Решение № 4404 от 08.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4404 гр. С., 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маргарита Апостолова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г.А като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело № 20241100111533 по описа за 2024 година

Образувано е по предявени от И. Й. Г. срещу ЗД „Бул Инс“ АД обективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 90000,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, възникнали по повод настъпило на 25,05,2024год. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от 01,07,2024г. до окончателното изплащане на вземането.

Навеждат се доводи, че на 25.05.2024г., около 08:40 часа, в гр. С., е реализирано ПТП между управляван от ищеца лек автомобил „Опел Астра“, с peг. № *********, движещ се по бул. “Владимир Вазов“, с посока от ул. „Баба Вида“ към ул. „Панайот Хитов“ и лек автомобил „Сузуки Гранд Витара“, с peг. № *********, управляван от С. М. Г., движейки се по ул. „Острово“ в посока от ул. „Златица“ към ул. „Тодорини кукли“. В областта на кръстовището с ул. „Острово“ е реализирано произшествие поради навлизане на водача Г. на забранителен сигнал на светофарната уредба. Поддържа виновен за настъпване на произшествието да е водачът на лек автомобил „Сузуки гранд Витара“, който нарушил правилата за движение по пътищата, преминавайки през кръстовище на червен забранителен сигнал на светофарната уредба. В резултат на ПТП ищецът е получил множество травматични увреждания, подробно описани в исковата молба и подлежащи на обезщетение. Гражданската отговорност на виновния водач е застрахована при ответното дружество.

Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.

Претендират се разноски.

1

Ответникът ЗД „Бул инс“АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК излага становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорва механизма на ПТП, както и да е причинено по вина на водача на лек автомобил, с марка „Сузуки Гранд Витара“. Сочи да е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Релевира доводи за съпричиняване от страна на пострадалото лице, което в нарушение на правилата за движение по пътищата е управлявало МПС без поставен предпазен колан. При условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на претендираното обезщетение.

Съобразно изложеното е заявено искане за отхвърляне на исковата претенция.

Претендира разноски.

С оглед изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните настъпването на процесното ПТП на 25,05,2024год., около 08,40часа, в гр.С., в района на кръстовището с ул.“Острово“ и бул.“Владимир Вазов“, с участието на лек автомобил, с марка „Сузуки Гранд Витара, с ДКН *********, управляван от С. М. Г. и лек автомобил „Опел“, Астра, с рег.№*********, управляван от И. Й. Г., при което е пострадал ищеца И. Г.. /Видно и от констативен протокол за ПТП с пострадали лица №К 83/25,05,2024год. на СДВР Отдел ПП/.

Безспорно между страните е наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност, покриващ деликтната отговорност на водача на МПС Сузуки Гранд Витара, с ответното дружество за релевирания период. В този смисъл определение постановено по реда на чл.146 от ГПК в с.з. проведено на 20,12,2024год.

От заключението на изслушаната по делото съдебна автотехническа експертиза се установява механизма на пътнотранспортното произшествие, а именно:

Процесното произшествие е настъпило в гр.С., в кръстовището на бул.“Владимир Вазов“ и ул.“Острово“. Произшествието е настъпило в светлата част от денонощието с добра метеорологична видимост. Мястото на удара между лек автомобил Сузуки и лек автомобил Опел по широчина на пътното платно за движение на бул.Владимир Вазов, е на около 11метра вляво от десен бордюр по посока на движението на лек автомобил Опел и по дължина на платното за движение е на около 7 метра след навлизане в кръстовището на същия автомобил. Ударът е настъпил върху лявата пътна лента за посоката на движение на лек автомобил Опел и продължението на лявата пътна лента за посоката на движение на лек автомобил Сузуки. Посоката на движение на лек автомобил Сузуки е била върху ул.Острово, с посока от ул.Златица към ул.Тодорини кукли, а посоката на движение на лек автомобил Опел е по бул.Владимир Вазов, с посока от ул.“Баба Вида“ към ул.“Панайот Хитов“. Лек автомобил Сузуки преди кръстовището с бул.“Владимир Вазов“ намалява скоростта си на движение до около 5км.ч. и след това навлиза в кръстовището, като започва да ускорява. От този момент до мястото на удара е изминал около 15м., като скоростта му е около 20км.ч. Видно от видеозапис на мястото на произшествието се установява, че лек автомобил Сузуки е навлязъл в кръстовището при забранителен сигнал на светофарната 2 уредба, докато за посоката на движение на лек автомобил Опел, светофарната уредба е светела със зелен сигнал.

От техническа гледна точка водачът на МПС Сузуки е следвало да кръстовището и да премине през него на зелен сигнал за направлението му. спре преди

Съдът не кредитира показанията на водача на МПС Сузуки, тъй като същите се опровергават от изготвен видеозапис, а и предвид това да съставляват защитна теза на водача; Тъй като на кръстовището за посоката на движение на МПС Сузуки е видно да се регулира от два светофара, то водачът е възприел сигнала на втори светофар, което е довело до навлизането му на червен сигнал за неговата посока на движение.

От изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт, се установява, че при пътнотранспортното произшествие ище ц ъ т е получил следните травматични увреди:

Лумбални прешлени –фрактура на предно-горната част от телата на два прешлена Л1 и Л3, като фрактурите се описват като стабилни и неразместени.

Гръдна кост (стернум)- Закрита фрактура на тялото на стернума, без описано разместване, но с наличие на ретростернален хематом до 1 см около гръдната кост и контузия на долния лоб на десния бял дроб;

Шия- навяхване и разтягане на ставните връзки на шийните прешлени;

След произшествието пострадалото лице е хоспитализирано по спешност в УМБАЛ„Пирогов“ за три дни, където след проведени консултации и образни изследвания е диагностициран. Приложено е активно консервативно лечение с влИ.е на водносолеви разтвори, аналгетици, и антикоагуланти. С оглед лумбалните фрактури препоръките за домашно лечение включват постелен режим на твърдо легло за 1 месец, след което с цел преодоляване на травматичните контрактури на паравертебралната мускулатура се налага рехабилитация. Ищецът е провел рехабилитация в домашни условия за период от около 2 седмици и една рехабилитация в гр.Хисаря;

Медицинските критерии за възстановяване до ниво на работоспособност на фрактури на лумбални прешлени, без усложнения и предвид възрастовата група за ищеца е около 4 месеца;

Възстановителният период от неразместената фрактура на гръдната кост месеца, а за шийното навяхване до 1 месец; е до 3

Общият възстановителен период за ищеца е за лумбалните прешлени около 5 месеца, за гръдната кост 3 месеца и за шията 1 месец.

При проведения личен преглед за нуждите на експертизата се констатира, че липсват усложнения на увредите, не се установява функционален дефицит в активните движения на шията, не се установят видими белези в областта на шията, гръдния кош и корема, осъществява се навеждане от изправено положение до върха на пръстите. Походката е самостоятелна, без помощни средства, като възстановяването е до ниво работоспособност.

Пострадалият се оплаква от болки в зоната на лумбалните прешлени при всяко по-голямо физическо усилие, носене на тежки предмети и сгъване в кръста.

Болките и страданията на лицето са били най-интензивни до започване на лечението, 3 с елемент на наслагване в областта на кръста, гърдите и шията.

До 30-ия ден болките от страна на навехната шия са затихвали, до края на третия месец болките в областта на гръдната кост са претърпели плавно затихване. Болките в областта на лумбалната област постепенно са се изостряли при раздвижването и провеждане на рехабилитацията. За в бъдеще се очакват умерени болки с изостряния при резки движения и носене на тежки предмети, като трябва да се отчете и дегенеративната болка от прешлените, както и свързана с промяна на атмосферното налягане.

Получените увреждания при ищеца сочат на извод за възникване на коланна травма или същият е бил с поставен предпазен колан.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез показанията на св.Луиза Гетовска, ценени по реда на чл.172 от ГПК, от които се установяват претърпените от ищеца неимуществени вреди.

От показанията на св.С. Г. не се установяват релевантни факти досежно механизма на ПТП и с оглед обоснования извод за преминаване на червен сигнал на светофарната уредба за посоката му на движение.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ, вр. с чл.45 от ЗЗД, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.

За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.

От събраните по делото доказателства настоящия състав намира да е установено наличие на осъществено противоправно деяние от страна на водача на лек автомобил Сузуки Гранда Витара-С. Г., който нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 47 от ЗДВП, според който водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство. По делото се установи водачът на лек автомобил Сузуки да е навлязъл в кръстовището на забранителен/червен /сигнал на светофара за неговата посока на движение. Ето защо съдът приема да е осъществено противоправно деяние.

Презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД е необорена. Неоснователно е възражението на ответника да не е установен деликт от страна на застрахования водач, с оглед изводите на съдебната автотехническа експертиза или да е настъпило деяние, което водачът да не могъл и да не е бил длъжен да предвиди, за да се обоснове извод за случайно деяние.

Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка Гражданска 4 отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск.

Установи са реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието „неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждане на пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.