Решение № 3749 от 13.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3749 гр. София, 13.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Маргарита Апостолова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело № 20221100100481 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.

Образувано е по предявени от С. З. В. срещу „Ю.Б.“ АД обективно съединени искове, с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. с чл. 146, ал. 1 и чл. 143 ЗЗП за прогласяване на нищожността на чл. 6, ал. 2 във, вр. с чл. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 5, чл. 2, ал. 3 и чл. 6, ал. 4 от Договор за кредит за покупка недвижим имот HL 39540 от 06,06,2008 г., иск, с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата 17752,47 евро (увеличен с определение от 07.11.2022 г.), платени при начална липса на основание валутни разлики, за периода 18,01,2017 г. до 18,12,2021 г., ведно със законната иска от датата на исковата молба – 17,01,2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и иск с пр. квалификация чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 2850,06евро (увеличен с определение от 07.11.2022 г.), обезщетение за забава върху платената без основание сума, за периода от 17,01,2019 г. до 17,01,2022 г.

Релевират се доводи за сключен Договор за кредит за покупка недвижим имот № HL 39540 от 06,06,2008г., по силата на който ответникът, в качеството му на кредитодател се е задължил да предостави на ищцата, в качеството на кредитополучател равностойността в швейцарски франкове на сумата от 65000евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита. Кредитният лимит е отпуснат на ищцата. За погасяване на кредита банката събирала месечни вноски в швейцарски франкове. След сключване на договора валутният курс на швейцарския франк спрямо еврото/лева се повишил, което довело до повишаване на стойността на платените през процесния период месечни вноски в евро. С влязло в сила Решение № 2713 от 29.04.2020 г. по в.гр.д. № 2867/2018 г. на СГС, IV-B възз. с-в банката е осъдена на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД да заплати на ищцата сума в размер на 11 852, 93 евро - платени без основание суми, за периода от 18.01.2012 г. до 19.12.2016 г. по договора за кредит, ведно със законната лихва. С решението е установено, че всички клаузи, които предвиждат погасяване на кредита в швейцарски франкове са неравноправни и нищожни, и че погасителните вноски са дължими в евро - валутата, в която кредитът е бил отпуснат. Въпреки това, банката е продължила да начислява и събира месечните вноски по кредита в швейцарски франкове.

Твърди, че установената по в.гр.д. № 2867/2018 г. на СГС, IV-B възз. с-в неравноправност на 1 атакуваните в настоящото производство клаузи се ползва със сила на присъдено нещо.

Наведени са доводи, че кредитът е отпуснат в евро, а не в швейцарски франкове, доколкото паричните суми по договора са предоставени в евро, като ищцата не е получавала средства в швейцарски франкове. Твърди, че процесните клаузи не са съставени по ясен и недвусмислен начин и не отговарят на изискванията на чл. 147, ал. 1 ЗЗП и са в противоречие с т. 2 на решение на СЕС по дело С-186/16. Банката не е спазила изискването да информира ищцата относно икономическите последици от сключването на договора във валута, различна от тази в която получава доходите си, вкл. при драстичното обезценяване на еврото/лева спрямо швейцарския франк. Излагат се съображения, че в договора за кредит не са посочени на ясен и разбираем език всички фактори от значение за изчисляване на валутния курс при определяне на дължимите погасителни вноски по кредита. Посочва се, че към момента на сключване на договора, ищцата не е била наясно с валутния риск, както и с точния размер на задължението си. Поддържа, че с оглед неравноправността на процесните клаузи, кредитът следва да бъде върнат във валутата, в която е отпуснат – евро. По този начин, банката е получила при начална липса на основание парична стойност, в размер на валутните разлики, формирани вследствие увеличението на курса на швейцарския франк спрямо еврото към датата на плащането, в общ размер на 17694,10 евро. Доколкото сумите са заплатени без основание, ответникът дължи и заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 17.01.2019 г. до 17.01.2022 г. С връчването на исковата молба по предходното между страните дело, банката е била поканена да преустанови събирането на дължими суми в швейцарски франкове, като по този начин е поставена в забава по смисъла на 84, ал. 2 от ЗЗД.

Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.

В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, в който е изложено становище за неоснователност на предявените искове.

Поддържа, че направените в Решение № 2713 от 29.04.2020 г. по в.гр.д. № 2867/2018 г. на СГС, IV-B възз. с-в правни изводи за неравноправност на атакуваните клаузи от договора за кредит не се ползват със сила на присъдено нещо. В производството по в.гр.д. № 2867/2018 г. на СГС, IV-B възз. с-в не е разглеждан отделен иск за релевиране на нищожността на процесните клаузи и този въпрос е останал извън предмета на делото. Тяхната неравноправност е обсъдена единствено в мотивите на решението, които обаче не се ползват със сила на присъдено нещо. Такава сила решението има единствено по отношение на спорното материално право - вземането за възстановяване на недължимо заплатени валутни разлики за периода от 18.01.2012 г. до 19.12.2016 г., но не и по отношение на правнорелевантния факт относно неравноправността, респ. нищожността на процесните клаузи. Оспорва твърденията на ищцата, че кредитът е бил отпуснат и усвоен в евро, а не в швейцарски франкове. Това влизало в противоречие с уговореното в договора, както и 2 останалите документи към него. Страните са подписали приложение № 1 към договора, с което са постигнали съгласие относно приложимия валутен курс на швейцарския франк към еврото към деня на усвояване на кредита и размера на сумата в швейцарски франкове, която следвало да бъде преведена на ищцата. В същото време, тя е подписала два погасителни плана, в които дължимите вноски са били посочени в швейцарски франкове.

Ищцата е направила също така предсрочно погасяване по договора именно в швейцарски франкове, като тази валута е била посочена и в нотариалния акт за учредяване на ипотека върху закупения с кредита имот. Този извод се подкрепял и от предвиденото в чл. 3, ал. 1 от договора, че при издължаване на кредита се прилага лихва съобразно БЛП на банката за швейцарски франкове. В конкретния случай не се касаело до индексиране на кредита в чуждестранна валута. Поддържа, че кредитът следва да бъде върнат в същата валута, в която е отпуснат – швейцарски франкове, като е без значение, че потребителят не може реално да ползва тази валута. Твърди, че валутата на договора е била избрана лично от 2 ищцата, с оглед по-ниските лихва и такси, предлагани по договори за кредит в швейцарски франкове. Навежда доводи, че клаузите относно валутата на договора са индивидуално уговорени, доколкото сумата на кредита е част от основното съдържание на договора и е част от неговия „основен предмет“. Без значение е обстоятелството, че сметката, заверена с швейцарски франкове е била блокирана. Банковият кредит е целеви – за закупуване на недвижим имот и сумата не може да се ползва свободно от кредитополучателката. С оглед уговарянето на цената на имота в евро, средствата са били превалутирани в тази валута.

Посочва, че договорът за кредит е консенсуален, като кредитополучателят няма задължение да върне заетата сума от същия вид, количество и качество, а единствено равностойност на дължимото в уговорената по договора валута. В същото време, тя е свободна да се снабди с швейцарски франкове от където намери за добре и не е длъжна да закупи тази валута от ответната банка. По тази причина твърди, че е без значение, че реално ищцата се е разпоредила със суми в евро, като тя продължава да дължи връщането на парични суми в уговорената валута. Посочва, че промените във валутния курс се дължали на обективни обстоятелства извън контрола на банката, които тя не е могла да предвиди. На ищцата е била предоставена цялата нужна информация за преценка на икономическите последици от сключване на договора в швейцарски франкове, вкл. за последиците от покачването на курса на швейцарския франк, видно от съдържанието на чл. 22, ал. 1 от договора и за което е направила изрична декларация с чл. 22, ал. 2 от него. Посочва, че валутният риск се носи както от ищцата, така и от банката, като последната не би могла да предвижда движението на курса на швейцарския франк. Поддържа, че стойността на задължението на ищцата не се е покачило, защото то уговорено в швейцарски франкове и остава същото като стойност независимо от промените в курса. Твърди, че оспорените от ищеца договорни клаузи са уговорени по ясен и разбираем начин и не съдържат елемент на неравноправност. Посочва, че ищцата има юридическо образование и е заемала длъжността на „старши юрисконсулт“ в ТД на НАП, поради което е била в положение да разбира съдържанието на процесните клаузи. Поддържа, че клаузите, свързани с валутата на кредита не са неравноправни, доколкото не създават неравновесие между страните, не са уговорени във вреда на 3 потребителя, нито са израз на недобросъвестност от страна на ответника. Посочва, че като е сключила договора за кредит в швейцарски франкове, ищцата се е ползвала от предлаганите от банката по-ниски лихвени проценти спрямо кредити в лева и евро, което следвало да се отчете при определяна на размера на обедняването . Поддържа, че част от вноските са правени и от трето лице – С.В.В. и ищцата не е обедняла с валутната разликата по отношение на тези вноски. Оспорва и претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва поради неоснователност на главната претенцията. Посочва, че поканата за доброволно изпълнение касае първия спор между страните по гр. дело № 74499/2016 г. на СРС, 85-ти състав и се отнася за различен период.

Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно между страните, а и с оглед приложените доказателства се установява наличието на сключен Договор за кредит за покупка недвижим имот HL 39540 от 06,06,2008 г. /л. 8/, сключен между „Ю.И Е.Д.Б.“ АД /предходно наименование на ответника/, в качеството на кредитодател и С. З. В. и С.В.В., в качеството на кредитополучатели, относно кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 65000,00 евро по курс „купува“ на швейцарския франк към евро на банката към деня на усвояването, както следва:

- равностойността в швейцарски франкове на 16100,00 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита за покупка на 3 недвижим имот, описан в договора и

- равностойността в швейцарски франкове на 48900,00 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на „Ю.И Е.Д.Б.“ АД в деня на усвояване на кредита за други разплащания, а кредитополучателят се задължава да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията на договора-чл.1.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора общият размер на предоставените суми по кредита в швейцарски франкове не може да надвишава максималния размер на кредита по чл. 1, ал. 1 от договора. В чл. 1, ал. 3 от договора е предвидено, че в деня на усвояване на кредита страните подписват приложение № 1 към него, в което посочват приложимия към същата дата курс „купува“ за швейцарски франк на „БПБ“ АД, както и конкретно определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове. Съгласно чл. 1, ал. 5 курс „купува“ на швейцарския франк към евро на Банката се формира от официален курс „продава“ за евро към лева на Банката, разделен на официален курс „купува“ за швейцарския франк към лева на Банката за съответния ден.