Акт № 9871 от 02.11.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 9871

Бургас, 02.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - V-ти състав, в съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

НИКОЛАЙ ДИАМАНДИЕВ

При секретар ДЕСИСЛАВА ФОТЕВА като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЙ ДИАМАНДИЕВ административно дело № 20267040702352 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Н. Н., гражданка на Израел, родена на [дата]. в [населено място], Грузия, с [ЛНЧ], с настоящ адрес [населено място], община Несебър, [улица], чрез адвокат Т. И. П.-П., със съдебен адрес [населено място], [улица], срещу решение № 1578/02.09.2026 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което на основание чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗУБ във връзка с чл. 4, параграф 1, б. „б“, във връзка с чл. 39, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2024/1348 и в срока по чл. 35, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2024/1348 е отхвърлена молбата на Новик за международна закрила както относно статута на бежанец, така и относно субсидиарната закрила, като административният орган се е позовал съответно на чл. 13 и чл. 18 от Регламент (ЕС) 2024/1347. С точка 3 от диспозитива, на основание чл. 37 от Регламент (ЕС) 2024/1348, е постановено връщането  в Израел и е посочено правото  да остане до изтичане на сроковете по чл. 68, параграф 2 от същия регламент..

Иска се обявяване на нищожността на решение № 1578/02.09.2026 г. на председателя на ДАБ при МС в частта на повторния отказ за субсидиарна закрила поради противоречие с окончателното решение № 4041/08.05.2026 г. по административно дело № 383/2026 г. на Административен съд – Бургас, на основание чл. 177, ал. 2 АПК, както и на т. 3 от диспозитива поради липса на материална компетентност за постановяване на връщане. При условията на евентуалност се иска отмяна на акта като незаконосъобразен на основанията по чл. 146, т. 1–5 АПК. Формулирано е и искане, при установяване на материалните предпоставки за субсидиарна закрила и условията, изведени в решение на СЕС по дело C-556/17, Torubarov, съдът да разреши окончателно спора чрез акт, заместващ акта на председателя на ДАБ. Ако това е невъзможно по съображения, произтичащи от правото на ЕС, се иска органът да бъде задължен да предостави международна закрила при съобразяване със съдебно разрешените въпроси в срок 30 дни от получаването на влязлото в сила съдебно решение и върнатата преписка. Отделно се иска спиране на изпълнението на разпореденото връщане до окончателното разрешаване на спора на основание чл. 166, ал. 2 и 4 АПК, при зачитане на чл. 84, ал. 5 и чл. 67 ЗУБ. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът – председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, в писмено становище чрез процесуален представител, взема становище за законосъобразност на оспорения административен акт. Поддържа, че първото съдебно решение е отменително и не съдържа диспозитив, с който непосредствено се предоставя статут, а при повторното разглеждане е отчетена актуалната обстановка. Защитава приложението на посочените в решението регламенти и разпореждането за връщане. Счита, че не са установени основания за предоставяне на международна закрила, и отрича в РПЦ – [населено място] да е получавано твърдяното с жалбата телефонно уведомяване или документ за настъпила смърт на внучката на жалбоподателката.

Съдът, след като обсъди представените доказателства и доводите на страните, установи следното от фактическа страна:

Н. Н. е гражданка на Израел, родена на [дата]. в [населено място], Грузия. По данните от регистрационния лист тя е от руски етнически произход, с християнско вероизповедание, [семейно положение], със средно специално образование и професия фризьор, владееща руски език и иврит. Самоличността  в административното производство е установена въз основа на представен израелски национален паспорт № 23687984, издаден на 17.05.2017 г. и валиден до 16.05.2027 г.

По изложеното от молителката при проведеното с нея интервю, през 1992 г. тя се е установила в Израел във връзка с военните действия в Сухуми. Заявила е, че притежава единствено израелско гражданство. Преди идването си в Република България е живяла в [населено място], на [улица], заедно със семейството на дъщеря си Е. Т.. По нейни сведения съпругът  е починал от COVID около четири години преди интервюто, след което е изпаднала в депресия. Свързва последващото влошаване на състоянието си с военните действия, въздушните тревоги и страха за живота и здравето на близките си.

В проведеното интервю от 14.01.2026 г. Новик е заявила, че е влязла в Република България на 25.03.2025 г., като е пътувала със самолет от Израел до Варна. Посочила е, че и преди това е посещавала България многократно. Обяснила е, че семейството е продало жилището си в Израел и е предприело действия за установяване в закупен имот в [населено място], община Несебър. В България са се намирали дъщеря , съпругът на дъщеря , внучката  и съпругът на внучката. Заявила е, че в Израел няма други близки роднини и жилище, в което да се завърне. Сочи, че първоначално е търсила възможност за законен престой по общия ред, включително чрез виза „D“ и разрешение за пребиваване, но е получила отказ. Посочила е затруднения при набавянето на необходимите документи и изтичане на валидността им. По нейните сведения служител от миграционните органи впоследствие е насочил семейството към Държавната агенция за бежанците.

По делото е представена екранна разпечатка от проверка в автоматизирана информационна система на МВР, извършена на 29.07.2026 г. В нея за Н. Н. е отразена заповед за връщане № 149/12.12.2025 г. на началника на сектор „Миграция“ при ОДМВР – Бургас, с посочено основание чл. 41, т. 2 ЗЧРБ и определен срок за доброволно напускане. В копието от националния паспорт е положен печат за срок за доброволно напускане на Република България до 09.01.2026 г.

С молба с вх. № 4/06.01.2026 г. до Регистрационно-приемателния център в [населено място] при Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет Новик е поискала закрила и право на законно пребиваване в Република България. Посочила е, че в Израел е живяла със семейството на дъщеря си, за да полагат грижи за внучката , която по изложеното в молбата е с диагнози шизофрения и фибромиалгия, съпроводени с припадъци, тремори и болки. Заявила е, че след започналия през октомври 2023 г. конфликт състоянието на внучката се е влошило поради повишената  чувствителност към шумове и невъзможността да посещава бомбоубежище. Поддържала е, че военните действия са довели и до влошаване на собственото  здравословно състояние, изразяващо се в панически атаки и дълбока депресия. На 14.01.2026 г. желанието за предоставяне на международна закрила е потвърдено с молба с вх. № 6/14.01.2026 г. до РПЦ – [населено място]. Изготвен е регистрационен лист № УП 3989/14.01.2026 г., като е отразен адрес в Република България: [населено място], [улица]. На същата дата са оформени декларация за съгласие за събиране и обработване на информация във връзка с производството и информация за обработването на личните данни. На молителката са предоставени указания за видовете закрила, компетентните органи, реда на производството и правата и задълженията . В документите е удостоверен превод на руски език и са положени подписи на молителката, преводача и длъжностното лице. При регистрацията са снети дактилоскопни отпечатъци и е изготвена дактилоскопна карта. С разписка от 14.01.2026 г. е удостоверено предаването на националния паспорт на длъжностно лице от РПЦ – [населено място]. С молба-декларация от същата дата Новик е поискала да пребивава за своя сметка на посочения външен адрес, като е декларирала, че разполага със средства за задоволяване на основните си жизнени потребности, уведомена е, че няма да получава финансова и материална помощ от ДАБ, и следва да съобщава всяка последваща промяна на адреса.

На 14.01.2026 г., след покана, с Новик е проведено лично интервю от интервюиращ орган, определен със заповед № РД-05-5/06.01.2025 г. на председателя на ДАБ. Интервюто е проведено с участието на преводач на руски език и е отразено в протокол № УП 3989/14.01.2026 г. Молителката е потвърдила, че разбира превода и че няма здравословни или психични пречки интервюто да бъде проведено в този момент. В края е удостоверила, че текстът  е преведен, разбира написаното и няма възражения по него. Протоколът съдържа подписи на молителката, преводача и интервюиращия орган. Като основни причини за напускането на Израел и нежеланието си да се завърне молителката е посочила постоянния страх от войни и терористични нападения, ракетния обстрел и въздушните тревоги. Обяснила е, че в обитаваната от семейството къща не е имало бомбоубежище. Заявила е, че в самия град не е имало паднали ракети, но такива са падали в морето и в близко населено място, а след въздушна тревога е съществувала опасност от падащи отломки. Съобщила е за страх от терористични посегателства в градската среда, като е дала и непоследователни по времето на отделните събития сведения за такива случаи в Нетания. Посочила е още, че звуците на сирените са предизвиквали тежки състояния у внучката , която страдала от фибромиалгия от около десет години, а след идването в България се чувствала по-добре. Подчертала е страха за себе си и за близките си като основен мотив за търсената закрила. В същото интервю Новик е заявила, че не е била арестувана или осъждана, не е членувала в политически партии или организации и не е имала проблеми поради руския си етнически произход. Относно религията е посочила, че семейството празнувало християнските празници вкъщи, както и че е посещавала православни храмове в Йерусалим. На изричен въпрос е отрекла да е имала проблеми заради изповядваната религия. В края на интервюто е потвърдила искането да получи закрила и възможност да живее в Република България.

С писма от 16.01.2026 г. РПЦ – [населено място] е уведомил Държавна агенция „Национална сигурност“ за подадената молба и е поискал становище, а от РУ – Несебър при ОДМВР – Бургас е поискал проверка дали чужденката пребивава на декларирания адрес. С писмо на РУ – Несебър от 10.03.2026 г. до РПЦ – [населено място] е изпратена докладна записка за извършената адресна проверка. С решение № 4/10.03.2026 г. директорът на РПЦ – [населено място] З. е разрешил на Новик да се настани на избрания адрес в [населено място] за своя сметка, без да получава финансова и материална помощ от ДАБ. С писмо от 30.03.2026 г. ДАНС е уведомила председателя на ДАБ, че към този момент не възразява да бъде предоставена закрила на регистрираното в РПЦ – [населено място] лице Н. Н., ако са изпълнени условията по ЗУБ.

За нуждите на производството е приобщена справка с вх. № МД-02-23/26.01.2026 г. относно обществено-политическата и икономическата обстановка в Израел и сигурността в [населено място]. В нея е описана динамична и силно напрегната обстановка при продължаващо регионално напрежение, като въпреки намаляването на интензивността на ракетния обстрел е посочен реален риск от ракетни и безпилотни нападения. Нетания е представена като сравнително по-безопасна от граничните райони, но уязвима за проникване на лица от Западния бряг. Отразени са инцидент от 20.01.2026 г., необходимост от готовност за използване на укрития и наличие на защитни механизми за населението.

С решение № УПБ-1/27.01.2026 г. интервюиращият орган е отхвърлил молбата за международна закрила като явно неоснователна, на основание чл. 70, ал. 1 във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 1, 2, 11 и 15 ЗУБ. С окончателно решение № 4041/08.05.2026 г. по административно дело № 383/2026 г. Административен съд – Бургас е отменил решение № УПБ-1/27.01.2026 г. и е изпратил преписката по молба с вх. № 4/06.01.2026 г. на председателя на ДАБ за разглеждане и произнасяне в законния срок по ЗУБ. В мотивите съдът е споделил извода за липса на основания за статут на бежанец, но е приел за необосновано отричането на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Позовал се е и на данните за последваща ескалация на международния въоръжен конфликт, съдържащи се в представената през април справка. Приел е, че молбата е следвало да бъде разгледана по общия ред от председателя на ДАБ.