Решение № 15633 от 18.08.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 1061/2025
- Вид
- Решение № 15633
- Подписан
- 18.08.2025
- Състав
- МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- член 3, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 15633 гр. София, 18.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20251110101061 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на М. Н. К. срещу „......“ ЕООД, с която е предявен иск са прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 400030644435/20.12.2024 г., поради противоречие със закона, евентуално поради заобикаляне на закона, съединен при условията на евентуалност с иск за обявяване нищожността на клауза в чл. 3 от допълнително споразумение към договор за потребителски кредит № 400030644435/20.12.2024 г., поради противоречие със закона, евентуално поради противоречие с добрите нрави.
Ищцата твърди, че е сключила с ответника процесния договор за кредит, по силата на който ответникът е предоставил на ищцата сумата 4000 лева. В договора бил посочен размер на ГПЛ 53 % и ГПР 67,21 %. Общо дължимата сума по договора, която ищцата следвало да върне възлизала на 8060,98 лв., включваща главница и лихва. В последствие ищцата разбрала, че следва да заплати на ответника и сумата от 1800 лв., начислена й за непредоставяне на обезпечение по кредита. Поддържа се в чл.
10 от ОУ към процесния договор да е посочено, че кредитополучателят следвало да осигури определените в този член обезпечения, като в случай на неизпълнение на вменените задължения за непредоставяне на обезпечение, съгласно чл. 3 от допълнително споразумение към договор за потребителски кредит № 400030644435/20.12.2024 г. дължи неустойка в размер на 1800 лв. Развива съображения за нищожност на договора, тъй като ГПР по скрит начин е увеличен, тъй като в него не е включена начислената неустойка, като по този начин кредитът се оскъпява, а кредиторът генерира допълнителен доход. Наред с това сочи, че и уговорената лихва е прекомерна, като надвишаваща трикратния размер на законната лихва към датата на сключване. Поддържа, че било налице противоречие на разпоредбата на чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10, тъй като не бил налице съществен елемент от неговото съдържание, доколкото липсвали компонентите, които са включени в ГПР по кредита. Ето защо договорът в цялост следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
Заявява, че с клаузата за неустойка се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като не е за изпълнение на задължения от основания предмет на договора. Изложени 1 са доводи, че клаузата за неустойка по чл. 3 противоречи на добрите нрави, тъй като същата не отговаря на нито една от присъщите й функции. По изложените съображения моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответното дружество е депозирало отговор, излагайки становище за неоснователност на предявените при условията на евентуалност искове. Поддържа, че договорът за паричен заем е действителен, респективно, че договорната клауза за неустойка също е действителна, тъй като не противоречи на императивни правни норми и не съдържа неравноправни клаузи. Сочи, че приложимият ГЛП е фиксиран, т.е. е за целия срок на договора, а в ОУ били посочени условията за прилагането му. Оспорва клаузата за възнаградителна лихва да противоречи на добрите нрави, доколкото страните свободно са договорили същата.
Излага че при максимално допустим праг на разходите по кредите (ГПР) 68,15 % към датата на сключване на договора, то същият предполага и ГЛП от около 53-54 %.
Доколкото ГЛП бил фиксиран не било необходимо да се посочват взетите предвид допускания на ГПР, тъй като същият бил неизменен и формиран единствено от възнаградителната лихва. Нямало нормативно изискване за разписана методика за формиране на ГПР. Сочи, че съгласно сключения договор и точка 10 от ОУ кредитополучателят се задължавал да представи на кредитора обезпечение за гарантиране и обезпечаване погасяването на сумите по договора - банкова гаранция, издадена от българска търговска банка, гаранция, издадена от финансова институция, вписана в регистъра на БНБ или солидарен длъжник, който да отговаря на конкретно посочени условия, като преди сключването на договор ответникът предупредил ищцата за неблагоприятните последици пир неизпълнение на тази клауза. Сочи, че начисляването на неустойката представлявало санкция за неизпълнение на поетото задължение, поради това същото не следвало да се включва в размера на ГПР.
Поддържа, че с тази клауза не се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Заявява, че същата е индивидуално уговорена и не е прекомерна. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъдат уважени предявените при условията на евентуалност установителни искове в тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, в това число и на допълнителното споразумение към него, при действието на посочените ОУ, включващ процесните клаузи, определящи размера на ГПР и възнаградителна лихва, клаузата по чл. 10 от ОУ, предвиждаща задължение за предоставяне в тридневен срок на обезпечение, както и клаузата по чл. 3 от допълнително споразумение, предвиждаща неустойка при непредставяне на обезпечение в тридневен срок.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, че при сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК и ЗЗП, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора, както и че клаузата по чл. 3 от допълнително споразумение, в която е уговорена неустойка при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение съгласно чл. 10 от ОУ е индивидуално уговорена.
С окончателния доклад по делото съдът е обявил на основание чл. 153 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1) че между страните има договор за потребителски кредит № 400030644435/20.12.2024 г. с твърдените клаузи, във връзка с който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 4000 лв., която последният се е задължил да му върне, 2) към който договор е сключено допълнително споразумение, съдържащо клаузата по чл. 3 относно задължението за заплащане на неустойка в 2 размер на 1800 лв., поради непредоставяне на обезпечението по чл. 10 от ОУ, 3) сумата за начислена неустойка не е включена при формиране на ГПР в размер на 67,21 %.
Горните обстоятелства освен, че са безспорни между страните се установяват и от приетите по делото като писмени доказателства - договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 400030644435/20.12.2024 г. и допълнително споразумение към този договор, сключено на същата дата.
Видно от договора страните са се уговорили ответникът да предостави на ищцата кредит при следните условия: сумата от 4000 лв. със срок на погасяване 36 месеца, размер на вноската 223,91 лв., ГПР 67,21 %, ГЛП 53 %, лихвен % на ден 0,15 %, дължимата сума по кредита възлиза общо на 8060,98 лв. Част от заемната сума е за рефинансиране на задължения на ищцата както към самия кредитор в размер на 322,75 лв., така и към други кредитори (..... АД), в размер на 1300 лв.
От ангажираните по делото писмени доказателства се доказа, че страните са обвързани от договор за потребителски кредит, който несъмнено е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума.
Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В чл. 19, ал. 1 ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
В чл. 5.1 от договора е посочено, че ГПР е изчислен, като са взети предвид следните допускания: В разпоредбата на чл. 5.2. от Общите условия са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин - ГПР по кредита се изчислява, като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичането на срока на договора.
Въпреки гореизложеното, съдът намира, че в процесния договор неправилно е посочен годишният процент на разходите по кредита.
3
Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.
Видно от т. 10 от приложимите към процесния договор ОУ към договор за потребителски кредит кредитополучателят се задължава да представи на КР обезпечение за гарантиране и обезпечаване погасяването на всички дължими и изискуеми вземания на КР на основание ДПК, настоящите ОУ и допълнителни споразумения, ако има такива, включително главница, лихви, такси и други разноски, за изпълнение на което задължение може да избере да предостави някое от следните обезпечения: 1. Банкова гаранция, издадена от българска търговска банка, със задължение за плащане равно на общата дължима сума по ДПК, със срок на валидност равен на срока на ДПК и с бенефициент ...... ЕООД; 2. Гаранция, издадена от финансова институция, вписана в регистъра на БНБ, със задължение за плащане равно на общата дължима сума по ДПК, със срок на валидност равен на срока на ДПК и с бенефициент ...... ЕООД; 3. Солидарен длъжник, който да отговаря на следните изисквания: физическо лице на възраст между 23 и 64 години, което да има осигурителен доход в минимален размер от 1300 лв./664,68 евро, съгласно наличните данни в информационната система на НОИ; да има доказуем доход, който да надвишава месечните разходи по кредити; да работи по безсрочен трудов договор; да работи при настоящия работодател минимум 6 месеца; да не е клиент или солидарен длъжник по Договор за потребителски кредит, сключен с КР; да няма кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно наличните данни в информационната система на ЦКР към БНБ.; 4. Ипотека върху недвижим имот.