Определение № 14300 от 06.06.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14300 гр. София, 06.06.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА Гражданско дело № 20221110114028 по описа за 2022 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Страните са представили относими и необходими писмени доказателства, чието приемане е допустимо.

Искането на ищцата по чл. 190 ГПК следва да бъде оставено без уважение, тъй като соченият в исковата молба документ е представен от ответника с отговора на исковата молба.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ОСТАВЯ без уважение искането на ищцата по чл. 190 ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 21.06.2022 г., от 15.00 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи и препис от настоящото определение, а на ищцата – и препис от отговора на исковата молба.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД, както следва:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 61 ЗДСл за заплащане на сумата от 515 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 4 дни за 2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.

Ищцата твърди, че от 04.06.2018 г. се е намирала в служебно правоотношение с ответника, което е прекратено със заповед № РД-10-22/03.09.2021 г. Поддържа, че в качеството си на държавен служител е имала право на редовен платен годишен отпуск в размер на 20 дни годишно и допълнителен платен отпуск в размер на 10 дни годишно. Сочи, че до датата на прекратяване на служебното правоотношение е ползвала 20 дни редовен платен отпуск и 3 дни допълнителен платен годишен отпуск, като е останал неизползван допълнителен платен годишен отпуск в размер на 4 работни дни. Поддържа, че работодателят не е изплатил обезщетението в размер на 515 лева, дължимо на основание чл.

61 ЗДСл във вр чл. 125 ЗДСл за неизползван платен годишен отпуск, определено при брутно трудово възнаграждение в размер на 2 685 лева. Претендира разноски.

1

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, като оспорва предявения иск по основание и размер. Поддържа, че към датата на прекратяване на служебното правоотношение на 08.09.2021 г. пропорционално на отработеното време за календарната 2021 г. ищцата е разполагала с платен годишен отпуск в общ размер на 21 работни дни, като е използвала 23 работни дни. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

По иска по чл. 61 ЗДСл в тежест на ищеца е да докаже наличието на служебно правоотношение между страните, което е прекратено, независимо от основанието за прекратяване, както и размера на брутното възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди прекратяването му.

В тежест на ответника е докаже или ползването на отпуска за процесния период, или плащане на обезщетението за неползването му, за което не сочи доказателства.

С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са следните факти: че за процесния период са били в служебно правоотношение, по силата на което ищцата е заемала при ответника длъжността „държавен инспектор“; че служебното правоотношение между страните е прекратено, считано от 08.09.2021 г. със заповед № РД-10-22/03.09.2021, че брутното възнаграждение на ищцата за последния пълен отработен месец преди прекратяването на служебното правоотношение е в размер на 2 685 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2