.03.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Албена Г. Василева

Сложи за разглеждане докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20242230105822 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Ищцата С. И. Ж., редовно призована не се явява и не се представлява.

Ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД, нередовно призовано не се представлява от представител или пълномощник.

Ответното дружество „Ай Тръст“ ЕООД, нередовно призовано не се представлява от представител или пълномощник.

Постъпило е становище с вх. № 6414/19.03.2025 г. от пълномощника на ищцата, с което на осн. чл. 214 от ГПК намалява предявения осъдителен иск срещу „Кредисимо“ ЕАД, като от сумата 63 лв. го намалява със сумата от 13,49 лв. и се калкулира сума 49,51 лв., представляващ недължимо платена договорна лихва по недействителен договор за потребителски кредит от 07.12.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

На осн. чл. 214 от ГПК намаляват предявения осъдителен иск срещу „Ай Тръст“ ЕООД чрез намаляване от сумата 250 лв. със сумата 127,25 лв., като се калкулира сумата 122.75 лв., представляваща недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство от 07.12.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Не се противопоставят да се даде ход на делото. Поддържат изцяло депозираната 1 молба и приложените с нея доказателства. Оспорват представения отговор.

Молят съда да уважи предявения иск, като се съобрази с цитираната практика. Претендират за присъждане на направените по делото разноски.

Постъпило е становище с вх. № 7044/25.03.2025 г. от пълномощника на ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД, с което заявява, че нямат възможност да присъстват в насроченото съдебно заседание, молят да се даде ход на делото. Поддържат депозирания отговор на исковата молба и оспорват предявените искове. Молят да бъде отделено като безспорно по делото, че между страните е налице договорно правоотношение, произтичащо от Договор за потребителски кредит № 2318409/07.12.2020 г., както и че кредитополучателя е усвоил изцяло главницата по кредита в размер на 1685.84 лв. На следващо място оспорва твърденията на насрещната страна, че е материално затруднена. Моли съда да им издаде съдебно удостоверение, което да им послужи пред НАП по силата на което да получат справка, относно осигурителния доход на ищцата за периода от четири месеца преди депозиране на исковата молба от 01.07.2024 г. до 01.11.2024 г. Няма да сочат други доказателства, молят да се даде ход на делото по същество. Молят съда да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения иск. Претендира за присъждане на направените по делото разноски. Във връзка с претендираните разноски за адвокатско възнаграждение молят съда да определи минимален размер и под минималния по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Постъпила е молба с вх. № 7045/25.03.2025 г. от ответното дружество „Ай Тръст“ ЕООД, с която молят да се даде ход на делото в тяхно отсъствие.

Поддържат депозирания отговор. Нямат възражения по проекто-доклада на съда. Нямат доказателствени искания. Молят да се даде ход на делото по същество. Молят да се отхвърли като неоснователен и недоказан предявения иск с правно осн. чл. 55 от ЗЗД във вр. с чл. 86 от ЗЗД. Молят да им бъдат присъдени направените разноски в настоящото производство. Във връзка с претендираните разноски за адвокатско възнаграждение на ишщцата, Молят да бъдат определени в справедлив размер като се вземе предвид ниската правна и фактическа сложност на производството и под минималния размер по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

2

Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което и на осн. чл. 142 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото и пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора.

Съдът на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК ИЗВЪРШВА доклад на делото.

В исковата си ищцата твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит сключен на 07.12.2020 г. между нея и ответното дружество

„Кредисимо“ ЕАД, съгласно който същата получила по Изи Пей АД сумата от 1550 лв.

Съгласно чл.4.1 от Договора за потребителски кредит, ищцата следвало да сключи Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „Ай тръст“ ЕООД, с цел да бъде обезпечен сключеният Договор за кредит.

Твърди, че на 07.12.2020 г. ищцата сключила Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „Ай тръст“ ЕООД, по силата на който договор, следвало да заплати сумата в размер на 1200 лева.

Ищцата заплатила по Договор за потребителски кредит сумата в размер на 1613 лева, а по Договор за предоставяне на поръчителство - сумата в размер на 250 лева и на същата били издадени удостоверения, че договорите са приключили и сумите са изплатени.

Твърди се, че Договор за потребителски кредит № 2318409/07.12.2020 г. сключен с „Кредисимо“ ЕАД, е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, както и че същият не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, договорът трябвало да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Годишният процент на разходите следвало да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислявал по специална формула, като спазването на това изчисление давало информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.

Твърди се, че в договора за потребителски кредит е посочена само абсолютна стойност на ГПР, като липсвала ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита. В настоящия случай не ставало ясно какво точно е включено в процента на ГПР освен лихвата, доколкото е предвидена дължимостта на такса гарант. Не ставало 3 ясно дали същите са отразени в ГПР, не ставало ясно изобщо какво все включва в ГПР. Не ставало ясно какво се включва в общите разходи за потребителя - настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка. След като кредиторът при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс задавал допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следвало по разбираем за потребителя начин да се посочи какво точно е включено в тях.

Наред с това се твърди, че договор за потребителски кредит бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл. 11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата, която се претендира чрез Договор за предоставяне на поръчителство, не била включена в ГПР и ГЛП. Заплащането на сумата по договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/2014 г.

Твърди се, че със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на „Кредисимо" АД. С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с „Кредисимо" АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на „Кредисимо" АД, кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна водело до недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство.

Предвид гореизложеното моли съда на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, да осъди „Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищцата сумата в размер на 63 лева, недължимо платена договорна лихва по недействителен договор за потребителски кредит № 2318409/07.12.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

На основание чл.55 ал, 1 пр. 1 от ЗЗД, да осъди „Ай Тръст“ ЕООД да заплати на ищцата сумата в размер на 250 лева, недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство от 07.12.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

4

Претендират се присъждане на направените съдебно-деловодни разноските.

Моли съда на основание чл.11 ал.1 т.12 от ЗПК, да задължи ответните дружества да предоставят Договор за потребителски кредит № 2318409/07.12.2020 г.. и Договор за предоставяне на поръчителство от 07.12.2020 г., както и справки за извършени от ищцата плащания по двата договора.

При условията на чл. 131 от ГПК в предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД, чрез процесуален представител, с който оспорва изцяло предявените исковете по основание и размер.

Не се оспорва обстоятелството, че ищцата има валидно сключен договор за потребителски кредит с „Кредисимо“ ЕАД, сключен за срок от 18 месеца, като погасяването на кредита е разсрочено на вноски, съгласно Приложение № 1. Приложения лихвен процент по кредита е в размер на 35.84 % и годишен процент на разходите в размер на 42,35 %, като общия размер на всички плащания е 2203,92 лв. Не се оспорва и обстоятелството, че задължението по процесния договор е изцяло доброволно предсрочно погасено. Моли тези обстоятелства да бъдат изведени като безспорни по делото.

Оспорват размера на извършеното плащане, както и обстоятелството, че същата е заплатила сумата от 13.49 лева, представляваща възнаградителна лихва. Сочи се, че не е налице спор, че сумата е заплатена, но същата била платена на валидно правно основание.

Твърди се, че процесният договор за кредит има необходимото съдържание съгласно ЗПК и в този смисъл били неоснователни възраженията за нищожност.

Оспорва се твърдението, че за ищцата било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник, както и твърдението, че вземанията на „Ай Тръст“ е следвало да се включат в ГЛП и ГПР съгласно чл.19 от ЗПК.

На следващо място изтъква, че възнаграждението за поръчителство не е включено като разход по кредита, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за общи разходи по кредита формулиран в параграф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК.

Сочи се, че „Кредисимо“ ЕАД към датата на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР, не е имало информация относно размера на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство.

Договорът за предоставяне на поръчителство (в случай че бъде избран такъв), се сключва след сключването на Договора за кредит с „Кредисимо“ ЕАД.

„Кредисимо“ ЕАД не знае и няма как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя „Ай Тръст“, по който бъдещ договор „Кредисимо“ ЕАД не е страна.

5

Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита. По силата на договора за предоставяне на поръчителство, „Ай Тръст“ ЕООД се задължава да извърши за сметка на ищцата възложените от нея действия, а именно: да отговаря пред кредитора „Кредисимо“ солидарно с нея за изпълнението на всички нейни задължения по договора за кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията по кредита. Вземанията за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство възниквали в полза на „Ай Тръст“, а не в полза на кредитодателя „Кредисимо“ и „Кредисимо“ не е страна по договора между ищцата и „Ай Тръст“.