Решение № 276 от 31.07.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. П., 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Д. П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20235200500269 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Велинградски районен съд №260001 от 20.02.2023г. постановено по гр.д.№381/2020г. по описа на същия съд, Е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Р. К. с ЕГН **********, че З. И. Ч. с ЕГН ********** не е собственик на 18/20 ид.ч. от сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Р., като Е ОТХВЪРЛЕН иска за разликата до предявения размер от 19/20 ид. ч. от имота.

ПРИЗНАТО Е ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Р. К. с ЕГН **********, че О. Й. Б. с ЕГН ********** и А. А. Б. с ЕГН ********** не са собственици на 9/20 ид.ч. от сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Р., като Е ОТХВЪРЛЕН иска за разликата до предявения размер от 19/20 ид. ч. от имота.

Със същото решение Е ОСЪДЕНА З. И. Ч. с ЕГН ********** да заплати на А. Р. К. с ЕГН ********** сумата от 599,21 лева - деловодни разноски, съразмерно на уважената част от иска срещу нея.

ОСЪДЕНИ СА О. Й. Б. с ЕГН ********** и А. А. Б. с ЕГН ********** да заплатят на А. Р. К. с ЕГН ********** сумата от 299,60 лева - деловодни разноски, съразмерно на уважената част от иска срещу тях.

ОСЪДЕН Е А. Р. К. с ЕГН ********** да заплати на А. А. Б. с ЕГН ********** сумата от 473,68 лева - деловодни разноски съразмерно на отхвърлената част от иска срещу нея.

1

ОСЪДЕН Е А. Р. К. с ЕГН ********** да заплати на О. Й. Б. сумата от 684,21 лева - деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска срещу него.

Решението се обжалва изцяло в срока по чл.259 ал.1 от ГПК с въззивна жалба с вх.№260164 от 27.03.2023г. подадена лично от ищеца А. Р. К., като се поддържа, че същото е нищожно, процесуално недопустимо, неправилно, нарушение на материалния закон, довело до необоснованост на изводите на съда. Поддържа се, че при неправилно и непълно съдът възприел фактическата обстановка, без да е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства. Коментира се приложена декларация по чл.56 ал.2 т.2 от ЗТСУ/отм./ и нейното значение за учредено право на строеж на етаж, необсъдена от съда поради непредставени доказателства да е вписана в нотариалните книги. Неправилно било прието, че по приращение починалият Ш. К. е станал собственик на построената процесна сграда. Счита, че от събраните доказателства се установило, че прехвърлителят Ш. К. при продажбата на имота се е легитимирал като собственик с нотариален акт на жилищна сграда от 50кв.м. или че той в същност се е разпоредил с нещо, което не притежава. Било установено, че жилищната сграда е запалена от прехвърлителя Ш. К. преди строежа на новата съществуваща сграда, като макар и полуизгоряла, бащата на жалбоподателя се разпоредил с нея в полза на сина Ш. през 1983г., като последният не бил годен да се грижи за себе си и за имуществото си. Жалбоподателят твърди, че той е построил къщата, стопанисвал я и я поддържал, за разлика от Ш. и че той /жалбоподателят/ притежава ведно с останалите наследници на наследодателите половината от къщата. Съдът неправилно изчислил квотите върху имота на всички наследници без да съобрази всички наследници, че не е отчел образувано и спряно гр.д.№19/2021г. за изкупуване на основание чл.33 от ЗС. Коментира се доклада на съда по чл.146 от ГПК и разпределението на доказателствената тежест на страните, и конкретно на ответницата З. Ч. , на О. и А. Б.и за установяване правото си на собственост, като в тази връзка не били събрани никакви доказателства. Коментира се значението на представена нотариално заверена разписка и че същата не е годно доказателство доказващо валидността на сключена сделка покупко-продажба между ответниците.

Счита, че исковият съд не се е съобразил с представените документи и нотариален акт за собственост на несъществуваща жилищна сграда на 50кв.м., прехвърлена жилищна сграда на 118кв.м. по скица с изписани двама собственици и че не е отчел възможностите на безпарична приобретателка да гледа и издържа когото и да е. Коментира се, че за продажната цена от 20000лв нотариусът не се е съобразил със забраната на закона, че сумата трябва да се преведе по банков път и облича в законова форма като нотариално заверява разписка. Моли да се отмени обжалваното решение като нищожно, процесуално недопустимо, неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост

Постъпили са отговори на въззивната жалба от насрещните по спора страни.

В отговора си с вх.№260221 от 28.04.2023г. въззиваемата А. А. Б. чрез адв. В. Д. поддържа, че жалбата е неоснователна и моли същата да се остави без уважение. Твърди се, че обжалваното решение е валидно, допустимо и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Счита, че обжалваното решение 2 не е нищожно, постановено е от законен съдебен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, решението не страда от неяснота, че то е разбираемо, ясно и представлява валиден съдебен акт за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязло в сила съдебно решение. Като правилни се определят мотивите на съда за събрани доказателства установяващи, че Р. А.ов К. /Г. А. К./ е собственик на имот с идентификатор *** по К К К Р на гр.Р. по н.а.№11 от 21.01.1974г. и удостоверение № АБУ-36 от 12.07.2022г. на отдел УТСЕООС при община Р., като в последствие Р. К. е продал на сина си Ш. К. 1/2 ид. ч. от този имот-дворно място и къща на 50кв.м. Коментиран е и момента на събарянето на старата къща и строежа на новата в периода 1983г.-1987г.

Като недоказани останали твърденията на ищеца, че декларацията по чл.56 ал.2 т.2 от ЗТСУ от 1974г. за учредено право на строеж, е вписана в нотариалните книги за да бъде завършена процедурата и той да придобие индивидуално право на собственост върху етаж от построената къща.

Коментират се свидетелските показания и са определят като правилни изводите на съда, че при построяването на процесната сграда последната е станала собственост по приращение по смисъла на чл.92 от ЗС на Ш. К.-1/2 ид.ч. ;1/4 ид.ч. на Р. К.-баща му и ¼ ид.ч. на А. К.а-майката на Ш.. В отговора се проследява настъпилото правоприемство на наследодателя Р. А.ов К., от кого е наследен и какви наследствени права са прехвърлени върху спорния имот, респективно след смъртта на наследодателката А.

А.ова К.а.

Коментира се н.а. №27 от 11.05.2018г. за покупко-продажба легитимиращ ответницата З. Ч. на цялата процесна жилищна сграда; че праводателят й Ш.

К. е бил собственик само на 12/20ид.м. от сградата и че купувачката е придобила толкова идеални части от процесната сграда; че с н.а.№108 от 30.04.2020г. З. Чакалова е прехвърлил на другите двама ответници О. и А. Б.и ½ ид.ч. от процесната жилищна сграда, равняваща се на 10/20 ид.ч. от нея, поради което З. си е запазила собствеността върху останалите 2/20ид.ч.

Предвид изложеното счита, че правилно РС-Велинград е отхвърлил иска на ищеца А. К. за разликата на предявения размер от 19/20 ид.ч. и е признал ответниците О. и А. Б.и за собственици на 9/20ид.ч. от процесната сграда.

Вторият отговор е подаден от ответника О. Й. Б. с вх.№260220 от 28.04.2022г. чрез адв.П. повтаря същите факти и обстоятелства и изложени доводи в отговора на А. Б.. Моли да се потвърди обжалваното решение.

3

Страните не сочат нови доказателства по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на ищеца А. Р. К. и постъпилите отговори от насрещните страни за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени отрицателни установителни искове за собственост с правно основание в чл.124 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл.67, чл.77 и следващите от Закона за собствеността.

В исковата си молба против ответниците З. И. Ч., ЕГН-6507183472 от гр.Р., ул.“Л.“ №59, О. Й. Б., ЕГН-********** и А. А. Б., ЕГН-**********, двамата от гр.Р., ул.“Б.“ №2, ищецът А. Р. К., ЕГН-********** от гр.Р., *** твърди, че баща му Р. А.ов К. /с идентично име Г. А. К./, е имал два брака, като след смъртта на майката на ищеца, на 14. 03.1958г. баща му сключил граждански брак с А. А.ова К.а/ с идентично име А. А. Каталова/.

Твърди се още, че бащата на ищеца от първия си брак с майка му, имали родени 4/четири/ деца-А. Р.а Б. починала на 26.10.2001г.; Д. Г. К.-починал на 08.01.2005г.; З. Г.а К.а и той-А. Р. К.. От втория си брак с А. А.ова К.а, баща му имал само един роден син Ш. Р. К./ идентично име М. К./.Твърди се, че в представените към исковата молба удостоверения за наследници са били вписани и наследниците на А. А.ова К.а, които тя е имала от първия си съпруг и които никога не са живеели при втория съпруг на майка си, ползват наследството от баща си и нямат претенции към процесния имот. Твърди ищецът, че семейството на баща му и втората му жена и той -седемчленно семейство, живеели в едноетажна къща на около 50кв.м. в гр.Р., на ул.“Р.К.“ №1.Твърди, че в началото на 70-те години на миналия век ищецът заедно с баща си предприели действия по снабдяване със строителни документи за да изградят нова жилищна сграда за двамата. Ищецът тогава бил строител и му предстояла женитба. Били извадени скица-виза и възложили изготвянето на проект, през 1972г. на името на двамата. Осем години по-късно, преди издаването на разрешението за строеж бащата поставил условие под влияние 4 на втората си съпруга, в разрешителното за строеж да бъде вписано вместо него, името на родения от втория му брак син Ш. Р. К./ идентично име М. К./.

Ищецът се съгласил с искането на баща си.Твърди се, че през лятото на 1980г., след снабдяване с разрешително за строеж и Протокол за определяне на линия, била съБ.ена едноетажната сграда на около 50кв.м. и на нейно място ищецът започнал да строи двуетажна жилищна сграда на 120кв.м. По настояване на баща му въпреки, че проектът бил за еднофамилна жилищна сграда на два етажа, на ищеца било разрешено да с декларация по чл.56 от ЗТСУ да изгради единия от етажите за себе си, като се прегради сградата по средата и да се обособят два входа. Твърди ищецът, че с лични средства построил двуетажната къща на застроена площ от 118кв.м., като брат му Ш. понякога участвал само с труд, употребявал алкохол и се дезинтересирал от полагането на труд и грижа за себе си, отдавал се с годините повече на алкохола, като започвал да пие от сутрин и работел на хората за една ракия.

Ищецът твърди, че със съпругата си не са го оставяли без храна, то че той висял по кръчмите. Ищецът установил, че през 2018г. брат му Ш. го обгрижват ромско семейство и му дават некачествена ракия. Ш. бил винаги пиян и не е можело да се разговаря с него. Стоял постоянно в ромското семейство на ответницата З. И. Ч.. Твърди се ,че три месеца по-късно ,през м.септември 2018г. ромското семейство докарало Ш. в къщата, в нездравословно състояние с много наранявания, бил закаран от ищеца в болница и на 09.11.2018г. починал. Разбрал ищецът на 29.04.2020г., че Ш. е прехвърлил новата къща на З. Ч. срещу гледане и издръжка, по повод подадено искане от ищеца за издаване на данъчна оценка. Твърди се, че на 11.05.2018г. с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, вписан в СВ с вх.рег.№816 от 11.05.2018г., акт №108, том 3, дело №423/2018г., а по регистър №649 на нотариус Е.Ч. под №27, том 1, №873, дело №23 от 11.05.2018г. Ш. К. прехвърлил на ответницата З. И. Ч.-1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.Р., одобрени със заповед № РД18-16 от 25.03.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на ПИ-гр.Р., ул.“Р.К.“ №1-а, целия, с площ от 646кв.м.-урбанизирана територия-ниско застрояване до 10м, с номер по предходен план УПИ XVI487, в кв.61, при граници и съседи-***; имот ***;

Разпечатката съдържа 34 от 136 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ec171923-ddf5-4279-9034-ba57799dc59f