Решение № 7407 от 30.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7407 гр. София, 30.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20211110128908 по описа за 2021 година

В. Т. Д. е предявил срещу „ искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата за доставена вода и отведени и пречистени отпадъчни води и в размер на 250 лева, представляваща част от пълния размер на вземането от 444.61 лева, претендирано за периода от 1.02.2012 до 31.01.2015, както и че не дължи сумата в размер на 50 лева, представляваща част от пълния размер на вземането от 1133.36 лева, претендирано за периода от 03.02.2015 до 02.06.2019, поради липса на облигационни правоотношения с ответника, евентуално поради погасяването им по давност.

Ищецът твърди, че след извършена справка за задължения по клиентски №2800040405 в ответното дружество, установил, че е титуляр на партида, открита за имот, находящ се в гр.София, ул. „Антим 1“№63, както и че ответникът претендира дължимата сума за доставена питейна вода и отведени и пречистени отпадъчни води. Твърди, че процесното вземане възлиза на сумата от 1577.97 лева за периода от 1.12.2012 до 02.06.2019, за което от ответника са издадени фактури №91415896/04.09.2019 за периода от 01.02.2012 до 31.01.2015, и №91415895/04.09.2019 за периода от 3.02.2015 до 1

02.06.2019Поддържа, че липсва облигационна връзка между страните.Оспорва реалното доставяне на услуги от ответника до процесния имот, както и реалното им ползване. При условията на евентуалност твърди, че вземането е погасено по давност. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Софийска вода“АД оспорва предявения иск като недопустим. Прави искане за прекратяване поради наличие към момента на депозиране на настоящата искова молба на висящо дело между същите страни на същото основание и със същото искане.Твърди, че срещу ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №5223/2021 по описа на СРС, 90 състав, за сумата от 1577.97 лева, представляваща стойността на незаплатени от ищеца услуги за доставена вода и отведени и пречистени отпадъчни води, предоставени от ответника за периода от 01.02.2012-09.04.2019г. Поддържа, че на 14.03.2021 е получил уведомление за издаване на заповедта, като след това не е получавал други уведомления.Сочи, че периодът, за който е предявен настоящия отрицателен иск-01.02.2012-31.01.2015 е предмет на висящо пред СРС производство между същите страни, образувано по заявление по чл.410 от ГПК, депозирано от ответника на 28.01.2021, т.е. преди подаване на исковата молба.В условията на евентуалност оспорва предявените искове като неоснователни.

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представено писмо от 01.06.2021 от „С до В. Д., съгласно което дължимите суми са в размер на 1577.97 лева и следва да бъдат заплатени, тъй като погасителната давност не се прилага служебно.

По делото е представена и справка по предходна партида и нова с клиентски №1005413846 с титуляр В. Т. Д. за имот с адрес:гр.С По делото е представена заповед по чл.410 от ГПК от 26.02.2021, издадена по гр.дело №5223/2021, СРС, 90 състав, с която В. Т. Д. е осъден да заплати на „Сумата от 1577.97 лева, представляваща потребена вода от длъжника за имота му на адрес:гр.София, ул. „за периода от 01.02.2012 до 09.04.2019, ведно със законната лихва от 28.01.2021 до изплащане на вземането и 81.56 лева – разноски по делото.

2

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта

Със заповед по чл.410 от ГПК от 26.02.2021, издадена по гр.дело №5223/2021, СРС, 90 състав В. Т. Д. е осъден да заплати на „Софийска вода“АД сумата от 1577.97 лева, представляваща потребена вода от длъжника за имота му на адрес:гр. за периода от 01.02.2012 до 09.04.2019, ведно със законната лихва от 28.01.2021 до изплащане на вземането и 81.56 лева – разноски по делото.

Отрицателният иск за установяване, че едно парично вземане не съществува е допустим винаги, когато вземането е предявено от кредитора по реда на заповедното производство, но до изтичане на срока по чл.414, ал.2 от ГПК.До изтичане на срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът разполага с възможност да подаде възражение срещу издадената заповед или да предяви отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, че вземането не съществува-всяко право, което може да бъде заявено с възражение, още повече може да бъде предявено с иск. В този случай предявеният иск има ролята на възражение по чл.414, ал.1 от ГПК.В този смисъл Определение №318 от 09.07.2019 по ч.гр.дело №2108/2019, ВКС, IV ГО.

Когато в срока за възражение бъде предявен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за установяване, че вземането не съществува, заповедта за изпълнение не влиза в сила.Когато длъжникът оспори вземането по заповедта за изпълнение чрез иск, за кредитора не тече срок по чл.415, ал.1 от ГПК, тъй като спорното вземане вече е предмет на установяване в исков процес, а предявеният покъсно иск за същото вземане е недопустим и подлежи на прекратяване на основание чл.126, ал.1 от ГПК.Отрицателен установителен иск за несъществуване на вземането може да бъде предявен както в срока по чл.414 от ГПК, така и преди връчване на заповедта за изпълнение, съответно на поканата за доброволно изпълнение, тъй като длъжникът винаги има интерес от иска, когато съществува спор за вземането.В този смисъл е Определение №318 от 09.07.2019 по ч.гр.дело №2108/2019, ВКС, IV ГО.

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният в рамките на срока по чл.414 от ГПК иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК е допустим, доколкото длъжникът разполага с възможността да защити правата си както с възражение, така и с предявяване на иск.

3

По основателността на иска

Съгласно §1, т.2, б.”б” от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребители са физически лица- собственици или ползватели на имоти в етажната собственост.

Ответникът не е ангажирал доказателства за право на собственост, съответно ограничено вещно право на ползване на ищеца върху процесния имот.

Предвид изложеното съдът приема, че не е доказано по делото, че ищцата е собственик на процесния имот, съответно титуляр на ограничено вещно право на ползване. В този смисъл не е доказано и качеството на ищцата на потребител на ВиК услуги, както и наличие на договорно отношение между страните.

По делото не са ангажирани от ответника и доказателства за количеството на предоставените ВиК услуги.

С определение от 21.02.2022 е указано на ответника, че в негова тежест е да докаже, че е в облигационни отношения с ищеца, количеството и стойността на предоставените ВиК услуги.С определението е указано на ответника, че не сочи доказателства за наличието на облигационни отношения с ищеца, за количеството и стойността на предоставените ВиК услуги.

Въпреки указанията на съда и разпределената доказателствена тежест ответникът не е ангажирал доказателства, поради което съдът намира, че е останало недоказано обстоятелството, че ищецът и ответника са в облигационно правоотношение, както и количеството на предоставените ВиК услуги.

Предвид изложеното съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК следва да бъдат уважени.

По разноските

4

Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Ищецът е реализирал разноски в размер на 50 лева за държавна такса.

Процесуалното представителство на ищеца е осъществено по реда на чл.38 от ЗА. Поради това в полза на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от В. Т. Д., ЕГН, със съдебен адрес:гр.Ссрещу „Сс адрес на управление:гр.С, искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК че В. Т. Д. не дължи на „ сумата за доставена вода и отведени и пречистени отпадъчни води в размер на 250 лева, представляваща част от пълния размер на вземането от 444.61 лева, за периода от 1.02.2012 до 31.01.2015, както и че не дължи сумата в размер на 50 лева, представляваща част от пълния размер на вземането от 1133.36 лева, за периода от 03.02.2015 до 02.06.2019.

ОСЪЖДА „Сда заплати на В. Т. Д., ЕГН със съдебен адрес:гр.Сна основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 50 лева – разноски по делото.

ОСЪЖДА „С да заплати на адв. С. Й. Д., процесуален представител на В. Т. Д., с адрес:гр., на основание чл.38 от ЗА сумата от 300 лева – адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5