Решение № 2480 от 25.07.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2480 гр. Варна, 25.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Весела Гълъбова при участието на секретаря Теодора Ст. Станчева като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело № 20213110104159 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба от Д. чрез М. на т. срещу „А. Т.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление * , с която е предявен иск по чл.236, ал.2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 6822 лева /след допуснато изменение в размер на иска по чл.214 от ГПК/, представляваща обезщетение за ползването на обект изключителна държавна собственост, представляващ част * от морски плаж „К. – с.“, находящ се в общ. Ш., обл. Д., индивидуализиран с точки от № 3001 до № 3020 и дължина на бреговата линия * м. съгласно специализирана карта на обектите по чл.6, ал.4 от ЗУЧК, с активна площ в размер на * кв.м. след прекратяване на договор за наем на същия обект от * г. и въпреки изричното противопоставяне на наемодателя за периода от 29.05.2020г. до 05.03.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В исковата молба са изложени твърдения, че на основание чл.7, ал.5 от Закона за устройството на Ч. к. и чл.16, ал.2 във вр. с чл.19, ал.1 от ЗДС, чл.14, ал.4 от ППЗДС и Заповед № РД-02-14506/16.04.2015г. на М. на р. р. и б., на 14.05.2015г. между държавата, представлявана от М. на р. р. и б. и 1 ответното дружество е сключен договор за отдаване под наем на обект изключителна държавна собственост, представляващ част * от морски плаж „К. – с.“, находящ се в общ. Ш., обл. Д., индивидуализиран с точки от № 3001 до № 3020 и дължина на бреговата линия * м. съгласно специализирана карта на обектите по чл.6, ал.4 от ЗУЧК, с активна площ в размер на 6730 кв.м. и принадлежности. Договорът бил сключен за срок от 5 години, считано от датата на подписването му. Съгласно т.7 от договора същият се прекратявал с изтичане на петгодишния срок. Съгласно т.6.1.6 наемателят следвало в 14дневен срок след прекратяването да предаде морския плаж на наемодателя с подписан от тях приемо-предавателен протокол. На 14.05.2021г. срокът на договора изтекъл, а на 28.05.2021г. обектът следвало да бъде предаден след премахване на преместваеми обекти, принадлежности, табла и др. предмети съгласно изискването на чт.6.1.27 от договора. С влизане в сила на ЗИД на ЗУЧК, в сила от 15.03.2016г. дейностите и правомощията по предоставяне на концесии и отдаване под наем на морските плажове били прехвърлени от М. на р. р. и б. на М. на т.. Наемодателят чрез М. на т. категорично се противопоставил на продължаващото ползване на морски плаж „К.-с.“ от наемателя след изтичане на срока на договора. Ответникът отказал да предаде обекта на наемния договор на упълномощените от наемодателя лица на 03.06.2020г., което обстоятелство било отразено в констативен протокол от 05.06.2020г. Било образувано производство пред О. у. на о. Д. и на ответника бил съставен акт за установяване на административно нарушение от 31.08.2020г. на основание чл.26, ал.1 от ЗУЧК, но неоснователното ползване на морския плаж не било прекратено. На 05.03.2021г. обекта на договор за наем бил иззет по реда на чл.80 от ЗДС и били премахнати преместваемите обекти на територията на плажа. Съгласно т.4.1 от процесния договор наемната цена за първата година от срока на договора била в размер на 8466 лева, като за всяка следваща година цената се индексирала съгласно методика, приета от М. с.. Твърди се, че дължимата от ответника сума за ползването на обекта след прекратяване на договора за наем за периода от 29.05.2020г. до 05.03.2021г. е в размер на 6538 лева.

В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор, с който предявения иск се оспорва като неоснователен. Не се оспорва сключването на процесния договор за наем от 14.05.2015г. Не се оспорва и обстоятелството, че ответникът е държал процесния обект в периода от 2

29.05.2020г. до 05.03.2021г., но се твърди, че държането се състояло в осъществяване на обезопасяване на плажната ивица чрез осигуряване на спасителни екипи, медицински пункт и други дейности, за които ответното дружество не е получавало приходи. Сочи се, че за процесния период ответникът е изпълнявал всички задължения, произтичащи от прекратения договор за наем, като е заплащал разходите за същите. Твърди, че е реализирал разходи за осигуряване на спасителни екипи за периода от 01.06.2020г. до 15.09.2020г. в размер на 9813 лева, както и разходи за почистване на плажната ивица в размер на 730 лева. Ответникът счита, че ищецът нито твърди, нито доказва настъпили вреди от ползването на обекта от страна на наемателя. Твърди се още, че ответникът е ползвал плажа на правно основание – Заповед № РД-04-158 от 29.05.2020г. на К. на гр. Ш. и е осъществявал всички свои задължения по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на ЗУЧК. Ответникът оспорва и размера на претендираното от ищеца обезщетение в размер на уговорения наем. Счита, че при определяне на обезщетението следва да се приложи приетата с Постановление № 111 от 28.05.2020г. на МС методика за определяне размера на намалението на дължимото концесионно възнаграждение и на наемна цена за 2020г., съответстващо на намалението на цените на чадър и шезлонг за летен сезон 2020г. и за удължаване срока на концесията и на наема.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба.

Процесуалният представител на ответника поддържа отговора.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно, а и се установява от представения договор, че между Д. в качеството на наемодател и „А. Т.“ ЕООД в качеството на наемател е сключен Договор № РД 02-28-12 от 14.05.2015г., по силата на който наемодателя е предоставил на наемателя за временно и възмездно ползване обект – изключителна държавна собственост, представляващ част * от морски плаж „К. – с.“, находящ се в общ. Ш., обл. Д., индивидуализиран с точки от № 3001 до № 3020 и дължина на бреговата линия * м. съгласно специализирана карта на обектите по чл.6, ал.4 от ЗУЧК, с активна плажна площ в размер на * 3 кв.м. и принадлежности. Договорът е сключен за срок от пет години, който започва да тече от датата на подписването му. Изрично е уговорено, че настоящият договор не може да бъде продължен с взаимно споразумение между страните. Годишната наемна цена за първата година, постигната след проведен на 09.04.2015г. търг с тайно наддаване, е уговорена в размер на 8466 лева с включен ДДС. Предвидено е, че за всяка следваща година годишната наемна цена се индексира, съгласно Методиката за определяне на минималния размер на наемната цена за морските плажове по реда на чл.8, ал.2 и ал 3 от ЗУЧК, приета с Постановление № 9 от 19.01.2015г. на М. с..

Представен от ищеца по делото е Приемо-предавателен протокол от 03.06.2020г., съгласно който длъжностни лица са посетили процесния обект за приемането му от наемателя. Констатирали са, че състоянието е много добре. Върху територията на морския плаж са открили *преместваеми обекта, представляващи * обекта за бързо обслужване и една тоалетна, както и чадъри на плажа и два спасителни поста. Длъжностните лица са отразили в протокола, че управителят на „А. Т.“ ЕООД И. Б. И., който се е легитимирал пред тях с лична карта, отказва да подпише протокола, тъй като не му е възстановена банковата гаранция, а К. на О. Ш. не е отменил своя Заповед за охраняване на морски плажове от 29.04.2020г.

Представена е заповед № Т-РД-16-191/17.06.2020г. на М. на т., с която се актуализира Приложение № 1 от Заповед № Т-РД-16-97/25.03.2020г. на М. на т., издадена на основание чл.7, ал.7 и 8 и чл.22а, ал.4, т.4 от ЗУЧК. В Приложение 1а към същата е посочен и плаж „К.-с.“, о. Ш..

Представено е още писмо от М. на Т. до О. у. на О. Д. от 05.06.2020г., с което предвид че част * от морски плаж „К.-С.“, общ. Ш., обл. Д. се държи без основание и на основание чл.80 от ЗДС се отправя искане до О. у. да издаде заповед за изземване на описания морски плаж.

От О. у. на област Д. е отправено писмо до „А. Т.“ ЕООД от 23.06.2020г., с което дружеството се уведомява за открито производство по издаване на заповед за изземване на имот – държавна собственост по реда на чл.80 от ЗДС.

Приета по делото е и Заповед № ДжЦ-09-07-1 от 07.07.2020г.на О. у. на Област Д. за изземване от „А. Т.“ ЕООД на част от имот – изключителна държавна собсъвеност, представляващ част * от морски плаж „К. – с.“, 4 находящ се в общ. Ш., обл. Д., индивидуализиран с точки от № 3001 до № 3020 и дължина на бреговата линия * м. съгласно специализирана карта на обектите по чл.6, ал.4 от ЗУЧК, с активна плажна площ в размер на * кв.м. и принадлежности.

В протокол за предаване на имот – държавна собственост от 27.08.2020г. във връзка с производството по чл.80 от ЗДС е констатирано какво е открито на процесния морски плаж, както и че управителят на „А. Т.“ ЕООД отказва да предаде морския плаж.

Приет по делото е и протокол за извършена проверка на място морски плаж „К.-С.“ – част * от 23.06.2020г., в който е отразено посещение на държавни експерти, които са констатирали, че на плаж са поставени неопределен брой чадъри, предоставени за безплатно ползване на посетителите на морския плаж, един спасителен пост (необорудван), два броя преместваеми обекти, от които функционира само един – заведение за бързо обслужване Снек бар „П. К.:, като след консумация на бара на един от проверяващите служители е издаден фискален бон № 50192080 от 23.06.2020г. /посоченият фискалният бон също е приложен като доказателство по делото на л.137/. Съгласно втори протокол за извършена проверка от 01.08.2020г. отново е констатирано, че снек бар „П. К.“ функционира и на проверяващите е издаден касов бон фискален бон № * от 01.08.2020г. /посоченият фискален бон приложен на л.138 от делото/. Двата фискални бона са издадени от „А. Т.“ ООД. От справка в Търговския регистър се установява, че съдружници в и управители на „А. Т.“ ООД /учредено на *г./ през процесния период са И. Б. И. и К. Д. К..

С акт за установяване на административно нарушение № 4 от 31.08.2020г., издаден от Н. о. „К. на к. д.“ е констатирано извършено от „А.

Т.“ ЕООД нарушение на 23.06.2020г., а именно наличието на поставени от дружеството преместваеми обекти, без да има право на това.

Видно от протокол за изземване на имот-изключителна държавна собственост на основание чл.80 от ЗДС на 05.03.2021г. е извършено фактическо изземване на процесния морски плаж и са премахнати преместваемите обекти. Протоколът е подписан и от управителя на ответното дружество.

Представени от ответника са 4 броя трудови договори с различни лица 5 за назначаването им на работа при ответното дружество на длъжност „* *“ с месторабота „К. К.“, като два договорите са сключени на 24.06.2020г. и два – на 01.07.2020г.

Съгласно заключението на допусната по делото съдебно-счетоводна експертиза, размерът на дължимото обезщетение от ответника на ищеца за периода от 29.05.2020г. до 05.03.2021г. е в размер на 6822 лева, изчислено на база на последната годишна наемна цена по договора, която за 2019г. е била в размер на 8885,82 лева.

По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел на страната на ответника – К. К.. Съгласно показанията му същият е медицинско лице, което е наето на работа от И. И. за неговата фирма да работи през 2020г. на плаж „К.“. На плажа по това време имало около 50 чадъра, за които не се събирала такса, а шезлонгите изобщо не били изкарани. Имало и наети четирима спасители, които свидетелят карал със своята кола от гр. Б.. Помни, че през същата година е имало извършвани проверки от М. и от О. у., но не знае какво са проверявали. Сочи, че на плажа е имало заведение, за което предполага, че се е грижил И. И., но не знае коя фирма го е стопанисвала.

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи: