Решение № 10432 от 17.06.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 43094/2022
- Вид
- Решение № 10432
- Подписан
- 17.06.2023
- Състав
- ДИМИТЪР КУРТЕВ ДЕМИРЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 40 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 48 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.51 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за управление на етажната собственост
РЕШЕНИЕ
№ 10432 гр. София, 17.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело № 20221110143094 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК от останалите етажни собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се на адрес: *******************, със седалище и адрес на управление: гр. ************, партер, срещу Ц. Р. К. за признаване за установено, че ответницата дължи суми по заповед № 18369/09.11.2021.г по ч.гр.д. № 61246/2021г. по описа на СРС, 27 състав.
Ищецът твърди, че с решение от 31.01.2020 г. на общото събрание на собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на ЕС, находяща се в ************** да извършва дейности по поддръжка и управление на ЕС. По силата на договор от 12.02.2020 г. етажните собственици възложили управлението на общите части в сградата на „*************** С решение на общото събрание от 30.10.2020 г. по т. 5 от протокола било взето решение за подписване на договор за управление с ЕС, както и била увеличена месечната цена на услугата от 5,00 лв. на 6,00 лв., дължима за всеки самостоятелен обект в сградата. С последващ договор от 01.01.2021 г. на „***************било възложено управлението и поддръжката на ************. С решение на общото събрание от 02.06.2021 г. по т. 4 от протокола било взето решение, с което бил признат разход за извършен ремонт на покрива в ЕС, като бил определен и размерът на сумата, която следвало да бъде заплатена от всеки етажен собственик.
Ответникът бил собственик на ап. 5 в сградата, поради което следвало да заплати по силата на посочените решения сума в общ размер от 206.98 лв. за периода от 01.01.2021 г. до 31.08.2021 г., от които: сумата от 120 лв., представляваща незаплатени месечни вноски по фонд „Режийни разходи на ЕС“ за периода от 01.01.2021 г. до 31.08.2021 г., всяка от които в размер на 15 лв.; сумата от 48 лв., представляваща незаплатени месечни такси по фонд „Такса за управление на ЕС“ за периода от 01.01.2021 г. до 31.08.2021 г., всяка от които в размер на 6 лв.; сумата от 38.98 лв., представляваща незаплатени месечни такси по фонд „Ремонт на покрив в ЕС“ за 1 периода от 01.07.2021 г. до 31.08.2021 г., всяка от които в размер на 19.49 лв. При тези твърдения ищците, представлявани от „*************** молят съда да признае за установено, че ответникът им дължи сума в общ размер от 206.98лв. за ремонт на покрив, режийни разходи и поддръжка на съгласно решение от 30.10.2020 г., решение от 02.06.2021 г. и решение от 16.09.2021 г. на ЕС, за която е издадена заповед за изпълнение от 09.11.2021 г. по ч. гр. д.№ 61246/2021 г. по описа на СРС, 27 състав, ведно със законната лихва от датата на предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.10.2021 г., до окончателното и заплащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, чрез назначения особен представител, в който оспорва исковата претенция. Поддържа, че няма данни да е спазена законовата процедура за свикване и провеждане на общите събрания, доколкото липсвали доказателства за поставяне на покана за ОС, не били представени доказателства за поставяне на съобщение, че протоколът е изготвен и е на разположение на членовете на ЕС. Релевира съображения за неоснователност на заявените претенции и с довод, че от ищците не е отправяна покана за заплащане на претендираните в настоящото производство суми. По изложените съображения се оспорва решенията на ОС да са законосъобразни и да имат обвързващо действие спрямо ответника.
Съдът, след като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното от фактическа страна:
От приобщеното ч.гр.д. № 61246/2021г. по описа на СРС, 27 състав, се установява, че по заявление по чл.410 ГПК от 26.10.2021г. на 09.11.2021г. е издадена заповед, с която е разпоредено ответницата Ц. Р. К., ЕГН: **********, **********, да заплати на заявителя останалите етажни собственици в ***********, чрез управителя "****************, партер, сумите: 206,98 BGN /двеста и шест лева и 98 стотинки/, представляващи неплатени вноски за ремонт, режийни разходи и поддръжка на ************ за периода от 01.01.2021г. до 31.08.2021 г., ведно със законна лихва от 26.10.2021г. до изплащане на вземането, държавна такса в размер на 25,00 BGN /двадесет и пет лева/. Като е описано, че вземането произтича от Решения на Общото събрание на ************ от 30.06.2020г., 02.06.2021г. и 16.09.2021г. Длъжникът е бил призован при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което съдът с разпореждане от 13.07.2022г. е дал указания до заявителя по чл.415, ал.1, т. 2 ГПК, в изпълнение на които в срок е предявен настоящият иск.
Съгласно приетия като писмено доказателство по делото Протокол от Общо събрание се установява, че на 31.01.2020 г. е било проведено Общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в ************, находяща се на адрес:
**********, на което по т.1 е прието решение за сключване на договор с ********, а по т.4 е прието бюджета на ЕС да се изпълнява по предходния бюджет. Приет по делото е договор за възлагане на управление от 12.02.2020г. между етажните собственици, чрез представителите (избрани за такива с т.2 от ОС на ЕС от 31.10.2020г.) от една страна, и ********* от друга, действието на който е продължен с нов договор от 01.01.2021г., взет след решение на ОС от ЕС от 30.10.2020г., обективирано в т.5 от протокола.
Съгласно Протокол от Общо събрание се установява, че на 02.06.2021г. е взето решение по т.4, съгласно което във връзка с извършен ремонт на покрива на стойност 1194лв. от собственика на ап.36 се признава ремонта и е взето решение сумата да се разпредели по идеални части между всички собственици за срок от 3м, като съгласни 2 приложения списък на собствениците се установява, че ответницата е с 4.896% ид.ч. от сградата.
Съгласно Протокол от Общо събрание се установява, че на 16.09.2021г. е взето решение по т.5, съгласно което ЕС приема и упълномощава „***************да заведе действия по ГПК срещу ответницата за неизплатени суми към ЕС в размер на 206.98лв., включващи 120лв. режийни разходи, 38.98лв. ремонт на покрива, 48.00лв. такса управление.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно и кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС вр. чл.51 ЗУЕС.
С доклада по делото съдът е разпределил в тежест на ищците да докажат, че общото събрание на етажните собственици е взело законосъобразни решения, влезли в сила, за размера на вноските за поддръжка, управление, ремонт и обновяване на сградата, както и начина на формиране на участието на етажните собственици в тези вноски. В тежест на ответника е разпределено да докаже наведените с отговора на исковата молба правоизключващи възражения или заплащането на претендираните вземания.
Задължението за заплащане на разходите за управлението и поддържането на общите части на ************, находяща се в *****, ул. ******, е установено с приетите по делото решения на ОС на ЕС от 31.01.2020 г., от 02.06.2021г. и 16.09.2021г.
На основание чл. 48 ЗУЕС за поддържане на общите части на ************ собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти имат задължението да правят ежемесечни вноски. Размерът им може да бъде определен с Правилник за вътрешния ред или с решение на Общо събрание на ************.
Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС собствениците на самостоятелни обекти са длъжни да заплащат разходите за ремонт съразмерно с притежаваните идеални части, а съгласно чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС собствениците на самостоятелни обекти са длъжни да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата.
Съдът намира, че приетите решения на Общото събрание на ************ следва за се считат за законосъобразни. След влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези които са гласували против, за неучаствалите във вземането им и за лицата, които покъсно ще станат етажни собственици или обитатели. Същевременно, задължителността им отпада за лицата, които вече не са етажни собственици или обитатели, дори да са гласували за тях. Законът за собствеността и ЗУЕС уреждат специална процедура за вземането на тези решения, като регламентира начина на свикване, състав, представителна власт гласуване, предметна компетентност, като спазването на тези правила е основание за действителността на решението. ЗС и ЗУЕС не уреждат специални основания за нищожност на решенията на общото събрание на ************. Решенията на общото събрание на ************ са правни актове на общност от лица, които не са персонифицирани, за които не се прилагат правилата за недействителност по ЗЗД. Уредени са специални правила за вземането на тези решения и начина на отмяната им, които изключват общите правила за недействителност на сделките, като в посочения смисъл е Решение № 39 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., ГК. Ограничението на срока за съдебен контрол кореспондира на 3 това, че и изпълнението на решенията е свързано със срок- чл. 38 ЗУЕС, уредена е специална процедура за изготвяне и оспорване съдържанието на протокола и за уведомяване на собствениците и обитателите за взетите решения. Определянето на срок за иска по чл. 40 ЗУЕС е съобразен и с това, че тези решения засягат широк кръг лица и отношения, включително и с трети лица, което изисква сигурност, налага се бързина, включително и при изпълнение на решенията. Неспазването на различни правила от предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за вземане на решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките на съдебното производство. Затова извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Тук е неприложим принципа, че нищожност може да се установява без срок, съобразно Решение № 39 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., ГК.
Следователно законосъобразността, респ. нищожността, на процесните решения на Общото събрание не може да бъде изследвана в рамките на настоящото производство, включително не подлежат на разглеждане възражения за нередовно свикване и провеждане на събранието, начина на провеждането му, за наличието на кворум, за изискуемото мнозинство или реда за приемане на решенията, за нарушение на нормите на ЗУЕС.
С оглед приетия за окончателен доклад по делото, в който е отделено за безспорно, че ответницата е собственик на ап.№5 в процесната сграда в режим на етажна собственост, същата е носител на задълженията за заплащане на режийни разходи и такси по управление на ЕС, така и в разходите за извършен ремонт пропорционално на притежаваните ид.ч. от общите части. По отношение на размера на дължимите суми, съдът приема, че същите са съобразени с приетите от общото събрание такси за управление и поддръжка на сградата, доколкото извън предмета на производството по предявен иск за изпълнение на решение на общото събрание е извършването на инцидентен контрол за целесъобразност на това решение.
С оглед на изложеното, съдът приема, че исковете по чл.6, ал.1, т.9 и т.10 ЗУЕС вр. чл.51 ЗУЕС са основателни и следва да се уважат изцяло.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответната страна следва да възстанови направените от ищеца съдебни разноски, като с оглед разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи на реализация и отговорността за разноски в рамките на заповедното производство, за което компетентен да се произнесе е исковият съд.
Поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в исковото (25лв. за д.т., 100лв. за юрк.възнаграждение определено в минимален размер с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, както и сторените разноски в размер на 400лв. за особен представител) и заповедното (25лв. за д.т.) в общ размер на 550лв.