Определение № 468 от 27.08.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 468 гр. Варна, 27.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Росица Сл. С.а като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно гражданско дело № 20263000500397 по описа за 2026 година намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от Н. М. П. от гр. Варна, в качеството си на баща и законен представител на малолетния си син М. Н. П., насочена против определение № 581/24.06.26г. по гр. д. № 847/25г. на ОС-Добрич, с което е прекратено производството по делото в частта му по предявените от М. Н. П., чрез неговия баща Н. М. П., искове за осъждане на РС-Варна да му заплати сумата от 15 338.76 евро (30 000 лв.) обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на допуснати нарушения при разглеждане на гр. д. № 2074/2024г. по описа на РС-Варна, ведно със законната лихва от 12.06.2024г.; за осъждане на РС-Варна да му заплати сумата от 7 669.38 евро (15 000 лв.) обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на допуснати нарушения при разглеждане на гр. д. № 3060/2024г. по описа на РС-Варна, ведно със законната лихва от 25.03.2025г.; за осъждане на РС-Варна и ОС-Варна солидарно да му заплатят сумата от 17 895.22 евро (35 000 лв.) – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на допуснати нарушения при разглеждане на гр. д. № 2283/2024г. по описа на ОС-Варна, ведно със законната лихва от 25.03.2025г.; и е отменено определение № 237/16.03.2026г., с което съдът е постановил предоставяне на правна помощ на малолетния М. Н. П.. Счита се, че определението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и на основните принципи на гражданския интерес, с принципа за найдобрия интерес на детето, с правото на ЕС и с международните стандарти за защита правата на детето. Поддържа се тезата, че малолетно дете не може да бъде лишено от достъп до съд за защита на своите субективни права (да получи обезщетение за вредите, които то е претърпяло от нарушения на правото на ЕС при разглеждане на посочените съдебни дела), ако 1 упражняващият родителските права родител отказва да потвърди предявения от другия родител иск. Излага се, че в случая родителят, на когото са били предоставени за упражнение родителските права по отношение на малолетното дете, действа в противоречие с интересите на детето – налице е конфликт между поведението на родителя и интересите на детето. Приемайки обратното, съдът е лишил детето от съдебна защита на правата му. Счита се, че съдът е следвало да потърси процесуално решение, което да защити интереса на детето – при наличието на конфликт между този интерес и поведението на упражняващия родителските права родител (изводимо от множеството събрани по делата между родителите доказателства) – да се приеме възможността другият родител да представлява детето, за да бъдат защитени основните му права чрез съда, включително и чрез предоставянето на правна помощ на детето за процесуалното му представителство по делото (както е приел съдът по това дело в предходните си съдебни актове). Сочи се, че в случая се касае за нарушения, свързани с основни права на субектите, които са защитени и от правото на ЕС – правото на личен и семеен живот (детето да поддържа връзка с двамата родители и да се защити от негативните последици на продължителното прекъсване на семейната връзка); правото на защита на личността; правото на ефективна съдебна защита. С обжалваното определение е нарушен интересът на детето чрез формално прилагане на процесуалните правила, тъй като разпоредбите относно представителството на малолетните лица имат за цел да гарантират, че детето няма да бъде лишено от възможността да участва в гражданския процес поради своята възраст, като в случая родителят, комуто е възложено упражняването на родителските права, бездейства, и носителят на субективното право (детето) е ощетен. Не са били разгледани твърденията, че в случая майката дълготрайно препятства изпълнението на определения от съда режим на лични отношения на детето с бащата, че това задълбочава отчуждението на детето към бащата, че липсва съдействие за възстановяване на отношенията между детето и бащата, което обосновава извод за наличието на конфликт на интереси между майката и детето. Единствената възможност същият да бъде преодолян е чрез активните действия на другия родител, осъществил представителство на детето за предявяване на искове за защита на накърнените му субективни права и предоставянето на правна помощ на детето за процесуално представителство по делото. Горната правна позиция е основана на нормите на чл. 3, ал. 1 от Конвенцията на ООН за правата на детето, на чл. 47, ал. 1 и ал. 5 от Конституцията на България, на чл. 6, § 1 и чл. 8 от ЕКЗПЧОС, на чл. 24 от ХОПЕС, на ЗЗДт.

Предвид липсата на учредено процесуално правоотношение с насрещни страни, препис от частната жалба не им е бил връчван.

Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването на обжалваеми съдебни актове (поставеният въпрос е за процесуалната легитимация на жалбоподателя да представлява малолетното си дете, поради което не може да бъде изключен правния му интерес от 2 разрешаването на този въпрос чрез подаването на частна жалба като представител детето). Поради това съдът намира частната жалба за допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр. д. № 847/25г. по описа на ДОС (първоначално образувано пред ВРС и изпратено на осн. чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ на най-близкия компетентен съд) е образувано по искова молба на Н. М. П. и на малолетния М. Н. П., действащ чрез своя баща Н. М. П., с която от всеки от тях са предявени искове срещу Районен съд-Варна и Окръжен съд-Варна за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от нарушения на правото на Европейския съюз, уточнени с няколко писмени молби/заявления - с вх. № 1626/26.02.2026г., вх. 1651/26.02.2026г., вх. № 1893/09.03.2026г., вх.№ 2760/06.04.2026г., вх.№ 2816/07.04.2026г., вх.№ 3124/21.04.2026г., вх.№ 3136/22.04.2026г. и идентична на нея с вх.№ 3138/22.04.2026г.

Предявените искове от името на М. Н. П. са: за осъждане на РС-Варна да заплати на М. Н. П. сумата от 15 338.76 евро (30 000 лв.) – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на допуснати нарушения на правото на Европейския съюз при разглеждане на гр. д. № 2074/2024г. по описа на РС-Варна, ведно със законната лихва от 12.06.2024г.; за осъждане на РС-Варна да заплати на М. Н. П. сумата от 7 669.38 евро (15 000 лв.) – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на допуснати нарушения на правото на Европейския съюз при разглеждане на гр. д. № 3060/2024г. по описа на РС-Варна, ведно със законната лихва от 25.03.2025г.; за осъждане на РС-Варна и ОС-Варна солидарно да заплатят на М. Н. П. сумата от 17 895.22 евро (35 000 лв.) – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на допуснати нарушения на правото на Европейския съюз при разглеждане на гр. д. № 2283/2024г. по описа на ОС-Варна, ведно със законната лихва от 25.03.2025г.

В исковата молба е изложено, че Н. П. и майката на детето – П. се разделили през 2018г., а през 2020г. било образувано гр. д. № 3108/20 г. пред ВРС, по което с решение е бил определен режим на лични отношения на бащата с детето. С цел да препятства опитите на бащата да осъществява определения му режим на лични отношения с детето, майката е подала искове за защита от домашно насилие против бащата и така било образувано гр. д. № 2074/24г. на ВСР, по което съдията целенасочено не разгледал събраните по делото доказателства, установяващи синдром на родителско отчуждение и не взел отношение, за да предпази детето от извършвания върху него психически тормоз чрез воденето му от майката при психолози без нужда и внушенията да има лошо отношение към бащата, както и да препятства психическия тормоз, осъществяван чрез демонстративното показване на пистолетите от частната въоръжена охрана, наета от майката. Независимо от всички тези доказателства, Н. П. бил осъден по това дело. По молба на майката за ограничаване на определения режим на лични отношения на бащата с детето 3 било образувано гр. д. № 3060/24г. на ВРС, по което съдът не се е съобразил с установения чрез експертни заключения висок синдром на родителско отчуждение и без да отчете напътствията на ДСП-Варна детето да не се води на психолози, молбата на майката била уважена и режимът на лични отношения бил ограничен. Така интересът на детето не е бил защитен. По жалба на бащата било образувано в. гр. д. № 2283/24г. на ВОС, по което съдиите не взели предвид интереса на детето и не са обсъдили десетките доказателства за родителско отчуждение, както и доклада на ДСП-Варна от 15.05.24г., постановявайки пристрастно решение, в което липсвали мотиви.

Освен това, въпреки отправеното искане, записите от проведените съдебни заседания не били запазени. Срещу това решение по жалба на Н. П. било образувано гр. д. № 2283/24г. на ВКС. Всичко това е дало възможност на майката да отпише детето от училище в гр. Варна и двамата да се преместят да живеят в гр. София. Така заради варненските съдии продължават психическите травми на детето, което против неговата воля продължава да се води на частни психолози от майката и да няма контакти с бащата, с което родителското отчуждение се задълбочава. С тези действия и бездействия по делата са били нарушени посочени норми на ЕКЗПЧОС.

С уточняваща молба от 26.02.26г. Н. П. е посочил, че представителството на малолетното му дете като ищец по делото се осъществява от него, а посочва имената и адреса на майката П. Т. О., на която е предоставено упражняването на родителските права само, за да бъде установен адресът на детето в гр. София. Основанието да се претендира обезщетение е поради системният и кумулативен отказ от ефективна защита от посочените като ответници съдебни органи с конкретизирани нарушения по чл. 7 и 47 от ХОПЕС, чл. 8 ЕКЗПЧОС, като вредите за детето са неимуществени – емоционална травма, прекъсване на естествената родителска връзка, формиране на негативен образ на родителя и риск от трайни психологически последици.

С определение № 237/16.03.26г. съдът е предоставил правна помощ на малолетния ищец М. П. на по чл. 21, т. 2 ЗПП (процесуално представителство), вр. чл. 23, ал. 1 ЗПП. Поради отводи на определените от АК-Добрич адвокати, по делото не е бил определен актуален адвокат, който да осъществява процесуално представителство на детето.

С разпореждане № 461/04.05.26г. съдът е приел, че с прекратяването на брака между родителите с развод и при липсата на съгласие по чл. 59, ал. 2 СК, със съдебното решение № 260455/12.02.21г. по гр. д. № 3108/20г. на ВРС е било предоставено упражняването на родителските права на майката, поради което и процесуалното представителство на малолетното дете следва да се осъществява от последната и това не се променя от предоставената по настоящото дело правна помощ на детето, тъй като се касае за предявени от името на детето искове против трети лица. Поради това е бил определен срок на майката да потвърди изрично и писмено подадената от името на детето чрез неговия баща искова и уточняващите я молби. В указания срок, изтекъл 4 на 28.05.26г. майката не е потвърдила извършените от името на детето действия чрез неговия баща и съдът е прекратил производството по предявените от детето искове.

Съобразно приетото в мотивите на т. 2 от ТР № 1/03.07.17г. по т. д. № 1/16г. на ОСГК на ВКС (които следва да се разглеждат като изясняване на съдържанието на нормите на СК, уреждащи упражняването на родителските права), че при прекратяване на брака чрез развод законът дава приоритет на постигането на съгласие между родителите по въпросите, свързани с отглеждането и възпитанието на децата и в частност – по упражняването на родителските права, като проявление на основополагащия принцип, изведен в чл. 18 от Конвенцията за правата на детето, за носене от двамата родители на обща отговорност за отглеждането и развитието на детето, при въздигане на висшите интереси на детето в тяхна основна грижа. Само по изключение, при наличието на спор, се позволява намесата на съда с единствената цел да бъде дадена защита на интересите на ненавършилите пълнолетие деца, засегнати от родителския спор. Именно поради липсата на съгласие и с цел защита интересите на децата, съдът следва да предпочете единия от родителите, на когото да възложи упражняването на родителските права, изразяващи се в непосредствената, ежедневна отговорност за отглеждането и възпитанието на децата. Но и при възлагането им от страна на съда на единия от родителите, родителите са задължени да носят обща отговорност за отглеждането и развитието на детето, не са лишени или ограничени от родителските права, нито са освободени от родителските си задължения, нито пък предпочетеният родител е станал изключителен титуляр на родителските права и задължения, респ. има изключителното право да ги упражнява. При всеки спор съдът е длъжен да положи необходимите усилия и да насърчи бившите съпрузи да преодолеят несъгласията си във връзка с упражняването на родителските права, включително чрез използване на медиация, за да бъдат интересите на децата защитени пълноценно. Съгласно ППВС № 1 по гр. д. № 3/1974 г. съдът следва да предостави упражняването на родителските права на единия от съпрузите, като под упражняване на родителските права съдът има предвид „тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по закрилата, защитата и представителството на децата”. ВКС приема още, че чрез решението си по чл. 59, ал. 2 СК съдът изпълнява социалната си функция за предоставяне на адекватна защита на ненавършилите пълнолетие деца с оглед запазването на висшите им интереси и гарантира правната сигурност, задължавайки и най-вече вменявайки отговорност на „по-добрия“ (с оглед интересите на детето) родител да се грижи за тяхното непосредствено отглеждане и възпитание, до постигането на общо съгласие относно упражняването на родителските права.