Решение № 379 от 02.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 379 гр. София, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231000502984 по описа за 2023 година

С решение № 26076 от 17.03.2022 г., постановено по гр. д. № 3679/2021 г. по описа на СГС, I ГО, 10 състав, е признато за установено, на основание чл.422 ГПК, че С. Й. М. дължи на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.430, ал.1 ТЗ, сумата от 29 040, 30 лв., представляваща вземане за неизплатена част от заета сума по договор за потребителски кредит от 04.03.2010 г., ведно със законната лихва, считано от 10.08.2012 г. со ощончателното изплащане на сумата, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.430, ал.2 ТЗ, сумата от 4 172, 01 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 04.11.2010 г. – 15.02.2012 г., на основание чл.92, ал.1 ЗЗД, сумата от 987, 55 лв., представляваща неустойка за забава за периода 04.11.2010 г. – 15.02.2012 г., като искът по чл.92, ал.1 ЗЗД, е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 4 728, 23 лв. ответницата е осъдена да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 1 431, 62 лв., представляваща разноски в запоедното производство и сумата от 1 224, 84 лв., представляваща разноски в исковото поризводство. Ищецът е осъден да заплати на адв. П. Г. Г., на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. с чл.38, ал.2 ЗАдв., сумата от 164, 47 лв., представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ответницата С. Й. М..

Излага съображения, че решението в обжалваната част е недопустимо, тъй като за банката липсва правен интерес от водене на делото. От събраните по делото доказателства е установено, че кредиторът й „Сибанк“ ЕАД се е влял в „ОББ“ АД на 05.02.2018 г. На 28.09.2012 г. с договор за прехвърляне на 1 земания от 28.09.2012 г. „Сибанк“ ЕАД е прехвърлил на „ЕОС Матрикс“ ООД вземания по приложен списък Приложение № 1 към договор за прехвърляне на вземания, включително прехвърля вземането си по процесния договор за банков кредит от 04.03.2010 г. с ответницата в полза на „ЕОС Матрикс“ ООД.

С оглед на това към момента на вливането на „Сибанк“ ЕАД в „ОББ“ АД в патримониума на „Сибанк“ ЕАД не е съществувало претендираното от ищеца вземане На основание чл.262, ал.1, изр.1 ТЗ при вливане цялото имущество на едно или повече търговски дружества (преобразуващи се дружества), преминава към едно съществуващо дружество (приемащо дружество), което става техен правоприемник. По тези съображения счита, че ищецът не се легитимира като кредитор на ответницата. Поддържа, че това изключва правния интерес на ищеца от завеждане на делото. Това възражение не е обсъдено от решаващия съд. Счита, че решението в обжалваната част е и необосновано. От ангажираните по делото доказателства не се установява наличието на валидно сключен договор за потребителски кредит, а единствено намерение за сключване на такъв. В представения договор не е удостоверено предаване на заетата сума. Необосновано решаващият съд е приел въз основа на експертното заключение по изслушаната съдебно – счетоводна експертиза, че уговореният кредит е усвоен, при липса на ангажирани по делото доказателства, че е притежавала сметка в „ОББ“ АД.

Вещото лице е обяснило, че се касае за служебна сметка, която е разкрита едностранно от ищеца, без нейно знание. Неправилно съдът е приел, че вземането по процесния договор не е погасено по давност. Към момента на издаване на заповедта за изпълнение са изминали 9 години, като приложение следва да намерят разясненията, дадени с ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д.

№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността, а тя се прекъсва с предявяване на иска по чл.422, ал.1 ГПК. Давността се прекъсва, когато длъжникът участва в съответното производство. В случая ответницата е узнала за претендираното вземане с получаване на призовка за доброволно изпълнение. Поддържа, че ако кредиторът бездейства и не предяви иск, давността тече, защото той може да избира дали да предяви иск или не. Съгласно формираната съдебна практика при издаването на заповед за незабавно изпълнение едновременно със заповедта се издава и изпълнителен лист. Заповедта за изпълнение в този случай се връчва на длъжника от съдебния изпълнител след образуване на изпълнителното дело по почин на кредитора. С оглед на това времето от момента на издаване на заповед за незабавно изпълнение, ведно с изпълнителен лист до предприемане на действия по връчването й на длъжника зависи от волята на кредитора. Ето защо правилото, че погасителната давност се прекъсва с предявяване на иска за съществуване на вземането, но към минал момент – подаване на заявлението, ако искът е предявен в срока по чл.415 ГПК, обратното действие на исковата молба може да важи безусловно само за заповедите, издадени по чл.411, ал.3 ГПК. В случаите по чл.418 ГПК бездействието на кредитора да предприеме действия за връчване на заповедта чрез съдебния изпълнител, с което да започне да тече както срокът на длъжника за възражение по чл.414 ГПК, така и срокът на кредитора за предявяване на иска по чл.415 ГПК, следва да бъде зачетено в производството по чл.422 ГПК като факт с правно значение по чл.235, ал.3 2

ГПК. Ако заявлението по чл.417 ГПК е уважено, но въпреки това кредиторът бездейства – не получава издадената в негова полза изпълнителен лист, не образува изпълнително производство въз основа на него, респ. не овластява съдебния изпълнител да връчи заповедта за незабавно изпълнение и по този начин препятства осъществяване в пълнота на фактическия състав на заповедното производство и стабилизирането на заповедта, то тогава се касае именно за бездействие по смисъла на т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г., когато не може да има за последица прекъсване на давността. По делото не са ангажирани доказателства, че „Сибанк“ ЕАД е бездейства, не е образувал изпълнително производство въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение, поради което давността по отношение процесното вземане счита, че не е прекъсната. Решаващият съд не е обсъдил заявените възражения за нищожност на определени клаузи от договора за потребителски кредит. В нарушение на чл.161 ГПК съдът не е съобразил, че ищецът не е изпълнил задължението си да представи договор за прехвърляне на процесните вземания, сключен между „Сибанк“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ООД, ведно с приложенията към него относно прехвърлените вземания, потвърждение на цедента до цесионера за извършената цесия. Поддържа, че приложимият за възнаградителната лихва и неустойка давностен срок е 3 години. Моли съда да обезсили решението в обжалваната част като недопустимо, в условията на евентуалност да го отмени и да отхвърли изцяло предявените искове.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ищеца „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е допустимо, правилно и законосъобразно. Съгласно ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, т.10Б при настъпило частно правоприемство легитимиран да предяви иска е праводателят – заявител в заповедното производство, на когото съдът е дал указанията по чл.415, ал.1 ГПК. С оглед на това за ищеца е налице правен интерес от предявяване на иска, предмет на делото. Счита, че след като не е обявена предсрочната изискуемост на задължението, не може да се приеме, че вноските след датата на последното плащане – 04.10.2010 г., са погасени по давност. По силата на чл.422, ал.1 ГПК искът се смята за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда. В случая заявлението е депозирано на 10.08.2012 г. През време на съдебния процес давността за вземането е престанала да тече, на основание чл.115, ал.1, б. “ж“ ЗЗД. Поддържа, че не е налице бездействие от страна на кредитора, тъй като издаването на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е образувал изп. д. № 485/2015 г. по описа на ЧСИ В. М., след което е постъпило възражение по делото от длъжника и е заведено исково производство. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

СГС е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 04.03.2010 г. между „Сибанк“ АД и ответницата е сключен договор за потребителски кредит. На 05.02.2018 г. „Сибанк“ АД се преобразува чрез вливане в „ОББ“ АД. По силата на договора за потребителски кредит банката е предоставила на ответницата сумата от 30 3

000 лв., срещу задължението да я върне за срок от 120 месеца. От м.11.2010 г. ответницата е престанала да заплаща дължимите месечни вноски. Към момента на завеждане на делото е настъпил крайният срок за погасяване на кредита. На 10.08.2012 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 38067/2012 г. по описа на СРС, ГО, 39 състав.

Постановена е заповед за незабавно изпълнение срещу ответницата за сумата от 29 040, 30 лв. – главница, 4 172, 01 лв. – договорна лихва за периода 04.11.2010 г. – 15.02.2012 г. и 4 728, 23 лв. – наказателна лихва за периода 04.11.2010 г. – 09.08.2012 През 2015 г. е образувал изпълнително дело № 485/2015 г. по описа на ЧСИ В. М., рег. № *** на КЧСИ. Ответницата е депозирала възражение срещу постановената заповед за изпълнение. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата дължи сумите, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение, както и да му присъди сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответницата оспорва предявения иск. Счита, че същият е недопустим, тъй като процесното вземане е цедирано в полза на „ЕОС Матрикс“ ООД с договор от 28.09.2012 г., сключен преди преобразуване на „Сибанк“ ЕАД. Оспорва наличие на задължение към „Сибанк“ ЕАД. Изпълнителното дело не е образувано от „Сибанк“ ЕАД, поради което няма качеството взискател. Същото е образувано на 29.09.2015 г. от „ЕОС Матрикс“ ООД. С оглед на това в патримониума на „Сибанк“ ЕАД не е съществувало вземане към ответницата, което да премине в патримониума на ищеца. Прави възражение за изтекла погасителна давност, която е изтекла на 04.10.2017 г. Оспорва получаване на сумата от 30 000 лв. Твърди, че липсва изявление от банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Поддържа, че клаузите на чл.6.1, чл.6.1.2 и чл.12.3 от договора са нищожни, тъй като предоставят възможност на банката едностранно да променя лихвения процент. Счита, че е нищожна и клаузата на чл.17.1, която дава право на банката право да обяви едностранно кредита за предсрочно изискуем без уведомяване на длъжника. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.

Въз основа на заявление от 10.08.2012 г., подадено от „СИБАНК“ ЕАД, е постановена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 03.10.2012 г. по ч. гр. д. № 38067/2012 г. по описа на СРС, ГО, 39 състав, срещу С. Й. М. за сумата от 29040, 30 лв. – главница по договор за потребителски кредит от 04.03.2010 г., ведно със законната лихва за периода 10.08.2012 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 4 172, 01 лв. за периода 04.11.2010 г. до 15.02.2012 г., наказателна лихва в размер на 4 728, 23 лв. за периода 04.11.2010 г. – 09.08.2012 г. и 1 588, 22 лв. – разноски по делото, от които/ 758, 81 лв. – държавна такса и 829, 41 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.