Решение № 1852 от 23.11.2021, Административен съд - Бургас
- Съд
- Административен съд - Бургас
- Дело
- Административно дело 308/2021
- Вид
- Решение № 1852
- Подписан
- 23.11.2021
- В сила
- 14.02.2022
- Състав
- ЯНА ДИМИТРОВА КОЛЕВА
Други актове по делото
- Определение № 1754 от 07.09.2021 · ЯНА ДИМИТРОВА КОЛЕВА
- Разпореждане № 5393 от 15.12.2021 · ЯНА ДИМИТРОВА КОЛЕВА
- Определение № 17 от 05.01.2022 · ЯНА ДИМИТРОВА КОЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.35 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.137, ал.1, т.4, б."б" · Закон за устройство на територията
- чл. 137, ал. 3 · Закон за устройство на територията
- чл. 148, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 161, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 215, ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл.215, ал.4 · Закон за устройство на територията
- чл.223,ал.1,т.8 · Закон за устройство на територията
- чл. 223, ал. 2 · Закон за устройство на територията
- чл.225, ал.2,т.2 · Закон за устройство на територията
- чл. 225а · Закон за устройство на територията
- чл. 225а, ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл. 225а, ал. 2, изр. първо · Закон за устройство на територията
- чл. 225а, ал. 5 · Закон за устройство на територията
- §5, т.38 · Закон за устройство на територията
- §5 т.80 · Закон за устройство на територията
- чл.24 · Наредба за заплащането на правната помощ
Личните данни в текста са заличени.
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1852 23.11.2021 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, XXII-ри административен състав,
На двадесет и шести октомври две хиляди и двадесет и първа година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНА КОЛЕВА при секретаря Г.Д. като разгледа докладваното от съдията
Колева административно дело № 308 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл.
225а, ал.1 от ЗУТ.
Образувано е по жалба от „Атракт груп” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Равда, ***, представлявано от управителя Й.Б.Б. против заповед № 6 от 04.01.2021г. на Заместник кмет „Правно обслужване на общинска собственост“, Община Несебър, с която на основание чл.225а,ал.1 във вр. с чл.225, ал.2,т.2 от ЗУТ и чл.223,ал.1,т.8 от ЗУТ е наредено на жалбоподателя да премахнe незаконен строеж –„пристройка“, извършен в поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на с. Равда, община Несебър към източната фасада на собствения на дружеството самостоятелен обект с идентификатор №*** /ресторант/ от кота 0.00 на сградата до кота 2.50, изпълнен от металната конструкция, оградена от PVC дограма, с приблизителни размери: 8,00/5,00м. и височина 2,50м.,функционално свързана със самостоятелен обект. В заповедта е определен 30-дневен срок за доброволно изпълнение от влизане в сила на заповедта.
В жалбата заповедта се оспорва като нищожна, неправилна, незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че обектът е преместваем и не представлява строеж по смисъл на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, не е установен автора на строежа и неговия собственик. Твърди, че собственикът на имота „Бенев“ ООД не е уведомен за провежданото производство, както и че не е проведено пълно установяване на фактите в противоречие на чл.35 от АПК.
Искането е за отмяната на оспорения административен акт.
В съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя, поддържа жалбата. Иска жалбата да бъде уважена и да бъдат присъдени направените по делото разноски, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК. Ангажира доказателства.
Ответникът
- Заместник кмет „Правно обслужване на общинска собственост“, Община Несебър, представя административната преписка по издаване на оспорената заповед. В съдебно заседание се представлява от юрисконсулт. Ангажира доказателства.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.215, ал.4 ЗУТ, от лице което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването му, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.
Бургаският административен съд, след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен нотариален акт №11, т.І, рег.96, дело № 10 от 14.01.2009г. и справка №224889 от 24.09.2020г. за отдалечен достъп по данни за имот, от които се установява, че на жалбоподателя е учредено вещно право на строеж в ПИ с идентификатор №*** за изграждане на жилищна сграда с РЗП 2200 кв.м.
Въз основа на разрешение за строеж №51 от
13.10.2010г. на главен архитект на Община Несебър с възложител жалбоподателя е построена „сграда със смесено предназначение „Омега“ с идентификатор №***. Строежът е приет с Удостоверение за въвеждане в експлоатация №12 от 23.01.2013г., като част от него е обект с идентификатор №*** /ресторант/, собственост на жалбоподателя.
На 04.06.2020г. Н.Н.-гл.специалист в отдел
„КС“ и Ж.М.-ст.специалист в отдел „КС“ извършили проверка по повод постъпили сигнали в общинска администрация с вх.№ Н2-КС-1698/23.03.2020г. и вх.№ Н2-КС-5976/27.09.2019г. За извършената проверка съставили констативен протокол от 04.06.2020г., в който посочили, че са установили към източната фасада на самостоятелен обект с идентификатор №*** /ресторант/ от кота 0.00 на сградата до кота +2.50, с приблизителни размери: 8,00/5,00м. и височина 2,50м, е изградена пристройка, функционално свързана с него, изпълнена от метална конструкция, оградена от PVC дограма. Не са представени строителни книжа.
На 03.08.2020г. гл.специалист в отдел
„КС“ и ст. специалист в отдел „КС“ при
Община Несебър изготвили констативен акт №15. В констативния акт е посочено, че в ПИ с идентификатор *** по КККР на с.Равда е собственост на „Бенев“ ЕООД, сграда с идентификатор *** по КККР на с.Равда е в режим етажна собственост, самостоятелни обекти с идентификатор *** по КККР на с.Равда са собственост на „Атракт груп“ ООД и е прието, че собственик и извършител на строежа е „Атракт груп“ ООД. Посочено е, че към самостоятелен обект с идентификатор №*** /ресторант/ е изградено пристройка към източната фасада, която е функционално свързана със самостоятелния обект, изградена от кота 0.00 на сградата до кота
+2.50, от металната конструкция, с приблизителни размери: 8,00/5,00м. и височина 2,50м, оградена от PVC дограма.
Прието е, че строежът е ІV-та категория, съгласно чл. 137, ал.1, т. 4, б. „б“ от ЗУТ и Наредба № 1 от 30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата за видовете строежи и същият е извършен без разрешение за строеж (в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ) и без одобрени инвестиционни проекти (в нарушение на чл. 137, ал.
3 от ЗУТ). Констативният акт е връчен с нарочно писмо на „Атракт груп“ ООД и на „Бенев“ ЕООД. Изготвен е протокол за обявяване, в който е отразено, че в законоустановения седмодневен срок не са постъпили възражения.
Въз основа на съставения констативен акт е издадена оспорената заповед заповед № 6 от 04.01.2021г. на Заместник кмет „Правно обслужване на общинска собственост“, Община Несебър, с която на основание чл.225а,ал.1 във вр. с чл.225, ал.2,т.2 от ЗУТ и чл.223,ал.1,т.8 от ЗУТ е наредено жалбоподателят премахнe незаконен строеж –„пристройка“, извършен в поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на с. Равда, община Несебър.
В заповедта е определен 30-дневен срок за доброволно изпълнение от влизане в сила на заповедта.
В мотивите на заповедта са възпроизведени констатациите от Констативен акт №15 от 03.08.2020г. и е формулиран извода, че извършеното строителство е осъществено без необходимите строителни книжа – разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти в нарушение на чл.148 от ЗУТ и чл.137, ал.3 от ЗУТ.
Заповедта е връчена дружеството на 14.01.2021 г., видно положения подпис и дата върху обратната разписка, с която е изпратена.
Жалбата против заповедта е подадена чрез административния орган до съда на 28.01.2021 г.
По делото е допусната и изготвена съдебно-техническа експертиза, като изготвеното по нея заключение, не се оспорва от страните и се възприема от съда като обективно и безпристрастно. Вещото лице е установило, че заявление с вх.№ Н2-УТ-3471 от 19.06.2020г. е изтеглено от заявителя на 23.06.2020г. , а представеното конструктивно становище на инж. К.Б.се отнася за два поставяеми обекта със застроена площ от 13,00кв.м. и 11,60кв.м., каквито не се установяват на място. В заключението посочва, че обектът представлява метална носеща конструкция, с видими 8бр. метални колони със сечение 100/100мм, с размери в план 8,00/5,00м и височина от 3,40м до 2,50м с обща застроена площ 49 кв.м.. Източната, южната и северната фасади са изпълнени от алуминиева дограма,покривната конструкция е метална, покрита с покривни термопанели, обшита по борда с еталбонд и е свързана с източната фасада на съществуващата сграда с идентификатор ***. Обектът е свързан с основната сграда и представлява част от партерното помещение на партерния етаж, не може да се използва самостоятелно и не може да се премести без да се наруши неговата цялост и е трайно свързан към земната повърхност. В съдебно заседание посочва, че е изградена след основния обект, функционално е свързана с него и е трайно свързан към земната повърхност.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.
Процесната заповед е издадена от компетентен административен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила за нейното издаване. Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. По делото е представена Заповед № 8/09.01.2020г. на Кмета на Община Несебър, по силата на която, същият е делегирал на зам.-кмета по „Правно обслужване и общинска собственост” в Община Несебър правомощията си по ЗУТ. В този смисъл, оспорената заповед е постановена от компетентен орган в кръга на делегираните му правомощия.
Заповедта е в предвидената от закона форма и съдържа фактически и правни основания за нейното издаване- наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаването на обжалвания акт. Съгласно чл.
225а, ал. 2, изр. първо от ЗУТ, заповедта по ал. 1 се издава въз основа на констативен акт, съставен от лицата по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ. От приложения Констативен акт № 15 от 03.08.2020г., изготвен от служители в Община Бургас, съответно специалисти в отдел „Контрол върху строителството“, се установява, че така указания ред е спазен. С връчването на констативния акт жалбоподателят е уведомен и за започналата процедура по реда на чл. 225а от ЗУТ, като му е дадена възможност да направи своите възражения. Въз основа на така съставения констативен акт е постановена и оспорената заповед. Съдът намира, че Констативният акт е съставен в съответствие с административнопроизводствените правила от компетентните за това длъжностни лица е и връчен на настоящия жалбоподател и на собственика на земята „Бенев“ ООД.
В констативния акт №15 от 03.08.2020г. и в оспорената заповед процесният строеж е квалифициран като такъв от четвърта категория на основание чл.137, ал.1, т.4, б.„б“ от ЗУТ и чл.8, ал.2 от Наредба №1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи. Съгласно посочената разпоредба от ЗУТ и цитираната от наредбата четвърта категория са следните видове строежи: жилищни и смесени сгради със средно застрояване; сгради и съоръжения за обществено обслужване с разгъната застроена площ от 1000 до 5000 кв. м или с капацитет от 100 до 200 места за посетители.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като обектът чието премахване е разпоредено, няма характеристиките на строеж, съгласно легалното определение на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, а е преместваем обект. Видно от изготвената съдебно техническа експертиза обектът представлява метална носеща конструкция, с видими 8бр. метални колони със сечение 100/100мм, с размери в план 8,00/5,00м и височина от 3,40м до 2,50м с обща застроена площ 49 кв.м.. Източната, южната и северната фасади са изпълнени от алуминиева дограма,покривната конструкция е метална, покрита с покривни термопанели, обшита по борда с еталбонд и е свързана с източната фасада на съществуващата сграда с идентификатор ***.
Обектът е свързан с основната сграда и представлява част от партерното помещение на партерния етаж, не може да се използва самостоятелно и не може да се премести без да се наруши неговата цялост и е трайно свързан към земната повърхност. По смисъла на §5 т.80 от ДР на ЗУТ, съгласно която разпоредба такъв е обект, предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Видно от начина на изграждане на пристройката и установеното със СТЕ, не може да се направи извод за наличието на преместваем обект, както вещото лице посочва в заключението обектът не може да бъде преместен в пространството в своята цялост и е трайно прикрепен към земната повърхност. Процесният обект отговаря на критериите на посочената норма на чл.137, ал.1, т.4, б.„б“ от ЗУТ, тъй като технически представлява част от сграда с идентификатор ***, поради което е строеж ІV-а категория. Жалбоподателят възразява по отношение на неправилното определяне на категорията на строежа, но съдът счита, че възражението е неоснователно по посоченото по-горе съображение. Отделно счита за необходимо да отбележи, че правилното определяне на категорията на строежа е от съществено значение, поради различните административни органи, които са компетентни да издават заповеди за премахване на незаконни строежи. В този смисъл, тъй като не е налице спор, че компетентният орган е кметът на общината, а не директорът на РДНСК, тъй като е безспорно, че категорията на строежа не е първа, втора или трета.
Разпечатката съдържа 50 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ec120380-c6c8-4865-877e-97e886651e45