Решение № 3069 от 22.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3069 гр. София, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Михаела Касабова Въззивно гражданско дело № 20231100512918 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 13329 от 31.07.2023 г., постановено по гр. д. № 41338/2021 г. по описа на СРС, 47-ми състав Р. Е. Б. е осъдена да заплати на основание чл. 45 ЗЗД на Г.

Х. И. сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални страдания и притеснения, уронено самочувствие, унижено лично достойнство, срам и неудобство пред близки, колеги и приятели, причинени от отправени от ответника в сигнал от 10.04.2020 г. клеветнически твърдения срещу ищеца за побой и заплахи срещу живота и здравето, въз основа на които е била образувана проверка в 03 РУ – СДВР № УРИ 227000-3151/10.04.2020 г., както и пр. пр. № 18687/2020 г. по описа на Софийска районна прокуратура, ведно със законната лихва за периода от 10.04.2020 г. до окончателното изплащане. Със същото решение предявеният иск с правно основание чл. 45 ЗЗД е отхвърлен за разликата над сумата от 1000 лв. до пълния предявен размер от 5000 лв.

С решението районният съд е разпределил отговорността за разноски.

Срещу първоинстанционното съдебно решение в частта, в която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, е депозирана въззивна жалба от ответницата Р. Е. Б., с доводи за неправилност в атакуваната част. Поддържа се, че не са налице елементите от фактическия състав на деликтната отговорност. Съдът да не е обсъдил в цялост представените доказателства. Сочи, че по делото не се установява Р.

Б. да е подала жалбата в СДВР, знаейки, че твърдените факти са неверни, с единствената цел да увреди ищеца, доколкото е упражнила свое конституционно право. Отправя се искане за отмяна на решението в посочената част и отхвърляне на иска в цялост. Претендират се разноски.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца Г. Х. И., чрез адв. Р. Н., с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Претендира разноски

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата е допустима.

Софийски районен съд е сезиран с иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника Р. Е. Б. да заплати на ищеца Г. Х. И. сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални страдания и притеснения, уронено самочувствие, унижено лично достойнство, срам и неудобство пред близки, колеги и приятели, причинени от отправени от ответника в сигнал от 10.04.2020 г. клеветнически твърдения срещу ищеца за побой и заплахи срещу живота и здравето.

Ищецът твърди, че по подаден от ответника на 10.04.2020 г. сигнал срещу ищеца била образувана проверка в 03 РУ – СДВР № УРИ 227000- 3151/10.04.2020 г., както и пр. пр. № 18687/2020 г. по описа на СРП, приключила с отказа да бъде образувано досъдебно производство. В заявителските материали Р. Б. изложила неверни обстоятелства, а именно, че на 08.04.2020 г., около 23.30 ч., в семейното жилище на страните, намиращи се към посочената дата в граждански брак, и след употреба на алкохол Г. И. предизвикал скандал и нанесъл удар с юмрук в лицето, отправяйки заплахи срещу живота и здравето, а на следващия ден я изгонил от дома им. Поддържа в тази връзка двукратно на 09.04.2020 г. и на 23.04.2020 г. да са му били съставени предупредителни протоколи да се въздържа от саморазправа спрямо съпругата. Сочи в хода на преписката да били извършени проверки за притежание на огнестрелно оръжие, както и дали страда от психично заболяване. Твърди, полицейските служители да са установили, че не ищецът, а Р. Б. била употребила алкохол, както и че не бил извършен акт на домашно насилие срещу нея. В следствие на противоправното поведение на ответницата – изложените неверни данни пред органите на полицията твърди да е претърпял неимуществени вреди - емоционални страдания и притеснения, уронено самочувствие, унижено лично достойнство, срам и неудобство пред близки, колеги и приятели, за чието репариране претендира сумата от 5000 лв.

Ответницата оспорва предявения иск. Поддържа, че не е отправяла неверни твърдения, че отношенията между страните са влошени още от сватбата им. Оспорва ищецът да е претърпял твърдяните неимуществени вреди, както и техния размер.

Решението в частта, в която е отхвърлен искът с правно основание чл. 45 ЗЗД за разликата над сумата от 1000 лв. до пълния предявен размер от 5000 лв., като необжалвано от ищеца Г. И. е влязло в сила.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Във връзка с релевираните във въззивната жалба основания за неправилност на 2 решението настоящият съдебен състав намира следното:

Основателността на иска предпоставя кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на деликта, а именно: 1) поведение (действие/бездействие) на делинквента; 2) неговата противоправност; 3) вреда; 4) причинна връзка на вредата с поведението на делинквента и 5) вина.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на първите четири предпоставки, а именно: че е претърпял твърдените от него вреди в причинна връзка с противоправното поведение на делинквента. По отношение на вината нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД установява оборима презумпция за наличието й, поради което, ако ответникът твърди, че не е действал виновно, в негова тежест е да обори презумпцията, а именно да установи верността на заявените в сигнала искания и възражения.

Безспорно между страните, с оглед признанието на ответника, с доклада по делото е отделено като ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 10.04.2020 г. Р. Е. Б. е подала сигнал срещу ищеца, въз основа на който е била образувана проверка в 03 РУ – СДВР № УРИ 227000-3151/10.04.2020 г., както и пр. пр. № 18687/2020 г. по описа на Софийска районна прокуратура.

Спорни и пред настоящата инстанция са въпросите дали с описаните изказвания ответницата е реализирала фактическия състав на деликтно поведение, съответно – дали ищецът е претърпял неимуществени вреди в причинна връзка с тях.

В конкретния случай ищецът извежда доводи за наличието на правно защитим интерес от твърденията за противоправно поведение на ответницата, а именно, че изнесените факти в заявлението за извършено насилие върху нея, послужило като основание за образуване на пр. пр. № 18687/2020 г. по описа на Софийска районна прокуратура, са неверни, като същите са заявени умишлено с цел да му навреди.

От приетата по делото пр. пр. № 18687/2020 г. по описа на Софийска районна прокуратура се установява, че между страните е възникнал скандал, във връзка с който адресът на жилището им е посещаван двукратно на 08.04. и на 09.04.2020 г., като на място са съставени протоколи за предупреждение на основание чл. 65, ал. 1 ЗМВР и на двете страни. Преписката е приключила са Постановление на прокурор при СРП от 15.05.2020 г. за отказ за образуване на досъдебно производство срещу Г. Х. И.. След извършена предварителна проверка наблюдаващият прокурор е приел, че не са налице достатъчно данни за съставомерно престъпно поведение от страна на Г. Х. И., което да би могло да се квалифицира като извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5 НК – макар да са събрани данни за претърпяна от Р. И.а лека телесна повреда, липсват категорични такива, че автор на осъществено спрямо нея противоправно поведение е именно съпругът и то при конкретно твърдения семеен скандал, като същевременно посоченият квалифициран състав на телесна повреда изисква системност на упражненото домашно насилие, твърдения или данни за която не се установяват в разследвания случай.

Съгласно представена по делото информация от МВР, Дирекция „Национален система 112“ РЦ-112-София в периода 08.04.-09.04.2020 г. на тел. 112 са регистрирани четири повиквания относно домашно насилие на адреса на страните в ж.к. *******, *******, ******* – три от един и същ телефонен номер, като само при първото позвъняване в 22.28 ч. на 8.04. лицето се е представило като Г. И., а на 09.04. в 8.59 ч. е регистрирано четвърто обаждане от лице представило се като Р. И.а.

Пред първата инстанция са събрани гласни доказателствени средства чрез 3 разпита на свидетелите св. К.А. и св. Б.Б., брат на ищцата. От показанията на св. А. се установява, че от Г. е разбрал за подадена срещу него жалба от ответницата за незаконно оръжие и домашно насилие, че имал някакво психично отклонение. Сочи, че ищецът по това време работел в СОТ и го помолили да напусне, дълго време търсел работа, тъй като навсякъде го връщали заради тези жалби. Около половин година бил смачкан и трудно се издържал.

От показанията на св. Б., се установява, че на 09.04.2020 г. Р. му се обадила и помолила да живее при него. Когато дошла била много изплашена, в шок и, с оток на лявото око, сцепена лява вежда, синини по ръцете. Постоянно плачела, позвънил на тел. 112. На следващия ден я придружил до Пирогов, където била освидетелствана, след това до 03 РУ-СДВР, откъдето им казали да отидат до СРС да подадат жалба за домашно насилие. Свидетелят изяснява, че не е присъствал нито на освидетелстването, нито при подаване на жалбата и не знае какво е писала в нея сестра му, поради предвидените ограничения свързани с пандемията. Сочи, че тя не е искала да подава жалба, тъй като се страхувала, но я убедил да стори това. Споделя, че ответницата му казала, че синините са от нанесен от Г. побой.

От съдебномедицинско удостоверение от 10.04.2020 г. се установява, че при прегледа на Р. И.а е констатирано мозъчно сътресение, отоци, кръвонасядания и охлузвания по лицето и по двете ръце, като посочените травматични увреждания са в резултат от действието на твърди, тъпи и тъпоръбести предмети, и могат да са бъдат получени по време и начин, както се съобщават от пациента. Описаните увреждания са причинили на пациента временно разстройство на здравето, неопасно за живота. От лист за преглед на пациента от 10.04.2020 г. от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ също се установява, че при прегледа на Р. И.а е поставена основна диагноза – мозъчно сътресение, имала е контузия на клепача и околоочната област, при снета от пациента анамнеза за нанесен побой.

За да е налице отговорност за вреди от непозволено увреждане е необходимо наличие на определено поведение на ответника и вредоносен резултат в причинноследствена връзка от него. Поведението на ответника следва да е извършено в нарушение на определени законови разпоредби. Подаване на искова молба, жалба, сигнал до правораздавателни и правоохранителни органи само по себе си не могат да бъдат квалифицирани като противоправно поведение. Това поведение представлява реализация на субективно право и поначало упражняването му е правомерно.

Конституционно право на всеки гражданин е да подава искови молби, жалби, петиции, предложения, сигнали, като така търси защита на накърнение или застрашени свои права и интереси. Реализирането на това право би могло да бъде неправомерно, само ако представлява злоупотреба с право. Злоупотреба с право ще е налице тогава, когато правото се упражнява недобросъвестно - за да се увредят права и интереси на други лица или при противоречие с интересите на обществото – арг. съответно по чл. 57, ал.