Протокол с решение от ОСЗ № 2048 от 27.02.2026, Районен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 2048 гр. Пловдив, 27.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова Сложи за разглеждане докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20255330108232 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 11:38 часа се явиха:

***

Въз основа на днес докладваните твърдения на страните, доказателствата по делото и закона, съдът намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за договора и чл. 26, ал. 1 ЗЗД за клаузата на чл. 7.1. от договора, по който в тежест на ищеца е да докаже сключването на договора, наличието на оспорената клауза и основанията за тяхната недействителност.

Предявен е насрещен иск с правно основание чл. 23 ЗПК, по който ответникът следва да докаже, че е предал сумата на потребителя. В тежест на потребителя е да докаже валидно правно основание за нейното задържане и да установи, че е платил процесната сума.

Безспорно е, че в ГПР не е включена застрахователната премия.

Установява се от договора за кредит, че страните са уговорили размер на кредита 9290 лв. Към него кредиторът е финансирал и застраховка в размер на 4668,42 лв., като общият размер на отпуснатия кредит се равнява на сбора от тези две суми, а именно 13 958,42 лв. За безспорно е прието, че в посочения в договора ГПР не е включена застрахователната премия.

Съдът намира, че същата следва да бъде включена, тъй като съставлява разход по кредита. Този извод следва както от размера на премията, който е около 50% от размера на реално получената сума, така и от обстоятелството, че премията се финансира от кредитора. По този начин същата се включва в размера на главницата и се олихвява с възнаградителна лихва, трупайки допълнителна печалба за кредитора. Налице са два от критериите, посочени в практиката на СЕС в преюдициални запитвания, за да се определи премията като разход по кредита – размер, съизмерим с главницата, и прикриване на 1 допълнителна печалба и допълнителни разходи за кредитора.

Ето защо е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.

При този изход на спора се дължат разноски в полза на ищеца за платената държавна такса в общ размер 780,45 лв. или 399,04 евро, както и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА в размер на 170 евро, което съдът счита, че отговаря на сложността на делото и процесуалното поведение на ищеца, който не се явява в днешното открито съдебно заседание.

По насрещния иск съдът намира същия за основателен, тъй като потребителят не отрича усвояването на сумата по кредита. Напротив, представя доказателства за плащането на процесната сума след завеждане на насрещната искова молба. Ето защо насрещният иск следва да се отхвърли поради плащане в хода на процеса, но в този случай да се присъдят разноски в полза на кредитора, тъй като потребителят е станал повод за завеждане на насрещната искова молба.

С оглед недействителността на договора за кредит изискуемостта за връщане на главницата настъпва с нейното предаване. Като е изплатил чистата стойност на кредита едва в хода на процеса, потребителят е станал причина за завеждане на насрещния иск.

В полза на „Ти Би Ай“ следва да се присъдят разноски за заплатената от него държавна такса и такси за преписи общо в размер на 75,33 лв. / 38,52 евро, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 180 лв. / 92,03 евро.

Не може да се намали юрисконсултското възнаграждение, доколкото по-голям размер, макар и като адвокатски хонорар, е присъден в полза на другата страна.

Така мотивиран,

СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, с ЕИК: 131134023, със седалище и адрес на управление: град София, п.к. 1421, р-н Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, по предявения от К. А. А., ЕГН **********, иск с правно основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, че сключеният между страните Договор за потребителски кредит № *** от 28.06.2023г. е недействителен, поради нарушване изискванията за посоване в договора на ГПР.

ОТХВЪРЛЯ, поради плащане в хода на процеса, иска с правно основание чл.23 ЗПК за осъждането на К. А. А., ЕГН **********, да плати на „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК: 131134023, сумата от 922 евро / 1 803.29 лева, представляваща неплатена част от чистата стойност на кредита по сключения между тях Договор за потребителски кредит № *** от 28.06.2023 г.

ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД да плати: на К. А. А. разноски за държавна такса в размер 399,04 евро; на Адвокат В. В. М. с № ********** към *** - адвокатско 2 възнаграждение на основание чл. 38 ЗА в размер на 170 евро.

ОСЪЖДА К. А. А. да плати на „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД разноски, както следва: държавна такса в размер на 38,52 евро, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 92,03 евро.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Протоколът изготвен в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 12,10 часа.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ Секретар: _______________________

3