Решение № 58 от 19.02.2019, Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 19.02.2019 год.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори състав, в публично заседание на тридесети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1.ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

2.ВАНЯ И.А при участието на секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия СЛАВЧЕВА гр. дело № 663/2018 год. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 63 от 04.06.2018 год. по гр. дело № 573/2017 год. Пирдопският районен съд е признал за установено на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД съществуването на вземане на М.З.Л. *** против Д.Х. *** за сумата 1350 лв., представляваща заплатена сума без основание по изпълнен с недостатъци договор за изработка от 19.06.2016 год. за изграждане на външна баня в дворно място във вилна зона гр. З., ведно със законната лихва, считано от 29.05.2017 год. до изплащане на вземането, относно което е издадена заповед за изпълнение № 468 от 01.06.2017 год. по ч.гр.д. № 350/2017 год. по описа на РС-Пирдоп. С решението съдът е отхвърлил иска по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 55, ал. 1 от ЗЗД в останалата част, както и иск по чл. 45 от ЗЗД.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника Х. в частта, с която съдът е признал вземане на ищцата до размера от 1350 лв. с твърдения, че същото противоречи на материалния закон и на събраните по делото доказателства.

Моли съда да го отмени в посочената част и вместо това да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск или при условията на евентуалност - да признае съществуването на вземане на ищцата до размера от 557,40 лв.

Ответницата по въззивната жалба я оспорва.

Ищцата твърди в исковата молба, че през месец юни 2016 год. предала на Д.Х. сумата 1850 лв., с която да закупи строителни материали, ВиК материали, бойлер и соларен панел и след това да изгради външна баня до вила в местността „Ч.“, гр. З. в срок до 30.06.2016 год. Поради неизпълнение на възложената работа от страна на ответника ищцата – възложител развалила договора и възложила работата на друг изпълнител, който построил обекта. Моли съда да признае за установено съществуващо вземане на ищцата срещу ответника за сумата 1850 лв., дадена на отпаднало основание – разваления договор за изработка, по чл. 422 ГПК вр. чл. 55, изр. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 2 от ЗЗД.

Правния интерес от предявения установителен иск обуславя с издадената заповед за изпълнение по ч.гр. д. № 350/2017 год. по по описа на ПРС за претендираната сума.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва иска с възражението, че между страните не е подписан писмен договор, а е имало само устна уговорка за изграждане на външна баня, като представената от ищцата разписка няма характер на договор, а удостоверява само получаването на сумата от негова страна. Сочи, че след получаване на сумата в размер на 1850 лв. извършил редица дейности, свързани с устния договор – разчистил терена, което му отнело 3 дни /премахване на конструкция от слепени с цимент шишета и вградени отпадни железа/; доставил материали - пясък, филц, греди, кофражни дъски и цимент и др.; направил кофраж, отлял площадката и направил сифон за отвеждане на водата; доставил ламперия, поцинкована ламарина, теракотени плочки, дървена врата и метални ъгли; закупил и соларен панел със 160 литров бойлер; издигнал конструкция на банята, облякъл я с ламарина и я покрил, като поставил и подовите плочки, разкроил и започнал да монтира PVC-ламперията по тавана и стените. Междувременно ищцата му се обадила с молба да променят размерите на помещението, като го разширят, което наложило да се продължи срока на договора и довело до допълнителни разходи, като ответникът закупил допълнителни материали със свои пари, а изградената вече баня разрушил и наново направил кофраж за разширяване на площадката, като докарал още материали и изградил наново конструкцията, облицовал я с ламарина и я боядисал, но когато отишъл да монтира бойлера и соларния панел се оказало, че катинарът на дворната врата е сменен и не може да влезе. След това ищцата спряла да вдига телефона си и преустановила контакт с ответника. Тъй като соларният панел и бойлерът останали при ответника, с отговора на исковата молба кани ищцата да си ги получи. Сочи, че незавършването на банята се дължи на неосигуреното съдействие от страна на ищцата, която е осуетила завършването на обекта. Счита, че изграденото от него било прието от ищцата и можело да се ползва по предназначение в полза на поръчващия, за когото друг майстор само завършил вече изграденото. Твърди също така, че ищцата не е направила възражения за некачествено изпълнение, отклонения от поръчката или недостатъци, като не е отправяно и искане за намаляване на възнаграждението. Според ответника ищцата е тази, която е изпаднала в забава, като е възпрепятствала достъпа му до имота, с което се е превърнала в неизправна страна по договора. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представена разписка от 19.06.2016 год., в която Д.Х. е удостоверил, че е получил в брой от М.З.Л. сумата 1850 лв. за изграждане на външна баня – материали и труд, външен бойлер 160 л. и слънчев колектор, до края на месец юни 2016 год. Посочено е, че банята следва да има бетонна плоча, дървени стени, ламарина и PVC ламперия, ВиК тръбопровод, батерия.

Според показанията на разпитания по делото свидетел И.същият бил нает от ищцата за извършване на ремонтни дейности на баня във вилно място в гр. З. през лятото на 2017 год. На място свидетелят заварил постройка от дървени трупи с големина 1,20/1.00 м. с прилежащо място, оформено за врата и оковано с пирони и винтове и поставена ламарина за покрив. На пода били залепени десетина плочки, без подравняване и без бетонова основа /фундамент/.

Помещението било неизползваемо. Свидетелят започнал изграждането на стени и таван с ПВЦ ламперия, като поставил и намиращата се в обекта врата. Свидетелят монтирал и цялата система за водата – смесител, казан; направил и хидроизолация, като подсилил с греди основата на постройката и я укрепил. На място на обекта имало останала ламарина, която майсторът използвал за направа на помещението, но се наложило закупуване допълнително на материали /ламперия/. На място нищо не било демонтирано, а само доизградено от свидетеля. Ищцата изразходвала допълнително за материали около 400-500 лв., а на свидетеля заплатила разходи и труд в размер на 800 лв.

Съгласно показанията на свидетеля

Л.– баща на ищцата, страните се уговорили за това какво точно да се направи и за какъв срок - до края на месец юни

2016 год. През лятото на 2017 год. се наложило друг майстор /свидетеля И./ да завърши започнатото от ответника. Била направена нова облицовка с ламарина, подът бил укрепен, били поставени тръби и душ. Ищцата се оплаквала на свидетеля, че ответникът не отговаря на обажданията й и не се явява на обекта. Същата не била доволна от размерите на изграденото от ответника помещение, тъй като било твърде тясно и споделила, че построеното не съответства на уговореното между тях. Ищцата поискала помещението да бъде разширено, като ответникът изпълнил искането й, в резултат на което част от пода останал без плочки и замазка. Разширението ответникът направил с помощта на още двама майстори.

Ищцата заплатила уговорената сума на ответника още преди започване на строежа.

Според показанията на св. П.– съпруг на ищцата, в изпълнение на уговорката за изграждане на външна баня в имота във вилната зона на гр. З. ответникът направил конструкция от греди – носещи елементи, облицовани с ламарина. Ответникът бил търсен от ищцата, за да довърши постройката, но не бил намерен, като спрял да идва на обекта. През 2017 год. били закупени допълнително материали и сградата била довършена от св. И..

Ищцата заплатила цялата сума на ответника преди започване на строежа, като сумата включвала и цената на материалите. Бойлер и слънчев колектор изобщо не били поставени в помещението.

От показанията на св. Р.се установява, че през лятото на 2016 год. ответникът отишъл със свидетеля до вилното място в гр. З., за да закара и остави там бойлер и соларен панел с цел да ги монтира, но мястото било заключено и ответникът върнал вещите обратно в дома си.

Според заключението на техническата експертиза на в.л. Нейкова от 17.04.2018 год. стойността на вложения труд и материали за изграждане на първата конструкция с размери 1м./1.20 м., вкл. почистване на терена, транспортни разходи за доставка на материали и изхвърляне на отпадъци, възлиза общо на 900,30 лв., като отделните видове СМР за посочени в таблица 1 към заключението. Общата стойност на вложения труд и материали за изграждане на втората конструкция с размери 1,20 м./1.30 м. възлиза на 392,30 лв. /таблица 2/, или общата стойност на материалите и труда на ответника възлиза на 1292,30 лв. Според устните обяснения на вещото лице в о.с.з. на 26.04.2018 год. соларната система и бойлерът понастоящем се намират в гаража на ответника, като след направен оглед на вещите експертът дата заключение, че стойността им възлиза на 700-750 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 265, ал.

1, пр. 3 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД.

Страните са сключили договор за изработка с предмет изграждане на външна баня в дворно място във вилна зона гр.

З.. Договорът за изработка е консенсуален, двустранен и възмезден и създава задължения за двете страни: за едната – да изработи нещо, а за другата – да приеме изработеното и да го заплати. Плащането на възнаграждение за поръчаната и приета работа е основно задължение на поръчващия. Приемане на извършената работа е налице, само когато реалното получаване на изработеното се придружава от изрично или мълчаливо изразено изявление на поръчващия, че счита работата за съобразена с договора. Установи се от представената по делото разписка и събраните гласни доказателства, че на 19.06.2016 год. между страните по делото е бил сключен договор за изработка, като за материалите и труда по изграждането на банята ответникът е получил от ищцата сумата 1850 лв. В изпълнение на договора ответникът разчистил терена, като преди това премахнал съществуваща конструкция от цимент и вградени отпадни железа; доставил материали - пясък, филц, греди, кофражни дъски и цимент и др.; направил кофраж, площадка и поставил сифон за отвеждане на водата; доставил ламперия, поцинкована ламарина, теракотени плочки, дървена врата и метални ъгли; закупил и соларен панел със 160 литров бойлер; издигнал конструкция на банята, облякъл я с ламарина и я покрил, като поставил и подовите плочки, разкроил и започнал да монтира PVC-ламперията по тавана и стените. Общата стойност на материалите и труда по изграждане на тази конструкция, вкл. след преправянето й /разширяването/ според вещото лице възлиза на 1292,30 лв. По делото не се установи каква е била уговорката между страните за първоначалните параметри на постройката и срока за изграждане на помещението след поисканите от ищцата корекции. Установи се, че постройката е останала недовършена, като ответникът не е изградил ВиК инсталацията, не е облицовал изцяло съоръжението, не е поставил врата и прозорец. Независимо от недостатъците в работата обаче, същата следва да се счита приета от ищцата до етапа и във вида, в който сградата е направена, тъй като не се е наложило разваляне на вече изградената конструкция, а изграденото е послужило като основа и сградата само е била достроена в сегашния й вид чрез използване на вложените вече материали.

Съгласно чл. 265, ал. 1 от ЗЗД, ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане; заплащане на разходите, необходими за поправката или съответно намаляване на възнаграждението. По делото ищцата не се е възползвала от първите две възможности, а претендира връщане на заплатеното възнаграждение, т.е. иска се намаляване на възнаграждението, като даденото в повече е заплатено без основание /в този смисъл съдът споделя и препраща към мотивите на районния съд относно дадената правна квалификация/. Общата стойност на материалите и труда по изграждане на процесната конструкция според вещото лице възлиза на 1292,30 лв. В тази сума са включени и допълнителните разходи и труд на ответника във връзка с частичното разрушаване на първоначалната конструкция и разширяването й, повторното извършване на редица дейности, което безспорно е оскъпило работата.