Решение № 1702 от 22.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1702 гр. София, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Воденичарова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско дело № 20231100503631 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 20069546/30.11.2022г. по гр. д. № 9675/2021г. по описа на СРС, 71-и състав, е признато за установено по предявения от "З.Д.Е." АД, ЕИК *******, по реда на чл. 415, ал.1 от ГПК, че "Дженерали застраховане" АД, ЕИК *******, му дължи сумата от 415,61 лв., представляваща обезщетение за времето за ползване на заместващ автомобил, съставляваща неизплатена част от регресно вземане на "З.Д.Е." АД в общ размер на 3 890,67 лв., възникнало с плащането на застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско“ на лек автомобил „Нисан“ с ДК № ******* за вреди, настъпили в резултат на ПТП от 16.08.2019г., причинени виновно от водача на л.а. „Пежо 307“, с ДК *******, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при "Дженерали застраховане" АД, ведно със законна лихва от 18.11.2020г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК/ до окончателното плащане, за която суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 57227/2020г. по описа на СРС, 71 състав.

1

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от "Дженерали застраховане" АД, ЕИК *******, в която се излагат съображения за неправилност на постановения съдебен акт. Твърди се, че по делото не са ангажирани доказателства относно наличието на влязло в сила застрахователно покритие по клауза „Е+“- заместващ автомобил. Сочи се, че не са доказани и предпоставките и условията, установени в общите условия по клауза „Е+“ за предоставяне от страна на застрахователя на услугата заместващ автомобил, в това число и изпълнението на изискването на т. 1.7 от чл. 2 от клауза „Е+“- всички застрахователни премии по застраховка „Каско“ да са изплатени от застрахования в пълен размер. Твърди се, че продължителността на ремонта на увредената кола е приблизително 8ч., поради което при работен ден от 8ч. се равнява на малко повече от 2 работни дни, следователно не е изпълнено изискването на т.1.5, а именноотстраняването на щетата да отнеме повече от 5 дни. В тази връзка се отбелязва, че обстоятелството каква ще бъде продължителността на периода за приемане на автомобила в сервиз до предаването му на неговия собственик е ирелевантно за отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, доколкото същото зависи от поведението на определени лица. Обосновава се, че не е налице и условието по т.5 от чл. 2 от клауза „Е +“, а именно- да е налице подписан договор между дружеството- наемодател, предлагащо услугите „рент-а-кар“ за застрахования автомобил, тъй като представеният към исковата молба договор за наем на автомобил не съдържа подписи на страните и не отговаря на изискванията по чл. 185 от ГПК. С оглед на изложеното се отправя молба до съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от З.Д.Е." АД, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата.

Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната част.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства: на 26.08.2019г. водачът на лек 2 автомобил „Пежо 307“, с ДК *******, виновно причинява ПТП с участието на лек автомобил „Нисан” с ДК № *******, по който настъпват материални щети; лекият автомобил „Нисан” е застрахован при ищеца "З.Д.Е." АД по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който ищецът плаща застрахователно обезщетение в размер на 3 376,06 лв. за отстраняване на причинените щети; гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Пежо 307“ е застрахована при ответното дружество "Дженерали застраховане" АД; за погашение на регресното вземане на ищеца по чл. 411 от КЗ ответникът плаща сумата 3 376,06 лв.

Спорно между страните е единствено обстоятелството дали застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" на виновното за настъпване на ПТП лице дължи сумата от 415, 61 лв., заплатена от застрахователя по застраховка "Каско на МПС" за използвания от увреденото лице заместващ лек автомобил в периода, в който собственият му такъв е бил приет в доверен автосервиз за ремонтни дейности, вследствие на описаното по-горе пътнотранспортно произшествие.

От приложената по делото Полица № 00500100271376 по застраховка "Каско на МПС" и Добавък № 1 към процесната застрахователна полица КЛАУЗА "Е+" "Заместващ автомобил" се установява, че в случай на настъпване на застрахователно събитие и при изпълнение на изрично посочени условия застрахователят предоставя на застрахования услугата "Заместващ автомобил" (чл. 2, ал. 1 от Добавък № 1), като конкретният автомобил се предоставя след изрично искане на застрахования, от изрично определено от застрахователя дружество-наемодател, предлагащо услугите "рент-а-кар" и заплащане в негова полза на депозит за наетия автомобил в размер на 200 лв. от страна на застрахования.

Видно от представеното копие на възлагателно писмо за заместващ автомобил, ищцовото дружество, в качеството му на застраховател по застраховка "Каско" е възложило на фирма "Н Ауто София" ЕАД по силата на клауза "Е" във връзка с приемане за ремонт на увредения лек автомобил „Нисан” да предостави заместващ автомобил за срок до приключване на ремонта и предаване на автомобила, но не повече от 30 дни. Към делото е приложено копие на договор за наем. От приложения приемо-предавателен протокол се установява, че увреденият автомобил е отремонтиран и върнат на 3 собственика на 22.11.2019 г.

По делото е прието заключение по назначена съдебно автотехническа експертиза, съгласно което за период от 15 дни средният пазарен наем за ползване на заместващ автомобил възлиза на 504,60 лева.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази възраженията на страните в настоящото производство, въззивният съд намира следното от правна страна:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.

259, ал.1 от ГПК, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо, като по отношение на неговата правилност съдът намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 411 от КЗ. Посочената разпоредба урежда право на застрахователя, изплатил застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, да встъпи в правата на застрахования срещу застрахователя на деликвента по застраховка "Гражданска отговорност", до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направените за неговото определяне. Основателността на предявения иск се обуславя от доказване на право пораждащ фактически състав, включващ следните елементи: - 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на увредения в резултат на ПТП автомобил, 2/ заплащане на застрахователното обезщетение от ищеца-застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор, 3/ отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане-деяние, противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по арг. от чл. 45, 4 ал. 2 ЗЗД се предполага, 4/ наличие на валидно застрахователно правоотношение между деликвента и ответника по застраховка "Гражданска отговорност".

Спорът между страните не касае наличието на посочените предпоставки, а се отнася до обема на регресната отговорност на ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност".

Съгласно чл. 493, ал. 1 от КЗ застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой. В тези случаи застрахователят покрива: 1. неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт; 2. вредите, причинени на чуждо имущество; 3. пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането; 4. разумно направените разходи във връзка с предявяването на претенция по т. 1 – 3, включително съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахования;

5. лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ.

В случая претенцията на ищеца се основава на т.2- претърпени загуби, изразяващи се в понесени от лицето разходи за наемане на друг лек автомобил. За да подлежат на възстановяване, същите следва да се намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

Относно критериите за преценка на наличие на причинно-следствена връзка между противоправното поведение на виновно причинилия ПТП водач на МПС и последвалите вреди е постановено по реда на чл. 290 ГПК Решение № 196 от 10.11.2017 г. по т. д. № 396/2017 г., ТК, ІІ ТЖ на ВКС. С него е разяснено, че причинно-следствената връзка между противоправното деяние и вредата от него като елемент на фактическия състав на генералния деликт, уреден в чл. 45 ЗЗД е налице, когато деянието е необходимо и закономерно условие за настъпването на увреждането, а не е случайно свързано с последното. По общо правило доказателствената тежест за наличието на такава връзка, както и за всички елементи от фактическия състав на цитираната норма се носи от ищеца, който претендира репариране на вредата от непозволеното увреждане.

5

В разглеждания случай подобна връзка не е налице. Самото ПТП не е необходимото и достатъчно условие за извършване на разходи за наем на заместващ автомобил, нито е типичен, закономерен и адекватен резултат на това увреждане. В тази връзка следва да се има предвид, че от приложената по делото Клауза "Е+" - Заместващ автомобил се установява, че предоставянето на заместващ автомобил е по преценка на доверения сервиз, когато ремонтът би отнел повече от 5 работни дни, считано от датата на приемане на автомобила в сервиз за извършване на ремонта. Посочената договорка не е обвързваща за застрахователя по "Гражданска отговорност", доколкото същият не е страна по това правоотношение. От изложеното следва изводът, че причинно-следствената връзка между разходите за заместващ автомобил и настъпилото ПТП не е пряка и непосредствена, тъй като тези разходи не произтичат директно от причинените щети, а се влияят и от субективни фактори като продължителност на извършвания ремонт и организация на работния процес в сервиза.

Допълнителен аргумент за обстоятелството, че законодателят не третира разходите за заместващ автомобил като преки и непосредствени вреди е и разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от КЗ, съгласно която дължимото обезщетение следва да се определи по пазарна стойност на увреденото имущество, която стойност е към датата на увреждането.

На следващо място, не може да се приеме, че услугата за заместващ автомобил се предоставя с цел обезщетяване на увреденото лице, доколкото само определена категория увредени лица имат право да се възползват от предлаганата услуга – само тези, които са избрали щетите по увредения лек автомобил да бъдат отстранени в доверен сервиз. От обхвата на клаузата е изключена част от застрахователната общност – застрахованите, които са избрали отстраняването на щетите по увреденото имущество да бъде чрез изплащане на обезщетение въз основа на експертна оценка.