Решение № 725 от 19.06.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 725 гр. Бургас, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20232100500346 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от С. В. Г., Л. В. Г. и А. С. Г. , подадена чрез назначеният им от съда по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител адв.Теодор Трайков, служебен адрес гр.Карнобат, ул.“С.Кофарджиев“ № 2, против решение № 414/28.11.2022 г. , постановено по гр.д.№ 972/2021 г. по описа на РС-Несебър, с което на основание чл.135 ЗЗД е ОБЯВЕН ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН спрямо Етажната собственост на сграда с идентификатор ***, с адрес: гр.С. В., ул.“Л.“ № *, представлявана от управителя Генадий Окуневич, договорът за дарение, обективиран в Нотариален акт № *, том *, peг. № *, дело № */27.09.2019г. на нотариус peг.№ 208 и район на действие-НРС, с който С. В. Г. и Л. В. Г. са дарили на А. С. Г., следния недвижим имот – апартамент № *, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Свети Влас, със застроена площ от 47,34 кв.м., прилежащи части – 7,13 кв.м.ид.ч. от общите части на сградата, като общата площ на апартамента възлиза на 54,47 кв.м., разположен на втори етаж в сграда с идентификатор ***, изградена в поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес: гр.С. В., общ.Н., ул.“Л.“ № * (бивша ул.“М.“), комплекс „Сънсет“, ет.*, ап.*, както и ответниците С. В. Г., Л. В. Г. и А. С. Г. са осъдени да заплатят на ищцовата Етажната собственост на сграда с идентификатор 1

*** сумата от 3076.62 лв. за направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Във въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение, като същото се счита за неправилно и незаконосъобразно. Счита се за неправилен извода на районния съд, че по делото било извършено успешно доказване от ищеца на съществените елементи на иска по чл.135 ЗЗД, като се сочи, че такова доказване не е проведено. Оспорва се като неправилно и приетото от съда, че въззивникът е бил надлежно поканен да заплати процесните суми, като се счита, че поканата за такова изпълнение не е достигнала ефективно до него, не е получена, поради което същият не е изпаднал в забава и цялото развило се производство е порочно. Според въззивниците, не са налице законовите основания по чл.135 ЗЗД за предявяване и уважаване на отменителния иск от съда, тъй като С. Г. и съпругата му Л.

Г. напълно законосъобразно са дарили на сина си процесния недвижим имот и тези действия по никакъв начин не са увредили кредитора, разпоредителната сделка е извършена през 2019 г. – много преди да бъде заведен иска по гр.д.№ 27/2020 г. на НРС и при образуването на това дело ищецът е могъл да чрез справка в СВп-Несебър да установи извършването на сделката и да насочи паричната си претенция към актуалния собственик на имота. Счита се, че ако въззивниците са имали намерение и желание да увредят кредитора си, то сделката е нямало да бъде дарение и то в полза на техния син, а е щяла да бъде възмездна сделка с трето лице. Сочи се също, че въззивниците не са имали съзнанието, че с действията си увреждат евентуални кредитори, каквото е изискването на чл.135, ал.3 ЗЗД. В заключение се моли въззивния съд да отмени обжалваното решение с всички произтичащи от това законни последици. Не се правят доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна Етажната собственост на сграда с идентификатор ***, с адрес: гр.С. В., ул.“Л.“ № *, представлявана от управителя Генадий Окуневич , подадена чрез пълномощника адв.Даниела Зарева, в който са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба и наведените в нея доводи. Изразява се съгласие с изводите на НРС и се сочи, че съдът е постановил решението в съответствие със закона и доказателствата по делото. Сочи се, че сделката е увреждаща кредитора, тъй като намалява имуществото на длъжника, от което може да се получи удовлетворение, още повече, че същата е безвъзмездна, а знанието за увреждането се предполага, тъй като е сключена между роднини. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди решението на НРС като правилно и законосъобразно. Не са направени доказателствени искания. Претендират се направените разноски пред двете съдебни инстанции.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирани лица, които имат правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

2

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД, предявен на 27.07.2021 г. от Етажна собственост на сграда с идентификатор ***, с адрес: гр.Свети Влас, ул. “Л.“ № *, представлявана от Председателя Генадий Окуневич, против С. В. Г., Л. В. Г. и А. С. Г. , с който се иска от съда да прогласи за относително недействителен по отношение на ищеца сключения между ответниците договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *, том *, peг. № *, дело № */27.09.2019г. на нотариус peг.

№ 208 и район на действие-НРС, с който С. В. Г. и Л. В. Г. са дарили на сина си А. С.

Г., следния недвижим имот – апартамент № *, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Свети Влас, със застроена площ от 47,34 кв.м., прилежащи части – 7,13 кв.м.ид.ч. от общите части на сградата, като общата площ на апартамента възлиза на 54,47 кв.м., с административен адрес: гр.С. В., общ.Н., ул.“Л.“ № * (бивша ул.“М.“), комплекс „Сънсет“, ет.*, ап.*.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищцовата Етажна собственост е кредитор на ответниците С. Г. и Л. Г., които са съпрузи, като с влязло в сила решение № 260071/06.11.2020 г. по гр.д.№ 27/2020 г. по описа на РС-Несебър е признато за установено, че С. Г., в качеството му на собственик на апартамент № *, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Свети Влас, дължи на основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС на Етажна собственост на сграда с идентификатор ***, сумата от общо 1970 лв., от които 900 лв.- вноска за 2018г. за управление и поддръжка на общите части на етажната собственост, 900 лв.вноска за 2019г. за управление и поддръжка на общите части на етажната собственост, 85 лв.- годишна вноска за 2018г. във фонд „Ремонт и обновяване“ и 85 лв.- годишна вноска за 2019г. във фонд „Ремонт и обновяване“, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда- 09.08.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за което в полза на ищеца е издаден заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 786/2019 г. по описа на НРС, като ответника е осъден да заплати на Етажната собственост направените по делото разноски от 539,40 лв., както и разноските в заповедното производство от 239,40 лв.

След влизане в сила на решението Етажната собственост се снабдила с Изпълнителен лист № 260307/22.12.2020г. по ч.гр.д.№ 786/2019г. на PC-Несебър за сумата от 1970 лв. и Изпълнителен лист № 260032/08.01.2021г. по гр.д.№ 27/2020г. на PC-Несебър за присъдените разноски от 783,80 лв. и 5 лв.- държавна такса за издаване на изпълнителния лист. Твърди се, че ответникът бил поканен от управителя на ЕС да изпълни задълженията си с писмо изх.№ 1/20.01.2021г., изпратено на електронната му 3 поща, като в отговор на поканата същият отговорил, че не дължи нищо на етажната собственост, няма собственост в България и няма никакви неплатени дългове. Твърди се, че към момента на подаване на исковата молба задълженията не са погасени.

Ищецът твърди, че на 27.09.2019 г. между ответниците е сключен договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *, том *, peг. № *, дело № */27.09.2019г. на нотариус peг.№ 208, с който С. В. Г. и съпругата му Л. В. Г. са дарили на сина си А. С. Г., следния недвижим имот – апартамент № *, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Свети Влас, със застроена площ от 47,34 кв.м., прилежащи части – 7,13 кв.м.ид.ч. от общите части на сградата, като общата площ на апартамента възлиза на 54,47 кв.м., с административен адрес: гр.С. В., общ.Н., ул.“Л.“ № * (бивша ул.“М.“), комплекс „Сънсет“, ет.*, ап.* . При това се счита, че с посочената сделка длъжникът е увеличил неплатежоспособността си и е увредил ищеца-кредитор, намалявайки имуществото си и създавайки затруднения за удовлетворяване на вземанията му. Твърди, се, че н еизпълненото задължение е съществувало към датата на разпоредителната сделка, тъй като размерът на вноските е бил определен с решение на ОС на ЕС, обективирано в Протокол № 2/14.09.2017г. и Протокол № 4/03.10.2018г., с падеж на задълженията до 01.07. на текущата година, за която се отнася плащането, т.е. задълженията са били ликвидни и изискуеми към датата на сделката и не са били погасени, поради което се счита, че при извършване на сделката длъжникът С. Г. е знаел, че с това действие уврежда кредитора си. Предвид това, се иска от съда да обяви за относително недействителен по отношение на ищцовата Етажна собственост сключения между ответниците договор за дарение на описания недвижим имот.

Изложената в исковата молба фактология се установява от представените по делото писмени доказателства.

В депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от ответниците, чрез назначения им от съда особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК, предявеният иск по чл.135 ЗЗД е оспорен като неоснователен. Твърди се, че не са ответниците С. Г. и съпругата му Л. Г. напълно законосъобразно са дарили процесния недвижим имот на техния син А. Г. и с тези действия по никакъв начин не увреждат кредитора-ищец.

Сочи се, че разпоредителната сделка е извършена през 2019 г., преди да бъде образувано гр.д.№ 27/2020 г. на НРС и при завеждането на исковата молба ищецът е могъл да установи при справка в Имотния регистър, че е била извършена такава разпоредителна сделка и съответно да насочи паричната си претенция към актуалния собственик на имота- сина А. Г.. Оспорва се знанието за увреждане у ответниците, като се позовава на чл.135, ал.3 ЗЗД.

С първоинстанционното решение съдът е приел, че ищецът има качеството на кредитор спрямо ответника С. Г., установен с влязлото в сила съдебно решение , като вземането е възникнало преди процесната разпоредителна сделки и липсват данни да е 4 погасено. Съдът е приел за доказано по делото, че е налице увреждане на кредитора с извършеното разпореждане, тъй като имуществто на длъжника е намаляло. Прието, че е налице знание за увреждането и в случая намира приложение презумпцията по чл.135, ал.2 ЗЗД, тъй като дареният е низходящ-син на дарителите и знанието им за увреждане на кредитора от процесната сделка се предполага. По горните съображения, първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.135 ЗЗД и е уважил като основателен предявения Павлов иск.

Съгласно на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на релевираните оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт.

Бургаският окръжен съд изцяло споделя окончателните правни изводи на районния съд и счита, че решението му следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните.

Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани относими и допустими доказателства, които да променят приетата и изяснена от районния съд фактическа обстановка, поради което, БОС я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение. Въззивната инстанция напълно споделя и решаващите мотиви и изводи на БРС за основателност на предявения иск по чл.135 ЗЗД, които са формирани въз основа на изяснената фактическа обстановка и в съответствие с материалния закон и задължителната съдебна практика на ВКС, като също препраща към решението на БРС на основание чл.272 ГПК и по този начин същите стават част от настоящия съдебен акт.