Решение № 4030 от 10.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4030 гр. София, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20231110144162 по описа за 2023 година

Предявен е иск от В. И. М. чрез адв. В. О. /л. 84/ по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 498, ал. 3 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД за сумата от 534,60 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили при влошаване на здравословното състояние/ексцес/ на пострадалия В. И.

М. от ПТП от 22.08.2016г., настъпило вследствие виновно, противоправно поведение на водач на автомобил „Киа Карнивал“ с рег. № СВ 7543 ВК, чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на извънсъдебната претенция – 25.09.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се съдебните разноски.

По иска по чл. 432, ал. 1 КЗ ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключен между делинквента и ответника е настъпило събитие - ПТП, в причинна връзка с което са му причинени вреди. Твърди, че е изпълнил задължението си за отправяне на извънсъдебна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, като плащане не е постъпило, от което произтича и правният му интерес за предявяване на настоящия иск. Посочва, че на 22.08.2016 г., около 16:05 ч., в гр. София, по ул. „Мара Бунева“, с посока на движение от ул. „Одеса“ към ул. „Съзнание“, Мирослав Христов Лашковски управлявал лек автомобил „Киа Карнивал“ с рег. № СВ 7543 ВК, а по същото време, по ул. „Мара Бунева“, с посока на движение от ул. „Съзнание“ към ул. „Одеса“, ищецът В. И. М. управлявал мотоциклет. В района на кръстовището с ул. „Железопътна“, при извършване на маневра „завой наляво“, водачът на л.а. „Киа Карнивал“, Мирослав Христов Лашковски не пропуснал насрещно движещия се мотоциклет, управляван от ищеца, вследствие на което, станал причина за настъпване на ПТП, като на ищеца били причинени следните телесни увреждания: счупване на тялото на дясната бедрена кост; пунктиформена рана на дясното бедро; закрито счупване на дясната колянна капачка; закрито счупване на дясната петна кост; възпаление на дясната петна кост; остеомелит на дясна петна кост; травма на нервните коренчета на поясния отдел на гръбначния стълб; периферно-стволова увреда на двигателни влакна на N. Peroneus dex. и на сетивни влакна на n.Suralis dex. След настъпилото ПТП, ищецът бил откаран в болница и приет в шокова зала с 1 оплаквания от силни болки в областта на дясното коляно и глезенната става, с видима деформация в областта на дясното бедро, пунктиформена рана по предната повърхност на дясното бедро, деформация в областта на дясно ходило. След проведените образни изследвания – рентгенографии и КТ, било взето решение за провеждане на оперативно лечение на ищеца, като били извършени две операции – на 31.08.2016 г. – открито наместване на фрактура, с вътрешна фиксация, фемур и на 03.09.2016 г. – открито наместване на фрактура, с вътрешна фиксация, патела. Ищецът бил дехоспитализиран на 09.09.2016 г., с назначено медикаментозно лечение, ежедневен рехабилитационен режим, назначена контролна рентгенография след 40 дни и две дати за сваляне на конците от извършените две операции. След вертикализиране на тялото на ищеца, последният изпитвал силни болки в областта на кръста, придружени с изтръпване в двата долни крайника, с оглед на което, при проведен на 21.09.2016 г. преглед, на ищеца била поставена диагноза „травма на нервните коренчета на лумбосакралния отдел на гръбначния стълб“. На 08.01.2017 г., ищецът отново постъпил за лечение в болнично заведение, поради появило се усложнение на оперираната пета – рана с гноен секрет на дясната пета, предизвикваща силни болки.

След извършена рентгенография на дясно ходило, било установена „променена костна структура на тарзалните и петна кости - остеит“, била назначена антибиотична терапия, след което е извършена нова операция, при която част от петата на ищеца била отстранена.

Поради продължаващи болки при движение в дясна коленна става и десен глезен и затруднена походка, ищецът бил прегледан на 25.07.2017 г., като му била назначена медикаментозна терапия. На 29.05.2017 г., било извършено ЕМГ изследване, от заключението на което, се установило, че на ищеца е причинена периферно-стволова увреда на двигателни влакна на N. Peroneus dex. и на сетивни влакна на N. Suralis dex. Поради ограничен, болезнен оток по предно-латералната повърхност на ниво средно дясно бедро, оток и болков синдром в дясна коленна става с невъзможност за движение и хипостатичен оток в областта на дясното ходило, на 13.02.2018 г., ищецът потърсил лекарска помощ и след извършени изследвания бил насочен за продължаване на лечението към Клиника по гнойносептична хирургия, където бил хоспитализиран на 14.02.2018 г. за провеждане на операция.

На 15.02.2018 г. била извършена нова оперативна интервенция – остеитис феморис декстри.

Ищецът бил дехоспитализиран на 20.02.2018 г. с препоръки за ХДР и свободен двигателен режим. На 24.04.2018 г., ищецът отново бил приет в лечебно заведение, поради наличие на гнойно-кървениста секреция и оточност на бедро и коляно. След извършено образно изследване – рентгенография, било взето решение за извършване на нова операция, която била проведена на 26.04.2018 г., като ищецът бил дехоспитализиран на 02.05.2021 г. с препоръки за ХДР и свободен двигателен режим. На 26.06.2018 г., ищецът бил приет в клиника по травматология за продължаване на лечението. Отстранени били дисталните и проксимални винта, както и бедреният пирон. На 02.07.2018 г., ищецът бил изписан с препоръки да спазва следстационарен режим и да провежда рехабилитационна програма в оздравителния период. Въпреки проведеното лечение, здравословното състояние на ищеца не се подобрило, като се наложила последваща хоспитализация на 30.08.2018 г., за извършване на оперативна интервенция – фасциотомия, лаваж, дренаж.

На 16.05.2020 г., здравословното състояние на ищеца се влошило внезапно, като усетил силна болка и оток в областта на дясно коляно и инфекция след метална остеосинтеза на бедрена кост, поради което постъпил в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където бил настанен за оперативно лечение поради животозастрашаващи инфекции на меките и костни тъкани. Било локализирано подуване и оток в областта на десен крайник, инфекциозен гноит и възпалителна реакция на дясна колянна става. След проведени консултативни прегледи с лекари – специалисти, била поставена диагноза „последици от счупване на бедро-дясно; локализирано подуване, уплътнение или слаб оток в областта на долния крайник – дясно; инфекция и възпалителна реакция, дължащи се на вътрешно фиксиращо устройство /с всякаква локализация/ - дясно“. Поради настъпилото усложнение 2 било взето решение за провеждане на оперативно лечение, извършено двуетапно – на 18.05.2020 г. и на 21.05.2020 г. Ищецът бил дехоспитализиран, с назначена аналгетична, инфузионна, антибиотична и антикоагулантна терапия, с препоръки за спазване на следстационарен режим и провеждане на рехабилитационна програма, както и продължаване на антикоагулантната терапия след изписване за срок от шест седмици. Видно от епикриза И.З № 13714/2020 г., ищецът продължавал да изпитва болки с различен интензитет в областта на десен долен крайник, съпроводени с оток и подуване. Поддържа, че травматичните увреждания на ищеца били сложни по вид, трудни за лечение и изискващи продължителен период за лечение и възстановяване. Предвид изложеното, при ищеца възникнало непредвидено и неочаквано усложнение в здравословното му състояние, което се явявало ексцес на вредите от процесното ПТП. Сочи, че с решение № 449/11.04.2023 г. по в.гр.д. № 3322/2022 г. по описа на 8 състав, Апелативен съд – гр. София, било прието между страните, че появилите се усложнения в състоянието на ищеца били следствие на причинените му травматични увреждания от процесното ПТП и същите представлявали ексцес. Във връзка с лечението на настъпилите усложнения, ищецът реализирал разходи както следва: на 15.05.2020 г. – 310 лв. за извършено МРТ изследване на дясно коляно; на 27.05.2020 г. – 209,60 лв. за закупуване на лекарствени медикаменти, с оглед провеждане на предписаната антикоагулантна терапия след изписване от болнично заведение; на 03.06.2020 г. – 15 лв. за закупуване на малка превръзка, поставена върху раната след свалянето на конците. Счита, че е налице пряка причинно-следствена връзка между настъпилите усложнения /инфекция и възпалителна реакция/ и причинените по време на ПТП телесни увреждания, които усложнения се явявали ексцес на състоянието на ищеца. С решение № 20/11.02.2020 г. по описа на ВКС, било установено между страните, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача, управлявал застрахования при ответника автомобил, както и че била налице причинно-следствена връзка между ПТП-то и травматичните увреждания на ищеца. С молба с вх. № 3155/05.02.2021 г., ответникът бил уведомен за възникналото усложнение в здравословното състояние на ищеца, а с молба с вх. №12177/25.09.2020 г., ответникът бил сезиран за изплащане на обезщетение на ищеца относно извършените разходи за лечение във връзка с настъпилите усложнения, но плащане не постъпило.

В законоустановения срок, ответникът ЗК „Лев Инс“ АД, чрез пълномощника си юрк.

Красимир Младенов/л. 116/, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер, като сочи също, че искът е недопустим поради липса на предпоставките, регламентирани в чл. 380, ал. 1, вр. чл. 432, вр. чл. 498, ал. 3, вр. 496 КЗ, тъй като ищецът не предявил претенцията си извънсъдебно преди сезиране на съда.

Въвежда възражение за настъпила погасителна давност. Прави искане за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, поради наличието на висящо дело между същите страни относно претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие на ексцес. Сочи, че с решение № 20/11.02.2020 г. по т.д. № 247/2019 г. по описа на ВКС окончателно е приет процент на съпричиняване от страна на ищеца в размер на 30%.

Посочва, че с влязлото в сила решение № 20/11.02.2020 г.по т.д. № 247/2019 г. по описа на ВКС, е отчетен развитият възпалителен процес – остеомиелит, че същият не е овладян към момента на постановяване на решението и най-вероятно ще остане пожизнен, т.е. влошаването на ищеца в периода 16.05.2020 г. – 26.05.2020 г. не съставлява последица от развития възпалителен процес. Позовава се на събрани в това производство доказателства.

Оспорва наличието на причинна връзка между ПТП-то и твърдените усложнения, както и факта на извършване на разходите. Оспорва претенцията за лихва. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност по реда чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:

По допустимостта на иска:

3

Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.

Съгласно чл. 380, ал. 1 КЗ лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.

Видно от Молба вх. № 12177/25.09.2020г./л.80/ ищецът е предявил претенцията си за заплащане на сумата от 534,60 лв. за имуществени вреди извънсъдебно пред застрахователя.

По тези съображения съдът счита, че уреденото лице е предявило претенцията си извънсъдебно, следователно искът му е допустим.

Иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл. 498, ал. 3 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД.

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. В случая за да се ангажира отговорността на застрахователя по по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 498, ал. 3 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД е необходимо да се докаже, че е настъпило твърдяното влошаване на здравословното състояние на пострадалия от ПТП от 22.08.2016г., след веднъж присъдено обезщетение за непозволено увреждане, при което влошаването не е било предвидено и съобразено, причинно-следствена връзка между влошаването на здравословното състояние и непозволеното увреждане, както и видът и размерът на настъпилите в следствие на влошаването имуществени вреди.