Решение № 976 от 24.07.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 976 гр. П., 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20265220101870 по описа за 2026 година

Производството е образувано по повод искова молба от Г. К. Ш., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., ул. „Е. а.“ № 3, съдебен адрес гр. П., ул. „Ц. С.“ № 28 – адв. К. Ш. от АК П., против „С. К.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. С., бул „Ц. ш.“ № 115Е, ет. 5, представлявано от Н. П. П., с която се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 204,52 евро, представляваща недължимо платена сума по недействителен Договор за паричен заем кредирект № 730964 от 02.09.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й плащане.

Посочва банкова сметка, на основание чл.127, ал.4 ГПК. IBAN BG 75STSA******, BIC STSABGSF, банка ДСК, титуляр на банковата сметка е К. Т. Ш..

В исковата молба ищцата твърди, че на 02.09.2022 г. между ищцата в качеството й на заемополучател и ответното дружество в качеството му на заемател, е сключен Договор за паричен заем кредирект № 730964.

Излага твърдения за параметрите на процесния договор – размер 800 лева, който е следвало да се изплати на 3 равни месечни вноски от по 395 лева. Датата на последното плащане е 02.12.2022 г.. Всяка месечна погасителна вноска включвала главница, лихва и неустойка. Общата сума която дължала по кредита е в размер на 853,98 лева без неустойката, а с неустойката 1185 лева. Уговореният фиксиран лихвен процент е 40,05%, а ГПР 48,11%.

Твърди, че посоченият договор е недействителен по следните съображения:

Посочва, че клаузата на чл.6, ал.2 от договора за заплащане на неустойка за 1 непредоставено обезпечение е нищожна. В случая чрез неустойката кредиторът обезпечава неизпълнение на договорно задължение, което не е нито пряко, нито косвено обвързано с основното задължение на потребителя по връщане на заемната сума. Неустойката изпълнява роля на обезпечаване неизпълнението на длъжника да обезпечи отпуснатия кредит, което счита за недопустимо.

Позовава се на разпоредбата чл.71, предл. последно от ЗЗД, съгласно която при неизпълнение на задължението длъжникът да обезпечи вземането на кредитора последният има право да поиска изпълнение на срочното задължение и преди срока. Заявява, че законът допуска единствено възможност за кредитора да обяви вземането за предсрочно изискуемо и да пристъпи към събирането му, ведно с уговорените в договора разходи. Уговарянето на неустойка в този случай надхвърля законовите рамки, както и нейния обезпечителен и санкционен характер и представлява типична проявна форма на нарушение на добрите нрави и на нарушаване на закона. Сочи, че по начина, по който е уговорена неустойката за това неизпълнение на договора, представлява сериозна санкция за длъжника и неоснователно обогатява кредитора. Неизпълнението води до имуществена санкция за потребителя в размер на близо 2/3 от отпуснатата заемна сума по кредита и която се прибавя към нея, т. е дългът на заемателя се увеличава необосновано дори при точно изпълнение.

Липсват данни как точно и въз основа на какви критерии е формиран размерът на неустойката, който е и необосновано висок. Счита, че неустойката противоречи на добрите нрави заради основанието, на което се дължи и което е вписано в чл.11, ал.1 от договора за паричен заем. В този си вид неустойката представлява своеобразен източник на допълнителна печалба за кредитора над уговорената такава под формата на договорна лихва.

Твърди, че уговорената неустойка в размер на 331,02 лева, представлявайки скрита печалба по договора, е разход по кредита и следва да бъде включена в годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, за който ал. 4 предвижда да е в максимално допустим размер - пет пъти размера на законната лихва. В случая с уговорената неустойка се въвеждат допълнителни разходи по кредита, в резултат на които общият разход по кредита би надхвърлил посочения в договора ГПР от 48,11 %. Доколкото ГПР е част от същественото съдържание на договора неговият размер следва да бъде ясно, точно и конкретно определен към сключване на договора, като в него се посочат всички компоненти, които го формират.

Счита, че в случая е нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. За действителния размер на договора кредитополучателя следва да бъде уведомен, за да направи обоснована преценка дали да сключи договора. Търговски практики, с които се заобикалят тези изисквания са нелоялни и обуславят нищожност на клаузата за ГПР, а оттам и за недействителност на самия договор за кредит.

Твърди, че е извършила плащания по договора в общ размер на 1200 лева, а чистата стойност на кредита е 800 лева, т.е. недължимо платената сума, която се претендира, е разликата между посочените две суми.

Претендира разноски. Сочи доказателства.

2

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на исковата претенция.

Счита, че е налице злоупотреба с процесуални права от страна на ищцата, която е предявила четири напълно идентични искови молби, с които се оспорва една и съща клауза за заплащане на неустойка. По тях били образувани производства, а именно гр.д. № 4260/2025 г., гр.д. № 4263/2025 г., гр.д. № 451/2026 г., гр.д. № 908/2026 г. и гр. д. № 1870/2026 г. по описа на РС П.. По този начин ищцата злоупотребявала с формалното си право да инициира отделни производства по различните договори, с цел да се генерират разноски по отделни производства. Твърди, че процесуалното поведение на ищцата цели неправомерен резултат, а именно да се увреди другата страна като в нейна тежест се възложи заплащането на разноски в прекомерен размер. Това представлявало очевидна злоупотреба с процесуални права, противоречаща на принципа за законност и добросъвестност в процеса, прогласен в чл.3 ГПК.

Отправя искане съдът да съедини на основание чл.213 ГПК производството по настоящото дело и производството по горепосочените дела. В случай, че делата не бъдат съединени, при уважаване на иска на ищцата да не бъдат присъждани разноски за повече от едно производство.

Оспорва, че договорът е недействителен поради сключването в противоречие със ЗПК. Валидността на Договор за паричен заем кредирект № 730964 произтичала от това, че са съобразени всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20 и ал.2 ЗПК.

По отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ сочи, че са спазени всички изисквания по чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК. При нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 50,00 % и ГПР определен в процесния договор в размер на 48,11 % в случая годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Заявява, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР.

Кредитодателят бил длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. От своя страна неустойката била уговорена като плащане в случай, че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора. Изначално било невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР.

В настоящия случай неустойката била индивидуално договорена между страните, като клаузата е напълно ясна и разбираема - такава би била дължима след сключване на договора и само в случай, че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си. Т.е. към датата на сключване на договора кредиторът не е знаел дали ще възникне основание за плащане на неустоечната сума. Неустойката била уговорена като фиксирана сума и изцяло в полза на потребителя била разсрочена на вноски, които да изплати заедно със съответната част за главница и лихва на всеки падеж.

Твърди, че още към момента на сключването на договора потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им. Това било постигнато с индивидуално уговорени параметри на договора, за които потребителят бил наясно предварително, като е имал също й възможността да се откаже от договора без каквито и да било последици при сключването му, както и след това.

Излага подробни съображения, поради които счита клаузата за неустойка за действителна.

Счита, че всички изложени твърдения за нищожност на договора и отделните му 3 клаузи се оборват от факта, че ищцата била сключила множество договора, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита. Вместо да упражни някое от договорно и законоустановените си права още при сключване на първия договор с ответното дружество - да се откаже от договора, да поиска удължаване на срока за предоставяне на обезпечение или за замяната му с друг вид, потребителят по своя инициатива е сключил множество договори с уговорка за плащане на неустойка, респективно при идентични условия. При сключването на всеки следващ договор потребителят бил наясно с условията за предоставяне на обезпечение и за плащането на неустойка в случай, че обезпечение не бъде осигурено, но въпреки това е изтеглил заемните суми и се е ползвал от тях. В този смисъл ищецът сключил договорите с единствената цел да се обогати за сметка на ответника, като ползва кредитите, а след това заведе искове за нищожност.

Оспорва твърденията за нарушение на ЗПК. В случая ищецът се е запознал многократно с условията на конкретния кредитен продукт на ответното дружество, като по всеки кредит е получавал преддоговорна информация и сам е избирал да се обвърже с клаузите за неустойка при знание за икономическите последици на тези уговорки. Поради това доводите за нищожност на процесната клауза за неустойка са неоснователни. Счита, че процесният договор следва да се тълкува в контекста на трайните отношения между конкретния потребител и търговец, създадени на база единадесет идентични договора.

Предвид сключването на множество договори при идентични условия в случая било налице индивидуално договаряне, което изключва възможността за липса на достатъчно информация за финансовите задължения на потребителя, както и за нарушаване на равноправието между страните.

Признава се получаването на процесната сума от 204,52 евро, но се твърди, че договорът и отделните му клаузи са действителни по изложените в отговора съображения, поради което в полза на кредитодателя е налице валидно правно основание да задържи плащанията по договора.

Не оспорва, че неустойката не е част от ГПР, но счита, че същата не следва да се добавя към него по подробно изложените аргументи.

Моли за отхвърляне на исковата претенция.

В хода по същество ищцата не се явява и не изпраща представител. Постъпила е молба от адвокат Ш., с която моли съда да уважи исковата претенция в цялост. Депозира писмена защита.

В открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител. Депозирал е молба с която моли съда да отхвърли исковата претенция в цялост. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, а и от представените по делото писмени доказателства – договор потребителски кредит № 730964 от 02.09.2022 г., погасителен план към него, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, искане за сключване на кредит, лог файл по договор за паричен заем, се установява, че между ищцата Г. К. Ш. и ответникът „С. К.“ ООД е сключен договор, по силата на който „С. К.“ ООД в качеството на кредитодател се е задължило да предостави на ищцата в качеството на кредитополучател кредит в размер на 800 лева, със срок на кредита 3 месечни вноски, с размер от 284,66 лева без неустойка и 395 лева с включена неустойка, при фиксиран годишен лихвен процент по кредита – 40,05 %, годишен процент на разходите 48,11 %. Общият размер на всички плащания е 853,98 лева, а с включена неустойка е 1185 лева. В чл.6, ал.1 от договора е уговорено обезпечение, което следва да се представи от 4 кредитополучателя в тридневен срок от сключването договора - безусловна банкова гаранция или поръчител. В чл.6, ал.2 от договора е уговорена неустойка в размер на 331,02 лева при неизпълнение на задължението кредитополучателят да представи обезпечение по чл.6, ал.1 от договора, като същата се заплащала разсрочено съгласно включения в договора погасителен план.