Решение № 223 от 26.04.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. Плевен, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир М. Димитров при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно наказателно дело № 20244430200122 по описа за 2024 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

Постъпила е жалба от страна на З. И. Й., с ЕГН: ********** от ** ***** *********** ***** *************** ******* **** против Наказателно постановление № 23-0938-002588 от 18.08.2023 на Н. Сектор в ОДМВР Плевен, С-Р „Пътна полиция“ – Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложил на З. И. Й. административно наказание – глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, както и на осн. Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 18 точки, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗМВР.

За така установеното нарушение на жалбоподателя З. И. Й. е съставен акт, въз основа на който е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал 1 жалбоподателят, който го обжалва в срок.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от процесуален представител адв. В. П. от АК – гр. Плевен, която моли съда да отмени издаденото наказателно постановление, като незаконосъобразно, необосновано, постановено при съществени процесуални нарушения.

За ответната страна по жалбата ОД на МВР - Плевен, редовно и своевременно призована, представител не се явява.

В изпратено до съда писмо, ведно с цялата административнонаказателна преписка се депозира бланкетно становище, с което се моли да се остави жалбата без последствие и да бъде потвърдено наложеното наказание.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, ДОПУСТИМА Е.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА!

Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 869275 от 02.08.2023 г., съставен от актосъставителя Г. В. Д. – мл. автоконтрольор.

В АУАН-а, актосъставителят Д. е отразил следното:

„На 02.08.2023 г. в 14:50 часа в гр. Плевен, ул. „Върбишко шосе“.

На 15.04.2023 г. в 17:23 часа в населено място в град Плевен, ул.

„Българска Авиация“ до номер 2 до автомивка „Чисто“, с посока на движение към улица „Кара Кольо“, като водач и управлява лек автомобил „БМВ 750 ЛИ Х Драйв“, с рег. № **********, собственост на И. З.в Й., с регистрационен номер **********, собственост на И. З.в Й., с рождена дата 24.12.1983 г., извършва следното нарушение.

Управлява горепосоченото МПС със скорост от 117 км/ч в населено място ри максимално разрешена скорост за движение от 50 км/ч.

Наказуемата скорост след припаднат толеранс от минус 3% в полза на 2 водача е 113 км/ч, като превишението е със 63 км/ч. Скоростта е измерена, фиксирана и заснета с техническо средство АТСС СПУКС ARHCAM S1, с фабричен номер 120ccfc.

АУАН е съставен в сградата на Сектор „Пътна полиция“ – Плевен, след показана снимка с номер 0118240, във връзка с получена покана на лицето З.

И. Й. по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН.

З. Й. представя СУМПС образец Великобритания, с номер **********************, СЪС СРОК НА ВАЛИДНОСТ ДО 07.01.2032 Г.

След зачитане на АУАН водача невъзразява.

Нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – водач превишаващ разрешената скорост, за населено място над 50 км/ч от ЗДвП.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на жалбоподателя, предявен му е по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН за запознаване със съдържанието му и подписване.

Спазено е и изискването на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН за връчване на препис от акта на жалбоподателя.

В хода на проведеното актосъставителят Г. В. Д.. съдебно производство е разпитан

В показанията си същият заявява, че АУАН-а за превишена скорост е съставен на база преписка за превишена скорост, тъй като не може да бъде издаден електронен фиш за наказуемата скорост, а трябва да бъде съставен АУАН. Свидетел на съставения от негова страна АУАН на жалбоподателя е колегата му С. К..

В показанията си свидетелят С. Л. К. заявява, че колегата му Д. е съставил АУАН на жалбоподателя за превишена скорост. Същият е категоричен че не е свидетел на констатираното нарушение, а е свидетел единствено и само при съставянето на АУАН-а и при неговото връчване.

Предвид изложената фактическа обстановка съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде ОТМЕНЕНО като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Преюдициален въпрос, по който съдът следва да се произнесе при преценката за законосъобразност на наказателното постановление, за който 3 съдът следи и служебно, е - дали в административно-наказателното производство по съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление, са спазени императивните изисквания на разпоредбите, които гарантират правото на защита на нарушителя.

При тази проверка, съдът констатира, че в административнонаказателното производство в първата му фаза, са допуснати нарушения на императивните разпоредби на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН .

Съгласно тези разпоредби, актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление трябва да съдържат датата на извършване на нарушението. По своята същност актът за установяване на административно нарушение има обвинителна функция и следва да съдържа всички съществени характеристики на извършеното нарушение, в т.ч. и датата и мястото на извършването му, като същият поставя и началото на административно-наказателното производство.

В противен случай, той загубва тази си функция и не е годен да установи нарушението.

В случая, административно-наказателното производство е започнало със съставяне на АУАН от длъжностно лице при Сектор „Пътна полиция“ Плевен, по повод разпределена преписка нарушение на ЗДвП.

В АУАН-а е описано, за това че на дата „02.08.2023 г. в 14:50 часа“ и място на извършване „гр. Плевен, ул. „Върбишко шосе“, като е посочено също, че нарушението е извършено при следните обстоятелства – На 15.04.2023 г. в 17:23 часа, в населено място в гр.

Плевен, ул. „Бългаска Авиация“ до номер 2…“

Съдът констатира, че от така съставения АУАН не става ясно, на коя дата и къде точно е извършено нарушението от страна на жалбоподателя.

Съдът счита, че АУАН-а е съставен в грубо нарушение на разпоредбите на ЗАНН, а именно – чл. 42, ал. 1 - Актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа – т. 3 датата и мястото на извършване на нарушението.

Същото процесуално нарушение - непосочване на точна дата и място на извършване на нарушението е допуснато и в издаденото въз основа на 4

АУАН-а, наказателно постановление.

Датата на извършване на нарушението, не може да бъде извеждана чрез тълкуване на волята на административно-наказващият орган. Това е така, тъй като датата и мястото на извършване на нарушението, е съществен реквизит на наказателното постановление, регламентиран в императивната норма на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН .

Допуснатото нарушение в АУАН - непосочване датата и мястото на извършване на нарушението, не може да бъде преодоляно по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като същото е пренесено и в наказателното постановление, в което също липсва посочване на датата и място на извършваното нарушение. Липсата на дата и място на извършване на описаното в АУАН-а и НП-то, поставя нарушителя пред невъзможност да организира защитата си в пълен и адекватен обем.

От друга страна, непосочването на дата на извършване на нарушението, категорично препятства съда да следи за сроковете по чл.

34 от ЗАНН.

В разпоредбата на чл. 34 ЗАНН са регламентирани абсолютните пречки за образуване на административно-наказателно производство, както и основанията за неговото прекратяване.

Сроковете по чл. 34 ЗАНН са преклузивни и за спазването им съдът следи служебно.

Актосъставителят и административно-наказващият орган са били длъжни да посочат точна дата на извършване на нарушението, с оглед последващата възможност на нарушителя да се защитава срещу вмененото му нарушение, от една страна и от друга, възможността за последващ съдебен контрол относно сроковете по ЗАНН.

Допуснатите нарушения на разпоредбите на чл. 42, т.3 и чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН, съставляват съществени процесуални нарушения на императивни правни норми, осигуряващи правото на защита на привлечения към административно-наказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае, кога, къде и точно какво административно нарушение му се вменява, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.

5

От друга страна, точното и ясно посочване на датата на извършване на нарушението, осигурява възможността на съда да следи за спазването на преклузивните срокове по чл. 34 от ЗАНН, за които следи и служебно и чието неспазване е пречка за реализиране на административно-наказателна отговорност.

Установяването в хода на съдебното производство на съществуването или несъществуването на вмененото нарушение на жалбоподателя, предпоставя индивидуализацията на съответното административно нарушение, съобразно всички изисквания на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и за следене на сроковете по чл. 34 ЗАНН.

На следващо място следва да се отбележи, че със съставяне на АУАН се стартира административно наказателното производство, с НП последното приключва.

Ето защо законодателят е предвидил в ЗАНН, че тези два административни акта следва да съдържат определени реквизити, с които се гарантира правото на защита на нарушителя, тъй като последният има право единствено на възражения, но не и да участва в съставянето на тези документи.

В настоящото административно наказателно производство е съставен АУАН, в който административният орган е допуснал множество нарушения , чийто заключителен акт е атакуваното НП, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо неговата отмяна.

Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН е изрична и е основно правило, чието неспазване е допустимо, само при изрично посочени предпоставки, което прави приложението на останалите алинеи субсидиарно.

А законът изисква актът да се състави в присъствието на свидетели, които са присъствали на самото нарушение или на неговото установяване. В случая е следвало да бъде съставен АУАН от полицейският служител, който е констатирал нарушението.