Решение № 211 от 09.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Пловдив, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Розалия Кр. Шейтанова

Членове:

Миглена Р. Маркова

Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева в присъствието на прокурора Костадин Д. Паскалев като разгледа докладваното от Миглена Р. Маркова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225300601765 по описа за 2022 година Производството е по реда на Глава XХІ от НПК.

Образувано е по жалба на адв.З. Г. повереник на гражданските ищци и частни обвинители- Х. Д. и М. Д., срещу Присъда № 149/22.07.2022г. постановена по НОХД №6838/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІІІ– ти н.с, с която подсъдимият П. А. Г. е признат за невиновен в извършване на престъпление по чл.195 ал.1 т.4 и т.7, вр. с чл. 194 ал.1, вр. с чл.28 ал.1 от НК и на осн. чл.304 от НПК е оправдан по така повдигнатото му обвинение.

С присъдата предявеният от гражданските ищци и частни обвинители Х. Б.Д. и М. П. Д., граждански иск за причинени имуществени вреди в размер на 12578,39лв. е отхвърлен като недоказан.

На осн. чл.190 ал.1 от НПК направените по делото разноски е постановено да останат за сметка на държавата.

Присъдата се обжалва като неправилна и незаконосъобразна. Прави се 1 искане същата да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение и да бъде уважен изцяло предявения граждански иск.

Постъпило е и допълнение към въззивната жалба от адв. Г., в което обстойно са изложени съображения относно неправилността и необосноваността на първоинстанционния съдебен акт. Наведени са доводи, че неправилно съдът е възприел, че не може да бъде установен маршрута на подсъдимия по клетките на мобилните оператори, както и че обясненията му относно този маршрут са останали изолирани от събрания по делото доказателствен материал и са опровергани от показанията на свид. Д.. Твърди се и че обясненията на подсъдимия, в частта относно причините да се обади от скрит номер на свид. Д. са нелогични.

В производството пред въззивната инстанция адв.Г., гражданските ищци и частни обвинители- Х. Д. и М. Д. поддържат жалбата си и допълнението към нея като пледират да бъде отменен атакувания съдебен акт, тъй като са налице доказателства, че подсъдимият е извършител на престъплението, за което е предаден на съд, поради което се иска същия да бъде признат за виновен и наказан.

Защитникът на подс. Г. – адв.К. пледира първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, предвид липсата на преки и косвени доказателства за съпричастността на подсъдимия към вмененото му във вина престъпление. В тази насока се акцентира върху заключението на назначената и изготвена в хода на въззивното следствие СТЕ, че в изследваните записи не е установено изображения на лицето, което да е годно за изследване и да обуслови извод, че извършител на деянието е подсъдимият. Навеждат се доводи, че показанията на полицейските служители не следва да се вземат под внимание, предвид голословното им твърдение, че извършител на престъплението не може да бъде друг освен подсъдимия.

Подсъдимият Г. в съдебно заседание моли да бъде потвърдена присъдата на РС-Пловдив, предвид липсата на доказателства за виновността му.

Представителят на ОП-Пловдив счита постановеният съдебен акт за неправилен с оглед събраните по делото доказателства. Иска присъдата да 2 бъде отменена и подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като бъде осъден да заплати направените по делото разноски, както и да бъде уважен предявения граждански иск.

Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото, изразеното от страните в протеста и пред настоящия съдебен състав и съобразно правомощията си по чл. 313 и чл.314 от НПК, като провери изцяло правилността на решението по посочените от страните основания и извън тях, намира и приема за установено следното:

Ж а л б а т а е процесуално ДОПУСТИМА, подадена в срок, от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване по реда на глава ХХІ от НПК съдебен акт. Разгледан а по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови решението си, Пловдивският районен съд е възприел за установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:

Подсъдимият П. А. Г. е роден на *** год. в гр. Г.Д., с постоянен адрес: гр. Г.Д., ул.„М.“ **, б., български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан.

С влязло в сила на 03.05.2014г. протоколно определение по НОХД № 2429/2014г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, подс. Г. е бил признат за виновен за извършено на 29.04.2014г. престъпление по чл.197 т.3 вр. чл.195 ал.1 т.4 вр. чл.194 ал.1 от НК, за което му било наложено наказание „Пробация“ със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с периодичност два пъти седмично и задължителни срещи с пробационен служител за срок от една година.

Наказанието било изтърпяно на 26.05.2016г.

Свид. Х. Д. живеел със съпругата си свид.М. Д. в апартамент, находящ се на *** в гр. П.. Същите имали спестявания, които държали в дома си, в размер на 5 470 евро, както следва: 10 банкноти с номинал 500 евро, 1 банкнота с номинал 100 евро, 10 банкноти с номинал 20 евро, 3 банкноти с номинал 50 евро и четири банкноти с номинал 5 евро. В дома си държали и други ценности, а именно златни накити изработени от 14 каратово злато пръстен с тегло 5,80гр.; пръстен с тегло 3,89гр.; пръстен с тегло 2,54гр.; пръстен с рубин с тегло 2гр.; пръстен с тегло 2гр.; синджирче с три златни 3 висулки с общо тегло 6 гр.;чифт обеци с тегло 3гр.; чифт обеци с общо тегло 2,84гр.; златна плочка – висулка с тегло 2гр. Свид. Д. увила спестяванията им в хартия и ги сложила във вълнен чорап, който заедно с други вълнени чорапи прибрала в найлонова торба, в най- голямото долно отделение, в дъното на гардероб, намиращ се в спалнята. Златните накити свид. св.Д. скрила в дамски къс чорап, който наред с други чорапи бил прибран в кожена черна чанта, сложена на същото място в гардероба, до найлоновата торба, в която бил и чорапа, в който били скрити парите.

Подс. Г. и свид. Д. се познавали от «Цар Симеоновата градина» в гр.

Пловдив, където ходели да играят карти. В края на месец ноември 2020г., в разговор помежду им свид. Д. споделил с подс. Г., че е взел 500 евро от спестяванията, които жена му крие в гардероба в спалнята на жилището им, в торба с чорапи.

На 26.11.2020г. в 18.33 ч. и на 27.11.2020г. в 09.10 ч. на телефона на свид. Д. с аб.№ **********, от скрит номер му се обадил мъжки и женски глас, които той не разпознал, които настоявали свид.Д. да отиде да си направи тест за „Ковид- 19“. Свид.Д. споделил със съпругата си за обажданията, но не отишъл да се тества. В хода на досъдебното производство било установено след изискване на справка от „БТК“ ЕАД гр.София, че обажданията на 26.11.2020г. в 18.33 ч. и на 27.11.2020г. в 09.10 ч. на телефона на свид. Д. с аб.

№ ********** са от телефон с абонатен № *** – ползван от подс. П. Г..

На 09.12.2020г. около 10.30ч. свид. Д. излязла от жилището си, за да отиде на фризьор, като след нея излязъл и свид. Д., който заключил вратата на апартамента им. В 10.55 ч. свид. Хр.Д. получил входящо обаждане от подс.

Г., който позвънил от телефон с аб.№ ***. В хода на разговора свид. Д. споделил на подсъдимия, че съпругата му е на фризьор, а самия той отива да й купи подарък. На въпроса на свид. Д. къде се намира, подсъдимият отговорил, че е до „Централна поща“ в гр. Пловдив. Свид.Д. предложил на подсъдимия да се срещнат пред хотел „България“ /находящ се на ул.“Патриарх Евтимий“ гр.Пловдив, до главната улица/, и след като купят подаръка да отидат да играят карти в „Цар Симеоновата градина“. Подс. Г. се съгласил с предложението и казал, че тръгва към мястото на срещата. Част от придвижването му до момента на срещата му със свид. Д. било заснето от различни камери за видеонаблюдение по маршрута – кръстовището на 4 ул.“Мали Богдан“, ул.“Родопи“, продължил по ул.“Родопи“ в посока бул.“Княгиня М. Луиза“, придвижил се по бул.“Княгиня М. Луиза“, преминал покрай Католическата църква и през подлез „Археологически“, от където стигнал до хотел „България“. Междувременно свид. Д. стигнал до хотел „България“, където не видял подс. Г., поради което се насочил към „Централна поща“, но и там не го видял. След известно време двамата се срещнали пред хотел „България“, отишли да купят подарък на свид.Д., след което отишли в градината, за да играят карти.

Свид.М.Д. се прибрала и отключила вратата на жилището. Влязла вътре и забелязала, че вратичката на горната част на гардероба е отворена, поради което проверила накитите и парите дали са на мястото си, но не ги намерила.

Чантата с чорапите била там, но липсвали златните накити и парите. В жилището не било разхвърляно, нямало следи някой да е търсил нещо, поради което и свид.Д. се обадила на съпруга си. След като той се прибрал, тя му споделила, че липсват златото и парите. Свид.Д. се обадил на подс. Г. и му казал, че знае какво е направил, след което седнал да пие ракия. На следващия ден, подал сигнал в 04 РУП при ОД на МВР Пловдив, които уведомил за случилото се.

Първостепенният съд е приел заключението на назначена и изготвена в хода на досъдебното производство съдебно-стокова експертиза, според чието заключение стойността на инкриминираните вещи възлиза на: 1 бр. златен пръстен 14 карата с тегло 5,80 гр. на стойност 551 лв., 1бр. златен пръстен 14 карата с тегло 3,89 гр. на стойност 369,55 лв., 1 бр. златен пръстен 14 карата с тегло 2,54 гр. на стойност 241,30 лв., 1 бр. златен пръстен с рубин 14 карата с тегло 2 гр. на стойност 190 лв., 1 бр. златен пръстен 14 карата с тегло 2 гр. на стойност 190 лв., 1 бр. златно синджирче с три златни висулки 14 карата с общо тегло 6 гр. на стойност 570 лв., 1 чифт златни обеци 14 карата с тегло З гр. на стойност 285 лв., 1 чифт златни обеци 14 карата с общо тегло 2,84 гр. на стойност 269,80 лв., 1 бр. златна плочка – висулка 14 карата с тегло 2 гр. на стойност 190 лв., 1 бр. кадифена торбичка на стойност 1 лв., 4970 евро на стойност 9720,47 лв., 1 бр. целофанче /без стойност/ - или всички вещи на обща стойност 12 578,12 лв. /дванадесет хиляди петстотин седемдесет и осем лева и тридесет и девет стотинки/.

Първоинстанционният съд кредитирал с доверие и заключението на 5 назначена и изготвена в ДП, съдебно трасологическа експертиза №79/2021г., видно от чието заключение, заключващият механизъм на представената за изследване брава от входната врата на жилището на сем.Д.и, с обозначения „***“ е изправен и представлява заключващо средство. Върху кодиращите пластини, се установявало наличие на механични следи оставени от твърд предмет, различен от оригиналните ключове, с дебелина не повече от 5 мм., позволяваща проникване в улея за ключа на бравата – най- вероятно пластини тип „набирачки“ и „натегачки“.

Първостепенният съд е приел и назначената и изготвена в хода на ДП производство- Протокол за извършена експертиза № 21/ДНК-11, като е посочил, че били иззети годни ДНК следи от бравата на жилището, но същите не съвпадат с ДНК профила на подсъдимия.

Прието е, че иззетите дактилоскопни следи били негодни за идентификация.

Първоинстанционният съд изградил изложената по- горе фактическа обстановка, след като анализирал събраните по делото доказателства и кредитирал с доверие: частично обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите: Х.Д. и М.Д., А. Д., С.О. и П.А., заключенията на: съдебно стокова експертиза, съдебно трасологическа експертиза, ДНК експертиза, протоколи за оглед на веществени доказателства, протокол за оглед на местопроизшествие, протоколи за доброволно предаване, справки от мобилни оператори, справка за съдимост и характеристична справка на подсъдимия.

Първостепенният съд обстойно е посочил в кои части е кредитирал с доверие показанията на разпитаните свидетели, обясненията на подсъдимия и съображенията си за това. Направеният анализ на събраните доказателства и изградената въз основа на тях фактическа обстановка според настоящия съдебен състав е непълна и частично неправилна, поради допуснати логически грешки при оценката на установените факти по делото, както и неспазване изискванията на чл.13 и чл.14 от НПК за провеждане на обективно, всестранно и пълно изследване на всички включени в предмета на доказване факти и обстоятелства, което наложи провеждане на съдебно следствие във въззивното производство за допълнителен разпит на свид. Х.Д., назначаване на съдебно техническа експертиза на приложените по делото дискове и изискване на информация от мобилния оператор “***“ ЕАД за 6 териториалния обхват на клетки с № 20067 и 20148 и възможно ли е да бъде обслужен разговор при силен трафик от друга клетка.