Решение № 5775 от 25.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5775 гр. София, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно гражданско дело № 20241100506818 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 251 ГПК.

Производството по ч.гр.д. № 6818/2024 г. пред Софийски градски съд е образувано по две идентични по съдържание жалби с вх. № 49377/20.05.2024г. и вх. № 50065/21.05.2024г., подадени от Столична община в качеството на длъжник по изп. дело № 20248510402249 на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, срещу Постановление за разноски с изх. 27930/07.05.2024г., с което съдебният изпълнител е отказал да намали приетото за събиране в полза на взискателя С.Б.Д. адвокатско възнаграждение от 1 381,24 лева на 200 лева, както и посочения в поканата за доброволно изпълнение размер на пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. В жалбата са изложени подробни аргументи за прекомерност на приетия от съдебния изпълнител адвокатски хонорар в размер на 1 381,24 лева. Твърди, се че доколкото представителството на адвоката се е изразило единствено в подаване на молба за образуване на изпълнително дело, то дължимото възнаграждение следва да бъде определено 1 по чл.10 т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. Обосновава се, че изпълнителното дело не се ползва с фактическа и правна сложност, поради което сумата от 1 381,24 лева се явява завишена предвид и извършените действия. Посочва се също, че не са представени доказателства за реално плащане на адвокатското възнаграждение, поради което същото въобще не следва да бъде събирано в изпълнителното производство. Оспорва се и посоченият в поканата за доброволно изпълнение размер на пропорционална такса като несъобразен с реално дължимата сума, както и неправилно включващ разноските по изпълнителното производство. Въз основа на изложеното се отправя молба до съда за отмяна на обжалваното постановление в частта относно приетото адвокатско възнаграждение в цялост поради липса на доказателства за неговото заплащане, а в условията на евентуалност- за сумата над 200 лева като прекомерно, както и за задължаване ЧСИ да намали пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ съгласно материалния интерес по изпълнителното дело.

С решение № 4153/10.07.2024 г., постановено по настоящото дело, след запознаване с материалите по същото и вземайки предвид становищата и доводите на страните, съдът е отменил Постановление за разноски с изх.

27930/07.05.2024г., с което съдебният изпълнител е отказал да намали приетото за събиране в полза на взискателя С.Б.Д. адвокатско възнаграждение от 1 381,24 лева на 200 лева, както и посочения в поканата за доброволно изпълнение размер на пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като вместо това е оставил без уважение искането за приемане за събиране в изпълнителното производство на претендираното от адв. А.И. в качеството му на представител на С.Б.Д. адвокатско възнаграждение и е намалил приетата за събиране по изпълнително дело № 20248510402249 на ЧСИ М.П. пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ от 1 940,39 лева на 1 534, 12 лева към 10.05.2024г.

На 05.08.2024 г. пълномощникът на взискателя в изпълнителното производство – адв. А.И. е депозирал молба с вх. № 86655, с която иска съдът на основание чл. 251 ГПК да разтълкува волята си в решение № 4153/10.07.2024 г., като счита, че било налице противоречие между мотивите и 2 диспозитива на решението относно предмета на делото. В предоставения от съда срок, насрещната страна в производството – Столична община, не е депозирала писмен отгговор.

Съдът, като взе предвид заявеното с молбата искане, намира, че същото следва да бъде оставено без уважение, като съображенията за това са следните:

С решение № 14 от 15.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3571/2013 г., I г. о., ГК е прието, че на тълкуване по реда на чл. 251 ГПК подлежи само диспозитивът на съдебния акт, но не и мотивите към него. Диспозитивът на решението подлежи на тълкуване само ако е неясен, съдържа противоречие или двусмисленост, което го прави неизпълним.

В конкретния случай не са налице критериите, установени в съдебната практика, да се допусне тълкуване на волята на съда, изразена в съдебния акт, чието тълкуване се иска. Нито в мотивите, нито в диспозитива на постановеното от въззивния съд решение се съдържа твърдяното от молителя противоречие. Съдебният акт е постановен след като са взети предвид становищата и исканията на страните, съобразно доказателствата по делото и приложимите законови разпоредби. С оглед гореизложеното волята на съда е ясно изразена и не се нуждае от тълкуване, поради което и искането, отправено от адв. А.И. с молба вх. № 86655/05.08.2024 г., следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, СЪДЪТ,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, молба вх. № 86655/05.08.2024 г подадена от адв. А.С.И., с правно основание чл. 251 от ГПК за тълкуване на решение № 4153/10.07.2024 г., постановено по ч.гр. д. № 6818/2024 г. на СГС.

РЕШЕНИЕТО н е подлежи на обжалване по аргумент от чл. 251, ал.5 ГПК.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4