Решение № 7203 от 10.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7203 гр. София, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Георги Кацаров при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Георги Кацаров Въззивно гражданско дело № 20231100508556 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258– 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 190363/04.07.2023 г., подадена от ЗК „Л.И.“ АД – ответник по гр. дело № 8200/2023 г., Софийски районен съд, 53 състав срещу постановеното по него Решение №10793/22.06.2023 г., с което ответникът е осъден на основание чл. 411 Кодекс за застраховането /КЗ/ да заплати на ищеца ЗД „Е.“ АД сумата от 383, 03 лв., представляваща остатък от изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ по щета № 0500869695/07.01.2022 г., заедно със законна лихва върху главницата от 15.02.20123 г. /датата на подаване исковата молба/ до окончателното плащане. Със същото решение ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 350 лв., представляваща разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с доказателствата по делото. Счита се, че разходите за наемането на заместващ автомобил не попадали в приложното поле на чл. 411 КЗ. Същите не били щети от претърпяното ПТП, тъй като не били пряка вреда. Предоставената по делото „Клауза +“ не била подписана нито от застрахования, нито от застрахователя, поради което не била част от застраховката „Каско“. Посочва се, че в чл. 4, ал. 4 от Общите условия на ЗК „Л.И.“ АД, раздел трети „Обект на застраховане. Застрахователно покритие“ не били посочени в изчерпателното изброяване разходите за наем на заместващ автомобил.

Въз основа на изложеното е поискана отмяна на процесното решение и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна-ищец по делото ЗД „Е.“ АД оспорва основателността на въззивната жалба. Сочи, че „Клауза Е +“, отнасяща се за заместващия автомобил е неразделна част от Общите условия на дружеството по силата на чл. 1, т. 1 от отрязъка.

Неподписването му не влечало недействителност на клаузата, тъй като това било търговска сделка и пороците във формата били неотносими, след като същата била изпълнена. Според чл. 493, ал. 1 КЗ застрахователят по застраховка „Граданска отговорност“ покривал и 1 пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането.

Предвид изложеното иска оставянето на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски.

От фактическа страна съдът установява следното.

Производството по гр. дело № 8200/2023 г., Софийски районен съд, 53 състав е образувано по искова молба с вх. № 22321/27.01.2023г. подадена от ЗД „Е.” АД, в която се твърди, че на 07.01.2022 г„ в района на гр. Перник, е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което водачът на МПС с per. № СВ **** НХ, при осъществяване на маневра за завой надясно и смяна на лентите не оставя достатъчно странично разстояние и удря завиващото в същата посока, но в различна пътна лента МПС с per. № СВ **** НХ, вследствие на което възниква ПТП с материални вреди. Към момента на произшествието гражданската отговорност на виновния водач била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена с ответника ЗК „Л.И.” АД. Стойността на щетите нанесени на пострадалия автомобил била в размер на 2 418, 84 лв. С регресна покана получена на 19.05.2022 г., ищцовото дружество поискало от ответното да плати посочената сума. Към датата на подаване на исковата молба ответникът е погасил частично сума в размер на 2 035, 81 лева, като непогасената част от дълга е в размер на 383,03 лева.

Въз основа на изложеното ищецът претендира на основание чл. 411 КЗ от ответника заплащането на сумата от 383,03 лева, представляваща остатък от изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ по щета №0500869695/07.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда-15.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ответникът ЗК „Л.И.“ АД оспорва иска по основание и размер. Не е оспорил механизма на произшествието и стойността на вредите по лекия автомобил, тъй като същите били възстановени на ищеца. Оспорва дължимостта на сумата от 383, 03 лв., която се претендира като обезщетение за заплатен наем на заместващ л.а. Това обезщетение се явявало искане за погасяване на пропуснати ползи, които не били доказани. Твърди, че предоставянето на заместващ автомобил на ползвателя на застрахователни услуги за периода на възстановяване на уврежданията не е пряка вреда от застрахователното събитие. Това било допълнителна услуга на застрахователя по имуществената застраховка, която обаче не е включена в Общите условия на имуществената застраховка. Оспорен е и размерът като неотговарящ на средните пазарни цени за наемане на заместващ автомобил за периода на ремонтните дейности. Също така оспорва необходимостта от наемането на заместващ автомобил за посочения от ищеца период, не били доказани пропуснати ползи и продължителността на извършвания ремонт надвишавала обичайния за такъв вид ремонтна дейност период.

По делото е приет за безспорен описаният в исковата молба механизъм на произшествието.

По делото е представен договор за застраховка „Каско на МПС“ №

00500100404223/10.03.2021 г. за лек автомобил с per. № РК **** ВР валиден към датата на процесното ПТП, при уговорено покритие на рисковете съгласно Общите условия на застраховката.

Представена е фактура от 28.02.2022 г., издадена от „Д.К.” АД на ищцовото дружество, от която се установява, че е начислена сумата от 383,03 лева - „за заместващ автомобил Е.”.

Общата сума по фактурата е 2 418, 84 лв.

На 17.03.2022 г. сума в размер на 2 418,84 лева е платена от ищеца по посочената във фактурата банкова сметка на „Д.К.” АД.

С регресна покана, ищцовото дружество отправило покана към ответното дружество да плати сумата в размер на 2 418,84 лева, като поканата била получена на 19.05.2022 г., като ответникът е изплатил по процесната претенция сумата от 2 035,81 лева, като непогасената част от дълга е в размер на 383,03 лева.

По делото е изслушана и приета САТЕ, в чието заключение е прието, че за периода 24.01.2022 г. – 16.02.2022 г. средната пазарна цена за наем на л.а. е 23, 04 лв., но ако е нает 2 само за един ден, то цената би била 68, 45 лв. на ден. Общо за посочения период е 552, 96 лв.

Въз основа на тези доказателства съдът е приел, че ответникът следва да заплати претендираната сума, тъй като разпоредбата на чл. 429, ал. 1 и ал. 2 КЗ предвижда в застрахователното обезщетение да се включват и пропуснатите ползи, които са пряка и непосредствена последица от настъпилия застрахователен риск.

От правна страна съдът приема следното.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество е неправилно поради следните съображения.

По аргумент от чл.411 КЗ застрахователят встъпва в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащането на застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има сключена застраховка "Гражданска отговорност" срещу застрахователя по същата. Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор по имуществена застраховка, действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск, плащане от страна на застрахователя по имуществената застраховка на обезщетение за причинените вреди и сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество.

В конкретната хипотеза по делото не са спорни обстоятелствата за наличието на валидно сключено застрахователното правоотношение по застраховка "Каско на МПС"; наличието на валидно сключено застрахователното правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност"; механизма на деянието, видът на настъпилите вреди и причинно-следствената връзка между деянието и вредите; заплащането от страна на ищцовото дружество на собственика на увредения лек автомобил застрахователно обезщетение в размер на 2 418, 84 лв., в която сума се включва и 383, 03 лв. разходи за заместващ автомобил; заплащането от страна на ответника в полза на ищеца на сумата 2 035, 81 лв., представляваща част от заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение.

В разглеждания случай основният спорен по делото въпрос, пренесен и във въззивното производство, е дали застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на делинквента, който отговаря по регресна претенция на застрахователя, заплатил на застрахованото увредено лице обезщетение по силата на доброволната имуществена застраховка "Каско на МПС", е отговорен да заплати обезщетение на собственика на застрахованото имущество за вредите от невъзможността да се ползва застрахования автомобил за определен период от време.

Във връзка с тази претенция следва да се посочи, че съгласно чл.7, ал.3, т.2, пр.1 от Общите условия за застраховка "Каско на МПС" на "Застрахователно дружество "Е." АД, неразделна част от застрахователния договор са застрахователната полица, общите условия и добавъците към застрахователната полица. Към процесната застрахователна полица е действал Добавък № 1, с който страните по застрахователния договор по застраховката "Каско" на МПС са уговорили 3 допълнителна "клауза Е+" - "Заместващ автомобил", по силата на която застрахователят предоставя на застрахования услугата "заместващ автомобил" в случай на настъпване на застрахователно събитие, при наличие на посочените в чл.2, ал.1 от добавъка условия. В чл. 2, ал.1, т.1.5. от добавъка е предвидено, че застрахователят предоставя услугата в случай, че отстраняването на щетата, по преценка на доверения сервиз, ще отнеме повече от 5 работни дни, считано от датата на приемане на автомобила в сервиза за извършване на ремонта. Съгласно чл.2, ал.1, т.З от добавъка, предоставянето на тази услуга се извършва след изрично писмено искане на застрахования, каквото в случая е налице, видно от възлагателно писмо за заместващ автомобил.

Настоящият въззивен състав намира претенцията по чл.411, изр.2 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД за присъждане на разходи за заместващ автомобил в размер на 383,03 лв. за неоснователна.

Отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите е обусловена от отговорността на застрахования водач (застрахователят отговаря само и доколкото са налице основания за ангажиране на деликтната отговорност на водача по чл.45 ЗЗД). Невъзможността да се реализира деликтната отговорност на застрахования водач към увредения поражда невъзможност да се ангажира и отговорността на застрахователя му по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите към застрахователя на увредения по застраховка "Каско" на МПС. Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1 ЗЗД обезщетение се дължи само за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Това са вредите, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от поведението на делинквента, които са устойчиви и повтарящи се при същите настъпващи условия (случайните вреди, които не са типичен и устойчив резултат на поведението, са косвени), и за които причинната връзка не прекъсва.