Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 291 от 27.12.2024, Районен съд - Тетевен

Съд
Районен съд - Тетевен
Дело
Гражданско дело 458/2024
Вид
Решение № 291
Подписан
27.12.2024
В сила
28.04.2025
Състав
МАРИО ДИМИТРОВ СТОЯНОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 291 гр. Тетевен, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИО Д. СТОЯНОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20244330100458 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск,с посочено основание чл.415 от ГПК.

Ищецът твърди,че предявява иска,във връзка с дадени указания от заповеден съд по ч.гр.д. №з3г по описа на Рс-Тетевен.

Ищецът обосновава вземането си с твърденията за сключен на 120.11.2019г договор при общи условия,като същият е при следните параметри:

-Сума на кредита 5000.00 лева

-срок на кредита 36 месеца

-размер на месечната вноска 242.14 лева.

-годишен процент на разходите 49.09%

-годишен лихвен процент 41.00%

-лихвен процент на дет 0,11%

Обща дължима сума по ктредита 8716.83 лева.

-възнаграждение за закупена допълнителна услуга факт 1500.00 лева.

-възнаграждение за зак,упена допълнителна услуга Флекси-2400.00 лева.

Общото задължение по кредита е 12 616.83 лева.

Ответниците са поели задължението да погасят предоставения заем с равни месечни 1 вноски,в размер и срокове по погасителен план.Същите не са изпълнили задължението,което са поели по договора.Преустановили са плащанията на погасителните вноски,изпаднали са в забаванаправили са само следните плащания по цзаема: на 27.12.2019г-358.00 лева и на 18.03.2020г са платени 350.74 лева.

Общата сума на направените плащания е 708.74 лева.

След обявяване на предсрочна изискуемост на 03.06.2021г е започнало начислевяне на обезщетение за забава.

Неизплатеното договорно възнаграждение е 2321.01 лева.

Последната вноска по договора е била с падеж 20.02.2023 година.

Моли да бъде постановено решение,с което бъдзат осъдени ответниците да заплатят на ищеца задължението,възникнтало на основание неизпъление на договор за потребителски кредит №30040753387,както следва: неплатено договорно възнаграждение в размер на 2321.01 лева,дължимо за периода от 20.05.2020г до 03.06.2021г,неплатено възнаграждение за закупена услуга фаст в размер на 1412.72 лева,дължимо до 03.06.2021г,неплатено възнаграждение за закупена услуга флекси в размер на 2266.66 лева,дължимо до 03.06.2021г,лихва за забава в размер на 518.09 лева дължима от 21.12.2019г до 03.06.2021г, и законна лихва в размер на 2804.60 лева дължгима от 03.06.2021г до 30.10.2023 година,ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.

Позовава се на писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба само от ответника К. В.,в който същият оспорва част от изложените в исковата молба факти,респективно ползването на пакет от допълнителни услуги.

От представените по делото писмени доказателства,в т.ч. и по приложеното ч.гр.д.

№з3г по описа на РС-Тетевен,съдът приема за установено следното:

Приложен е Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт,сключен между страните по делото,респ. ответникът К. В. като кредитополучател ,а ответника М. В. като солидеран длъжник,при следните параметри:

-Сума на кредита 5000.00 лева

-срок на кредита 36 месеца

-размер на месечната вноска 242.14 лева.

-годишен процент на разходите 49.09%

-годишен лихвен процент 41.00%

-лихвен процент на дет 0,11%

Обща дължима сума по ктредита 8716.83 лева.

-възнаграждение за закупена допълнителна услуга факт 1500.00 лева.

2

-възнаграждение за зак,упена допълнителна услуга Флекси-2400.00 лева.

Съобразно погасителния план към договора,последната падежна вноска е на дата 20.01.2023 година.

Приложени са анекси,за изменение на част от условията по договора.

Въз основа заявление от кредитодателя и по образуваното ч.гр.д. №з3г по описа на РС-Тетевен,срещу длъжниците и издадена Заповед по чл.410 от ГПК,за следното вземане: сумата 4 820.31 лева,представляваща главница за период от 21.02.2023г,ведно със законната лихва за период от 31.10.2023г до изплащане на вземането.

С Разпореждане №2502/13.11.2023г.,заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение за следното вземане: договорно възнаграждение от 2321.01 лева за периода 20.05.2020г до 03.06.2021г,неплатено възнаграждение за закупена и озползвана услруга фаст в размер на 1412.72 лева,неплатено възнаграждение за закупена услуга флекси в размер на 2266.66 лева,неплатени такси по тарифа 0лв,законна лихва в размер на 2804.60 лева за периода 03.06.2021г до 30.10.2023г,лихва за забава в размер на 518.09 лева за периода 21.12.2019г до 03.06.2021г.

В предвид липсата на указания към заявителя по чл.415,ал.1,т.3 от ГПК,съдът намира,че предявеният осъдителен иск е допустим.

Разгледан по същество,искът е неоснователен и недоказан и подлежи на отхвърляне.

Съдът изцяло сподебля доводите на заповедния съд,обективирани в разпореждане №2502/13.11.2023г,а именно:

Претендираното неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ от 1412.72 лв. Допълнителната услуга „Фаст” за приоритетно становище на искането за потребителски кредит и изплащане на същия преди клиентите без закупена услуга „Фаст“, както и услугата „Флекси “ от 2266.66 лв. е право за едностранна промяна на погасителния план от страна на клиента за целия срок на ДПК. Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК (нов – ДВ, бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.).

Законът обаче не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Макар законът, а също и сключения между страните договор да не съдържа легално определение по отношение на понятията за услугите „Фаст” и „Флекси “, както и за такси за извънсъдебно събиране на вземания, тази уговорка противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

Освен това, с уговарянето на допълнително възнаграждение „Фаст“ и „Флекси“, които са в общ размер на 3679.38 лв. съдът намира, че се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР /годишен процент на разходите/, като и на годишния лихвен процент. На основание чл. 21 от ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Затова съдът счита за нищожна на уговорката за възнаграждение за услугата „Фаст” и „Флекси“, както и за неплатени такси по „тарифата за извънсъдебно събиране на 3 вземания” са нищожни, предвид, че съдът следи служебно за нищожността. При сключването на договорите за потребителски кредити, е приложима нормата на чл. 12 от ЗЗД, която изисква добросъвестно поведение на страните. Добросъвестността при предоставяне на услугата за предоставяне на заем е част от добрите нрави като морални норми, при нарушаването на които сделката е нищожна. В този смисъл е Решение № 4 / 2009 г, по т. д. № 395 / 2008 г, Решение № 1270 / 2009 г. по д. 5093 / 2007 г, Определение № 877 по т.д.№ 662 / 2012 г, Решение № 202 / 27. 02. 2015 г. по д. 4123 / 2013 г. и др. на ВКС. В правомощието на съда е да установи дали дадена клауза в договора е нищожна.

В процесния случай споразумението за предоставяне на допълнителни услуги „Фаст” и „Флекси“, е сключено при нарушаване на правилата за добросъвестност и справедливост, тъй като несправедливо, кредиторът, без да извърши услугата в първия случай, се облагодетелства за сметка на потребителя, тъй като това са действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Съобразно чл. 33 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а съобразно чл. 10а, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит, тоест тази от ОУ на дружеството се явява нищожна ,касаеща вземанията от 1412.72 лв. дължими за услуга „Фаст“ и вземането в размер на 2266.66 лв. дължими за услуга „Флекси“.

Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи са нищожни, ако не са уговорени индивидуално. В случая не се установяват данни, че споразумението е уговорено индивидуално. Съдът намира, че договорената допълнителна услуга в договора за потребителски кредит в раздел V и чл. 15 от ОУ към договора за потребителски кредит № 30040753387/20.11.2019 г. изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост. Съдът намира, че уговорената в раздел V и чл. 15 от ОУ към договора за потребителски кредит № 30040753387/20.11.2019 г. за услуги „Фаст“ и „Флекси“ се явява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП.

Съгласно практиката на Европейския съд по Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори, въведена в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ с § 13а от Допълнителните разпоредби /ДР/, „...националният съд е длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на договорна клауза, когато са налице необходимите за това правни или фактически обстоятелства. Когато счете такава клауза за неравноправна, той не я прилага, освен ако потребителят се противопостави на това..“.

По смисъла на § 13, т.1 от ДП на ЗЗП, ответникът е потребител, т.к е физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. Съгласно чл. 143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на 4 изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, тъй като общата сума на двете допълнителни услуги от общо 3679.38 лв. е повече от половината от предоставеният кредит, поради което с двете клаузи се цели само и единствено постигане на неоснователно обогатяване, какъвто е настоящия случай и съответно клаузата „Фаст“ и „Флекси“, която е уговорена е нищожна, поради противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал. 1 от ЗЗД (т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСТК, то добрите нрави са неписани и несистематизирани морални правила без конкретика, но които изхождайки от принципа за справедливост са общоприети в обществото и субектите на правото следва да се ръководят от тях. Въпреки тяхната абстрактност законът им е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД), в този смисъл и Р-74-2011, ІV г.о.;

Р-88-2010 г., І т.о.; Р [1]702-2008 г. ІІ т.о.). Кредиторът, поставяйки това условие, с услугата „Фаст“ заемателя да получи приоритетно разглеждане на становище и искане за отпускане на кредит преди другите кредитополучатели без закупена такава услуга в рамките на един час считано от постъпване на искането и услугата „Флекси“ право да променя едностранно погасителния си план по кредита.

В разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП се предвиждат критерии, чрез които може да се установи неравноправния характер на клаузата в договор, сключен с потребител.

Съгласно посочената разпоредба неравноправни са: 1/ клауза, сключена във вреда на потребителя, 2/ клауза, която не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрагентите и 3/ клауза, която води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В правомощието на съда е да установи дали дадена клауза в договора е нищожна, като в случая настоящия състав приема ,че клаузата в раздел V и чл. 15 от ОУ към договора за потребителски кредит № 30040753387/20.11.2019 г. касаеща услугите „Фаст“ и „Флекси“ е нищожна, тъй като по този начин се заобикаля лихвеният процент, методиката за неговото изчисляване, както и годишния процент на разходите което противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10, както и на чл. 12, т. 7, общия размер на кредита и неговият лихвен процент.