Решение № 158 от 06.03.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Благоевград, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Габриела Тричкова при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Гражданско дело № 20251210101841 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес: *****представлявано от управителите *****, против С. Ф. Т., ЕГН **********, с адрес **** В исковата молба се посочва, че с оглед постановено от съда Разпореждане № 2358 от 27.06.2025 по ч.гр.д. № 1521/2025 г. по описа на Районен съд Благоевград, с което съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение, в законоустановения срок, „АПС Бета България“ с ЕИК: 203374133 предявява настоящия осъдителен иск.

Твърди се, че на 26.05.2020 година С. Ф. Т., ЕГН **********, е сключила Договор за потребителски кредит № 613898 със „Стик - Кредит“ АД, по силата на който е получила сумата от 600 лв., срещу което се съгласила да върне 1 вноска в размер на 600.00 лв. в срок до 25.07.2020г. когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит, с уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 0 %, както и годишен процент на разходите в размер на 42.58 %.

Излага се, че видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № 613898 на 26.05.2020 г. по безспорен начин се установява сключването между страните на договора, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Излага се, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая се твърди, че представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване, поради което се твърди, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.

Излага се, че съгласно уговореното в раздел „Неустойки“ от Договора за кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, като в чл. 51 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „Стик - Кредит“ АД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи, като същите ще се считат за получени от потребителя, ако бъдат изпратени посредством писмени съобщения в електронен вид до телефонния номер (SMS), на e-mail адрес или доставени на официалните 1 адреси за кореспонденция, посочени от потребителя при подписването на договора за кредит.

Твърди се, че горепосочения договор е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, като договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. Твърди се, че при сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Навежда се, че съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, се иска да се приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита 3 за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.

Твърди се, че ответникът С. Ф. Т. не е изпълнила в срок задълженията си по Договора за кредит.

Сочи се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 22.03.2024г.

„Стик- Кредит“ АД като цедент е прехвърлил своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, като вземането срещу длъжника по настоящото производство е индидуализирано в Приложение № 1, за което длъжникът е уведомен по електронна поща. Ако се приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, се иска от съда да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с настоящата искова молба.

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да осъди С. Ф. Т., ЕГН **********, да заплати на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133 сумата в общ размер на 1010.65 лв., от които: главница в размер на 436,1 лв.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 312,93 лв. за период от 25.07.2020 г. до 31.05.2025 г.; неустойка по чл.17 от договора за кредит в размер на 261,62 лв., ведно с лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Претендират се сторените разноски.

Към исковата молба са приложени писмени документи.

С Разпореждане с рег. № 2742/29.07.2025 година съдията-докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба (чл. 129 от ГПК) и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК, е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.

131, ал. 2 от ГПК. Изпратеното съобщение до ответника е връчено лично на ответника на 28.08.2025 година.

Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от получаване на съобщението на 29.09.2025 година е депозиран писмен отговор по подадената искова молба от ответницата чрез нейния процесуален представител – адвокат П., с който се оспорват предявените искове по основание и размер. Оспорват се всички изложени фактически твърдения в исковата молба. Прави се възражение за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 23 ЗПК и чл. 11, ал. 2 ЗПК и възражение за давност.

Навежда се в отговора, че договорът за кредит (паричният заем) в общия случай е неформален, като в настоящия случай се касае за твърдения за договор за потребителски кредит и с оглед разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК следва да е в писмена форма, на хартиен или друг траен носител. Навежда се, че договорът за заем е и реален, поради което елемент от фактическия състав на неговото сключване е действителното предаване на сумата по него. Излага се, че не са представени доказателства, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, усвоен по 2 посоченият начин. Излага се, че наведените от фактическа и правна страна обстоятелства в исковата молба не изясняват в пълна степен обстоятелства, които биха касаели законността на сключен между ответницата и цедента договор. Така посочените твърдения и от приложените писмени доказателства според ответника по никакъв начин не изяснява налице ли е конкретен юридически факт, релевиращ на валидно облигационно обвързване, неизпълнение, начало на изискуемостта на задължение на ответника към определен момент, според договорките на страните. Твърди се, че не е налице валидно облигационно обвързване, между цедента и ответника, с оглед и на което се сочи, че не е и налице неизпълнение на негови задължения.

Оспорва се наведеното обстоятелството, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед е настъпила изискуемост на твърдяното от ищеца вземане. Твърди се, че не е наличен валиден договор за потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание, размера и изискуемост на исковите суми. Ако съдът, счете, че е налице облигационно обвързване, се навеждат възражения в тази насока. Излага се, че не е налице валидно съгласие от страна на ответника за сключването на договора за кредит, както и се твърди, че договора не е подписан от ответника. Навежда се, че ответникът няма качеството на кредитополучател, не е изявявал насрещна воля за приемането им, доколкото липсва негов подпис. Оспорва се обстоятелството, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед е настъпила изискуемост на вземането респ. задължението на длъжника да върне претендираните в настоящият иск суми. Твърди се, че процесният договор не отговаря и на условията на чл. 11, ал. 2 от ЗПК Общите условия не са подписани на всяка страница от страните по договора. Прави се възражение за недействителност на договора, поради неспазването на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.

12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК. Навежда се, че предвид констатираните нарушения на разпоредбата на чл.11, тъй като изцяло липсва предвиденото в същата правна норма изискване за съдържание на договора съгл. чл.11,ал.1/т.1-27/, чл. 11, ал. 1, т. 9 , т.9а и чл.11,ал.2 от ЗПК се иска от съда да приеме, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание на чл. 22 от ЗПК. Навежда се, че договорът за кредит не е подписан от ответника и от представител на кредитора, поради което не е спазено, установеното в разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗПК изискване и според правната норма на чл. 22 ЗПК се твърди, че договорът за потребителски кредит е недействителен.

Навежда се, че в договора е посочен ГПР от 42,58 %, без обаче да са посочени условията за прилагането му, като се сочи, че липсва уточнение на базата, въз основа на която се начислява лихвеният процент. Навежда се, че не е ясно как е разпределен и посоченият ГПР, а оттук не става ясно как е формирана възнаградителната лихва и защо възлиза на претендирания размер. Излага се, че в договора липсва отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се установи при какви начини е приложен лихвеният процент и дали същият отговаря на посочения от кредитодателя ГПР 42,58 % ,като липсва и фиксиран годишен лихвен процент. Отделно от това се релевират доводи, че при определянето на ГПР липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. С посочването в договора за заем на ГПР, който не е формиран при спазването на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, а така и отразява по - нисък от действителния ГПР, както и на дължимата обща сума в по-малък размер от действителния, се твърди, че се създава заблуждение у потребителя за финансовата тежест на кредита. Предвид констатираното нарушение на чл. 10 от ЗПК чл. 11, ал. 1, се твърди, че договорът за потребителски кредит се явява недействителен на осн. чл.

22 от ЗПК. На следващо място се твърди, че договорът е нищожен и на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 10, във вр. с чл. 146, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗЗП. Навежда се, че по заповедното производство в молба с вх. № 16110/26.06.2025 година кредиторът е посочил, че длъжникът /ответник/ е извършил плащания по процесния договор за кредит в размер общо на 1350,00 лева, а след цедиране на вземането длъжникът не е извършвал плащания, поради което се иска от съда да приеме за безспорно в настоящото производство, че посочената сума по договора е платена, поради което се твърди, че настоящият иск е изцяло неоснователен.

На следващо място се твърди, че в настоящия случай в договора за кредит е посочен ГПР от 42.58%, който не отговаря на действително прилагания в отношенията между страните и 3 при изчислението на ГПР, тъй като неустойката не е включена като разход по кредита.

Счита се, че неустойката, по начина, по който е уговорена, по същество представлява скрита договорна лихва и е следвало да бъде калкулирана при изчисляването на ГПР. Излага се, че при включването на сумата за неустойка, ежемесечно начислявана в погасителните вноски и представляваща скрито възнаграждение за кредитодателя, реалният ГПР ще надвишава многократно допустимия законов лимит по чл.19, ал.4 от ЗПК. Навежда се, че в полза на кредитора не следва да се присъжда на основание чл. 86 ЗЗД законната лихва върху чистата стойност на главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане, като се иска да се приеме, че дори да се дължи чистата главница по кредита,/като се претендира 436,10 лева/, то тя е изцяло платена, с оглед признанието на ищеца, за внесена сума в размер на 1350 лева. Твърди се, че са налице неравноправни клаузи в договора, а именно: чл.4 т.7, т.8, т.9,т. 11, т.12, т.13, чл.15, ал.1, 2 и 3 чл.16, чл.17, 18, 19, 20, чл.23, чл.29, чл.33, което води до недействителност на целия договор за кредит. Оспорват се като неистински, неавтентичен и изготвен единствено за целите на производството представяният към исковата молба договор за паричен заем. Твърди се, че не е налице уведомяване за извършената цесия. Оспорват се всички представени по делото писмени доказателства. На следващо място се прави възражение за изтекла погасителна давност на цялото претендирано вземане.