Решение № 5418 от 11.10.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3692/2023
- Вид
- Решение № 5418
- Подписан
- 11.10.2024
- В сила
- 11.10.2024
- Състав
- Стела Кацарова, Йоана Милчева Генжова, ТЕОДОРА МАРИО ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 195, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 1, т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 98а, ал. 1, т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 183 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 5418 гр. София, 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Стела Кацарова
Членове:
Йоана М. Генжова
ТЕОДОРА М. ИВАНОВА при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20231100503692 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .
С решение №20075408/19.01.2023г., постановено по гр.д. №3446/2016г. по описа на СРС, 44 състав, е отхвърлен предявеният от М. З. М. срещу „Електрохолд Продажби“ ЕАД (с предишна фирма „ЧЕЗ Електро България“ АД) отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните недължимостта на вземане на ответника от ищеца за сумата от 2194,67 лева, представляваща начислена стойност на потребена електрическа енергия за имот, находящ се в гр. София, кв. „Горна баня“, ул. ****, с кл. №300070950744, съгласно извършена корекция по издадена фактура №**********/11.01.2016г. за периода от 20.09.2015г. до 18.12.2015г. въз основа на констативен протокол №1013577/18.12.2015г. Осъден е М. З. М. да заплати на „Електрохолд Продажби“ ЕАД (с предишна фирма „ЧЕЗ Електро България“ АД) на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 360 лева – деловодни разноски.
Постъпила е въззивна жалба срещу решението от ищеца М. З. М., чрез пълномощника адв. В. Т. – В., като се излагат оплаквания, че същото е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните 1 правила и необосновано. Неправилно съдът приел, че ищецът е бил уведомен за извършената корекция. В общите условия на ответника не били предвидени задължение за уведомяване и ред, по който да се извършва същото, следователно липсвали каквито и да е гаранции, които да обезпечат правата на потребителя в корекционното производство.
Неправилно първоинстанционният съд приел, че към датата на проверката е налице законово основание за дружеството да извърши корекцията на сметка.
Нормата на чл.48 от ПИКЕЕ противоречала на разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗЕ. Създадените в ПИКЕЕ правила водели до прехвърляне на риска от повреда на СТИ единствено върху потребителя и то при положение, че собственик на уреда е доставчикът на електроенергия, който имал задължението и да следи за неговата изправност и метрологична годност.
Констативният протокол не бил подписан от потребителя и същият не присъствал на извършената проверка. Констативния протокол следвало да се преценява от съда заедно с другите доказателства по делото. Не било доказано, че е присъствал полицай на проверката. Не било установено по делото, че проверяваното СТИ е измервало ел. енергия, потребена от ищеца, както и, че е налице повреда на СТИ, която да води до неизмерване на част от преминаващата ел. енергия. Поради изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „Електрохолд Продажби“ ЕАД (с предишна фирма „ЧЕЗ Електро България“ АД), чрез пълномощника юрисконсулт Л.М., с който жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение. Корекцията била извършена от дружеството при спазване на действащите към периода на проверката ПИКЕЕ.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна 2 материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.
272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Събраните в първата инстанция доказателства са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд към релевантните за спора факти и обстоятелства и с оглед обстоятелството, че пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят установената от районния съд фактическа обстановка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново приетите по делото доказателства. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимост на сумата от 2194,67 лева, начислена по партида с кл. №300070950744, за доставка на електроенергия за обект на адрес гр. София, кв. „Горна баня“, ул.
****, за периода от 20.09.2015г. до 18.12.2015г..
Не е спорно между страните по делото, че ищецът е потребител на електроенергия за горепосочения недвижим имот.
Спорът между страните възниква относно наличието на основание за начисляване и заплащане на посочената в исковата молба процесна сума, представляваща извършена корекция на обема и стойността на доставена енергия за минал период.
В ПИКЕЕ (обн. ДВ бр. 98/2013 г.), приети съгласно законовата делегация на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ , се съдържа подробна регламентация по какъв начин се коригира едностранно сметката на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или пълно неотчитане на количеството електрическа енергия, без да е необходимо виновно поведение на потребителя. От момента на обнародване в ДВ (бр. 15/14.02.2017 г.) на решение № 1500/06.02.2017 г., адм. д. № 2385/2016 г., 5-чл. с-в на ВАС отменените с него правила на ПИКЕЕ престават да се прилагат, като остават 3 неотменените правила по чл. 48- чл. 51, до отмяната им през 2018 г. с решение № 2315/21.02.2018 г., адм. д. № 3879/2017 г. на ВАС, IV отд. (в сила от 23.11.2018 г.). Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. В случаите, когато тези правила не уреждат конкретните отношения, приложение трябва да намерят общите правила на ЗЗД. Ако в Общите условия в нарушение на чл.
98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение не е основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това вземане е установено по съдебен ред. В случая корекцията е извършена за периода 20.09.2015г. до 18.12.2015г., като КП, въз основа на който е извършена корекцията на сметки е съставен на 18.12.2015г. и нормите на ПИКЕЕ (обн. ДВ бр. 98/2013 г.) са действали към този момент. Правото на доставчика да извърши корекция при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия не е обусловено от доказване на виновно поведение на потребителя. Целта е да се коригират грешките при измерването на потребената електрическа енергия и да се определи точния размер на дължимата престация, а не да се ангажира отговорност за вреди по чл. 82 ЗЗД, като редът за това е предвиден в правила, приети въз основа на законова делегация.
Според трайната съдебна практика, която се споделя и от настоящия въззивен състав дори и при липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Затова гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия, поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в чл. 47-51 ПИКЕЕ от 2013 г. (отм.). Източникът на задължението за крайния потребител за плащане на цената на доставената електрическа енергия е от договорно естество и разпоредбите на ЗЕ не изключват общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока, вкл. правилото на чл. 183 ЗЗД, че когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и е заплатено по-малко от реално дължимото, купувачът следва да доплати 4 разликата като цена на продадената енергия. Дори и да липсва специална уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване (в този смисъл са решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 107 от 26.11.2020 г. по гр. д. № 1096/2020 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 170 от 06.01.2021 г. по гр. д. № 169/2020 г. на ВКС, ІV ГО; решение № 141 от 12.01.2021 г. по гр. д. № 4486/2019 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 6 от 22.02.2021 г. по гр. д. № 1978/2020 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 120 от 26.01.2021 г. по гр. д. № 3754/2019 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 160 от 31.12.2020 г. по гр. д. № 1174/2020 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 16 от 09.02.2021 г. по гр. д. № 1635/2020 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 60171/24.06.2021 г., по гр. д. № 3431/2020 г., ВКС, III ГО; решение № 127/26.08.2021 г., по гр. д. № 2057/2020 г. на ВКС, IV ГО; решение № 20/03.02.2022 г. по гр. д. № 1231/2021 г., ВКС, III ГО; решение № 13/02.03.2022 г. по гр. д. № 1647/2021 г. на ВКС, III ГО; решение № 60268/25.03.2022 г., гр. д. № 391/2021 г., ВКС, III ГО; решение № 60223/18.08.2022 г., гр. д. № 598/2021 г., ВКС, IV ГО; решение № 60298/18.08.2022 г., гр. д. № 4163/2020 г., ВКС, IV ГО; решение № 20/16.08.2022 г., гр. д. № 1533/2021 г., ВКС, IV ГО и др.).
Неоснователни са доводите на въззивника, че общите условия на ответното дружество не съдържат клауза, която да урежда реда за уведомяване на клиента, че ще се извърши проверка, която може да приключи с корекция на сметката му при констатирани несъответствия в СТИ при отчитането на ползваната ел. енергия.
Съобразно установената практика на ВКС (в този смисъл решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. по описа на ВКС, III г. о., решение № 107 от 26.11.2020 г. по гр. д. № 1096/2020 г. по описа на ВКС, III г. о. и др.) съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните по спорове за грешно отчитане на изразходвана електрическа енергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да се позоват на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните доказателства по делото. От това предварително, а не решаващо за изхода на 5 спора значение на процедурата по корекция на сметки, предвидена в Общите условия, следва да се изхожда и при преценката какви са последиците от допуснато нарушение на чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ . Ако в Общите условия в противоречие с чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред.
Съгласно разпоредбата на чл. 47 ПИКЕЕ, операторът на мрежата извършва проверки на измервателните системи за съответствието им с изискванията на правилата, за които съставя констативен протокол.
Документът се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител, а в случай на отсъствие на клиента или при отказ от негова страна да го подпише, констативният протокол се подписва поне от двама свидетели, които не са служители на дружеството, като в случая посочените изисквания са спазени.