Решение № 185 от 23.11.2021, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Плевен, 22.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ СТ. БАНКОВ

Членове:

ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВАЙОТКОВА

КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА в присъствието на прокурора Дойчо Илиев Тарев (ОП-Плевен) като разгледа докладваното от ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-ЙОТКОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20214400600476 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.318 и сл. от НПК.

Въззивното производство е образувано по жалба от ВЛ. ПЛ. Г. от гр.Плевен – подсъдим по НОХД № 551/2020г. по описа на РС-Плевен, подадена чрез защитника му – адв.К.Д. срещу присъда № 260037/27.04.2021г., постановена по същото дело.

С присъдата Плевенският Районен Съд е признал подсъдимия ВЛ. ПЛ. Г. от гр.Плевен за виновен в това, че:

На 15.10.2018г. в гр.Плевен, на кръстовище, образувано от улиците „***“ и „***“, с посока на движение към улица „***“, управлявал МПС – лек автомобил марка „БМВ“, модел „650 И“, с рег.№ ***, с концинтрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно – 2.11 на хиляда, установено по надлежния ред с протокол за химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта № 439/16.10.2018г. на Специализираната химическа лаборатория към ЦСМП-Плевен, поради което и на основание чл.343б, ал.1 от НК и във вр. чл.54 от НК, го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА, изтърпяването на което е отложено, на основание чл.66, ал.1 от НК, с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, както и на ГЛОБА в полза на държавата в размер на 300.00 лева.

1

Със същия съдебен акт и на основание чл.343г във вр. чл.343б, ал.1 и във вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК, подс.Г. е ЛИШЕН ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА, считано от датата на фактическото отнемане на свидетелството за управление на МПС – 15.10.2018г.

С присъдата, на основание чл.189, ал.3 от НПК, е осъден подсъдимия В.Г. да заплати деловодни разноски, както следва: по сметка ОДМВР Плевен - разноски в размер на 503.82 лева; по сметка на РС-Плевен – разноски в размер на 996.25 лева.

Във въззивната жалба се изразява становище, че постановената първоинстанционна присъда е неправилна. Сочи се необоснованост на съдебния акт и явна несправедливост на наложените наказания, с искане да се отмени изцяло присъдата и подсъдимият да бъде оправдан.

В съдебно заседание, Окръжна прокуратура - Плевен, чрез своя представител, изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Излагат се доводи за законосъобразност, правилност и обоснованост на атакувания съдебен акт. Оспорват се възраженията, посочени във въззивната жалба. Прокурорът намира наложеното на подсъдимия Г. наказание за справедливо, доколкото районният съд е отчел всички смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа въззивната жалба на основанията, посочени в нея. Твърди, че не е доказано по безспорен начин В.Г. да е извършил престъплението, за което е обвинен. Оспорва администрирането на взетата на подсъдимия кръвна проба непосредствено след извършеното престъпно деяние. Моли въззивния съд да го оправдае или да върне делото за ново разглеждане, за да се направи ново изследване на иззетата кръвна проба.

В съдебно заседание, подсъдимият В.Г. заявява, че поддържа казаното от адвоката си.

Плевенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в писмената жалба, като изслуша явилите се в съдебно заседание страни, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.314, ал.1 от НПК, намери жалбата за допустима, а разгледана по същество- за неоснователна.

Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него задълбочен и внимателен анализ на събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, правилно е приел за установена фактическата обстановка, която е изложена в мотивите към присъдата. В тях е прието за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият ВЛ. ПЛ. Г. е роден на 10.04.1988г. в гр.Плевен, с ЕГН **********.

На 15.10.2018г., около 1.30 часа, Г. употребил алкохолон. След това, въпреки употребения алкохол, привел в движение лек автомобил марка „БМВ“, модел „650 И“ с рег.

№ ***. Около 2.00 часа подс.В.Г. управлявал гореописания лек автомобил, като се движел от 2 кръстовището образувано от ул.“***“ и ул.“***“ в гр.Плевен, и тръгнал по ул.“***“ в посока ул.“***“ в същия град.

Свидетелите В.Д. и В.Г., и двамата полицейски служители в Първо РУ-Плевен, били на работа за времето от 18.00 часа на 14.10.2018г. до 6.00 часа на 15.10.2018г., като автопатрул с позивна 117, на територията, обслужвана от Първо РУ-Плевен.

Около 2.00 часа на 15.10.2018г. полицейските служители Д. и Г. извършвали обход, като се движели по ул.“***“ в гр.Плевен, когато забелязали лек автомобил марка „БМВ“, модел „650 И“, с рег.№ ***, управляван от подсъдимия, който се движел от кръстовището, образувано от ул.“***“ и ул.“***“, като тръгнал по ул.“***“ в посока ул.“***“. Свидетелят Г., който управлявал служебния автомобил, подал светлинен и звуков сигнал на водача на автомобила-В.Г., който спрял управлявания от него лек автомобил пред дом №79 на ул.“***“.

Била извършена проверка, в хода на която полицейските служители установили самоличността на водача на автомобила, а именно - подс.В.Г.. Същият лъхал на алкохол.

Органите на МВР го попитали дали е употребил алкохол, при което той отговорил положително и пояснил, че е пил уиски.

Във връзка с последното, за да бъде извършена проверка за употреба на алкохол, служителите на Първо РУ-Плевен поискали съдействие от ОДЧ на Първо РУ-Плевен, като на място пристигнал младши автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВРПлевен - свидетелят Д.Х.. Той изпробвал в 2.15 часа на 15.10.2018г. водача на лекия автомобил - подс.Г. за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабр.№ ARBA-0182. Уредът отчел концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия - 1.90 на хиляда.

За констатираното нарушение свидетелят Х. съставил на Г. акт за установяване на административно нарушение с № 104612/15.10.2018г., на съставянето на който Д. и Г. станали свидетели. Подсъдимият подписал акта без възражение. Свидетелят Х. му издал талон за медицинско изследване № 0001184/15.10.2018г., в който бил указан законоустановения час, до който подсъдимият следвало да се яви в ЦСМП СПО-Плевен, за да даде кръвна проба. В.Г. подписал талона, като в него написал, че не приема резултата на техническото средство и заявил, че желае да даде кръвна проба за химическо изследване.

Придружаван от полицейските служители Д. и Г., подсъдимият бил откаран със служебния автомобил до Спешно приемно отделение към УМБАЛ “Д-р Г. Странски“ в указаното време. Там пристигнал и свидетеля Х..

В присъствието на тримата полицейски служители, както и в присъствието на дежурния лекар - свидетеля С.И., дежурната медицинска сестра взела кръвна проба за медицинско изследване от подс.Г., удостоверено с Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.

Съгласно експертно заключение

3 на химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 439/16.10.2018г., изготвена от експерт в Специализирана химическа лаборатория към ЦСМП-гр.Плевен, концентрацията на алкохол в кръвта на В.Г. била 2.11 на хиляда.

По повод горното било образувано досъдебно производство № Д-1879/2018г. по описа на РП-Плевен.

Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната присъда подробно, систематизирано и последователно, по същество и по отношение на съществените обстоятелства, напълно кореспондира с наличните по делото доказателствени материали. Настоящият съд, с оглед на правомощието си да извърши цялостна проверка относно правилността на съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други фактически положения /когато има основания за това/, извърши своя собствена преценка на доказателствените материали и стигна до същите, т.е. до изложените по-горе фактически констатации. Следователно присъдата на районния съд не е неправилна, независимо от оплакването в тази насока, съдържащо се в писмената въззивна жалба, депозирана от подсъдимия. Доказателственият анализ, извършен от първоинстанционния съд, е изключително обоснован, последователен и всеобхватен. Описани са подробно показанията на всички свидетели и експертните заключения. Отделно са анализирани допълнително назначените съдебномедицинска и химическа експертизи, в отговор на възраженията на защитата на подсъдимия за начина, по който е иззета и съхранявана кръвната проба на подсъдимия, с отчетеното наличие на алкохол. Спорното обстоятелство относно получения резултат от изследването на кръвната проба на подсъдимия е коментирано в мотивите на първоинстанционния съдебен акт и категорично е отговорено, че няма нарушения при вземането на кръвната проба и лабораторния й анализ с получения резултат. Съдът се е позовал на компетентните експертни заключения, като правилно е приел, че начинът на идентификация на пробите в случая има административен характер и не се е отразил на качеството на изследваната кръвна проба /респ. на получения резултат/, както и че резултатите за наличие на алкохол в кръвта от техническото средство и лабораторното изследване на кръвната проба кореспондират един с друг и по делото няма данни проверяваното лице да е останало без наблюдение или да е консумирало течности в периода между извършената проверка с техническото средство и взетата кръвна проба, поради което няма основания един от двата резултата да бъде пренебрегнат.

Събраните в хода на проведеното от първоинстанционния съд съдебно следствие доказателства по несъмнен и категоричен начин обосновават приетите за установени и изложени в мотивите към присъдата фактически констатации. При анализ и проверка на всички доказателства и доказателствени средства, необходими за изясняването на относимите и включени в предмета на доказване по това дело обстоятелства, се установява, че въпросните обстоятелства са изяснени напълно, всестранно и обективно. Въззивният съд изцяло възприема, както извършената преценка на събраните в хода на проведеното в първата инстанция съдебно следствие доказателствени материали, така и обоснованите, в резултата на тази преценка, доказателствени изводи относно фактите.

4

В мотивите си районният съд изрично е посочил, че е изградил изводите си относно фактите, респ. приел е за установена изложената фактическа обстановка, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите, писмените доказателства, представени от страните в хода на съдебното следствие, а също и въз основа на приложените към досъдебното производство писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.

При така установената фактическа обстановка, изведена от наличните по делото доказателствени материали, събрани и анализирани по предвидения процесуален ред, законосъобразно районният съд е приел, че с извършеното деяние подсъдимият В.Г. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК.

По делото несъмнено е установено, че на посочената от прокуратурата дата 15.10.2018г., подсъдимият е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно – 2.11 на хиляда, установено по надлежния ред. Това обстоятелство е безспорно доказано.

От субективна страна, подсъдимият Г. е действал с пряк умисъл, доколкото е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Подсъдимият е съзнавал, че управлява МПС след употребата на алкохол със съответната концентрация.