Решение № 1493 от 02.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1493 гр. Пловдив, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330113216 по описа за 2024 година

Предявените искове са с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД.

В исковата молба от В. П. И. срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД се твърди, че ищцата е сключила Договор за потребителски кредит № ***/26.06.2023 г. с първия ответник „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който е получила сумата от 3850 лева. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, следвало да се сключи договор за поръчителство с втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД, с цел обезпечаване договора за кредит. Предвид това, ищцата сключила Договор за предоставяне на поръчителство от 26.06.2023 г. с втория ответник, по който договор било дължимо възнаграждение в размер на 2500 лева. Твърди се, че И. е заплатила сумата от 3900 лева по договора за кредит, а по договора за предоставяне на поръчителство – сумата от 150 лева. Излагат се съображения за нищожност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК и на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, както и за нищожност на договора за поръчителство на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3 ЗЗД и чл. 143 ЗЗП. Твърди се, че договорът за кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като посоченият ГПР по кредита не е действително приложеният. Сочи се, че дължимото по договора за поръчителство възнаграждение не е включено в ГПР и ГЛП по договора за кредит, въпреки че представлява сигурен разход за потребителя, тъй като при непредоставяне на обезпечение, кредиторът не би отпуснал договорения финансов ресурс. По отношение на договора за поръчителство се поддържа, че чрез него се цели заобикаляне нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като целта на посочения договор не е да предостави услуга на потребителя, а да обогати кредитора без наличие на основание. Предвид това ищцовата страна счита, че договорът за поръчителство 1 е нищожен като противоречащ на добрите нрави. Счита, че посоченият договор не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост и е в ущърб на ищеца като потребител, с което е нарушена разпоредбата на чл. 143 ЗЗП. Сочи и че ответните дружества са свързани лица, като едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД е „Кредисимо“ АД.

Ищцата поддържа, че е заплатила суми при начална липса на основание, както следва: по Договор за потребителски кредит № ***/26.06.2023 г. – сумата от 50 лева, а по Договора за предоставяне на поръчителство от 26.06.2023 г. – сумата от 150 лева.

Предвид изложеното е направено искане за постановяване на решение, с което да бъде осъден ответникът „Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищцата сумата от 50 лева – недължимо платена по недействителен Договор за потребителски кредит № ***/26.06.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.07.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, както и да бъде осъден ответникът „Ай Тръст“ ЕООД да заплати на ищцата сумата от 150 лева – недължимо платено възнаграждение по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство от 26.06.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.07.2024 г., до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Ай Тръст” ЕООД, с който е взето становище за неоснователност на исковата претенция. Не оспорва наличието на правоотношение по Договор за поръчителство от 26.06.2023 г. с поръчител „Ай Тръст“ ЕООД и потребител В. П. И., който договор е сключен във връзка с обезпечаването на Договор за потребителски кредит № ***/26.06.2023 г. Предоставената по договора за кредит главница възлизала на сума в размер от 3850 лева, която следвало да бъде върната в срок от 24 месеца при ГПР – 48,21 % и ГЛП – 40,00 %, а общият размер на дължимите по кредита суми възлизал на сумата от 5699,75 лева. Посочва се, че между двете ответни дружества е сключен договор за поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД се е задължило да гарантира като поръчител горепосочените задължения на ищеца по договора за кредит.

Ответникът поддържа, че за тази услуга е дължимо възнаграждение в размер на 3330,57 лева, погасяването на което е разсрочено на 24 месечни вноски, съгласно погасителен план към договора за предоставяне на поръчителство. Изтъква, че посоченото възнаграждение се дължи само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита и при предсрочно прекратяване на задължението (каквото се сочи, че е налице в случая), потребителят не дължи възнаграждение на поръчителя за периода след пълното изплащане на кредита. Не оспорва, че ищцата е платила сумата от 150 лева по договора за поръчителство, но счита, че сумата не е платена без основание. Твърди се, че в договора за кредит ясно са посочени всички разходи, които следва да заплати потребителят и месечният размер на дължимата погасителна вноска. Поддържа се, че съобразно договора за кредит, кредитополучателят може да избира дали да кандидатства за обезпечен или необезпечен кредит и не е задължен да сключи договор за поръчителство с „Ай Тръст” ЕООД. Твърди се, че възнаграждението по договора за поръчителство не следва да бъде включено в ГПР по договора за кредит, тъй като представлява вземане на съвсем различно договорно основание, което не се дължи в 2 полза на кредитора „Кредисимо” ЕАД, а е в полза на „Ай Тръст” ЕООД. Излагат се съображения, че наличието на обвързаност между двете дружества не води до скрито оскъпяване на кредита. Направено е искане за отхвърляне на предявената претенция.

Претендират се разноски. Към отговора на исковата молба е приложен Договор за предоставяне на поръчителство от 26.06.2023 г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и В. П.

И.. Възразява се, че ищцата не е материално затруднено лице и не следва да се присъжда възнаграждение за адвокат при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Кредисимо“ ЕАД, с който е взето становище за неоснователност на предявената претенция. Не оспорва наличието на правоотношение по Договор за потребителски кредит № ***/26.06.2023 г. Посочва, че по договора за кредит на ищцата била предоставена сумата от 3850 лева, която следвало да бъде върната, ведно с възнаградителна лихва в размер на 1849,75 лева, в срок от 24 месеца при ГПР – 48,21 % и ГЛП – 40,00 %. Ищцата погасила предсрочно задължението, поради което ответникът заявява, че няма претенции спрямо нея по процесния договор. Не оспорва факта на плащане на сумата от 50 лева. Твърди, че същата е платена за възнаградителна лихва, респ. не е платена без основание. Оспорва твърдението в исковата молба, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД е задължително условие за получаване на кредита. Посочва, че сключването на договор с поръчител е предвидено като възможност, а не като задължение. Предвид това се твърди, че към датата на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР кредиторът не е имал информация относно размера на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство. Сочи се, че в случай че такъв бъде избран, той се сключва след сключването на договора за кредит. Поддържа се, че възнаграждението за поръчителя по бъдещия договор за поръчителство с „Ай тръст“ ЕООД, по който „Кредисимо“ ЕАД не е страна, не е известно на кредитора, респективно не попада в хипотезата на §1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е общ разход по кредита за потребителя при изчисляване на ГПР. Оспорват се и наведените от ищеца доводи за нищожност на договора за потребителски кредит. Твърди се, че погасителният план отговаря на изискванията на закона, а в договора за кредит и приложението към него се съдържат действителните уговорки между страните, които са ясно изразени и формулирани съгласно законовите изисквания. Направено е искане за отхвърляне на исковата претенция. Претендират се разноски.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представено удостоверение № 112374 от 21.06.2024г. от „Кредисимо“ ЕАД, според което към посочената дата задълженията на ищцата по договора за потребителски кредит от 26.06.2023г. за сумата от 3 850 лв. са напълно изплатени. Представено е по делото и удостоверение № 1073228 от 21.06.2024г. от „Ай Тръст“ ЕООД, според което ищцата не дължи суми и няма задължения по договор за предоставяне на поръчителство от 26.06.2023г., сключен във връзка с обезпечаване на задълженията по договора за потребителски кредит от 26.06.2023г.

3

Представен е договор за потребителски кредит № *** от 26.06.2023г., сключен между ищцата и първото ответно дружество, по силата на който е предоставен кредит в размер на 3 850 лв., със срок на кредита 24 месеца, при лихвен процент 40 % и годишен процент на разходите 48.21 %, общ размер на всички плащания 5 699.75 лв., както и Общи условия за предоставяне на кредити. Представен е и договор за поръчителство от 26.06.2023г., сключен между ищеца и второто ответно дружество, по силата на който поръчителят се е задължил да отговоря солидарно с потребителя пред кредитодателя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за кредит.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между ищцата и „Кредисимо“ ЕАД е възникнало правоотношение по предоставянето на паричен заем в размер на 3 850 лв. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

При преценка съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни съображенията на ищеца за недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В случая съдът намира, че ГПР по договор за потребителски кредит № ***/26.06.2023 г. и общата дължима по кредита сума не са коректно посочени, тъй като възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Видно от раздел II, чл. 4, ал. 2 от договора в случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок (48 часа от подаване на заявлението) кредитополучателят не предостави съответното обезпечение (банкова гаранция или сключен договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице - поръчител), то ще се счита, че заявлението за кредит не е одобрено от кредитора и договорът не е породил действие. Следователно възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключеният договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит.