Решение № 93 от 26.11.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Бургас, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Светла М. Цолова

Яни Г. Гайдурлиев при участието на секретаря Елена П. Г. в присъствието на прокурора Й. Цв. Д. Т. като разгледа докладваното от Пламен Анг. Синков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252000600198 по описа за 2025 година С Присъда № 11/03.06.2025 г., постановена по НОХД № 195/2025 г., Окръжен съд – Сливен признал подсъдимия П. Т. Д. за виновен в това, че на 21.10.2023г. на път I-6, км.389+500, в землището на гр.Сливен, до бензиностанция „Лукойл“, при управление на моторно превозно средство товарен автомобил „Ивеко“, марка „Дейли“, с peг.№ СН .. АТ, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП и ППЗДвП чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП вр. чл.47, ал.3 от ППЗДвП, чл.25, ал.2 от ЗДвП, чл.47, ал.3 от ППЗДвП и чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Г. С. В. на 35г. от с.Т€, общ.Сливен, поради което и на основание чл.343, ал.1, б.“в“, предл.1 вр. чл.342, ал.1, предл.3 от НК и чл.58а, ал.1 вр. чл.54 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, изтърпяването на което е отложено, на основание чл.66, ал.1 от НК, за изпитателен срок от 5 /пет/ години, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда подсъдимият Д. е признат за невиновен в това да е нарушил правилата за движение по пътищата по чл.42, ал.1 от ЗДвП и по чл.42, ал.2 от ЗДвП, поради което е оправдан по обвинението за тези нарушения.

На основание чл.343г от НК, му е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /две/ години, считано от отнемане на СУМПС.

1

Окръжният съд е присъдил в тежест на подс. Д. направените по делото разноски в размер на 3222.09 лева, които следва да заплати по сметка на ОДМВР Сливен.

Осъден да заплати на частните обвинители направените от тях разноски в размер на 3 000 лева за адвокатско възнаграждение.

С присъдата съдът се е произнесъл и по въпроса за веществените доказателства, като е постановил товарен автомобил марка “Ивеко Дейли“, рег.№ СН .. АТ да се върне на собственика „Б.З.“ ООД Сливен, а лекият автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, peг.№ У .. АР да се върне на наследниците на Г. С. В..

Недоволен от постановената присъда останал прокурорът от Окръжна прокуратура - Сливен, който в установения от закона срок подал протест, с искане присъдата да бъде изменена чрез признаване на подс. Д. за виновен изцяло по повдигнатото му обвинение. Предлага се увеличаване на наказанието „лишаване от свобода“ на седем години и отмяна на приложението на чл.66, ал.1 от НК. Прокурорът счита, че на подсъдимия следва да бъде определено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок равен на срока на наказанието „лишаване от свобода“. В протеста се излагат доводи, че анализът на относимите доказателствени материали, включително и изготвената автотехническа експертиза, сочат на извод, че подсъдимият е нарушил разпоредбите на чл.42, ал.1, т.2 и ал.2, т.2 от ЗДвП.

Относно размера на определеното наказание „лишаване от свобода“ се твърди, че по делото не се установяват смекчаващи отговорността обстоятелства, както неправилно е приел първоинстанционния съд. Счита, че определеният размер на наказанието към предвидения в закона минимум не съответства на установените отегчаващи отговорността обстоятелства, като предходната съдимост на Д. и допуснатите от последния административни нарушения на правилата за движение по пътищата. Като съществено нарушение на материалния закон прокурорът посочва и налагането на наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок по-малък от срока на наказанието „лишаване от свобода“.

С допълнителен протест прокурорът от Окръжна прокуратура – Сливен навежда аргументи за неприложимост на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК.

Направен е анализ на осъжданията на Д., като е обосновано становище, че за последното осъждане не е настъпила реабилитация. Предвид изложеното се твърди, че не е настъпило едно от формалните изисквания на закона за прилагане на института на условното осъждане – подсъдимият да не е осъждан с влязъл в сила съдебен акт на лишаване от свобода за извършено престъпление от общ характер.

Несъгласие с присъдата изразяват и частните обвинители А. Т. С. – лично за себе си и като родител и законен представител на малолетната Ф. Г.

С., както и другите частни обвинители – С. Г. С. и С. Г. С., двамата действащи със съгласието на майка си А. Т. С., както и Ф. М. Д. и С. В. Д., които са 2 подали въззивна жалба, чрез повереника си – адв. А. Б. от АК-София. Намират наложеното на подсъдимия наказание за явно несправедливо, поради неговата заниженост. Считат за справедливо наказание „лишаване от свобода“ около средния предвиден в закона размер. Съобразно разпоредбата на чл.49, ал.2 от НК искат да бъде увеличено и наказанието „лишаване от право да управлява МПС“.

Постъпил е отговор на протеста на Окръжна прокуратура – Сливен и на жалбата на частните обвинители, подаден от адв. Д. Д. от АК-Сливен, в качеството му на защитник на подсъдимия П. Т. Д.. Изразено е съгласие с присъдата, постановена от Окръжен съд – Сливен, поради нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост. Излагат се твърдения, че подсъдимият е започнал изпреварването на товарния автомобил – влекач преди да достигне до пътен знак В24 „забранено изпреварването“, към който момент не е имало насрещно движение. Изчислената с автотехническата експертиза скорост от 116 км/час, подсъдимият е достигнал при изпреварването, тъй като товарният автомобил – влекач е увеличил скоростта си на движение. Счита за безспорно установено по делото съпричиняването от страна на пострадалия Г. С. В., който без да спре на знак „Стоп“ и стоп линията при излизане от зоната на бензиностанцията, е навлязъл на пътя с предимство, с което е допринесъл за настъпването на ПТП. Моли за цялостно потвърждаване на присъдата, постановена от Окръжен съд – Сливен.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура Бургас поддържа протеста като излага доводи, че към момента на определяне на наказанието от първоинстанционния съд подсъдимият е бил осъждан по НОХД № 1289/2020г. по описа на Районен съд – Сливен, поради което е неприложим институтът на условното осъждане по чл.66, ал.1 от НК. Посочва се, че неправилно е определен и срокът на наказанието лишаване от право да управлява МПС, който е по-кратък от определеното наказание лишаване от свобода. Разграничава се от искането в протеста за определяне на наказание при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, като счита за справедливо наказание лишаване от свобода при баланс на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства. Счита, че след приложението на чл.58а, ал.1 от НК, следва да се определи наказание лишаване от свобода в размер на три години и осем месеца, а наказанието лишаване от права следва да се увеличи на четири години.

С предварително подадена писмена молба повереникът на частните обвинители адв. Б. поддържа подадената въззивна жалба и моли същата да бъде уважена.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия моли съда да остави без уважение протеста и допълнението към него, както и въззивната жалба от повереника на частните обвинители. Намира за доказан факта, че пострадалият В. не е спрял на Стоп линията, което е основната причина за настъпването на вредоносния резултат. Не оспорва данните за предходната 3 съдимост на подсъдимия Д., но посочва, че към момента на извършване на деянието, условното му наказание е било изтекло. Моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна, законосъобразна и обоснована.

Възползвайки се от правото си на лична защита, както и в последната си дума, подсъдимият моли за потвърждаване присъдата на Сливенския окръжен съд.

Въззивният съд, след като се запозна с направените оплаквания, изслуша становищата на страните, изразени в съдебно заседание, прецени събраните доказателства и съобрази закона, и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваната присъда, независимо от посочените в жалбите основания, намери следното:

Съдебното следствие пред първоинстанционния съд е преминало по реда н а чл.371, т.2 НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират други доказателства за тези факти. Това е станало след като изрично са били разяснени от съда правата му в това производство и значението на неговото самопризнание.

В изпълнение на проведената процедура, първоинстанционният съд е възприел фактическа обстановка, съответстваща на изложеното в обвинителния акт, събраните в досъдебното производство доказателства и потвърдена в самопризнанието на подсъдимия.

Подсъдимият П. Т. Д., на . години, от с. Г., общ. Сливен, е правоспособен водач на МПС, категория „С“ от 13.12.1979г. Към момента на деянието, предмет на разследване по настоящото наказателно производство, подсъдимият е притежавал свидетелство за управление на МПС № 284160751, категории А, В, С, М, АМ, ТКТ, издадено от ОД МВР Сливен, валидно до 29.11.2024г. Към момента на деянието подсъдимият Д. е бил наказван по административен ред за нарушаване правилата за движение по пътищата, както следва:

- два пъти с наказателни постановления - през 2020г. по чл.638 ал.3 от КЗ „Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв“ – наложена глоба в размер на 400 лева и през 2023г. по чл.139 ал.2 т.3 и т.4 от ЗДвП „Движещите се по пътя трии четириколесни моторни превозни средства се оборудват и със: 3. пожарогасител; 4. светлоотразителна жилетка“ – наложена глоба в размер на 20 лева за т.3 и в размер на 20 лева за т.4;

- един път с фиш през 2023г. по чл.70 ал.3 от ЗДвП „През деня моторните превозни средства се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини“ – наложена глоба в размер на 20 лева.

Наложените на подс. Д. глоби са платени.

4

През 2020г. подсъдимият е осъждан за извършено деяние по чл.343б, ал.1 от НК, като е одобрено от съда споразумение, влязло в сила на 08.10.2020г. по НОХД № 1289/2020г. по описа на РС Сливен.

В инкриминирания период подсъдимият Д. работел като шофьор на товарен автомобил „Ивеко Дейли“, с регистрационен номер СН .. АТ, собственост на „Б.З.“ ООД гр.Сливен. Една от основните дейности на търговското дружество била производство на мляко и млечни продукти в мандра, намираща се в западната част на промишлената зона на гр.Сливен, в близост до бензиностанция „ШЕЛ“. Работата на подс. Д. се състояла в периодично обхождане на различни села, посредством посочения автомобил, откъдето товарил определено количество краве мляко и го превозвал до мандрата. Товарният автомобил „Ивеко Дейли“ бил изправен, бил преминал годишен технически преглед на 22.08.2023г., валиден до 22.08.2024г. и е имал валидна сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

Пострадалият Г. С. В., на .. години, от с.Т€, общ.Сливен, също бил правоспособен водач на МПС и притежавал лек автомобил „Опел Астра“, с peг.№ У .. АР, технически изправен, преминал годишен технически преглед на 28.07.2023г. валиден до 27.07.2024г. и сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“.

На 21.10.2023г., събота, около 07.30 часа сутринта, подс. Д. потеглил с товарния автомобил „Ивеко Дейли“ в посока към с.Маленово, общ.Стралджа.

Когато пристигнал в селото, той натоварил 390 литра краве мляко, след което около 10.30 часа потеглил в посока към мандрата на фирмата, находяща се в промишлената зона, в западната част на гр. Сливен. Преминал през околовръстното шосе на с.Т€, през кръговото кръстовище след селото и се включил в движението по път I-6 (стария път Бургас – София), в посока запад, към гр.София. Времето било слънчево, топло, пътната настилка суха, при нормална видимост, в светлата част на денонощието. Около 11.40 часа подс.Д. приближил км.389+500 на път I-6, в землището на гр.Сливен, където отляво на посоката му на движение се намирала бензиностанция „Лукойл“.