Решение № 280 от 14.11.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. Варна, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно търговско дело № 20253001000380 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано е по въззивна жалба на „Енерго – Про Продажби“ АД представляван от адвокат Н. Б. срещу решение № 231/02.06.2025 година по търг. дело № 611/2024 година на ВОС, с което ответника „Енерго – Про Продажби“ АД е осъден да заплати на ищеца „Херос Норд“ ООД сума в общ размер на 21 660 лв., представляваща обезщетение съгласно чл. 34 от Договора при Общи условия за ДПЕЕ, одобрени с решение №ОУ-061/07.11.2007г., формирано като сбор от сумите, както следва: 7220 лв. за периода 01.11.2021- 30.04.2022 г. за УИН:

32Z450005124011D - Мотел ТР; 7220 лв. за периода 01.11.2021- 30.04.2022 г. за 32Z450005071008V - Канцелария Масларево; 7220 лв. за периода 01.11.202130.04.2022 г. за УИН: 32Z450005124012B - Овчарник., на осн. чл. 92 ЗЗД вр. чл. 34 от ОУДПЕЕ на „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД.

Въззивната страна намира решението за незаконосъобразно и необосновано. На първо място се отправя възражение срещу извода на първата инстанция за дължимост на неустойката по чл. 34 от ОУДПЕЕ във всички случаи на прекъсване на електроснабдяването по вина на дружеството ответник. Твърди се, че ищцовото дружество е неизправна страна по облигационното правоотношение за продажба на електрическа енергия, обвързващо страните. Поради това прекъсването на снабдяването с електрическа енергия е последица от неизпълнение на задължение от страна на потребителя да заплаща текущи задължения по потребена електрическа енергия, за което ответното дружество издава фактура. Възразява се, че за 1 периода, обхванат от исковата молба от 01.11.2021 година до 30.04.2022 година, ищецът е имал падежирали и изискуеми задължения за заплащане на потребена електрическа енергия за процесните обекти. Сочи се, че в този смисъл прекъсването е било правомерно, защото към датите на прекъсване на електроснабдяването са били налице непогасени задължения на потребителя.

За това свидетелства и представената комуникация с ищеца, от която се установяват датите на прекъсване и защо е било извършено това прекъсване.

Обстоятелството около съществуващи непогасени задължения на ищеца е прието за безспорно между страните. Оспорва се извода за дължимост на неустойката, защото вземанията за заплащане на потребена електрическа енергия били оспорени по съдебен ред. Поради това се твърди, че превратно е тълкувана разпоредбата на чл. 20, ал. 5 от ОУДПЕЕ, като отделно от това изводът е необоснован, защото въпросните производства за събиране на спорните суми са инициирани от страна на доставчика на електрическа енергия, а не от потребителя. Затова смята вземанията по издадени и незаплатени фактури за потребена от ищеца електрическа енергия за неоспорени по съдебен ред, а съществуващите непогасени и падежирали задължения на потребителя са дали основание ответникът да прекъсне електроснабдяването за процесните обекти, на основание чл. 123 ЗЕ и чл. 20 от ОУДПЕЕ. На тези основания се иска отмяна на обжалваното решение и присъждането на разноски сторени от страната.

В срока предвиден по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна и се иска същата да бъде отхвърлена. Защитните мотиви във въззивната жалба, определя като изцяло неправилни, поради факта, че при оспорване на вземането за потребена и незаплатена електрическа енергия по съдебен ред, ако е предприето преустановяване на захранването от страна на доставчика, същият няма право да прекъсва електроснабдяването до решаване на съдебния спор с влязъл в сила съдебен акт. Позовава се на относима съдебна практика. Видно от писмо от 15.11.2024 година, ответникът е възстановил преноса на енергия на процесните обекти едва на 06.06.2024 година, след повече от три месеца след влизане в сила на решение по гр. дело № 6426/2022 година на ПРС, с което вземанията на ответника за потребена и незаплатена електрическа енергия са признати за недължими. Затова смята състава по чл.

34, ал. 1 от договора между страните за изпълнен, а неустойката - за дължима, поради което иска въззивната жалба да се отхвърли, като неоснователна и се претендират сторените разноски в производството.

В проведеното съдебно заседание пред въззивната инстанция страните изразяват идентични становища по жалбата, съответно – на представения писмен отговор. В депозирана молба от въззиваемата страна се оспорва въззивната жалба, претендират се сторените разноски и се отправя възражение за прекомерност на търсеното адвокатско възнаграждение от насрещната страна. Въззивникът, посредством процесуален представител, поддържа въззивната жалба, намира обжалваното решение за недопустимо и 2 неправилно, отправя искане за присъждане на сторените разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС). Решението на първоинстанционния съд, съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и правото на иск е надлежно упражнено. Произнасянето на първата инстанция съответства на предявен иск за заплащане на уговорена между страните неустойка обезпечаваща изпълнението на договорно задължение по чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът, като потребител на електрическа енергия, твърди неправомерно поведение на ответника „Енерго-Про Продажби“ АД, изразяващо се в поискано от последния прекъсване снабдяването с електрическа енергия по отношение на потребителя, по време на висящ между страните съдебен спор, след приключването на който и уведомяване на енергийното дружество не е възстановено подаването на електрическа енергия. Тези съдебни производства са водени пред РС-Пловдив, по отношение издадени фактури за потребена електрическа енергия за периода от 01.07.2020 година до 01.11.2021 година. В така проведените съдебни производства вземанията на ответника по посочените фактури за потребени мрежови услуги се признават за недължими.

С оглед на така изложените фактически твърдения и доводи за неправомерност в поведението на ответната страна, позовавайки се на предвидената в чл. 34 от ОУ, ищецът е предявил иска си за осъждане на ответното дружество да заплати сумата в общ размер на 21 660 лева като дължима неустойка за периода 01.11.2021 година - 30.04.2022 година, поради това, че потребителят е останал без достъп до електрическа енергия по вина на ответника.

Ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, твърди, че ищцовото дружество е неизправна страна по договора по общи условия, тъй като за процесния период е имало множество задължения за посочените обекти, за които срокът за плащане е бил изтекъл. Поради това прекъсването на снабдяването с електрическа енергия е последица от неизпълнение на задължение от страна на потребителя да заплаща текущи задължения по потребена електрическа енергия, за което ответното дружество издава фактура. В този смисъл прекъсването е било правомерно, съответно клаузата на чл. 34 от ОУ неприложима. Акцентира върху обстоятелството, че съдебните производства по описа на РС-Пловдив са инициирани от "ЕНЕРГОПРО ПРОДАЖБИ" АД, поради това смята превратно предложеното тълкуване на чл. 20, ал. 5 от ОУДПЕЕ сторено от първата инстанция (тези възражения се поддържат и пред въззивната инстанция).

Предявената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по 3 валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Въззивният съд отчита, че законът е предвидил компетентност на районните съдилища за разрешаване на спорове по граждански и търговски дела с цена на иска под 25 000 лева (чл. 104 т. 4 ГПК вр. чл. 103 ГПК). Разглеждането на делото от окръжен съд не изключва допустимостта на постановеното обжалвано решение (чл. 270, ал. 4 ГПК). Възражение за родова неподсъдност на спора не е правено пред окръжния съд, поради това не са налице визираните изключения от приложението на чл. 270, ал. 4 ГПК / така решение № 24 от 17.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4412/2013 г., I г. о., ГК/. Няма пречка да бъде проведен въззивният контрол по същество, доколкото самото право на иск е надлежно упражнено от ищеца.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Прието е за безспорно между страните в производството, съществуващото облигационно отношение за доставка и продажба на електрическа енергия, към което са приложими Общи условия за ДПЕЕ, одобрени с решение №ОУ-061/07.11.2007 година. Облигационното отношение между страните е с предмет продажба на електроенергия за обекти: УИН 32Z450005124011D- Мотел ТР; УИН 32Z450005071008V- Канцелария Масларево; УИН 32Z450005124012B- Овчарник. Не се спори по качеството на потребител на електрическа енергия за въпросните обекти, което притежава въззиваемия - ищец. Основният спорен момент между страните в настоящото производство е свързан с приложението на чл. 34 от ОУДПЕЕ и осъществени ли са визираните в разпоредбата предпоставки, за да се дължи обезщетение на потребителя.

Отговорността на електроснабдителното дружество е регламентирана в Глава Х от Общите условия за продажба на електрическа енергия на "Енерго – Про Продажби" АД /ОУ/. В чл. 32 от същите е предвидено, че дружеството носи отговорност за щети, нанесени на потребителите, в следните случаи: "1. при отказ да започне продажба на електрическа енергия в нарушение на действащото законодателство и/или на тези ОУ; и 2. при неправомерно прекъсване на електроснабдяването. ". Дължимата неустойка при продължително нерегламенирано прекъсване на захранването е уредена в чл.

34 от ОУ, в който е предвидено, че същата се дължи "в случай, че клиент остане без електрическа енергия по вина на "Енерго-Про Продажби" за повече от 24 часа след получаване на уведомление от потребителя". Отговорността на дружеството е изключена в хипотезите на: чл. 122 от ЗЕ, когато захранването е преустановено поради настъпване някое от посочените в него обстоятелства, не по вина на доставчика и когато електроснабдяването на имота на потребителя е прекъснато на основание чл. 20, ал. 1 от ОУ и чл. 123 от ЗЕ, при установено задължение на потребителя за заплащане на стойността на доставена му електроенергия и незаплащането й в течение на периода, през който е било прекъснато електроснабдяването на имота му, след изпълнение 4 на предвидената в ОУ процедура.

С оглед на така очертаната правна уредба, настоящият състав на съда намира, че неустойка по чл. 34 от ОУ се дължи винаги, когато потребител остане без електрическа енергия за повече от 24 часа по вина на електроразпределителното дружество, което може да се дължи както на невъзстановяване на захранването след отстраняване на повреда, така и на прекъсването му без основание: при отречено с влязло в сила решение на претенцията на дружеството за заплащане на суми за доставена енергия; при съдебно оспорване на основанието за прекъсване от страна на потребителя /чл. 20, ал. 4 от ОУ/ или при подадено писмено възражение срещу сметката за консумирана ел. енергия, за периода на проверката /чл. 20, ал. 5 от ОУ/. В този смисъл е и решението по гр. д. № 4027/2017 г. на ВКС, І V г. о и мотивите на решение по гр. д. № 4348/2016 г. на ІV г. о. ВКС.

Между страните в настоящото производство са налице влезли в сила решения по описа на ОС-Пловдив. Така с решение № 428 от 28.03.2024г. по гр.дело № 1491/2025 година на Окръжен съд – Пловдив е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК за признаване за установено по отношение на „Херос Норд“ ООД, че дължи на „Енерго-про Продажби“ АД сумата в размер на 5891,33 лева, представляваща главница по фактури, издадени през периода от 11.08.2020 година до 10.12.2020 година, както и сумата от 96,30 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 04.09.2014 година – 31.12.2020 година, като е уважен предявения от „Херос Норд“ ООД насрещен иск и е прието за установено между страните, че ищецът по него не дължи на Енерго-про Продажби“ АД сумата в размер на 7040,42 лева, представляваща вземане за мрежови услуги, начислено във фактури, издадени през периода 10.02.2021 година – 09.06.2021 година.