Решение № 266518 от 11.11.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 11.11.2021 г.

В И М

Е Т О Н А Н

А Р О

Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, І ГО 7-ми състав

На дванадесети октомври година 2021

В открито съдебно заседание в следния състав:

СЪДИЯ: Гергана Христова-

Коюмджиева

Секретар:

Йоана Петрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3884 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по чл.2б ЗОДОВ.

По изложените в исковата молба и утонителна молба вх.№406283/01.06.2020г. /л.109/ обстоятелства Р.Х.М., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, чрез адв. Е.Ф. - пълномощник е предявил срещу П.на Р.Б., искове с пр. основание чл.2б ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД, за заплащане на сумата от 120 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото на ищеца за разглеждане в разумен срок на сл. дело 1/1991г., в последствие преобразувано в сл. дело №780-11/1998г. по описа на ВОП-София, а сега ДП №11- 048/1999 по описа на ВОП-София, образувано през януари 1991г. и все още висящо, ведно със законната лихва от

13.05.2017 г./три години преди завеждане на иска/ до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че е сред лицата, които са били незаконно репресирани заради техния произход и религиозни вярвания през периода от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. Сочи, че през месец март 1985 г., докато изпълнявал работните си задължения като шофьор на градския транспорт, бил спрян и арестуван пред погледа на стъписаните пътници, след което отведен в Шесто районно управление на МВР в град София, където бил задържан за 5 дни.

Впоследствие го закарали в следствения арест, като бил задържан там за период от един месец. Твърди, че условията били крайно деградиращи - мръсна и тъмна килия, липса на течаща вода, за тоалетна служеше една кофа в килията, лоша храна, никаква връзка с външния свят, а за достъп до адвокат и дума не е ставало. Често бил разпитван и над него се осъществявал психологически натиск.

Не му разрешавали да се свърже със семейството му, да ги уведоми къде е.

Заявява, че съпругата му е търсила информация за него от институциите, но такава не й е била дадена. Тази неизвестност е поставила нея и децата им в неописуеми с думи притеснения и страх за живота на всички им. Твърди, че това задържане не е регистрирано, то е било тайно и абсолютно произволно. До сега никоя институция не му е издала документ, удостоверяващ това задържане под предлог, че няма записани данни за това. Сочи още, че то било напълно произволно – не бил извършил нищо нередно, още по-малко нещо противоправно или престъпно, което да дава легитимно основание за задържането му. Единствената му „вина“ била, че е от турски етнически произход и вероятно е заподозрян в несъгласие и противодействие на т. нар. възродителен процес, респ. като вражески елемент. След този 1 месец, ищецът бил освободен, върнал се на работа, но бил предупреден да не напуска пределите на гр. София.

Твърди се, че на 14.09.1985 г. ищецът отново бил арестуван за период от 1 месец в следствения арест в гр. София. Условията на второто задържане не се различавали по суровост и крайно нечовешкия им характер от първото задържане.

Второто му задържане също е било секретно и тайно - за него няма налична информация и следа, както и произволно – не бил извършил нищо нередно, още по -малко нещо противоправно или престъпно, което да дава легитимно основание за задържането ми. Сочи, че на 14.10.1985г. го извели от ареста, под конвой от 3 полицейски коли го завели вкъщи. Взели жена му и двете им деца и ги откарали с кола, подобна на катафалка, като преди това сложили белезници на него и жена му пред очите на децата им, които по това време били, съответно на 6 и 8 години. Не знаели къде ги водят и защо, никой не им давал никакви обяснения, а и те от страх не смеели да питат. Заявява, че след 4 часа пътуване, пристигнали в гр. Белоградчик - Видинска област в тогавашната милиция. Там софийските милиционери, които ги докарали, ги предали на белоградчишките им колеги. Тогава разбрали, че ще ги водят в с. Карбинци - Видинска област, и ги предупредили, че не може да напускат селото и трябва сутрин и вечер да се подписват в кметството. Милиционерите ги закарали в това село и ги оставили в една изоставена къща. Селото било малко и безлюдно, никого не познавали там, в съседство до него имало още едно малко село - с. Воднянци.

Даже училище нямало за децата им, нямало и автобус, с който да пътуват до най-близкото село, в което има училище. Там останали до април 1986 г., когато дошли милиционерите и отново ги откарали. Преместили ги в друго село - с.

Ружинци, област Видин. По време на престоя им в тези две села били под постоянно наблюдение на милицията и държавна сигурност, не можели да напускат селото, не можели да контактуват с близките си, не можели да си тръгнат от там и да се върнат в дома им в град София или където и да било друго място по тяхно желание, били в пълна социална изолация. Всяка сутрин и вечер се подписвали в кметството. Властите им взели документите за самоличност. Ищецът посочва, че формално не били затворени в килия и под ключ, но предвид тежките ограничения и изолация, в която били поставени години наред, били лишени от свобода по смисъла на чл.5 от ЕКЗПЧОС. Лишаването им от свобода в тези села във Видинска област продължило до края на месец май 1988г.

Ищецът твърди, че на 27.05.1988 г. в с.

Ружинци, където ги държали властите, отново дошла кола на милицията, качила цялото им семейство на автомобил, сложили им белезници на него и на съпругата му и започнало поредното пътуване в неизвестна посока. Пътували много дълго, не знаели къде ги водят, след много часове се оказало, че ги закарали в родното му с. Търновци. Тогава ищецът разбрал, че са отнели софийското им жителство ***. Когато ги върнали в родното му село, се наложило отново да се подписват сутрин и вечер в кметството, също така трябвало да не напускат територията на селото, били под постоянно наблюдение на властите. Това положение вече било нетърпимо, продължавало цели четири години след първото му задържане през март 1985г. В знак на мълчалив протест, през април 1989г., започнал гладна стачка- искал свобода за него и семейството му.

Излага съображения, че в края на месец май 1989г. пак бил задържан, като това се случило около 23:30 ч. и със семейството му били откарани в гр.

Димитровград. От там униформените ги качили на международния влак и ги изгонили от България в посока Австрия – дали им билети за влака до Виена. Ищецът сочи, че те не познавали никого във Виена, страхували се от неизвестността, в която ги пращат, нямали пари, храна и лични вещи от първа необходимост. Заявява, че при слизането им на гарата във Виена австрийските власти ги настанили в лагер за бежанци, където престояли няколко дни, имало и други семейства от България, също от турски етнически произход. След няколко дни ги отвели на летището, раздали ни билети за турските авиолинии и ги качили на самолета за Турция. По този начин се озовали в Турция. Ищецът твърди, че в резултат на изгонването му от България той, заедно със семейството му, се заселили в Турция, където с разклатено здраве и психика, без никакви пари и имущество, с две голи ръце трябвало да започне живота си отново.

Сочи, че сл. дело №1 от 1991 година по описа на Прокуратура на Въоръжените сили (така нареченото дело за „Възродителния процес“) било образувано на 30.01.1991г. срещу Т.Х.Ж.и о.з.ген.полк. Д.И.С.за това , че в периода 1984-1989 година, в съучастие с други лица, са подбуждали към национални вражда и омраза - престъпление по чл.162 НК. В периода 31.01.1991г.

- 30.06.1992г. в качеството на обвиняеми, като съизвършители, са привлечени лицата Д.И.С., Т.Х.Ж., Г.И.А., П.Ш..М., П.П.К.. В последствие на Д.С.било повдигнато ново обвинение по чл.387, ал.2 от НК (за престъпление по служба), от което са произлезли тежки вредни последици.

Обвиняемите Т.Ж.и Г.А.са били привлечени като обвиняеми по същия текст като подбудители на Д.С.. На 20.07.1993г. във Върховния съд - Военна колегия, бил внесен обвинителен акт срещу о.з.ген.полк. Д.С., Т.Ж.и Г.А., като по внесения обвинителен акт било образувано НОХД №1/1994г. по описа на Върховния съд - Военна колегия. С Разпореждане по НОХД №1/1994г. по описа на Върховния съд - Военна колегия, Заместник - председателя на Върховния съд и председател на Военна колегия генерал-майор Ч.е върнал делото на прокуратурата. По-късно, на 19.12.1997г., обвинителен акт по следствено дело №1/1991г. бил отново внесен във Върховния касационен съд и било образувано НОХД 01/1998 г. по описа на ВКС срещу същите извършители по същите обвинения, като с Разпореждане от 28.04.1998г. съдия подп. А.И.е върнал делото повторно поради това, че не са изпълнени указанията, дадени при предишното връщане на делото.

Поради настъпили промени в подсъдността, с писмо от 13.05.1998 г., делото било изпратено на Софийска военноокръжна прокуратура. С постановление от 29.09.1998г. на о.з. полковник В.Б.- прокурор при СВОП следствено дело 1/1991г. по описа на П.на въоръжените сили било преобразувано в сл. дело №780-11/1998г. по описа на СВОП. Някога във времето обвиненията по чл.162 от НК били прекратени, в последствие делото било частично прекратено по отношение на Т.Ж.и Д.С.поради смъртта на всеки един от тях. С постановление от 06.04.1999г. наказателното производство било спряно поради наличие на свидетели в чужбина.

На 04.12.1999г. делото било възобновено и разследването продължило под нов номер- П-048/1999. по описа на ВОП-София. При извършените от Софийска военноокръжна прокуратура следствени действия, били установени имената и адресите на общо 446 лица, които са били настанени в ТВО „Белене“, като и законните наследници на тези от тях, които са починали. Тъй като част от тях са се изселили в Република Турция, изпратена била молба за правна помощ до компетентните турски власти, като е изискано да се извърши разпит по делегация на пострадалите лица. Сочи, че през 2002 г. бил разпитан от Военно-окръжна прокуратура - гр. София по делото, при което му били разяснени правата, че може да предявя граждански иск и да участва като частен обвинител едва в съдебната фаза на процеса. Подал заявление за ускоряване на досъдебното производство през март 2018 г. което било изпратено от П.в Софийски военен съд. По него бе образувано ЧНД №156/2018г. по описа на Софийски военен съд, като с определение №143 от 04.05.2018г. производството по делото било прекратено, защото Софийски военен съд приел, че не е компетентен да разгледа заявлението и върнал делото на Военно-окръжна прокуратура за внасяне на заявлението ми за ускоряване в компетентния съд. Посочва, че на 04.10.2018г. е издадено постановление от за спиране на наказателното производство по ДП №11-048/1999г. по описа на Военно-окръжна прокуратура София, с което наказателното производство е спряно на основание чл.244, ал.1, т.1, във връзка с чл.25, ал.2 във връзка с чл.242, ал.1 НПК- за изчакване на отговора на четвърта поред молба за правна помощ по делото. Това постановление е издадено по повод на втория срок, даден за ускоряване на наказателното производство с определение №3730 от 03.09.2018г. на СГС. Обобщава, че делото е образувано на 30.01.1991г. като следствено дело №1/1991г., впоследствие преобразувано в сл. дело №780-П/1998г. по описа на ВОП-София, като след поредното му възобновяване разследването продължава под нов номер на делото - ДП №11-048/1999г. по описа на ВОП - София. Разследването по делото продължава вече повече от 29 години, като от последното му внасяне в съда с обвинителен акт, респ. връщането му от съда , са изминали повече от 20 години. Досъдебната фаза на делото е отнела вече близо 30 години, въпреки че фактически разследването по следственото дело е завършено. Ищецът поддържа, че има качеството на пострадало лице в забавеното наказателно производство.

Препис от исковата молба е връчен на ответника и в срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв.

Ответникът П.на Р.Б. навежда възражение за недопустимост на исковата претенция, в условията на евентуалност – неоснователна. Заявява, че производството е протекло ритмично и липсва бездействие на Прокуратурата, което да е причина за продължителността на производството.

Разпечатката съдържа 35 от 100 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ec0ee39c-ae77-4472-b254-8768b29b1c5c