Решение № 18 от 25.01.2024, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Разград, 25.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Атанас Д. Христов

Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Диана Здр. Станчева като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело № 20243300500007 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С Решение № 694 от 17.11.2023 г. постановено по гражданско дело № 20233330101086 по описа за 2023 година на Районен съд - Разград, съдът е постановил следното:

ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. София, бул. "Витоша" № 2, ДА ЗАПЛАТИ на И. Н. И. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр. *****, ул. *********, сумата от 3000 (три хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение по досъдебно производство (Следствено дело № 2/2017 г. по описа на ОСлО при ОП –***), прекратено на основание чл. 234, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал.

1, т. 1 от НПК с постановление на районния прокурор при Районна прокуратура – *** от 22.01.2019 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 02.01.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума от 3000 лева до пълния претендиран размер от 6500,00 (шест хиляди и петстотин) лева, както и в частта, с която се иска заплащане на законна лихва за периода от 22.01.2019 г. до 01.01.2020 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. София, бул. "Витоша" № 1

2, ДА ЗАПЛАТИ на И. Н. И. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр. ****, ул. *********, сумата от 500,00 лева (петстотин лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконно обвинение по досъдебно производство (Следствено дело № 2/2017 г. по описа на ОСлО при ОП –***), прекратено на основание чл. 234, ал. 1, т.

1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК с постановление на районния прокурор при Районна прокуратура – *** от 22.01.2019 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 02.01.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ в частта, с която се иска заплащане на законна лихва за периода от 22.01.2019 г. до 01.01.2020 г.

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. София, бул. "Витоша" № 2, ДА ЗАПЛАТИ на И. Н. И. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр. ****, ул. *********, направените от него разноски съразмерно на уважената част по настоящото производство в размер общо на 660,00 (шестстотин и шестдесет) лева.

Недоволен от това решение в ОСЪДИТЕЛНИТЕ ЧАСТИ е останал ответникът ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, която го обжалва. Намира решението в тези части за неправилно и незаконосъобразно.

Поддържа, че правопораждащите спорното вземане факти подлежали на доказване от страна на ищеца, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК. По делото не било доказано, че ищецът бил търпял неимуществени вреди. Разпитаните по делото свидетели били в изключително близки отношения с ищеца и в този смисъл заинтересована от изхода на спора /чл. 172 ГПК/, а и показанията им не се подкрепяли от останалите данни по делото. Така по делото не е извършено пълно и главно доказване на наличие на причинени вреди на ищеца. Твърди, че заплатено от насрещната страна адвокатско възнаграждение, както в наказателното производство, така и пред първоинстанционното производство се явява прекомерно по смисъла на чл. 78, ал.5 ГПК, поради което същото следва да бъде намалено. Моли в обжалваната част решението да бъде отменено, като вместо него бъде постановено решение с което исковете бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни и недоказани, а при условие на евентуалност – присъдените обезщетения да бъдат намалени. Излага подробни съображения.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна не депозира отговор на жалбата.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за въззивника се явява Р.Б.- заместник-окръжен прокурор на Окръжна прокуратура – Разград, който поддържа жалбата и излага подробни съображения.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, въззиваемата страна не се явява. Явява се пълномощника й адвокат Д. П. от АК - ****. Същият оспорва жалбата и моли решението в обжалваната част да 2 бъде потвърдено. Сочи, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е справедливо по см. на чл. 52 ЗЗД и в никакъв случай не се явява завишено.

Позовава се на съдебна практика - Решение № 267 от 26.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 820/2012 г., IV г. о., ГК. Що се касае за възражението на ищеца, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, намира същото за неоснователно. Акцентира, че същото е в законовия минимум. Излага подробни съображения.

Разградски окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са разглеждане са два обективно кумулативно съединени осъдителни иска с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на парични обезщетения за имуществени и неимуществени вреди.

Така и Определение № 14 от 3.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2067/2023 г., IV г. о., ГК.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните му части. Не е допуснато и нарушение на императивни правни норми.

Решението е и правилно в обжалваните му части, като на основание чл.

272 от ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от първоинстанционния съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Основателността на предявените искове предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1 спрямо ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер; 2 да е бил оправдан по повдигнатото му обвинение с влязъл в сила съдебен акт; 3 да е претърпял твърдените неимуществени вреди и имуществени вреди – понесени разноски за заплащането на адвокатско възнаграждение в наказателното производство и 4 между незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните неимуществени последици /вредите/ да е налице причинноследствена връзка.

Елементите от горепосочения фактически състав трябва да се установят при условията на пълно и главно доказване от ищеца – чл. 154, ал.

1 ГПК.

В разглеждания случай във въззивното производство е безспорно, а и от събраните доказателства се установява, че ищецът е полицейски служител и до момента. Същият работи като държавен служител във МВР от 23.07.2007 г. Считано от 01.07.2012 г. бил назначен на длъжност „*****" в група „******" на сектор „****" към отдел „**********" на Областна дирекция на 3

МВР - ***.

На 03.01.2017 г. Районна прокуратура – *** образувала досъдебно производство, а именно Следствено дело № 2/2017 г. по описа на ОСлО при ОП – *** срещу неизвестно лице за това, че на 16.10.2016 г. в с. ***, община ***, държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР при изпълнение на службата си причинил на М. С. К. от с. ***, общ. ***, лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК.

От приложеното ДП се установява, че ищецът е разпитан като свидетел на 06.02.2017 г.

С постановление по същото ДП от 31.05.2018 г. завеждащият Окръжен следствен отдел в ОП – *** следовател Н. Н. привлякъл като обвиняем ищеца И. Н. И., за това, че на 16.10.2016 г. на четвъртокласен път 49003 между с. *** и с. ***, община ***, в качеството си на държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (*******Областна дирекция на МВР – ***) при изпълнение на службата му по пътен контрол, в съучастие като извършител с лицата А. В.

А., тогава държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР при изпълнение на службата му по пътен контрол и Д. Е. Д. от гр. ***, причинили телесни повреди, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, като полицейски органи, на лицето М. С. К. от с. ***, общ. ***, изразяващи се в нанасяне по челото на К. вследствие на удари с ръце - юмруци и ритници, над дясната вежда и успоредно с нея повърхностно линейно охлузване с бледорозов цвят с дължина 1,5 см и по горния клепач на дясното око с последващ оток по цялата му ширина и дължина, под конюктивата на дясна очна ябълка подлигавичен кръвоизлив с ярко червен цвят, замъглено зрение (травмата в областта на дясното око съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза) може да доведе до леко намаление на зрението с временен характер от порядъка на 10 – 20 дни, като то е в пряко причинно-следствена връзка с получената травма на 16.10.2016 г. (главоболие, болки в корема), които наранявания са причинили на пострадалия К. временно разстройство на здравето неопасно за живота – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, пр. 3 във вр. с чл. 130, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

От приложеното по ДП постановление и протокол за разпит на обвиняем от 31.05.2028г. се установява, че пред следователя ищецът се явил лично и със защитника си адв. Д. П. при АК – ***, редовно упълномощен с пълномощно от 31.05.2018г.

В Договор за правна защита и съдействие от 31.05.2018г. /том 3, л. 56 ДП/, сключен между ищеца и горепосочения адвокат, е отразено, че е уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в брой 500,00 лева.

На 14.08.2018г. ищецът е участвал в следствен експеримент, заедно със защитника си адв. Д. П. /т.3, л.123-127 ДП/.

На 21.08.2018 г. разследването било предявено на ищеца /т.3, л.142 ДП/.

4

На 24.08.2018 г. разследването било предявено отново на ищеца, като същият се е явил със защитника си адв. Д. П., но последния бил отстранен на осн. чл. 91 и чл. 92 НПК /т.3, л.143 ДП/.

На 20.11.2018 г. разследването било предявено отново на ищеца /т.4, л.52 ДП/.

С Постановление за прекратяване на наказателно производство от 22.01.2019г. на Л. В. – Районен прокурор при РП – ***, наказателното производство е било прекратено на основание чл. 234, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.

24, ал. 1, т. 1 от НПК. Не се спори, че постановлението не е обжалвано.

С оглед релевираните във въззивната жалба доводи срещу първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд изхожда от неоспореното положение, че е налице незаконен акт на правозащитен орган – по повдигнатото срещу ищеца обвинение, като наказателното производство е прекратено с горепосоченото Постановление от 22.01.2019г. Отговорността на ответника произтича от законоустановените правомощия на прокурора да ръководи разследването и да осъществява постоянен надзор за законосъобразното му провеждане, като обвинението следва да се прецени за незаконно, дори и на определени етапи на наказателното производство действията на съответния прокурор да са били основани на убеждението му за виновност на лицето предвид събраните доказателства – чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ.

Въззивният съд приема, че от незаконното повдигане на обвинение се засяга по един недопустим начин правната сфера на привлеченото към наказателна отговорност лице, което води до увреждане и настъпване на неимуществени вреди – неблагоприятно отражение върху психиката на човек /негативни изживявания, огорчения, стрес и тревога/, независимо от конкретната преценка, която следва да бъде осъществена за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди – чл. 52 ЗЗД.

В разглеждания случай ищецът твърди както настъпването на обичайни негативни преживявания – тревога, страх от дисциплинарно уволнение, притеснения, напрегнатост, затваряне в себе си, избягване на контакти с други хора, накърняване на авторитета му сред колеги и приятели, които били научили за повдигнатото му обвинение, така и съществено влошаване на психическото му здраве.