Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 27 от 16.02.2022, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно гражданско дело 476/2021
Вид
Решение № 27
Подписан
16.02.2022
Състав
Евгения Георгиева Симеонова, Камелия Пламенова Колева, Пенка Петкова Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.436, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.436, ал.3, изр.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.442а · Граждански процесуален кодекс
  • чл.442а, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.502 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.503, ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.503, ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.521 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.521, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.521, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.10, ал.4 · Закон за особените залози
  • чл.32, ал.3 · Закон за особените залози
  • чл.35, ал.1 · Закон за особените залози
  • чл.35, ал.2 · Закон за особените залози
  • чл.41 · Закон за особените залози
  • чл.18, ал.4 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл.26 · Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Враца, 16.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Пенка П. Петрова

Камелия Пл. Колева при участието на секретаря Галя Цв. Иванова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20211400500476 по описа за 2021 година

Производството е образувано по жалба вх.№ 33053/06.10.2021 г. на Ц.

Ц. Ц., Ц. Х. Ц. и С. Г. Ц., тримата от с.***, обл.Враца, против действия на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ И. Ц. по изп.д.№ 661/2021 г.

След указания на съда, жалбата е конкретизирана с молба-уточнение вх.№ 3037/18.11.2021 г.

От жалбата и уточнителната молба може да бъде направен извод, че се обжалват следните действия на ЧСИ И. Ц.:

Първият жалбоподател Ц. Ц. Ц., в качеството си на длъжник по обезпечено вземане по договор за особен залог от 21.07.2020 г., обжалва постановление от 20.09.2021 г. по изп.д.№ 661/2021 г. по описа на ЧСИ И. Ц. в частта, в която са му начислени разноски за изпълнителното производство в размер на 3 108,30 лв. Посочва, че е получил уведомление за изготвяне на постановление, според което задължението по изпълнителното дело възлиза на 39 858,30 лв., от които 36 750 лв. – равностойността на липсващата вещ, и 3 108,30 лв. – такси, в т.ч. и такса по т.26 от Тарифата за такси и разноски по ЗЧСИ, но препис от самото постановление не му е връчен. Уточнява, че обжалва постановлението в частта относно разноските, тъй като липсва изричен акт на ЧСИ, с който да са начислени тези разноски; няма издадени сметки съобразно изискванията на ЗЧСИ; сумата е посочена общо, без да е конкретизирана по пера; в общата сума е включена такса по т.26 от Тарифата, без да е посочен размера и без да е събрана каквато и да е сума по 1 изпълнителното дело, върху която да се начислява тази такса.

Вторият жалбоподател Ц. Х. Ц., в качеството му на длъжник в изпълнителното производство, обжалва постановление от 20.09.2021 г. по изп.д.№ 661/2021 г. по описа на ЧСИ И. Ц., с което по реда на чл.35, ал.2 ЗОЗ вр. чл.521, ал.2 ГПК е определена равностойност на липсваща вещ – колесен трактор, марка/модел JOHN DEERE 6910, цвят - зелен/бял, рама № L06910V264292, година на производство - 2000г., с рег.№ ВР***, свидетелство за регистрация № ВР*** А, с дата на първоначална регистрация 27.04.2012г. и дата на вписване в регистъра 04.12.2012г. Твърди, че постановлението за определяне равностойността е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и немотивирано, тъй като липсват мотиви и данни по какъв начин ЧСИ е стигнал до извода, че вещта липсва. Счита, че равностойността на липсващата вещ е определена произволно и при допуснати груби процесуални нарушения на разпоредбата на чл.521, ал.2 ГПК. Същият жалбоподател Ц. Х. Ц. обжалва и начислените му по делото разноски в размер на 3 108,30 лв. Изтъква, че в постановлението за определяне на равностойността не са начислени каквито и да са разноски, както и че липсва друг изричен акт на ЧСИ за начисляването на такива. И този жалбоподател поддържа, че няма издадени сметки съобразно изискванията на ЗЧСИ, че дължимата сума за разноски е посочена общо, без да е конкретизирана по пера, както и че в общата сума е включена такса по т.26 от Тарифата, без да е посочен размера и без да е събрана каквато и да е сума по изпълнителното дело, върху която да се начислява тази такса.

Посочва, че е получил и второ постановление от 20.09.2021 г., в което е отразено, че ЧСИ приема разноски в размер на 198,30 лв., но не става ясно дали тези разноски са включени в първоначално посочените като дължими разноски от общо 3108,30 лв.

Третата жалбоподателка С. Г. Ц. също обжалва начислените такси в размер на 3108,30 лв., като излага напълно идентични съображения с тези на останалите двама жалбоподатели.

Вторият жалбоподател Ц. Х. Ц., в качеството си на длъжник в изпълнителното производство, и третата жалбоподателка С. Г. Ц., в качеството си на съпруг недлъжник, обжалват и постановление от 20.09.2021 г. по изп.д.№ 661/2021 г. по описа на ЧСИ И. Ц., с което са наложени възбрани върху недвижими имоти, представляващи съпружеска имуществена общност. Твърдят, че изп.д.№ 661/21 г. по описа на ЧСИ И.Ц. е образувано въз основа на вписано в ЦРОЗ пристъпване към изпълнение по договор за особен залог, сключен за обезпечение на задължението на първия жалбоподател Ц. Ц. Ц. по договор за продажба на бъдеща продукция от 26.06.2020 г., за неизпълнението на който е издаден изпълнителен лист и е образувано изп.д.№ 264/21 г., по което изпълнението е приключило – описана е и е продадена продукция, с чиято равностойност е погасено задължението по изпълнителния лист. Жалбоподателите считат, че при това положение не е допустимо в производство по реда на ЗОЗ да се събира втори път същата 2 сума. Намират, че при налагане на възбраните е нарушена разпоредбата на чл.442в ГПК (вероятно се има предвид чл.442а ГПК), тъй като дори и да остават дължими някаква незначителна част от главницата или дължими такси и разноски по изп.д.№ 264/21 г., размерът на същите е несъразмерен с размера на наложените възбрани, но ЧСИ отказва да вдигне възбраните с оглед разпоредбата на чл.442а, ал.2 ГПК. Твърди се, че възбрана е наложена и върху единствения жилищен имот на жалбоподателите, който е несеквестируем.

Постъпило е писмено възражение вх.№ 34416/15.10.2021 г. от "ВП Брандс Интернешънъл" АД, в качеството му на заложен кредитор и взискател по изпълнителното дело, в което изразява становище за недопустимост на жалбата, поради липса на активна легитимация на жалбоподателите в съответствие с разпоредбата на чл.10, ал.4 ЗОЗ вр. чл.521 ГПК. В условията на евентуалност изразява становище и за неоснователност на жалбата.

Навежда доводи, че заложният длъжник е бил надлежно уведомен, че се пристъпва към изпълнение върху вписания в ЦРОЗ особен залог и се иска предаване на заложената вещ. Посочва, че ЧСИ Ц. няколко пъти е уведомила длъжника и му е посочила конкретни дати за предаване на вещта, но такова не е последвало и вещта не е намерена на адреса на длъжника. Заложената вещ не е открита дори и при оказаното съдействие от органите на полицията. Ето защо заложният кредитор счита, че в негова полза е възникнало право да иска събиране на равностойността на неоткритата заложена вещ, поради което действията на ЧСИ Ц. са законосъобразни.

Във възражението се изразява несъгласие с оплакванията в жалбата относно начина на определяне на равностойността на вещта. Навеждат се доводи, че ЧСИ няма основание и правомощие да определя различна стойност на съответната заложена вещ от тази, посочена в договора за особен залог и вписана в ЦРОЗ. След като страните са определили стойността на заложената вещ и са вписали залога за тази стойност, то същата е обвързваща за съдебния изпълнител при определяне и събиране равностойността по реда на ЗОЗ по същия начин, по който и равностойността на движимите вещи, посочена в изпълнителния лист, е обвързваща да съдебния изпълнител в производството по принудително изпълнение по реда на ГПК, поради което последното изречение на ал.2 на чл.521 ГПК не е приложимо.

Взискателят оспорва твърденията на жалбоподателите, че по друго изпълнително дело вече е приключило принудителното изпълнение и е събрана дължимата сума, обезпечена с особения залог. Твърди се, че не само сумата не е събрана, но длъжникът Ц. Ц. Ц. и баща му Ц. Х. Ц. правят всичко възможно да осуетят и затруднят изпълнението като укриват заложеното имущество и са направили опит да приберат част от описаната и запорирана реколта, а друга част – да унищожат.

Прави искане за потвърждаване обжалваните действия на ЧСИ Ц. като правилни и законосъобразни.

На основание чл.436, ал.3, изр.2 ГПК ЧСИ Ц. е представила мотиви със 3 становище за допустимост, но неоснователност на подадената жалба.

Навеждат се доводи, че изпълнителното производство е образувано на основание чл.35, ал.1 ЗОЗ въз основа на извлечение от ЦРОЗ за вписан залог и вписано пристъпване към изпълнение, които са пряко изпълнително основание, въз основа на което заложният кредитор може да образува изпълнително производство за предаване на имуществото, обект на залога, а в случаите на негова липса да поиска прилагане разпоредбата на чл.521, ал.2 ГПК. Съдебният изпълнител счита, че в случая не е приложимо последното изречение на ал.2 на чл.521 ГПК, тъй като в извлечението на ЦРОЗ е вписана стойността на вещта. Намира за неоснователни и оплакванията, че не е ясно как е констатирано, че вещта липсва. Посочва, че е било насрочено принудително предаване на вещта на 11.05.2021 г., но присъствалите на адреса жалбоподатели Ц.Ц. и С.Ц. са заявили, че тракторът го няма, защото е изгорял. В присъствието на служители на МВР е предприето издирване на трактора в няколко местни бази, но не е открит, за което е съставен и протокол.

В мотивите на ЧСИ се изразява становище за неоснователност и на оплакванията на жалбоподателите относно разноските в изпълнителното дело. Разяснява се, че в поканата за доброволно изпълнение от 20.09.2021 г. е посочено общо задължение в размер на 39 858,30 лв., от които 36 750,00 лв. – неолихвяеми вземания (определената с постановлението парична равностойност на движимата вещ) и 3 108,30 лв. – такси по ТТРЗЧСИ, в т.ч. и таксата по т.26. Към поканата е приложено и постановление за разноски, с което са приети платени от взискателя такси в размер на 198,30 лв., за които са издадени фактури и сметки. В забележки на чл.26 от ТТРЗЧСИ е указано, че при частично събиране на паричното вземане таксата се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума, поради което в ПДИ на длъжника е посочена сумата 3 108,30 лв., включваща таксата по т.26 в размер на 2 910,00 лв. и платените от взискателя такси в размер на 198,30 лв. Пояснява се, че таксата по чл.26 е определена върху размера на вземането от 36 750 лв. и само е съобщена на длъжника, а сумата в размер на 198,30 лв. са вече платени и приети разноски, затова на длъжника е връчено това отделно постановление.

ЧСИ Ц. посочва, че другото изпълнително дело № 264/2021 г. е образувано въз основа на изпълнителен лист със страни: "ВП Брандс Интернешънъл" АД срещу Ц. Ц. Ц. и към момента производството по същото е висящо и не е приключило. Счита, че действията по налагане на възбрана на имоти, представляващи СИО, са съобразени с разпоредбата на чл.442а ГПК, тъй като има хирографарен кредитор с наложена възбрана върху същите имоти, както и Държавата за публични задължения на длъжника в размер на 6085,41 лв.

След извършена проверка на редовността и допустимостта на подадената жалба, съдът е приел, че същата е подадена в рамките на законоустановения срок по чл.436, ал.1 ГПК, но е недопустима като насочена 4 против необжалваеми от съответното лице действия на съдебен изпълнител в частта, в която С. Г. Ц. обжалва постановление от 20.09.2021 г., с което са определени дължими от Ц. Х. Ц. и Ц. Ц. Ц. разноски в размер на 3 108,30 лв., както и в частта, в която Ц. Х. Ц. и С. Г. Ц. обжалват постановление от 20.09.2021 г., с което са наложени възбрани върху земеделски имоти, находящи се в землището на с.***, обл.Враца, описани в п.1 до п.9 вкл., и постановление от 20.09.2021 г., с което е наложена възбрана върху магазин за хранителни стоки и кафе-аперитив в с.***, обл.Враца.

С Определение № 359/09.12.2021 г. съдът е прекратил производството по делото в тези части и е приел за разглеждане жалба № вх.№ 33053/06.10.2021 г. в частта, в която Ц. Ц. Ц. обжалва постановление от 20.09.2021 г., с което са му начислени разноски в размер на 3 108,30 лв.; в частта, в която Ц. Х. Ц. обжалва постановление от 20.09.2021 г. за определяне равностойност на липсваща вещ по реда на чл.35, ал.2 ЗОЗ вр. чл.521, ал.2 ГПК; в частта, в която Ц. Х. Ц. обжалва постановление от 20.09.2021 г., с което са му начислени разноски в размер на 3 108,30 лв.; в частта, в която Ц. Х. Ц. и С. Г. Ц. обжалват наложената с постановление от 20.09.2021 г. възбрана върху ½ ид.ч. от УПИ, съставляващ парцел ХІV, пл.№ 24, кв.34 по плана на с.***, обл.Враца, целият с площ 560 кв.м., ведно с двете южни стаи на втория етаж и задната южна стая на първия етаж от намиращата се в него жилищна сграда, при граници и съседи: улица, Г. Т. В., В. Х. В..