Решение № 466 от 07.10.2024, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 868/2024
- Вид
- Решение № 466
- Подписан
- 07.10.2024
- В сила
- 07.10.2024
- Състав
- Лилия Масева, Анета Илинска, Крум Динев
Цитирани разпоредби
- чл. 262 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433,ал.1,т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.435- чл.438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435- чл.438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437, ал. 4, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435- чл.438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 466 гр. Благоевград, 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседА.е на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Лилия Масева
Членове:
Анета Илинска
Крум Динев като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело № 20241200500868 по описа за 2024 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на жалба, подадена от И. Г. И., против Разпореждане от 04.06.2024 г. на ЧСИ М. К., с което е постановен отказ да бъде прекратено производството по същото изпълнително дело и да бъдат отменени разноските по делото.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в отказ да прекрати изпълнителното дело. Сочи се,че дължимата сума била внесена от длъжника още на 06.03.23 г., по сметка на К. П., като плащането било извършено чрез касите на „Изипей“.
Жалбоподателят сочи, че е поискал прекратяване на изп. дело, тъй като е изпълнил доброволно задължението си, като приложил платежното нареждане, удостоверяващо заплатената сума в размер на 50 лв. Длъжникът е възразил и срещу недължимост на разноските, тъй като е заплатил задължението си още преди да бъде образувано изпълнителното производство.
Моли да бъде отменено атакуваното разпореждане, ведно с произтичащите от това последици.
В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК е постъпил писмен отговор от взискателя К. Б. П., чрез адв. А. К. - М., в който се излагат доводи за неоснователност на подадената жалба. Излага съображения в тази насока.
Претендира присъждане на разноски.
1
ЧСИ М. К. в мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК навежда съображения за неоснователност на подадената жалба, с аргументи, че следва да са налице доказателства за извършено плащане и че не са достатъчни доказателства за изпращане на сумата, за да постанови прекратяване на изпълнителното производство.
Съдът при проверката си в закрито заседА.е по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената жалба по реда на чл. 435 от ГПК за допустима, като подадена в срока за обжалване и отговаря на изисквА.ята на закона.
Окръжен съд - Благоевград след като съобрази материалите по делото и приложимия закон, приема за установено от фактическа страна следното:
Изпълнителното производство по изпълнително дело
№
20248910400397, по описа на ЧСИ М. К., per. № 891 на КЧСИ, район на действие - Окръжен Съд – Благоевград е образувановъз основа на изпълнителен лист издаден на 27.10.2023 г. от Районен Съд - Разлог, по изп. дело № 547/21 г. на Районен Съд - Разлог, от взискателя К. Б. П., ЕГН **********, с адрес: село С., община Х., област Благоевград, чрез пълномощника си адв. А. К. - М., със съдебен адрес: гр. гр. Г. Д., ул. *, за събиране на дължимите по изпълнителния лист суми от длъжника И. Г. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Г. Д., ул. *.
С молба - възражение с вх.№10145/17.05.2024 г., длъжника И. И. е направил искане да бъде прекратено изпълнителното дело и е възразил срещу дължимите разноски. Към молбата е приложена и разписка №0100018098850895/06.03.2023 г. на „ИЗИ ПЕЙ“, от която се установява, че сумата в размер на 50 лв. е изпратена на К. П..
С Разпореждане от 04.06.2024 г., съдебния изпълнител е оставил без уважение направеното искане за прекратяване на производството на осн. чл.433,ал.1,т.1 ГПК.
При така възприетата фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимиран правен субект срещу акт на съдебния изпълнител, който подлежи на обжалване, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, същата е и основателна.
Съображения:
Жалбата е неоснователна по следните съображения:
В производството по реда на чл.435- чл.438 от ГПК компетентния окръжен съд действа не като въззивна, а като контролна инстанция, той може да отмени незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител, да задължи съдебния изпълнител да предприеме правилното такова, но не и сам да извърши дължимото валидно изпълнително действие. В този смисъл постановеното задължително тълкуване на закона по отношение компетентността, с която разполага съда в това производство в Тълкувателно 2 решение №3/12.07.2005г. на ВКС по т.д.№3/2005г., ОСГК и ТК е запазило действието си.
Съгласно цитираното тълкувателно решение, окръжният съд действа като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалвА.я несъдебен акт. Функцията на съда в случая е сведена единствено до съдебен контрол за проверка законосъобразността на акта на съдия изпълнителя, както иотносно процесуалната незаконосъобразност на действията или бездействията на съдебния изпълнител, поради което и не следва да се произнася по материалноправни въпроси, които подлежат на разглеждане в друго производство. /В този смисъл- Решение №234/04.07.2012г. на ВКС по т.д.№282/2011г., ІІ г.о.) Разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.1 ГПК регламентира, че изпълнението се прекратява, когато изпълняемото право е било погасено преди образуване на изпълнителното производство.Следователно на установяване подлежи фактът на плащане на дължимата по изпълнителния лист сума преди образуването на изпълнителното производство.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенска станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство.
В настоящия случая е налице втората хипотеза, визирана във въпросния законов текст. С молба-възражение, длъжникът е приложил разписка от "ИзиПей", от която категорично се установява, че сумата в размер на 50 лв., по която е издаден и изпълнителния лист е внесена на името на взискателя няколко месеца преди образуването на изпълнителното дело. Видно от приложената разписка е, че същата е от 06.03.2023 г., а изп. лист е издаден на 27.10.2023 г. От представеното платежно нареждане са видни номера на операцията, датата и часът на извършеното плащане.
Според Закона за пощенските услуги, пощенските оператори могат да удостоверяват извършването на неуниверсална пощенска услуга, каквато представлява паричният превод. В случаяе депозирана сума чрез платежната система на "Изипей" АД. "Изипей" от своя страна е дружество, лицензирано за извършване на дейност като платежна институция по реда на Закона за платежните услуги и платежните системи. Дружеството притежава и лиценз за извършване на пощенски парични преводи на територията на Република България, видно от търговския регистър и сайта на фирмата.
Съдът прави извод, че издадените от "Изипей" разписки за извършени преводи, би следвало да бъдат приравнени на квитанции от пощенска станция, доколкото дейността на "Изипей" и пощенските оператори се регулира от един и същ закон, респективно удостоверителните функции на "Изипей" по отношение на извършените парични преводи трябва да бъдат идентични.
ГПК не изисква сумите по въпросните преводи да са получени от взискателите преди началото на принудителното изпълнение, нито поставя 3 условие длъжникът да съобщи за внасянето им на взискателите преди завеждането на изпълнителния процес. Достатъчно е самото внасяне на парите в полза на взискателите преди те да са сезирали съдебния изпълнител /в казуса това е сторено дори и преди издаването на изпълнителния лист/, за да се приеме, че изпълнението следва да се прекрати на основА.е чл. 433, ал.
1, т. 1 от ГПК.
Последното дава и пряко отражение върху разноските по изпълнителното дело, които не трябва да бъдат за сметка на длъжника - чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК.
С оглед гореизложеното, обжалвА.ят отказ следва да бъде отменен, като ЧСИ бъде задължен да изготви постановление, с което да прекрати неговото изпълнително дело на основА.е чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 437, ал. 4, изр. 2 от ГПК, настоящото решение няма да подлежи на последващ инстанционен контрол.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 04.06.2024 г. на ЧСИ М. К., с което е постановен отказ да бъде прекратено производството по същото изпълнително дело и да бъдат отменени разноските по делото.
ЗАДЪЛЖАВА ЧСИ М. К. да изготви постановление за прекратяване на неговото изпълнително дело № 397 от 2024 г. на основА.е чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК.
На ЧСИ М. К. да се изпрати заверено копие от настоящия съдебен акт за сведение и изпълнение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4