Решение № 603 от 03.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 603 гр. Пловдив, 03.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Доника Ил. Тарева - Пехливанова при участието на секретаря Вера П. Узунова като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева - Пехливанова Административно наказателно дело № 20255330202084 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е НП № 25-1030-000641/14.02.2025 г., издадено от Началник Група в Сектор „Пътна Полиция“ към ОД на МВР-Пловдив, с което М. А. А., ЕГН **********, е санкциониран с административно наказание ГЛОБА в размер на 200.00 лева - за нарушение на чл.25, ал. 2 ЗДвП.

Жалбоподателят, М. А. А., представляван от адв. А. С. С., обжалва цитираното НП с доводи за незаконосъобразност като моли същото да бъде отменено. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, Началник Група в Сектор „Пътна Полиция“ към ОД на МВР-Пловдив, оспорва така депозираната жалба и моли НП да бъде потвърдено.

От фактическа страна се установява следното:

На 28.12.2024 г., около 12.00 часа, на път II-86 км 14+750 жалбоподателят М. А. А., ЕГН **********, като водач на товарен автомобил Фолксваген Транспортер с рег. № ******, собственост на МЮ НАД ООД, движейки се по посочения път, извършил маневра, свързана с навлизане в съседна пътна лента, без да пропусне движещото се в нея МПС марка Грейт Уол с рег. № 1

******, в следствие на което допуснал ПТП. Пристигналият на място полицесйки екип в състава, на когото бил мл. автоконтрольор А. Г. констатирал местоположението на автомобилите и след разговор с двамата водачи, установили, че виновен за настъпилото ПТП е именно водачът на товарния автомобил – жалбоподателят М. А. А.. Предвид горното срещу последния бил съставен АУАН за нарушение на чл.25, ал. 2 ЗДвП. Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното НП, с което М. А. А. е санкциониран с административно наказание ГЛОБА в размер на 200.00 лева за нарушение на чл. 25, ал. 2 ЗДвП.

Недоволен от факта на санкционирането му, жалб. А. обжалва цитираното НП с доводи за неправилност и незаконосъобразност. На първо място се сочи, че в конкретния случай липсва коректно посочване на мястото на извършване на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено то, както и на доказателствата, които го потвърждават. Твърди се, че жалбоподателят е бил обект на полицейски произвол, както и че не той, а водачът на другият автомобил е следвало да бъде санкциониран като виновник за настъпилото ПТП. Твърди се, че на жалбоподателя е представена за подпис бланка, попълнена от полицейския служител, без да бъде запознат със съдържанието й, както и че едва по-късно в същия ден се е съвзел от преживения шок и с изненада, прочитайки съставения Протокол за ПТП е установил, че именно той (жалбоподателят) е вписан като виновен водач.

Възразява се и срещу своеобразния изпит на правилата за движение по пътищата, на които е бил подложен от актосъставителят, като се сочи, че актосъставителят няма компетенции да провежда подобни нерегламентирани тестове. Предвид всичко гореизложено се настоява за отмяна на издаденото НП.

В хода на проведеното съдебно производство като свидетел е бил разпитан актосъставителят – А. Г., които в своите показания изцяло е потвърдил изложените в АУАН фактически констатации. Съдът кредитира показанията на този свидетел като изключително логични, подробни, обективни и по същество неопровергани от доказателствената съвкупност, в това число от събраните писмени доказателства – Протокол за ПТП, Обяснения, Докладни записки, Справка за нарушител/водач и приложения към преписката снимков материал от процесното ПТП.

2

Тази фактическа обстановка и анализът на събраните поделото доказателства обосновават следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

Съгласно 25, ал. 2 ЗДвП, при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.

Съгласно чл. 179, ал. 2 ЗДвП, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

В конкретния случай от доказателствата по делото – свидетелските показания на актосъставителя и приложеният по делото Протокол за ПТП се установява, че на визираните в АУАН и НП дата и място, жалбоподателят М.

А., като водач на товарен автомобил Фолксваген Транспортер с рег. № ******, собственост на МЮ НАД ООД, движейки се по път II-86 км 14+750, е извършил маневра, свързана с навлизане в съседна пътна лента, без да пропусне движещото се в нея МПС марка Грейт Уол с рег. № ******, в следствие на което е допуснал ПТП. Тези факти се установяват по несъмнен начин. При това положение правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя за възприетата от наказващия орган правна квалификация и на посоченото правно основание - чл. 179, ал. 2 ЗДвП.

В тази връзка съдът не споделя доводите, изложени в жалбата и поддържани в съдебно заседание, че в АУАН и НП липсва надлежно описание на мястото на извършване на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено то, както и на доказателствата, които го потвърждават. Видно е от АУАН и НП, че в същите се съдържа в достатъчна степен на конкретика и яснота какво, къде, кога и как се твърди да е извършено от жалбоподателя път II-86 км 14+750, извършвайки маневра, свързана с навлизане в съседна 3 пътна лента, без да пропусне движещото се в нея МПС, в следствие на което е допуснал ПТП. Последното се потвърждава от показанията на разпитания по делото актосъставител, по отношение на които съдът не констатира причина да не кредитира, както и от кредитирания писмен доказателствен материал Протокол за ПТП, Обяснения, Докладни записки и приложения към преписката снимков материал от процесното ПТП.

В действителност следва да се сподели оплакването на жалбоподателя, че полевият изпит, на който е бил подложен се явява неуместен, включително включването му в съдържанието на АУАН и НП, но съдът отдава същото на развилата се ситуация, в която актосъставителят е бил упрекнат от жалбоподателя в некомпетентност и корумпираност, поради което същият е избрал именно този подход, за да му покаже неправотата му в конкретния казус, което в крайна сметка по никакъв начин не се отразява на факта на извършеното нарушение, поради което същото не заслужава по-нататъшен коментар.

Като несонователно се оценява и възражението, че актосъставителят е попълнил вместо жалбоподателя Двустранен протокол за ПТП. Последното от една страна не се отрича от закона като възможност, а от друга не се и оспорва от актосъставителя, който посочва, че е сторил същото по молба на жалбоподателя. Полагането на подпис от последния пък сочи по недвусмислен начин, че същият се е съгласил със съдържанието на попълнения документ, поради което възражението, че жалбоподателят едва по-късно е осъзнал какво е подписал, се оценява като защитна версия, имаща за цел да опровергае убедителния доказателствен материал, сочещ именно жалбоподателя като извършител на вмененото му нарушение.

Предвид всичко гореизложено съдът намира, че правилно и законосъобразно в случая е била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното от него нарушение, което се явява доказано по несъмнен начин.

Правилно е определен и размерът на наказанието за така извършеното нарушение, който е фискиран, поради което и в това отношение не се констатираха основания за ревизия на процесното НП.

Не са налице и основания за квалифициране на случая като „маловажен“, доколкото неговата обществена опасност не се отличава от обичайната за 4 съответния вид. Касае се за умишлено нарушение, което засяга изключително важни обществени отношения – сигурността на участниците в движението по пътищата.

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на отговорността на жалбоподателя, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

Предвид всичко гореизложено настоящият съдебен състав намира, че обжалваното НП, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Ето защо ПРС ІV н. с.,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 25-1030-000641/14.02.2025 г., издадено от Началник Група в Сектор „Пътна Полиция“ към ОД на МВР-Пловдив, с което М. А. А., ЕГН **********, е санкциониран с административно наказание ГЛОБА в размер на 200.00 /двеста/ лева - за нарушение на чл.25, ал. 2 ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5