Решение № 14349 от 17.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14349 гр. София, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20251110156325 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.22 от ЗПК от М. Р. С., ЕГН **********, с адрес гр.С, срещу „К“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С и А, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С, с искане да бъде постановено решение, с което да бъдат прогласени като недействителни договор за паричен заем № 955208, сключен на 18.10.2017 г. с първия ответник и договор за поръчителство, сключен на същата дата с втория ответник.

В исковата молба се твърди, че процесният договор за потребителски кредит е бил предмет на заповедно производство по ч.гр.д. № 67889/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 151 състав, по което е издадена заповед за изпълнение /влязла в сила/, без съдът да е обсъдил възраженията за неравноправни клаузи. Ищцата извежда правния си интерес от обстоятелството, че процесните договори са били предмет на предходно съдебно производство, но доколкото съдът не се е произнесъл относно наличието на неравноправни клаузи, не е налице пречка да се образува последващо производство /в случая настоящото/ с цел установяване на такива, позовавайки се на практика на СЕС. Ищцата счита, че са налице неравноправни клаузи в процесните договори, които клаузи не са индивидуално уговорени. На първо място сочи, че договорът за потребителски кредит е недействителен поради непосочване на действителния ГПР. От съдържанието на погасителния план било видно, че размерът на заемната сума е 1 700 лева, общата сума за връщане е в размер на 2 307,78 лева, лихвата е в размер на 41,24 %, а размерът на ГПР – 50 %, като се установявало и задължение за изплащане на възнаграждение за поръчител, 1 което не фигурирало нито в ГПР, нито във формираната обща сума за връщане. При добавяне размера на това задължение към ГПР, същият възлизал на 328,313 %. ГЛП също бил посочен неправилно /включително дали същият е променлив или фиксиран/, не бил посочен и лихвен процент на ден.

В договора не била посочена и методика по чл. 33а от ЗПК. Договорът бил изготвен с шрифт по-малък от 12. Оспорва авторството на подписа си в договора, както и в разписката за изплатената сума. Счита, че нищожността на договора за потребителски кредит обуславя и нищожността на договора за поръчителство поради липса на основание, като и за този договор се оспорва авторството на подписа.

В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от „К“ ЕАД със становище за недопустимост на иска поради наличието на влязло в сила решение, разрешаващо спор с предмет процесните договори. По същество, счита, че исковете са неоснователни. Поддържа се, че е сключен договор за потребителски кредит, в размер на 1700 лева, обезпечен с поръчителството на А, което е погасило задълженията на длъжника и се е суброгирало в правата на удовлетворения кредитор. Оспорва се твърдението, че ГПР е посочен неправилно, като се признава, че единственият разход, включен в ГПР е договорната лихва. Възнаграждението за поръчител не е включено в ГПР, тъй като според ответника, то не представлява „общ разход“ съгласно пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в която насока излага подробни съображения. Разяснява процеса на сключване на договора за кредит. Заявява, че е едноличен собственик на капитала на А, но въпреки това, двете дружества са самостоятелни юридически лица. Счита, че договорът за предоставяне на поръчителство, представлява договор за поръчка, т.е. и на това основание уговореното възнаграждение не съставлява „общ разход“. Заявява, че кредитополучателят не е задължен да кандидатства за обезпечен кредит. Дори и да се приеме обратното, това не водело до недействителност на целия договор, а само на клаузата за предоставяне на поръчителство. Ако се приеме, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен, това би се отразило само на задължението за заплащане на възнаграждение по същия, не и на валидността на процесните договори. Моли за отхвърляне на иска, предявен срещу „К“ ЕАД. Претендира разноски.

Ответникът А в депозирания писмен отговор оспорва исковата претенция, с твърдения за недопустимост на производството поради наличието на влязло в сила решение, разрешаващо спор с предмет процесните договори. Не отрича, че последните са били сключени. Разяснява процеса на сключване на договора за кредит, както и на този за поръчителство. Заявява, че кредитополучателят не е задължен да кандидатства за обезпечен кредит.

Излага доводи, че възнаграждението за поръчител не следва да се включва в ГПР, тъй като не представлява „общ разход“. Счита, че в случая не е налице „заблуждаваща търговска практика“. Сочи, че „К“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на А, но въпреки това, двете дружества са самостоятелни юридически лица. Моли за отхвърляне на иска, предявен 2 срещу А. Претендира разноски.

Софийският районен съд, първо гражданско отделение, 42 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

От представеното решение № 20042946/17.06.2022 г. по гр.д. № 13695 по описа за 2021 г. на СРС, 151 състав, се установява, че производството е образувано по предявени от А срещу М. Р. С. /настоящ ищец/ по реда на чл.

422 от ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата 1700 лева главница по договор за заем с „К“ от 18.10.2017 г., за сумата 607,78 лева – договорна лихва за периода 18.10.2017 г. – 20.04.2019 г., сумата 558,39 лева – наказателна лихва за периода 22.11.2017 г. – 06.11.2019 г., сумата 58,69 лева – административни разноски за извънсъдебно събиране на вземането, сумата 213,74 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, за които суми в производството по ч.гр.д. № 67889/2019 г. на СРС, 151 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Посочено е, че в отговора си ответницата се е позовала на неравноправни клаузи, без да оспорва получаване на сума от 800 лева. Съдът в това производство е приел, че горепосочените суми се дължат от М. Р. С., съответно е уважил исковете, без да се произнася за наличието на неравноправни клаузи. Приложени са доказателства относно размерите на лихвата, на годишния лихвен процент, както и на ГПР.

Представено е приложение № 1 към договор за предоставяне на поръчителство, съдържащо и погасителен план. Възнаграждението на поръчителя възлизало на 118,74 лева на месец за периода на действие на договора за кредит.

Като доказателство е представен договор за потребителски кредит № 955208 от 18.10.2017 г., сключен между „К“ АД и М. Р. С. /кредитополучател/, ЕГН **********, по силата на който, дружеството се задължило да предостави потребителски кредит в полза на кредитополучателя. В чл. 4, ал. 1 от договора е посочено, че ако в заявлението си, кредитополучателят е заявил, че ще предостави обезпечение, то следва да е под формата на банкова гаранция в срок до десет дни от подаване на заявлението или чрез сключване на договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „К“ юридическо лице, в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Уговорено е, че срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата на предоставяне на обезпечение, е 24 часа. В случай че обезпечение не бъде предоставено своевременно, то се счита че договорът за предоставяне на потребителски кредит не е произвел действие между страните. В ал. 3 на чл. 4 от договора за кредит е посочено, че ако кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни, считано от подаването му. Ако заявлението не бъде одобрено до изтичане на 3 четиринадесетдневния срок, договорът не поражда действие между страните.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на исковете :

Софийският районен съд намира за неоснователно възражението за недопустимост на исковото производство поради наличие на предходно заведено дело при съобразяване мотивите на Решение от 29.02.2024 г. по дело С-724/22, с което СЕС е постановил,че допуска национална правна уредба, която поради преклузия не позволява на съда, сезиран с изпълнението на заповед за плащане, служебно или по искане на потребителя да провери за евентуална неравноправност на клаузите, съдържащи се в договор за кредит, сключен между продавач или доставчик, и потребител, когато такава проверка вече е била извършена от съда във фазата на заповедното производство, стига въпросният съд да е упоменал в акта си клаузите, предмет на тази проверка, да е изложил, макар и в обобщен вид, причините, поради които тези клаузи не са неравноправни, и да е посочил, че при неупражняване в определения срок на предвидените в националното право способи за оспорване на този акт ще се преклудира възможността на потребителя да се позовава на евентуалната неравноправност на въпросните клаузи. В този смисъл и Решение № 491 от 23.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1767/2023 г.

В конкретния случай срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение и се е развило исково производство по установителен иск,в което макар да е посочено,че ответницата ( ищца в настоящото производство ) се позовава на неравноправни клаузи,до проверка на валидността на клаузи на процесните договори, не се е достигнало. Когато в предходно развилото се съдебно производство не са разгледани въпроси относно неравноправния характер на клаузи,които са в ущърб на потребителя,последващото разглеждане на искове,основани на доводи за наличие на неравноправни клаузи се явява допустимо. Така мотивиран,съдът приема,че е допустимо разглеждането на предявените в настоящото производство искове.

По иска за прогласяване недействителност на договор за потребителски кредит:

Уважаването на иск за прогласяване недействителност на договор за потребителски кредит е обусловено от доказване наличието на обстоятелства, при които договорното правоотношение не би могло валидно да породи правни последици. Недействителността на договора представлява найтежкият порок, от който договорът може да страда като недействителният договор не може валидно да поради права и/или задължения за страните. В настоящия случай сключеният между страните договор е със страна заемополучател физическо лице – ищцата С., поради което при съобразяване легалната дефиниция на понятието потребител, уредена съгласно § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, следва да бъде възприето, че са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК). Съгласно чл. 22 от ЗПК са 4 регламентирани хипотезите, когато договор за потребителски заем се счита недействителен, а една от тези хипотези е когато е допуснато нарушение при определяне размера на годишния процент на разходите. Цитираната разпоредба предвижда, че е недействителен договор за паричен заем, при който не са спазени предвидените изисквания на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 712 и т. 20, чл. 11, ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът следва да съдържа годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Софийският районен съд приема за основателни доводите на ищцата С. относно наличието на допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Целта на регламентиране разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е потребителят към сключване на договора за заем да бъде запознат с общия размер на задължението по договора за заем, когато ГПР не е посочен изобщо или е посочен неточно договорът се явява недействителен – в този смисъл съгласно решение на СЕС по дело № 714/2022 г. при неточно посочване размера на годишния процент на разходите приложимите последици са като при липса на посочване годишния процент на разходите. Софийският районен съд приема, че в хипотезата, когато при изчисляване годишния процент на разходите не е включена парична сума, представляваща задължение за заемополучателя, посочването на годишния процент на разходите се явява неточно и има като последица недействителност на договорното правоотношение по договора за заем.