Решение № 84 от 28.03.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. ХАСКОВО, 28.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря Д. Й. Х. като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20245600500621 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 18/26.01.2023 година, постановено по гр.д. № 355/2022 година по описа на РС-Димитровград са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК от „Юробанк България“ АД – София срещу К. Г. С. от *** обе ктивно съединени установителни искове с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, чл. 430 ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че К. С. дължи на банката-ищец следните суми, произтичащи от Договор за потребителски кредит № ** от 11.12.2015 година: 5 668,73 лв. – главница по договора; 509,95 лева - договорна лихва за периода от 11.04.2018 година до 19.03.2019 година;

341,84 лева - мораторна лихва за периода от 11.04.2018 година до 26.05.2019 година; 154,00 лева - такси за периода от 11.04.2018 година до 26.05.2019 година; законна лихва считано от 05.06.2019 година (датата на подаване на заявлението в съда) до окончателното изплащане вземането, - за които е издадена Заповед № 599/06.06.2019 година за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по Ч.гр.д. № 995/2019 година по описа на Районен съд-Димитровград.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникътищец „Юробанк България“ АД - София. С въззивната жалба се въвеждат 1 доводи за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост на решението в неговата цялост. На първо място въззивникът настоява, че предсрочната изискуемост на вземането е обявена на длъжника надлежно – с нотариална покана, която следва да се счита връчена при условията на чл. 47 от ГПК. Позовава се и на обстоятелството, че са падежирали всички погасителни вноски по договора за кредит, като последната от тях била с падеж 11.12.2022 година. Следователно, цялото вземане по договора било изискуемо, без да е необходимо изричното обявяване на предсрочната изискуемост и съобщаването на длъжника. Освен това, съдът не изложил ясни мотиви за извода си за наличие на неравноправни клаузи и тяхна нищожност. С тези и останалите доводи, изложени във въззивната жалба, моли за постановяване на решение, с което да бъде отменен съдебният акт на първоинстанционния съд и за уважаването на предявените искове в пълен размер. Претендира деловодни разноски за заповедното производство и всички инстанции в исковото производство.

В установения от закона срок, адв. М. К. от АК-Хасково - особен представител на въззиваемия К. Г. С., подава отговор на въззивната жалба.

Оспорва доводите на въззивника, изразява становище за правилност – законосъобразност и обоснованост на атакувания съдебен акт и моли за потвърждаването му. Особеният представител на въззиваемия счита, първоинстанционният съд в дължимата степен е извършил проверка относно наличие на неравноправни клаузи в договора и е стигнал до правилни изводи за тяхната нищожност.

С Решение № 155/09.06.2023 година, постановено по в.гр.д. № 226/2023 година по описа на Окръжен съд Хасково, първоинстанционният съдебен акт е потвърден в неговата цялост.

С Решение № 118/19.07.2024 година, постановено по к.т.д. № 1580/2023 година на ВКС, Второ т.о., решението на въззивния съд ХОС е отменено, а делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на същия съд, с дадените указания.

В съответствие с указанията на ВКС, при разглеждане на настоящото дело страните са били уведомени, че съдът ще се произнесе по неравноправния характер на клаузите чл. 3 ал. 8; чл. 5 т. 1, 2 и 3; чл. 7 ал. 2; чл. 8 ал. 2; чл. 20 ал. 4 от договора. Предоставена им е възможност за становище и доказателства. Едновременно с това, на банката-ищец е предоставена възможност да поясни причината за различните общи суми, дължими от кредитополучателя, които са установени в уговорката по чл. 3, ал.

8 от договора за потребителски кредит (11208, 09 лв.) и в погасителния план към него, с което е установена структурата на насрещната парична престация общо в размер от 10784, 29 лв., вкл. вноските за лихва; вноските за главница; месечните такси за обслужване на разплащателната сметка (чл. 5, т. 2 от договора за потребителски кредит) и застраховка.

В отговор, въззивникът „Юробан България“ АД заявява, че 2 сключеният с потребителя-ответник договор не съдържа неравноправни клаузи. Настоява, че посоченият в договора ГПР не надвишава нормативно допустимия размер. Твърди, че разликата между посочените в договора „общо дължими суми“ се дължи на техническа грешка. Заявява, че поддържа предявения иск така, както е предявен, поддържа всички въведени с въззивната жалба искания.

При настоящото въззивно разглеждане на делото, особеният представител на въззиваемия поддържа подадения отговор. Настоява, че не е преклудирана възможността да се извърши цялостна проверка на договора относно наличието на неравноправни клаузи. Прави искане за обявяване на договора за нищожен и за отхвърляне на предявения иск на това основание.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и правилността на обжалваното решение, като съобрази доводите на страните, констатира следното:

Исковото производство е образувано по предявени по реда на чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК от „Юробанк България“ АД – София срещу К. Г. С. от *** обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, чл. 430 ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът представя договор за потребителски кредит № ** от 11.12.2015 година, сключен с ответника К. Г. С. – неоспорен от особените представените на ответника. По силата на този договор банката-ищец е предоставила на кредитополучателя С. потребителски кредит в размер на 7605,64 лева, със срок за издължаване на кредита 84 месеца, с падежна дата на последната месечна вноска, респ. краен срок на погасяване на задължението – 11.12.2022 година. Страните са постигнали съгласие, че издължаването на кредита ще се извърши съгласно приложения погасителен план, на месечни анюитетни погасителни вноски в размер на 121,17 лева, за период от 84 месеца. Съгласно чл. 3 от договора, страните са уговорили, че в полза на кредитора ще се дължи възнаграждение – променлива годишна лихва, която се определя като сбор от референтен лихвен процент (6-месечен СОФИБОР – към момента на сключването на договора 0,981%) плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 6,789%, както и е описан механизмът на изменение на този лихвен процент в случай на изменение на пазарните условия. В същото време, в чл. 3 ал. 8 от договора е отбелязано, че Годишен процент на разходите по кредита (ГПР), изчислен към момента на сключването на договора 13,80%“.

Единственото разяснение досежно ГПР се съдържа в ал. 9 на чл. 3 от договора, като кредиторът заявява, че този ГПР е изчислен при допускания, че кредитополучателят ще изпълнява точно всички свои задължения по договора, а лихвите и таксите останат неизменни спрямо договорения първоначално размер. В чл. 5 от договора са посочени такси и комисионни, които кредитополучателят ще заплаща на банката, в това число – такса за разглеждане на искане за кредит – 175 лева, месечна такса за обслужване на 3 разплащателната сметка – по 3,50 лева, както и нарастващи по размер такси за администриране на просрочен кредит. А съгласно чл. 2 ал. 2 от договора, освен тези такси кредитополучателят ще дължи и такси и комисионни за обслужването и изпълнението на платежните операции от разплащателната сметка съгласно Общите условия и тарифата на банката.

От съдържанието на клаузата по чл. 1 ал. 2 от договора става ясно, че кредитополучателят е приел условието на банката – във връзка с договора за кредит да бъде сключена застраховка по застрахователна програма „Защита на плащанията на кредитополучателя по потребителски кредити, чиято премия е платима еднократно и се удържа автоматично от сумата, отпусната от банката като кредит и преди кредитополучателят да усвои сумата по кредита. От представената от ищеца справка относно извършените трансакции във връзка с усвояването на кредита (л. 33) става ясно, че застрахователната премия е в размер 605,64 лева, т.е. реално ответникът е изтеглил преведения му от банката по разплащателната сметка кредит в размер на 7000 лева. Това обстоятелство е безспорно между страните, а освен това се установява от заключението на назначената и извършена по делото ССчЕ.

На следващо място ищецът твърди, че поради липса на погасяване на задълженията по процесния договор и при наличие на предпоставките по чл.

14 ал. 5 е обявил кредита за предсрочно изискуем и е уведомил кредитополучателя с нотариална покана, която следва да се счита връчена при условията на чл. 47 от ГПК.

В настоящото въззивно производство е назначена и извършена ССчЕ с в.л. М. Ц., чието заключение съдът приема като компетентно, пълно, в рамките на поставената задача и обективно. В.л. потвърждава, че от отпуснатата на кредитополучателя сума е била удържана еднократно застрахователната премия в размер на 605,64 лева, а освен това и такса за разглеждане съгласно чл. 5 т. 1 от договора – 175 лева. Видно от заключението, първите три месечни анюитетни вноски са били формирани, в това число, с участие на договорното възнаграждение на кредитора в размер на, съответно, - 7,77%, 7, 379% и 7,123%. Четвъртата и всички последващи вноски са били увеличени с лихвен процент 3,5%, от 12.09.2016 година, съгласно чл. 20 ал. 1 и 2 от договора, при преустановяване превеждането на работна заплата на кредитополучателя към банковата сметка (условие за преференциален ГЛП). А от допълнителното заключение на в.л. Ц., неоспорено от страните, става ясно, че първоначално договореният размер на всички задължения по договора се структурира както следва: главница – 7605,64 лева; договорна лихва – 2279,01 лева; месечни такси – 294 лева (3,50 4 лева х 84 месеца); такса за обработка на документи – 165 лева. Тук вещото лице пояснява, че в общия размер на разходите се включва и застрахователната премия в размер на 605,64 лева.

Според заключението на ССчЕ, в случай че се приеме, че единственото дължимо от ответника вземане на банката е това по главницата, то след приспадане на всички суми, заплатени от К. С. на банката (в общ размер 4201,66 лева), ще остава неиздължена главница в размер на 3403, 98 лева.

В процесния договор – чл. 3 ал. 8, - е записано, че ГПР по отпуснатия кредит е 13,80%, а общата сума, дължима от кредитополучателя е 11 208,09 лева. В същото време в погасителния план като обща сума за издължаване е посочено 10784,29 лева – с 423 лева по-малко от посоченото за издължаване в договора. В тази връзка в.л. пояснява, че при описаните в договора параметри: главница в размер на кредита 7605,64 лева, ГЛП 7,7% действащ към момента на сключването на договора, такса за кандидатстване 165 лева, месечна такса 3,50 лева по 84 вноски, както и с участието на разход за застраховка 605,64 лева, - ГПР възлиза на 12,8402%. В.л. заявява, че не е възможно да е обясни от счетоводна гледна точка този размер на ГПР и записаният в договора ГПР 13,80%. Тук отново съдът констатира, че вещото лице допуска, че сумата 605, 64 лева за застрахователната премия съставлява отделно перо, относимо към разходите по кредита и допуска участието му в общия размер на ГПР. Тъй като, както вече бе посочено по-горе, кредиторът е избрал този с този разход да бъде увеличена главницата по договора, то няма основание застрахователната премия да се цени като компонент на ГРП. Ето защо в тази част съдът не приема заключението на в.л. и ще направи свои изводи досежно ГПР, без участието на сумата 605,64 лева за застрахователната премия.

Заповедното производство по ч.гр.д. № 995/2019 година на РСДимитровград е приключило с издаване на заповед № 599/06.06.2019 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, за заплащане на сумите както следва: 5 668,73 лв.