Решение № 7124 от 22.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7124 гр. София, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20251110109357 по описа за 2025 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Производството е образувано по искова молба вх. № ............./17.02.2025 г. на Ч. Ф.

Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С............ срещу „..........“ ЕООД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. С......... с която е предявен за разглеждане отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника поради погасяването им по давност вземания за сумата от 1 187,48 лева – задължение по договор за целево финансиране № 4126031301/21.08.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.12.2010 г. до окончателното плащане, сумата от 19,04 лева – обезщетение за забава за периода 05.03.2010 г. – 08.09.20210 г., и сумата от 125,00 лева – разноски, за които суми е бил издаден в полза на ................ ЕАД изпълнителен лист от 18.07.2011 г. по ч. гр. д.

№ 61455/2010 г. на СРС, 76 състав, вземанията по който са били прехвърлени с договор за цесия на „..........“ ЕООД, и е било образувано изпълнително дело /ИД/ № 3378/2012 г. по описа на ЧСИ ..............., с рег. № ........ на КЧСИ.

В исковата молба се твърди, че въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и издаден въз основа на нея изпълнителен лист от 18.07.2011 г. по ч. гр. д. № 61455/2010 г. на СРС, 76 състав, Ч. Ф. Д. е бил осъден да заплати в полза на ................ ЕАД следните суми: 1 187,48 лева – задължение по договор за целево финансиране № 4126031301/21.08.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от, считано от 15.12.2010 г. до окончателното плащане, 19,04 лева – обезщетение за забава за периода 05.03.2010 г. – 08.09.20210 г., и 125,00 лева – разноски. За принудителното събиране на посочените суми, по молба от 06.08.2012 г. на ................ ЕАД, е било образувано ИД № 3378/2012 г. по описа на ЧСИ ..............., с рег. № ........ на КЧСИ. На 20.05.2015 г. по ИД е постъпила молба от „..........“ ЕООД с искане за конституиране като взискател по делото, на основание чл. 429, ал. 1 ГПК, легитимирайки се за носител на вземанията по договор за цесия с първоначалния взискател. Поддържа се, че в периода от датата на конституиране на новия взискател – ответник в настоящото производство, до 01.12.2022 г., когато е било поискано извършване на справки за наличие на регистрирани от длъжника МПС и трудови 1 договори, съответно за налагане на запор върху тях, е изтекъл период от време, по-дълъг от приложимата петгодишна погасителна давност, поради което вземанията по процесния изпълнителен лист са погасени по давност. Моли за уважаване на иска и присъждане на сторените разноски, вкл. присъждане на разноски в полза на адвокат Д. по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който ответникът признава иска и моли за постановяване на решение при признание на иска.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При предявен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК ищецът следва единствено да обоснове правния си интерес от търсеното установяване като предпоставка за допустимост на иска, а в тежест на ответника е да докаже, че притежава право на принудително изпълнение срещу ищеца за сумите – предмет на образуваното изпълнително производство.

Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, като в ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че искът може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Следователно посочените норми уреждат защита на длъжника след като кредиторът е предприел действия въз основа на изпълнително основание (а дори и да не предприел такива, тъй като разполага с възможността за това по всяко време въз основа на субективната си преценка), като тази защита може да се основава само на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Давността е институт, който не се прилага служебно, т. е. изтичането на предвидения в закона срок на бездействие на носителя на субективното право на вземане не е достатъчно, за да се приложат последиците от настъпилото погасяване на възможността за принудително реализиране на публичното задължение. Необходимо е длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК съдебният изпълнител може да прекрати изпълнителното производство, когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за установено, че не са налице материалноправните предпоставки за законност на изпълнителния процес, вкл. поради погасяване на задължението по давност.

С оглед на изложеното и като съобрази конкретиката на разглеждания казус, съдът намира, че предявеният иск е допустим, тъй като ищецът се позовава на новонастъпили след влизане в сила на изпълнителното основание факти, на които длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439 ГПК /изтекла погасителна давност/.

Дори в хипотезата на прекратено изпълнително производство /с изключение на случаите, когато принудителното изпълнение е приключило и взискателят е изцяло удовлетворен/ длъжникът има интерес да установи настъпилите след издаването на изпълнителния лист правопогасяващи факти, които отричат правото на принудително изпълнение, с оглед осуетяване на възможността за иницииране на ново такова.

С отговора на исковата молба ответникът изрично признава предявения против него отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК.

С молба вх. № 28.03.2025 г. ищецът прави искане за постановяване на решение при признание на иска, в случай, че са налице предпоставките за това.

Съдът намира, че не са налице пречките за постановяване на решение при признание на иска по чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави и е такова, с което ответникът може да се разпорежда.

2

Съобразно изложеното и предвид направеното от ответника признание на предявения иск, налице са предпоставките за постановяване на решение, основаващо се на признание на иска, съгласно чл. 237, ал. 2 ГПК, като съдът не излага мотиви по съществото на спора.

По разноските:

При този изход на делото, право на разноски за производството има ищцовата страна.

Същата претендира разноски за платена държавна такса в размер на 65,00 лева, както и присъждане на разноски в полза на адвокат Д. по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата в минимален размер. Искането е основателно и следва да се уважи.

Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че Ч. Ф. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С............ не дължи на „..........“ ЕООД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. С......... сумата от 1 187,48 лева – задължение по договор за целево финансиране № 4126031301/21.08.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.12.2010 г. до окончателното плащане, сумата от 19,04 лева – обезщетение за забава за периода 05.03.2010 г. – 08.09.20210 г., и сумата от 125,00 лева – разноски, за които суми е бил издаден в полза на ................ ЕАД изпълнителен лист от 18.07.2011 г. по ч. гр. д. № 61455/2010 г. на СРС, 76 състав, вземанията по който са били прехвърлени с договор за цесия на „..........“ ЕООД, и е било образувано изпълнително дело № 3378/2012 г. по описа на ЧСИ ..............., с рег. № ........ на КЧСИ, поради изтекла погасителна давност.

ОСЪЖДА „..........“ ЕООД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр.

С......... да заплати на Ч. Ф. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С............ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 65,00 лева – сторени разноски в производството по гр. д. № 9357/2025 г. на СРС, 29 състав.

ОСЪЖДА „..........“ ЕООД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр.

С......... да заплати в полза на адвокат А. З. Д., вписан в САК с личен номер 1000768210, със съдебен адрес: гр. София, ж. к. „Яворов“, ул. „Хан Омуртаг“ № 74, ет. 1, ап. 1, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 519,78 лева – адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна защита на Ч. Ф. Д., ЕГН **********, в производството по гр. д. № 9357/2025 г. на СРС, 29 състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3