Решение № 113 от 09.08.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. С., 07.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

Андон Г. Миталов при участието на секретаря Д. Ик. Давидова в присъствието на прокурора Д. В. Х. като разгледа докладваното от Мариета Неделчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231800600140 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 327 и следващите от НПК.

С присъда № 17/13.09.2022 г., постановена по НОХД № 185/2022 г. по описа на РС – И., пети наказателен състав, е признал подсъдимия В. С. Х. за ВИНОВЕН в това, че: На 30.01.2022 г., около 22,00 часа в гр.Д. б., по ул.“Т.“ е управлявал МПС – лек автомобил марка „БМВ“, модел „530Д“, с рег.№СВ **** СА, след употреба на наркотични вещества – амфетамин, установена по надлежния ред – с техническо средство „Drager Drug Check 3000“ STK 6 с № REF8327961, като деянието е извършено повторно, след като е бил осъден за друго такова престъпление със споразумение № 260017/15.03.2021 г. по НОХД № 149/2021 г. по описа на РС – И., влязло в сила на 15.03.2021 г., поради което и на осн. чл. 343 б, ал.4 вр. ал.3 вр. чл.28, ал.1 от НК вр. чл.54, ал.1 от НК, съдът му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и глоба в размер на 500 лв. (петстотин лева). Със същия съдебен акт съдът е лишил подсъдимия на осн. чл.343г вр. с чл.343б, ал.4 от НК от правото по чл.37, ал.1, т.7 от НК на управление на МПС за срок от една година. На осн. чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът е определил общ режим на изтърпяване на наказанието. На осн. чл.68, ал.1 от НК съдът е привел в изпълнение наказанието „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, наложено на подс. В. Х. по НОХД № 149/2021 г. по описа на РС – И. и е определил на осн. чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС първоначален „общ“ режим на изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание "лишаване от свобода".

Със съдебния акт на осн. чл. 189, ал.3 от НПК подс. Х. е осъден да заплати разноските по делото в общ размер от 24 лв.

Срещу постановената присъда по НОХД № 185/2022 г. по описа на РС – И. е постъпила в срок въззивна жалба от подс. В. Х., чрез защитника му адв.

1

В. К.. В жалбата се излагат аргументи, че атакуваната присъда е неправилна и незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон, при липса на каквито и да било доказателства и при отказ за събиране на доказателства. С оглед на така изложените твърдения адв. К. моли ОС – С. да отмени атакуваната присъда и да постанови нова такава, с която да признае подзащитния му В. Х. за невиновен. Защитникът сочи, че първоинстанционният съд, в нарушение на процесуалния закон, отказал да допусне извършването на ДНК – експертиза, с която да се потвърди или отхвърли, че е извършена проба по надлежния ред, че е извършена именно по отношение на подс. Х., с което е установено наличието на наркотично вещество в неговата слюнка. Адв. К. намира, че липсата на доказателства подзащитният му да е шофирал моторното превозно средство в посочения ден и час, налага прилагането от съда на чл.304 вр. чл.303, ал.1 от НПК и неговото оправдаване. Защитникът излага също така аргументи, че отказът на съда да събира доказателства, за да установи обективната истина, винаги се явява съществено нарушение на процесуалните правила и води до ограничаване правата на подсъдимия, както и до постановяване на решение при съществено нарушение на процесуалните правила, водещи до неговата незаконосъобразност и неправилност.

В хода на съдебните прения във въззивното производство представителят на СОП - прокурор К., изразява становище за неоснователност на депозираната жалба. Намира присъдата за правилна и законосъобразна, поради което моли съда да потвърди същата. Излага аргументи, че следва да бъдат кредитирани показанията на полицейските служители – свидетелите П. К. и Н. М., тъй като те се подкрепят от останалите доказателства по делото. Държавният обвинител намира, че не следва да бъдат кредитирани с доверие показанията на свид. С. дадени в съдебно заседание пред въззивния съд, тъй като същите са в противоречие както с показанията на свидетеля от досъдебното производство, така и с останалите събрани по делото доказателства.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът адв. К. поддържа въззивната жалба. Изтъква, че първоинстанционната присъда следва да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена оправдателна такава по отношение на подзащитния му В. Х.. Защитникът прави и алтернативно искане в случай, че съдът счете подсъдимият за виновен, да намали наложеното му наказание към минимално предвидения в закона размер. Излага аргументи, че следва да бъдат ценени показанията на свидетелите Л. и С., дадени в хода на съдебното производство по делото, но не и от досъдебното производство, тъй като намира, че същите били дадени под оказан им полицейски натиск. От показанията на тези свидетели от съдебното производство намира, че категорично се установява, че подс. Х. не е бил водач на лекия автомобил към момента на провеждане на полицейската проверка. Сочи, че на подзащитния му не е било осигурено провеждането на справедлив процес, гарантиран от ЕКПЧ, тъй като съдът не е допуснал събирането на доказателства в хода на проведеното въззивно следствие, а именно разпита на свидетел очевидец на случилото се и извършването на ДНК експертиза на техническото средство с оглед установяване на това дали по отношение на подсъдимия действително е правена проверка за наличие на наркотици. На следващо място адв. К. излага аргументи относно това, че липсата на протокол от разпита на свид. И. С. от ДП представлява абсолютно процесуално нарушение. Намира, че установената липса на протокол за разпит на свидетел препятства съда да провери по какъв начин първоинстанционният съд е формирал вътрешното си убеждение, поради 2 което делото следва да бъде върнато на РС - И., за да бъде извършено законосъобразно съдебно следствие.

Подсъдимият В. Х. подкрепя становището на защитника си. В последната си дума, моли съдът да го оправдае.

С. окръжен съд, след като съобрази изложените от страните доводи и провери служебно изцяло правилността на постановената от първоинстанционният съд присъда, намира за установено следното:

При съблюдаване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата в наказателното производство, първоинстанционният съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото. Въззивната инстанция изцяло се съгласява с фактическите констатации на първия съд, като от фактическа страна се установява следното:

Подсъдимият В. С. Х. е роден на 23.03.2000 г. в гр.С. българин, български гражданин, неженен със средно образование, осъждан, безработен, живущ в гр.Д. б., област Софийска, ул.“Т.“ №222, ЕГН:**********.

Подсъдимият Х. бил признат за виновен със споразумение №260017/15.03.2021 г., влязло в сила на 15.03.2021 г. по НОХД №149/2021 г. по описа на РС – И. за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, с което му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ месеца, изпълнението на което било отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 /три/ години. На осн. чл.343 г от НК подсъдимият бил лишен от правото да управлява МПС за срок от 4 /четири/ месеца, считано от 16.02.2021 г.

На 30.01.2021 г., около 20,00 часа подс. В. Х. заедно с приятелите си А.

Л. и И. С. решили да отидат от гр. Д. б. до казиното в гр. К.. Тримата тръгнали с моторно превозно средство – лек автомобил марка „БМВ“, модел 530Д с рег. №СВ**** СА, който бил управляван от подс. Х.. На предна дясна седалка до водача пътувал свид. А. Л., а отзад седнал свид. И. С.. Така тримата стигнали до казиното в гр. К., където играли хазартни игри и подсъдимият и свид. С. загубили, според показанията на свид. С., голяма сума пари. Тримата решили да се прибират обратно в гр.Д. б., като на шофьорското място се качил отново подсъдимият. Така около 22,00 часа подсъдимият В. Х. управлявал лекия автомобил в гр.Д. б..

На 30.01.2021 г. служителите на РУ – К. – свидетелите П. К. и Н. М., изпълнявали служебните си задължения като автопатрул на територията на гр.Д. б.. Около 22,00 часа на ул.“Т.“ при бензиностанция „Круиз“ в гр.Д. б., свид. К. спрял за проверка лек автомобил марка „БМВ“, модел 530Д с рег. № СВ **** СА с посока на движение центъра на града. Водачът спрял на подадения сигнал и служителите на реда установили въз основа на представените документи – валидно свидетелство за управление на МПС и талон, че водач на автомобила е подс. В. Х.. Полицейските служители констатирали, че автомобилът е собственост на М. Б.. Служителите на реда възприели обстоятелството, че в автомобила освен подсъдимият В. Х., който го управлявал, пътували и още две лица – свидетелите А. Л. и И. С..

При извършването на проверката на полицаите им направило впечатление, че водачът на МПС-то е притеснен и с видимо разширени зеници. Поради това водачът на лек автомобил „БМВ“ бил тестван от свид. П.

К. за употребата на наркотични вещества по законоустановения ред в Наредба №1/19.07.2017 г. за реда за установяване на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества и техните аналози – с техническо 3 средство „Drager Drug Check 3000“ STK 6 с № REF8327961. Техническото средство отчело наличие на наркотични вещества – амфетамин. Показателите на уреда били предявени на подс. Х., като той заявил пред полицейските служители, че е съгласен с тях. Подсъдимият бил отведен от служителите на РУ – К. в полицейското управление, където бил предаден на дежурните служители и задържан за 24 часа със Заповед по ЗМВР. На подс. Х. в полицейското управление бил съставен АУАН серия АД №088601 за управление на МПС след употреба на наркотични вещества – амфетамин и му бил издаде талон за изследване № 123185. Подс. Х. на място записал в предявения му акт, че е употребил амфетамин преди 3 дни и че няма възражения. На подсъдимия бил издаден талон за изследване № 123185/30.01.2022 г. Същият бил съпроводен от свидетелите М. и К. до ФСМП – гр.К., където отказал да даде кръвна проба за медицинско изследване и този отказ бил удостоверен с подписа на лекар от медицинското заведение.

В съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК, първоинстанционният съд е посочил изчерпателно доказателствата и доказателствените средства, обосновали фактическите му констатации, и е изложил аргументирани съображения защо част от тях кредитира с доверие, а други не. Въззивният съд, след собствен анализ на събраните от първата инстанция доказателства, не намира основание за промяна или допълване на възприетото от първата инстанция.

Настоящият съдебен състав намира, че при коректно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон и е достигнал до законосъобразен извод досежно съставомерността на извършеното от подс. В. Х. деяние по чл. 343 б, ал.4 вр. ал.3 вр. чл.28, ал.1 от НК.

С деянието си подс. В. Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 4 от НК, с това, че: На 30.01.2022 г., около 22,00 часа в гр.Д. б., по ул.“Т.“ е управлявал МПС – лек автомобил марка „БМВ“, модел „530Д“, с рег.№СВ **** СА, след употреба на наркотични вещества – амфетамин, установена по надлежния ред – с техническо средство „Drager Drug Check 3000“ STK 6 с № REF8327961, като деянието е извършено повторно, след като е бил осъден за друго такова престъпление със споразумение № 260017/15.03.2021 г. по НОХД №149/2021 г. по описа на РС – И., влязло в сила на 15.03.2021 г.

Налице са елементите на квалифицирания състав на престъпление по чл.343 Б, закрепен в разпоредбата на ал. 4 от НК. Видно от справката за съдимост на подсъдимия (12а-12б от ДП), същият е признат за виновен със споразумение №260017/15.03.2021 г., влязло в сила на 15.03.2021 г. по НОХД №149/2021 г. по описа на РС – И. за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, с което му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ месеца, изпълнението на което било отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 /три/ години. На осн. чл.343 г от НК подсъдимият бил лишен от правото да управлява МПС за срок от 4 /четири/ месеца, считано от 16.02.2021 г.