Решение № 3481 от 12.06.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 6535/2024
- Вид
- Решение № 3481
- Подписан
- 12.06.2024
- В сила
- 12.06.2024
- Състав
- Елена Андреева, Стилияна Григорова, Елена Маврова
Цитирани разпоредби
- чл. 435, ал. 2, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 3481 гр. София, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Елена Андреева
Членове:
Елена Маврова
Стилияна Григорова като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Въззивно гражданско дело № 20241100506535 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 436 вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
Образувано е по жалба на процесуалния представител на „Компания за п. х.“ ЕООД – адв. О. Станков срещу постановление от 30.04.2024 г., с което съдебният изпълнител по изп.д. № 2027800400223 по описа на ЧСИ, рег. № 780 на Камарата на ЧСИ е отказал да намали адвокатското възнаграждение на взискателя.
В жалбата се твърди, че е налице прекомерност на адвокатския хонорар на взискателя от 750 лева. Действията по събиране на вземането не се отличавали със сложност и моли възнаграждението да бъде намалено до размера на сумата от 200 лева. Моли да му бъдат присъдени разноски за производството.
Ответникът по жалбата „П. БГ“ ЕООД, чрез адв. В. И., възразява срещу изложените от длъжника доводи, с които се обжалва отказът на съдебния изпълнител да редуцира адвокатския хонорар.
Частният съдебен изпълнител е депозирал мотиви, според които жалбата е неоснователна по изложените в нея съображения.
Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по 1 делото доказателства намира за установено следното:
Изпълнително дело № 20247800400223 по описа на ЧСИ рег. № 780 на Камарата на ЧСИ е образувано по подадена от адв. В. И., представител на взискателя „П. БГ“ ЕООД молба на 26.03.2024 г., към която е приложен изпълнителен лист от 25.03.2024 г., според който длъжникът „Компания за п. х.“ ЕООД е осъден да заплати на „П. БГ“ ЕООД сумата от 3 147.99 лева разноски пред СРС и сумата от 2 403.95 лева разноски пред СГС.
Представителят на взискателя е упълномощил адв. В.Г. И. за представителство пред ЧСИ В.Л. с рег. № 780 на Камарата на ЧСИ за образуване и водене на изпълнително дело срещу „Компания за п. х.“ ЕООД въз основа на приложения към молбата от 26.03.2024 г. изпълнителен лист.
Представен е договор за правна защита и съдействие от 26.03.2024 г. за образуване на изпълнително дело срещу длъжника „Компания за п. х.“ ЕООД въз основа приложения изпълнителен лист от 25.03.2024 г. и за представителство и защита по изпълнителното производство. Договорено е адвокатско възнаграждение в размер на 750 лева, като е отбелязано, че е заплатено на адв. И. в брой.
В молбата за образуване на изпълнително дело е поискано изпращане на покана за доброволно изпълнение, налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в обслужващите го банки за сумите по изпълнителния лист, както и събиране на съдебните и деловодни разноски по изпълнителното производство, в това число и договорения адвокатски хонорар в размер на 750 лева.
На 26.03.2024 г. до „УниКредит Булбанк“ АД е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху вземания по сметка до размера на посочените в съобщението суми. Допълнително, на 05.04.2024 г. е изпратено запорно съобщение до банката за присъединени публични държавни вземания.
Поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 08.04.2024 г., а съобщението за наличните публични задължения – на 10.04.2024 г.
На 18.04.2024 г. длъжникът е подал възражение срещу приетите от ЧСИ, рег. № 780 разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 750 лева.
2
С постановление от 30.04.2024 г. е отказано редуциране на размера на оспорвания от длъжника адвокатски хонорар, което е връчено на жалбоподателя, длъжник в изпълнителното производство, на 10.05.2024 г.
На 16.05.2024 г. е постъпила жалба срещу отказа на съдебния изпълнител, за произнасяне по която е образувано настоящото производство.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима.
По основателността на жалбата съдът намира следното:
Според нормата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело се дължат 200 лева, а за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2 (чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г.).
Адвокатското възнаграждение следва да се присъди в минималния размер от 200 лева, тъй като след подаване на молбата и превод на запорираната сума от „УниКредит Булбанк“ АД взискателят се е удовлетворил.
Настоящият съдебен състав не споделя аргументите на взискателя, че му се дължи хонорар както за образуване, така и за водене на изпълнително дело. Според мотивите по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 на ОСГТК на ВКС, молба за образуване на изпълнително дело е нередовна, ако в нея взискателят не е посочил изпълнителен способ. Следователно, образуването на изпълнително дело имплицитно включва и посочване на изпълнителното действие, което съдебният изпълнител да извърши. В случая взискателят го е посочил – запор на банкова сметка, и посредством този способ дължимата му сума е събрана от имуществото на длъжника.
Воденето на изпълнително дело включва действия, различни от образуване на делото.
Други изпълнителни действия, освен подаване на молба за образуване 3 на изпълнително дело, с направено в нея искане за налагане на запор по банкови сметки на длъжника, не са извършвани.
Делото не представлява фактическа и правна сложност. Необосновано е присъждане на разноски в полза на взискателя в размер, по-висок от този за образуване на изпълнителното производство – 200 лева.
Разноски в настоящото производство не се присъждат, съгласно практика на ВКС, обективирана в определение № 489/17.10.2017 г. по ч.гр.д.
№ 3926/29017 г. на ІV г.о на ВКС и определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч.гр.д. № 2845/2018 г. на ІV г.о. на ВКС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ на съдебен изпълнител рег. № 780 да намали приетите по изп.д. № 20247800400223 разноски за адвокатски хонорар в изпълнителното производство над сумата от 200 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за производството.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4